Оглед на местопроизшествието. Подготовка, извършване и закрепване на резултатите от огледа. Общи изисквания.
Оглед на местопроизшествието. Подготовка, извършване и закрепване на резултатите от огледа. Общи изисквания.
Понятие и същност:
Огледът е процесуално-следствено действие, което се изразява в непосредствено възприемане и изследване от компетентния орган на обекти от значение за разкриване и разследване на престъплението;
Огледът е един от основните способи за събиране и проверка на доказателствените материали по делото.
Основни обекти на огледа на местопроизшествието са:обстановката на местопроизшествието и нейното функционално предназначение и особености; обектите на територията на местопроизшествието; функционалната връзка помежду им и между тях и заобикалящата ги среда;следите и другите веществени доказателства.
Основните цели на огледа по 128, ал.1 НПК са три:
1) откриване;
2) непосредствено изследване;
3) запазване на следи и веществени доказателства или други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото.
Значението на огледа е голямо. По време на огледа може да се установи къде и кога е извършено престъплението; поради какви причини и при какви условия; кой е извършителят; от едно или повече лица е извършено престъплението; какви следи и други веществени доказателства са оставени и др. Проверяват се голяма част от първоначалните следствени версии и се изграждат след това нови.
Видове оглед в зависимост от непосредствения обект на изследване: 1) оглед на местопроизшествието;
2) оглед на труп;
3) оглед на предмети – веществени доказателства;
4) оглед на документи;
5) оглед на транспортни средства;
6) оглед на животни.
Разграничение между местопроизшествие и местопрестъпление: местопрестъпление е мястото, където е извършено изпълнителното деяние, местопроизшествие е тази пространствена територия, на която могат да се открият следи и веществени доказателства от значение за разследваното престъпление. Не винаги има съвпадение между местопрестъпление и местопроизшествие – например при извършване на убийство е възможно трупът да е преместен от мястото, където е отнет живота. Местопроизшествието обикновено съдържа повече доказателствена информация, отколкото местопрестъплението.
Общи процесуални изисквания към огледа:
1. Огледът се извършва в присъствието на поемни лица, освен в случаите, когато се провежда съдебно заседание.
Функция и статукво на поемни лица:
1) Участват в наказателния процес с оглед удостоверяване действителността на извършените действия по време на събиране и проверка на доказателствата;
2) От друга страна, участието на поемни лица е израз на едно от основните начала в наказателния процес – участието на обществеността в наказателния процес;
3) За да бъде конституирано едно лице като поемно лице трябва да бъдат спазени две основни изисквания:
а) поемното лице да не бъде заинтересовано от изхода на делото;
б) поемното лице да няма друго процесуално качество.
Принципът, прогласен в 21 НПК – забрана за съвместяване на две процесуални качества в едно и също лице се отнася и до поемните лица и поради това ако се допусне нарушение на този принцип се стига до недействителност на извършеното процесуално-следствено действие. Порокът не може да се санира и събраните с това действие доказателства не се обсъждат при постановяване на присъдата. В практиката най-често като поемни лица участват полицейски органи, които пристигат в повечето случаи първи на местопроизшествието, но които не се конституират като свидетели. Въпрос на конкретна преценка от компетентният орган, контролиращ досъдебното производство, е да избере дали полицейският орган (пристигналите полицаи) ще бъде конституиран като поемни лица или като свидетели. Изборът ще зависи от очакваната пълнота и достоверност на информацията, която биха могли да дадат тези органи.
в) След като се конституира едно лице като поемно, то влиза в един особен кръг от процесуални правоотношения. В този кръг поемни лица имат редица права, свързани с извършването на процесуално-следственото действие “оглед”. Тези права са свързани с възможността да се правят бележки, възражения за допуснати непълноти или неточности при извършването на огледа или съставяне на протокола за него и право да искат отмяна на актовете, които накърняват техните права и задължения. Кръгът от права на поемни лица кореспондира с кръга от задължения, предвидени за свидетеля. За неявяване при оглед поемни лица отговарят като свидетелите и могат да бъдат довеждани принудително. Компетентният орган следва да разясни на поемни лица техните права и задължения – неразясняването е съществено процесуално правонарушение.
2. Изискването с огледа да не се допускат действия, които да унижават честта и достойнството на лицата, участващи в огледа.
3. НПК задължава органите, извършващи оглед, да спазват общите процесуални изисквания за обективност, пълнота и всестранност при изследване на територията на местопроизшествието и намерените на нея следи и веществени доказателства.
Общи тактически изисквания:
1. Изискване за неотложност. Огледът е типично първоначално и неотложно следствено действие, извършва се веднага след образуване на предварителното производство като целта на тази неотложност е да се предотврати повреждането или унищожаването на следите или веществените доказателства, свързани с разследваното престъпление. Изискването е закрепено в 191, ал.2 НПК, където огледът е едно от трите процесуално-следствени действия, извършвани в рамките на предварителната проверка.
2. Целенасоченост при извършване на огледа. Това тактическо изискване означава, че огледът не се извършва хаотично, без да се знае какво се търси по принцип. Изискването за целенасоченост означава и да се използват подходящи криминалистични и технически способи и средства за откриване на следите и веществените доказателства. Целенасоченост означава и че трябва да се търсят онези обекти, които могат да донесат максимално количество обективна доказателствена информация. Най-често при огледа на местопроизшествието се търсят следи от извършителя на престъплението и от оръдието на престъплението.
3. Изискване за единство в ръководството на огледа. Единствено и само следователят или прокурорът е органът, който ръководи извършването на огледа и всички участници трябва да се подчиняват на неговите разпореждания;
4. Общото процесуално изискване за обективност, което изисква да се изследват и фиксират всички предмети и следи, които са намерени при огледа и са от значение за делото като фиксацията трябва да се извърши във вида, в който са намерени предметите.
Чрез огледа се осигурява максимално количество доказателствена информация, която обхваща целия предмет на доказване. Поради тази причина от съществено значение е правилната подготовка, извършването и фиксирането на резултатите от огледа.
Планиране на огледа.
Под планиране на огледа следва де се разбира вземане на решение за провеждането му след отчитане на предпоставките и основанията за това.
Когато огледът е неотложно следствено действие (най-често срещаната хипотеза), не се преценява дали е тактически целесъобразно провеждането му. Извършването му се диктува от необходимостта да бъде избягнато повреждането и унищожаването на следите и другите веществени доказателства. На това основание е допуснато провеждането му и по време на предварителната проверка по чл.191,ал.2 НПК.
Нормативна основа за планиране на огледа е и чл.128,ал.2 НПК.
Следователно оглед на местопроизшествието може да се планира на базата на две групи основания: когато е необходимо разкриване, непосредствено изследване и запазване по реда,установен в НПК ,на следи и други веществени доказателства от престъплението и когато е необходимо откриване и изследване на “други данни,необходими за изясняване на обстоятелствата по делото”.
Подготовка на огледа.
Подготовката позволява да се осигурят условията за спазване на процесуалните изисквания за извършването и набележат тактико-криминалистичните способи, които ще се използват. Може да се раздели на две части: 1) преди отиване на територията на местопроизшествието; 2) след отиване на територията.
1) Подготовката преди отиване на територията на местопроизшествието обхваща решаването на следните въпроси:
- вземане на мерки да не се повредят или унищожат следите от престъплението: 128, ал.2 НПК – тук обаче законодателят неправилно е използвал “заличаване”. Вземането на мерки означава да се назначи охрана на територията на местопроизшествието и да се отдели територията на местопроизшествието от заобикалящата го среда. По възможност охраната следва да бъде от полицейските органи, но ако това е невъзможно – няма пречка охраната да се възложи на други лица, които да бъдат инструктирани за поведението, което да имат към местопроизшествието и към други лица, които са в близост до местопроизшествието.
- да се вземат мерки за прекъсване на вредните последици от извършеното престъпление като се потушат нестихналите процеси и явления или се вземат мерки за спасяване живота на лица, намиращи се на територията на местопроизшествието.
- да се вземат мерки с оглед предотвратяване извършването на друго престъпление;
- да се определят задачите на органите. Конкретните задачи ще зависят от вида и типичните особености на извършеното престъпление и от постъпилата към момента информация за извършеното престъпление. Обикновено се решават следните по-важни задачи: откриване, непосредствено изследване и запазване на следите и другите веществени доказателства; установяване на други данни,необходими,за изясняване на обсоятелствата по делото; установяване на функционалната връзка и зависимост между обектите на местопроизшествието и между тях и разследваното престъпление; установяване на способите за извършване на престъплението и начина на отразяването му в обективната среда; откриване на данни за мотивите на деянието и причините и условията за извършването му, ключително, улесняващите престъплението обстоятелства; установяване на негативните обстоятелства по делото; проверка на версиите за инсцениране на престъплението; установяване от каква посока е пристигнал и в каква се е оттеглил извършителят,колко време е престоял на местопроизшествието и имал ли е съучастници.
При определяне на задачите следва да се изхожда и от характера на обектите и особеностите на територията на местопроизшествието:
а) да се осигурят разнообразни технически и технико-криминалистични способи и средства за откриване, фиксиране, запазване, изземване и непосредствено изследване на следите и веществените доказателства;
б) да се осигурят поемни лица или лица- технически помощници, а ако е необходимо и експерти, които да участват в извършването на огледа.
Поемните лица могат да правят бележки и възражения “по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки,изменения и допълнения на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това”
За разлика от поемните лица присъствието на експерта и специалиста-технически помощник подлежи на преценка от страна на следователя
Три по-типични грешки в практиката са: не сеназначава своевременно охрана; назначава се неподходяща охрана; не се изясняват изчерпателно и ясно задачите на охраната и правата и задълженията които тя има
2) Подготовката след пристигане на територията на местопроизшествието обхваща решаването на следните въпроси:
- следва да се пресекат вредните последици от престъплението, ако това не е сторено;
- следва да се провери охраната и да се установи какво се е случило от момента на назначаване на охраната до момента на пристигане на територията на местопроизшествието ;
- да се определят границите на местопроизшествието: решаването на този въпрос е от съществено значение с оглед пълнота и обективност на изследването и на събраните доказателства. Определянето на границите ще зависи от характера на разследваното престъпление, от механизма му, от способите за извършването му. При определяне на границите е много важен т.н. обзор на местопроизшествието: бърз, нефиксиран оглед за определяне на характера на вредите от престъплението и вероятността да се открият следи и веществени доказателства;
- да се реши въпросът откъде, от кое място да започне огледът – възможни са два подхода:
1) по правило огледът може да започне от периферията на местопроизшествието, от тази част, която позволява най-бързо да се стигне до центъра;
2) възможен е и подходът, когато огледът започва от центъра на местопроизшествието към периферията. За център на местопроизшествието следва да се приеме мястото, където се очаква да има най-много следи или веществени доказателства, свързани с престъплението. Възможно е огледът да започне от мястото, където се намира пострадалият от престъплението, с цел да се помогне за спасяване на живота му.
- да се дадат указания на участниците в огледа за поведението, което трябва да имат и действията, които се очаква да извършат по време на огледа;
- преди извършването на огледа да се обезпечат условия за работа по време на огледа, което се отнася особено за палежи, авто-транспортни произшествия.
Извършване на огледа. Тактика.
Извършване на огледа-решаващата и най-важна фаза на огледа.
Огледът се извършва през деня,освен в случайте,които не търпят отлагане. Чл.130 НПК: огледът се извършва като се изследва всичко така, както е заварено, а след това се правят необходимите размествания.
Преминава през два стадия: статичен и динамичен. Изключени е от тази последователност е възможно ,когато има основания да се предполага, че не са загубени всички шансове за оказване на помощ на пострадалия и при наличието на сериозна опасност от повреждане или унищожаване на някои следи и други веществени доказателства до завършване на огледа.
Статичен оглед:
1) позволява да се установи обстановката на местопроизшествието в оригиналния й вид, както е създадена от престъплението;
2) не се позволява никакво разместване на обектите, намерени на територията на местопроизшествието;
3) на този етап следва да се установи и изследва не само територията на местопроизшествието, но и един достатъчно широк район около него с цел да се види каква е връзката на местопроизшествието със заобикалящата го среда;
По време на извършването му се фиксира обстановката на местопроизшествието и обектите на огледа с ориентиращи, обзорни, възлови и детайлни снимки, с кино и видеоснимки и по графически начин. Откриват се, фиксират се и се изземват по-голямата част от следите и другите веществени доказателства. Спазват се следните тактически изисквания:
-за своевременност;
за изчерпателност;
за правилна последователност на дейността по време на огледа-трябва да се отделя приоритетно внимани е на следите от миризма пред микроследите,на микроследите пред следите от ръка и крак и на хомоскопичните следи/от ръце,крака и зъби/ пред механоскопичните.
Огледът трябва да започне от онази част на местопроизшествието, в която е концинтререно най-голямо количество доказателствена информация или намиращите се там обекти са най-сериозно застрашени от повреждане или унищожаване.
Динамичен оглед:
1) обектите, които се намират на територията на местопроизшествието се разместват по две причини: за да се открият нови следи; за да се установи какъв е бил механизма на престъплението;
2) по принцип статичен оглед се извършва преди динамичен оглед, но когато има не затихнали процеси и явления на територията на местопроизшествието или е необходимо да се окаже помощ на пострадалия динамичен оглед може да предхожда статичен оглед.
При динамичният оглед е необходимо разместване на обектите. Извършването му винаги е свързано с проверката на определени следствени версии. Може да се наложи голямо по обем разместване на обектите, разчистване на терена, измерване на разстоянията между обектите по два сравнително постоянни ориентира и др. Може да се открият ценни следи и други веществени доказателства свързани със способа на извършване на престъплението и използваните за целта средства и т.н.
В края на огледа иззетите следи и други веществени доказателства се опаковат за транспортиране,а неиззетите се запазват до вземане на съответните веществени доказателствени средства.
Фиксиране на резултатите от огледа.
Прави се комплексно фоксиране ,което става с протокола за оглед, с фото, кино и видеоснимки и с графически скици,планове и схеми.
Процесуална фиксация
Протокола за оглед заема основно място. При съставянето му трябва да се спазват тактическите изисквания за изчерпателност и точност, яснота и последователност. Наред с общите сведения в протокола задължително се фиксира състоянието на местопроизшествието, предназначението на обектите и функционалната връзка между тях, състоянието на следите и другите веществени доказателства, които са открити както и техните особености.
Съдържанието на протокола може да се раздели условно на три части:
Уводна- дата и място на извършване на огледа; данни за лицето ,което го провежда; данни за поемните лица, за специалистите-технически помощници и за експертите и др./;
Описателна- точно отбелязване на границите на местопроизшествието и обща характеристика на местопроизшествието, описване на намерените следи и др.веществени доказателства и т.н./ и
Заключителна- посочване какви предмети са иззети и какви веществени доказателствени средства са изготвени, какви снимки и на кои обекти са направени,какви искания, бележки и възражения са направили присъстващите лица присъстващите лица. Протоколът се подписва освен от следователя и поемните лица и от другите участвали в огледа лица.
Криминалистична фиксация
Това е изготвяне на отделни снимки, отразяващи хода и резултатите от извършения оглед. Постига се по – голяма обективност, пълнота и бързина, нагледност и точност. Четири вида снимки се изготвят при фиксиране на резултатите от огледа:
1) ориентираща снимка: фиксира територията на местопроизшествието и част от заобикалящата го среда; задачата й: да ориентира къде е местоположението на местопроизшествието и в каква връзка със заобикалящата среда се намира то;
2) обзорна снимка: фиксират се границите на местопроизшествието (отделни обекти, които определят границите );
3) възлови снимки: правят се на обекти – следи или веществени доказателства, които са от съществено значение за разследване на престъплението;
4) детайлни снимки: с тях се фиксират отделни следи, части от следи или веществени доказателства, които са от изключително значение за разследваното престъпление
Не следва да се смесват видовете снимки със способите, които се използват за изготвянето на снимките. Способи за изготвяне на снимки:
1) Метричен, който се дели на: линеен и мащабен. Линейният метричен способ: използва се ивица от плат, разделена на сектори с дължина, кратна на главното фокусно разстояние на обектива; използва се, понеже може да се определи до мм големината на обектите. Мащабен метричен способ: използва се мащабна линия за по-малки обекти; оптическата ос на обектива е перпендикулярна на равнината, в която се намира мащабната линия;
2) Панорамен способ: се използва за заснемане на обекти с голяма дължина; може да се реализира с обикновен фотоапарат или със специален фотоапарат с въртящ се около оста си обектив, тази ос обхваща равнина с големина 180 градуса; използва се при изготвянето на обзорни или ориентиращи снимки.
3) Стереоскопичен способ: в случаите, когато са важни обемите не предметите във връзка с разследваното престъпление; може да се реализира също с обикновен или със специален фотоапарат, който има едновременно заснемане с 2 фотообектива с обща камера.
Повторен оглед на местопроизшествието
Този оглед се извършва сравнително рядко. Под. съвкупното въздействие на много фактори като атмосферни условия и др. са унищожени или са повредени и неоткритите следи и др.веществени доказателства. Поначало провеждането на повторен оглед обогатява разследването.
Особености. Различни са основанията за огледа. Едно от тях непълноценното извършване на първоначалния оглед поради слаба видимост, дъжд или снеговалеж, много висока или ниска температура, голяма влажност на въздуха и др. Трябва да се види и дали огледът е изобщо възможен. Планира се и когато не са проверени задълбочено някои версии, а също и ако не са правилно определени границите на местопроизшествието и поради това са не са изследвани някои участъци.
Задачите на повторния оглед обхващат две групи въпроси: установяване на нови факти и обстоятелства,пропуснати поради неблагоприятни условия или когато не е било възможно да бъдат открити, и проверка на събраните по време на първоначалния оглед и останалите следствени действия доказателства по делото.
Статичният оглед дава възможност да се проверят новопостроени следствени версии, да се проверят повторно някои версии,повторно да се фиксират фотографски някои обекти и др.
Динамичният стадии понякога има дори по-разностранно значение-може да се открият такива следи и веществени доказателства,които поради обективни и субективни причини не са намерени при първоначалния оглед.
Прави се самостоятелен протокол, към който се прилагат и допълнително направени снимки,скици,схеми и планове.