10. Собствен капитал
Най-общо капиталът е икономическа категория, която изразява определени отношения, свързани както с формата на собственост, така и с формата и вида на разпределените отношения, В националните счетоводни стандарти е изведено определението, за понятието "капитал" и "собствен капитал"Капитал е паричен израз на стойността на вложените в предприятието активи.",
"Собствен капитал е разликата между стойността на активите на предприятието и неговите пасиви."
Собственият капитал обхваща стойността на вложените активи при учредяване на банката и капиталовите запаси (резерви), законовите и допълнителни резерви (провизии) и неразпределената печалба, които се набират главно за разширяване на дейността й.
8.1. Основна характеристика на състава на капитала
В Междунардното унифициране на капиталовите мерки и стандарти - Базелското споразумение от юли 1988г., актуализирано към април 1997г.
А) Първичен капитал ( основен собствен капитал) Базелският комитет счита, че ключовият елемент на капитала,върху който главно трябва да се акцентира, е собственият капитал (еметирани и напълно изплатени обикновени акции ц безсрочни некумулативни привилигировани акции) и оповестените резерви. Този основен елемент на капитала е единственият общ елемент за банковите системи на всички страни.Той се посочва ясно в публикуваните счетоводни отчети и е основата, върху която се правят повечето пазарни оценки за капиталовата адекватност. .Той е в тясна връзка с маржа на печалбата и конкурентността на банката.Този акцент върху собствения капитал и оповестените резерви отразява значението, което комитетът отдава за осигуряване на непрекъснато качество, както и на нивото на общо капиталовите ресурси, които основните банки поддържат.Ето защо комитетът е достигнал до заключението ,че за целите на надзора капиталът трябва да бъде дефиниран на две степени и по начин, който налага поне 50% от капиталовата база на банката да се състои от основен / първичен елемент, включващ основен акционерен капитал и оповестени резерви от не разпределени печалби след облагане с данък (капитал от първи ред). Другите елементи на капитала ( допълнителния капитал ) ще се включват в капитала от втори ред, до. размер, равен на този на първичния капитал.
Б) Допълнителен капитал
Не оповестени резерви
Необявените или скрити резерви могат да бъдат учредени по различен начин съобразно различните правни и счетоводни режими в страните членки. Това определение включва само резерви, които въпреки че не са публикувани, са минали през отчета за приходите и разходите, приет от органите по надзора.
Те могат по своето съдържание да имат същото качество като
обявените не разпределени печалби, но международно приети минимални стандарти, отсъствието на прозрачност и фактът, че много страни не признават не оповестените резерви нито като прието счетоводно понятие, нито като законно допустим елемент на капитала представляват довод за изключването им от първичния капиталов елемент. Резерви от преоценка
Някои страни съгласно националните си или нормативни счетоводни системи позволяват определени активи да бъдат преоценени, за да отразяват текущата им стойност или тази, по - близка до стойността им в момента в сравнение с историческата им стойност, а резервите в резултат на преоценката да бъдат включени в капиталовата база. Тези преоценки могат да бъдат получени по два начина
- от официална преоценка на собствените сгради. където се помещават банките, пренесена в баланса; или
- от условното прибавяне към капитала на скритите стойности, които са резултат от практиката на държане на ценни книжа в баланса, оценени по историческата им стойност. Тези резерви могат да бъдат включени към допълнителния капитал, в случай че активите се разглеждат от органите на надзора като разумно оценени и напълно отчитащи възможността за колебания на цените и наложителна продажба.
"" Общи провизии / общи резерви за загуби от кредити
Общите провизии или общите резерви за загуби от кредити се създават срещу евентуални загуби, които все още не са установени. Доколкото те не отразяват познатото до момента влошаване на оценката на конкретни активи, тези резерви се определят като причислявани към капитала от втори ред. Доколкото обаче са създадени провизии или резерви срещу установени загуби, те не могат свободно да се използват за посрещане на загуби от неустановен характер, които впоследствие биха възникнали на друго място в портфейла и не притежават основна характеристика на капитал. Ето защо такива провизии или резерви не трябва да бъдат включени в капиталовата база.
Търговските банки у нас се учредяват като акционерни дружества. Затова първоначално вложените в тях активи се изразяват в акции или дялове на акционерите. Номиналната стойност на акциите (дяловете) изразява основния капитал на банката.Той се показва в пълен размер, независимо от това дали е изцяло внесен.
Наредба №8 на БНБ за капиталовата адекватност на банките ясно определя минималният размер, структурата и съдържанието, на собствения капитал на Търговските банки.
Собственият капитал /капиталовата база /на банката се образува от сбора на първичния капитал и допълнителните капиталови резерви.
Първичният капитал се образува от сбора на : .
- внесения капитал;
- фонд "Резервен " / общите резерви / по смисъла на чл. 24 от Закона за банките;
- други резерви с общо предназначение, образувани за сметка на печалбата на банката след облагането й с данък върху печалбата, намален с:
- нематериални активи;
- загуба за текущата и от минали години;
номиналната стойност на обратно изкупените от банката обслужвани; акции.
Допълнителните капиталови резерви се включват в собствения капитал / капиталовата база / на банката само ако отговарят на следните общи изисквания:
1. тези средства са изцяло на разположение на банката и тя може да ги ползва без каквито и да било ограничения за покриване на загуби от дейността си
2. тяхното наличие е отразено в счетоводните отчети на банката и е заверено от независим експерт- счетоводител;
3. БНБ може да упражнява постоянно наблюдение върху тяхното съществуване и ползване.
Допълнителните капиталови резерви включват;
1. отчетените печалби от текущата дейност на банката, които са обложени с данъци и подлежат на разпределение, но не са разпределени;
2. резервите .със специално • предназначение, образувани от печалбата на банката след облагането й с данъци;
3. резервите от преоценка на активите, ако такава преоценка е допустима съгласно действащото законодателство;
4. сумите привлечени от банката чрез дългово / капиталови (хибридни) инструменти, при условие че тези инструменти отговарят на следните особени изисквания:
а. Сумите по тях са платени изцяло;
б. Изплащането им не е ограничено със срок;
в. Тяхното изплащане не е обезпечено под никаква форма от банката;
г. В случай на ликвидация на банката изплащането им е допустимо, след като се удовлетворят изцяло претенциите на всички останали кредитори;
д. Вземанията по тези инструменти относно главницата /номинала/ не могат да станат изискуеми, без да е налице писмено
разрешение на БНБ;
е. Условията, при които тези средства са привлечени от банката, й
дават правото да отлага изплащането на дохода по тях, ако тя не
формира лечалба или печалбата й не е достатъчна;
5. Сумите, привлечени като подчинен срочен дълг в размер не повече от 50% от първичния капитал, при условие че този дълг отговаря на определени условия.
През последните пет години до падежа размерът на подчиненият срочен дълг се включва и отчита в допълнителните капиталови резерви с намаление от 20 на сто годишно. Спед падежа на дълга той се изключва изцяло при изчисляването на собствения капитал.
получените суми. привлечени чрез дългово / капиталови инструменти и / или като подчинен срочен дълг, в допълнителните капиталови резерви се разрешава от подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", въз основа на писмено заявление придружено със съответните документи.
Допълнителните капиталови резерви се включват в собствения капитал / капиталовата база / с размер не по - голям от сумата на първичния капитал.
В собствения капитал на банката не се включват провизиите за покриване на рискове от загуби, формирани съгласно чл.27 от Закона за банките.
Сборът на собствения капитал /капиталовата база/ се намалява със:
- сумите, инвестирани акции или друга форма на дялово участие в капитала, в дългово /капиталови инструменти и в подчинен срочен дълг в • полза на дружества, несконсолидирани в баланса на банката, в които банката притежава акции или дялове, които й осигуряват блокираща квота от гласовете или й дават право най - малко на 10% от гласовете в общото събрание
- сумите, инвестирани в акции или друга форма на дялово участие в капитала, в дългово/ капиталови инструменти, в подчинен срочен дълг на банки и небанкови финансови институции.
8.2. Видове собствен капитал
8.2.1. Основен капитал
а/ характеристика, особености, формиране
Основният банков капитал е съвкупност от минимално необходими активи, които собственици (акционери) са внесли като своя дялова вноска и които финансовата институция трябва да притежава в пълен размер. Той е необходимо условие, за да може финансовата институция да гарантира отговорностите по поетите задължения.
Основният капитал е такъв вид пасив, който съществува докато функционира банката. Основният капитал се регистрира в съда едновременно с регистрирането на банката. Той се вписва в Търговския регистър. Размерът на основния капитал на търговските банки се определя от действащите нормативни актове - за издаване на лицензни за банковата дейност и капиталовата адекватност на банките. б/ предназначене, функции интересите на вложителите, това е т. нар. защитна функция. Дадена банка се счита за платежоспособна, докато нейният собствен капитал остане незасегнат. Основно правило е загубите, които една банка понася да се покриват от текущите приходи, а не от собствения капитал, до който трябва да се прибягва при критични обстоятелства. Размерът на собствения капитал е външният символ - финансовата мощ и солидността на банката. Неговата сума показва размера на загубите, които банката може да поеме над равнището на годишната печалба, преди да бъдат изложени на риск привлечените средства.
Съществува изискването акциите на банката, които дават право на глас да са поименни. Обществото не е безразлично към това кои са основните акционери на банката, какъв е произходът на техните средства и каква е репутацията им. Чрез изискването за поименни акции и въвеждането на разрешителен режим за придобиването им се контролира и кръгът от акционерите, които искат да "притежават повече от 5 % от гласовете в Общото, събрание.
Капиталът изпълнява три функции.
Първо, той играе ролята на буфер, който поглъща загубите от лошите кредити и други текущи загуби, осигурявайки защита на вложителите в случай на банков фалит.
Втората функция на капитала е да служи за база при установяване на кредитните лимити. Посредством налагането на кредитни лимити
Собственият капитал има съществено значение за гарантиране на поверените и вложените от кредиторите и клиентите на банката парични средства и други ценности.
Всяка банка, или. банкова група, за 'да гарантира поверените от кредиторите й парични средства и други ценности, трябва да разполага по всяко време със собствен капитал, чийто минимални размери, структура и съотношения с балансовите и активи и пасиви и задбалансови ангажименти се определят от Централната банка, с наредба съобразно кръга на извършваната банкова дейност.
Минимално необходимият внесен капитал при учредяване на банка не може да бъде по-малък от 10 млн.лева(10 млрд.стари лв.). Вноските срещу записаните акции до минимално необходимия капитал могат да бъдат само парични. Внесената част от записания капитал към момента на издаване на разрешението /лицензията / на банката трябва да не е по - малка от споменатите10млн. лева.
Всяка банка трябва да разполага по всяко време със собствен капитал / капиталова база / не по ~ малък от 10 млн.лв.
Набирането на собствен капитал става чрез издаването на акции или близки до тяхната същност ценни книжа Когато се касае за акционери капитал, необходимо е да са поддържа информация за броя и стойността размер на уставните и емитираните акции и за акциите в обръщение Проблемите по управлението на акционерния капитал се свеждат главно до емитирането, пласирането и поддържането на курса на акциите и разпределението на банковата печалба, респективно насочването и за разпределение или реинвестиране.
Твърдението, че парите са капитал е правилно, когато тези пари са включени в стопанския оборот. Капиталът е диалектическа противоположност на онова, което обобщено се нарича активи. Парите са един от тези активи. ,
Собствените капитали са показатели за онази част от финансовата мощ на банката, която е получена чрез набирането на вноски от съдружници, акции от акционери и други, а също и. по пътя на разширеното възпроизводство чрез капитализиране и реинвестиране на печалби, дивиденти и други.
Записаните дялове или вноски, които не са внесени до момента на внасянето, представляват собствен капитал с нереален, фиктивен характер,
По смисъла на чл.1 от Закона за банките, банката е юридическо лице, учредено като Акционерно дружество затова нейният капитал се третира като акционерен капитал. Това е първоначалният капитал, с който се създава една банка. регулативните органи принуждават банките да диверсифицират кредитната си дейност, с което ги предпазват от несъбираеми вземания.
Трето, капиталът служи като база, въз основа на която участниците на пазара оценяват възврщаемостта на собствения капитал на банката.
Капиталът служи за защита от кредитни и текущи загуби, които се отразяват в отчета за приходите и разходите.
Чл.27 (1) Банките периодично оценяват кредитите, другите рискови активи, включително и задбалансовите си задължения и формира провизии за покриването на рискове от загуби по критерии, определени от БНБ с наредба.
(2) Провизиите са елемент на счетоводните разходи и коректив на отчетната стойност на активите.
С наредба № 9 на БНБ се определят критериите и начините за оценка на рисковите експозиции на банките, условията размерите и редът за формиране на провизии за покриване на риска от загуби, както и надзорът за спазването на тези изисквания, упражняван от БНБ.
Рисковите експозиции се оценяват и класифицират въз основа на срока на забавата на изискуемите суми по тях, оценката на финансовото състояние на длъжника и главните източници за изплащане на неговите задължения, формиращи като цяло матрица за оценка и класификация на тези експозиви.
Оценката на финансовото състояние на длъжника се основава на периодично изискваната и представяна от него информация, включваща и счетоводните му отчети, както и от данните, събрани при извършваните от органите за банков надзор проверки на място.
Рискова експозиция, която не надхвърля по стойност 0,05% от собствения капитал / капиталовата база / на банката, се оценява и класифицира само според срока на забавата и се отчита в края на всяка година.
Специфични провизии се формират срещу конкретно определени експозиции, класифицирани като експозиции под наблюдение, нередовни, съмнителни и загуба.Специфичните провизии са елемент на счетоводните разходи и коректив на отчетната стойност на балансовите активи.
Общи провизии се формират за покриване на неидентифицирани рискове срещу експозиции класифицирани като редовни.Общите провизии се формират след облагането с данък върху печалбата.
Съгласно чл.29 от Закона за банките:
(1) Банките и банковите групи са длъжни по всяко време да не надвишават установените съотношения на големите експозиции към собствения капитал.
(2) Банките и банковите групи установяват експозиция към едно лице или свързани лица като сбор от балансови активи и зад балансови ангажименти, определени с наредба на Централната банка. 14
(3) Експозицията към едно лице или свързани лица се смята за голяма, когато е равна или превишава 10% от собствения капитал на банката или на банковата група.
(4) Решение, което води до формиране на голяма експозиция, се взема от управителния съвет (съвета на директорите). Когато експозицията надхвърля 15%, решението се взема с единодушие.
(5) Експозицията към едно лице или свързани лица не може да надвишава 25% от собствения капитал.
(6) Общият размер на всички големи експозиции по ал.З не може да надвишава 8 пъти собствения капитал
(7) Централната банка определя условията и реда, при които отделните експозиции могат да участват с. намален размер при определяне на съотношенията по ал.5 и 6
(8) Ограниченията по ал.5 и 6 не се прилагат за :
1. експозиции към държавата и Централната банка или безусловно гарантирани от тях;
2. експозиции към правителства, централни банки и международни организации, определени от Централната банка, или безусловно гарантирани от тях;
3. Експозиции, обезпечени о ценни книжа, емитирани от правителството на Р Бъгария, Централната банка или от правителства,централни банки и международни банки, определени от Централната банка;
4. експозиции, напълно обезпечени със залог на злато или залог на вземане към банката в национална или конвентируема чуждестранна валута.
Основният капитал е относително постоянна величина, която при всяка промяна се вписва в Търговския регистър в съда. Той се определя от номиналната стойност на акциите и дяловете. В пасива на баланса основният капитал се показва в пълен размер, независимо от това, че не е напълно внесен до определения за целта срок. Увеличаване на основния капитал .не може да се извършва, докато не е внесена напълно стойността на записания капитал при учредяването. Тъй като се отнася за акционерен капитал, необходимо е да се поддържа информация за броя и стойностния размер на уставните и емитираните акции, и за акциите в обръщение.
Когато вземе решение за увеличаване на капитала на банката с вноски на акционерите, общото събрание, съответно надзорният съвет (съвета на директорите), задължително определя срок на извършване на вноските, който не може да бъде по - дълъг от 6 месеца от вписване на решението. При публично предлагане на акции срокът тече от публикуването на проспекта.
' Акциите, по които не са извършени дължимите вноски или не са продадени в срока, се обезсилват, а съответният орган предприема действия за промяна на решението до размера на действително внесения капитал.
Решението за изменение трябва да бъде взето не по - късно от три месеца след изтичането на срока от шест месеца посочен по - горе. Ако решението за изменение не бъде взето в срок /3 месеца /, съдът по искане на Централната банка вписва съответното изменение.
8.2.2. Резерви
Така наречените "Резервни фондове" се набират за сметка на печалбата за текущата година след облагането и с данъци. В резервните фондове може да се отнесе и положителният резултат от преоценка на активите на банките. Българската народна банка образува своя резервен фонд по специфични правила," установени със Закона за БНБ, чийто предназначение е да покрива разходите по интервенции за стабилизиране покупателната сила на лева. Размерът на резервните фондове се съобразява с изискванията за капиталова адекватност, предписани от нормативните актове. Съобразяването с тях е задължително. Освен обявените резервни фондове банката може да има и скрити резерви, например от увеличената пазарна цена на дълготрайни и финансови активи на банката, които не са били преоценявани.
"Специфичните резерви" на банката се образуват по решение на компетентните за това органи на управление на банката и са предназначени за финансиране на определени дейности и проекти на банката. Разликата
определен предмет, ясно дефинирана, решавано на конкретна задача. Размерът на специфичния резерв се определя обикновено от Общото събрание, Надзорния съвет или Съвета на директорите. Този размер зависи единствено от сумата на печалбата за разпределение след облагане с данъци.
Общи резерви
а/ характеристика, особености, формиране;
Резервите или резервният капитал позволяват да се осъществяват безпрепятствено част от целевите функции на собствения капитал в относителна независимост от общото икономическо състояние на предприятието и неговата финансова мощ. Това означава, че резервите са строго целеви. Наличието на резерви е показателно за финансовата осигуреност на такива решения и действия, които са свързани с:
- увеличаване на основния капитал;
- поемането на търговски, стопански, предприемачески, застрахователни и други видове рискове в рамките на разумното определяне на риска при пазарно ориентирана икономика;
- стимулиране на иновацията, инициативността и предприемчивостта;
- покриване на загуби;
- спонсориране;
- доначисляване на дивиденти и лихви;
- социално подпомагане и други.
Законовите резерви се образуват за сметка на печалбата след нейното облагане с данъци и преди нейното разпределение за дивиденти и други по силата на нормативен акт.
Съгласно ЗБНБ- чл. 8 ал.2~Централната банка следва да формира фонд "Резервен" за сметка на отчисления в размер на 25 % от годишното превишение на приходите - над разходите на банката. Средствата се използват за покриване на загуби на банката.
Според ЗБ - чл. 24 (ал.1) - търговските банки следва да формират фонд "Резервен" най-малко 1/5 от печалбата след облагането и с дължимите данъци и преди изплащането на дивиденти, докато- средствата на фонда достигнат 1,25 на сто от сбора на сумата на активите по баланса и задбалансовите ангажименти.
Чл.24 (ал.2) Когато средствата на фонд "Резервен" спаднат под минималния размер, установен в ал.1, банката е длъжна да възстанови средствата по фонда до достигане на минималното равнище в срок 2 години.
Общите резерви са предназначени за гарантиране на печалбата и капитала на банката при преоценки или невъзвращаемост на активите. Използват се главно за покриване на съмнителни и несъбираеми кредити.
Валутна ценност е всяко имущество, вземане и задължение на финансовата институция, деноминирано в чуждестранна валута. При преоценка на валутни ценности трябва да има законови провизии, които да гарантират капитала и печалбата на банката и да покрият отрицателните курсови разлики. Средствата за образуване на провизии за преоценка на валутни ценности се набират до нормативно определения размер чрез отделяне на част от положителната курсова разлика от преоценка на валутни ценности за текущия период, или като част от печалбата на банката. -. Минималният размер на наличните провизии за преоценка на валутни ценности се определя с акт на компетентния орган, БНБ и Министерство на ' финансите. Финансовите институции извършват преоценка на валутните си ценности ежедневно. Като чуждестранна валута за нуждите на счетоводството на банката се разглеждат единствено законните платежни средства на други държави, за които БНБ котира централен курс.
При неосигурени достатъчни провизии банката може да използва за компенсиране на отрицателните курсови разлики печалбите от текущата година, допълнителните провизии и / когато няма друг източник / основния капитал.
Главното предназначение, е покриване на несъбираеми и трудно събираеми кредити. Тук се отчитат средствата за законови амортизации на отпуснати от банката рискови кредити, т. е. частта от кредитите, която съгласно критериите, определени от нормативните актове е със съмнителна възвращаемост.
Общите резерви за несъбираеми вземания са свързани с точно определено вземане. При неговото събиране съответната част от провизиите, образувани по него, се освобождава и възстановява като печалба за текущата година. Срещу едно вземане може да се образува провизия с размер равен най-много на сумата на самото вземане.
Амортизация на вземания е . натрупването на средства на финансовата институция за осигуряване на несъбираеми и трудносъбираеми вземания, което се прави с цел да се гарантират капитала и печалбата срещу рискове от евентуално неплащане на вземането от страна на длъжника по него. Те позволяват банката постепенно да образува осигурителен резерв и да намали зависимостта си от неплатежоспособността на длъжниците. Несъбираеми вземания са онези, по които длъжникът е в трайна неплатежоспособност, намира се в процес на ликвидация, в който са останали неудовлетворени и неудовлетворими, поради липсата на амортизационен фонд кредитори.
Трудно събираеми вземания са онези, длъжниците по които изпитват трайни затруднения по обслужване на дълговете си, често изпадат в просрочия, застрашени са от обявяване в неплатежоспособност и може да се очаква тяхната ликвидация. Трудно събираеми. са и дълговете, по които финансовата институция не може да очаква плащане в срок, поради настъпването на събития, например, обявяването на мораториуми налагане на правни ограничения върху плащаното на вземанията, действия на трети лица.
Качеството на вземанията като несъбираеми и трудно събираеми се установява от закона или от подзаконов нормативен акт.
След отчисляване на сумата за фонд "резервен" и за безнадеждни или съмнителни вземания от печалбата на банката се заделят необходимите суми за фондовете със специално предназначение, учредени по решение на управителния съвет. Остатъкът от годишното превишение на приходите над разходите на банката се внася всяка година като приход на държавния бюджет в срок от 4 месеца след края на финансовата година/ Закон за БНБ, глава ІІ .чл. 8,ал 4/.
Съгласно ЗБ чл.28 Банките не могат да изплащат дивиденти, преди да са заделени необходимите средства за фонд "Резервен", както и ако това би довело до нарушаване на изискванията по чл.23.
2.2, Преоценъчни резерви
Характеристика, особености,формиране, използуване,предназначение
.Преоценъчните резерви се формират, отчитат и използват, съгласно реда определен в Закона за счетоводството, националните и международни счетоводни стандарти. Банките, притежаващи инвестиционни имоти могат да отчитат същите в инвестиционен портфейл или като дълготрайни материални активи, съобразно критериите посочени в Закона за счетоводството, НСС 4"Отчитане на дълготрайните материални активи", НСС 25 "Отчитане на инвестициите", МСС16 "Имоти, машини, съоръжения и оборудване"
По принцип преоценъчните резерви не могат да се ползват за увеличение на основния капитал, и за покриване на загуби от минали години.Такова увеличение, както и покриването на загуби от минали години може да се извърши само при наличие на нормативен акт.
Допълнителни резерви
Банките, по решение на компетентните им органи могат да формират допълнителни резери с цел да се гарантира нормалното функциониране при непредвидени обстоятелства и загуби.
Тук може да се отчитат допълнителните резерви, отнасящи се да съответни активи.
Допълнителните резерви могат да се използват и за увеличаване на основния капитал, когато действащото законодателство допуска това.
По принцип резерви се задължят за сметка на .печалбата след облагане; с данъци, по изключение тези резерви могат да се формират и за сметка на печалбата преди облагане с данъци, но само при условие действащото законодателството позволява. По решение на компетентните органи за управление на банката, допълнителните резерви могат да се изчисляват ,например като процент от стойността на активите или като процент от стойността на конкретни активи.
8. ,2.3. Финансови резултати
Резултатът от банковата дейност, реализиран през текущата година може да бъде печалба или загуба
В условията на пазарно ориентирано. стопанство значението на печалбата като категория и икономически показател се увеличава. Главната причина е в това, че печалбата- като форма на принадения продукт и вид добавена стойност е като източник на постъпления в държавния бюджет и положителен фактор при формирането на националния доход на макроравнище, така и основа на разширеното възпроизводство на микроравнище. Печалбата е разновидност на собствения капитал. Тя има своята диалектическа противоположност- загубата. Най-общо загубата е отрицателен икономически резултат. Тя се разглежда като коректив на печалбата, защото много често се покрива за нейна сметка. Може да бъде покрита и от други източници и най-вече от резервите. В краен случай, когато няма други възможности тя се покрива от основния капитал.
Финансовия резултат в една банка се отчита в края на отчетния период чрез приключване на резултатните сметки.
. Непокрити загуби от минали години
Характеристика, особености, предназначение;
Чрез сметката "Непокрита загуби от минали години" се отчитат загубите, реализирани през минали години и останали непокрити поради липса на натрупани резерви.
Загуби от минали години има във всички финансови институции, с изключение на БНБ. Съгласно Закона за БНБ при приключване на текущата година с отрицателен финансов резултат той се покрива от Резервния фонд на банката. Когато Резервният фонд няма достатъчни за целта наличности Министърът на на финансите е задължен да предостави в собственост на централната банка държавни ценни книги за покриване на отрицателната работа.
Поначало размерът на загубите от минали години, прехвърлени за покриване през бъдещи периоди следва да се регламентира нормативно. Ако максималния нормативно разрешен размер е надвишен, загубите през текущата година над него следва да се покрият за сметка на собтвения капитал / резервен и основен/.
Загуби от минали години могат да се прехвърлят само толкова годни за покриване през бъдещи периоди, колкото са определени от законодателството. След изтичането на този максимално възможен период за прехвърляне на непокритите загуби, те трябва да бъдат покрити за сметка на собствения капитал /основен и резервен/.
8 2.3.3 Неразпределени печалби от минали години
Характеристика, особености, предназначение
Неразпределените печалби от минали години са всъщност печалби, които са реализирани, но останали неразпределени. Тази сметка се води от всички финансови институции, с изключение на БНБ. Съгласно Закона за БНБ при приключване на текущата година с положителен финансов резултат 25% от него се внасят в Резервния фонд на банката. След отчисляването на фонд "Резервен" се заделят сумите за фондовете със специално предназначение.Остатъкът се внася всяка година в приход на държавния бюджет./ Закон за БНБ/.
Печалбата, реализирана през текущата година се прехвърля в следващата година, за да бъде разпределена от Общото събрание на банката.
20
Печалбата от минали години може да се прехвърля за разпределение само през следващата година, което означава, че Общото събрание трябва да се свика поне веднъж през годината, за да разпредели неразпределените печалби.
, Печалби и загуби от текущата година
Характеристика, особености, предназначение.
Тази сметка се води във всички финансови институции. В БНБ тя се нарича "Финансов резултат. Като Централна банка финансовият и резултат не представлява печалба от стопанска дейност. В края на отчетния период/ месеца/ финансовият резултат в баланса на банката се установява след отчитане на приходите и разходите, извършени от началото на годната.
Общото събрание на акционерите/ кооператорите/ може да взема решение за предварително изплащане на дивиденти. Аналогично то може да реши банката да отделя предварително определен/ например като % от реализираните през текущата година печалби/ размер за набиране на допълнителен капитал, специфични резерви и допълнителни резерви. В този смисъл за окончателно разпределение през следващата година ще се отнесе само печалбата след плащане на предплатите за дивиденти и след попълване на допълнителния капитал, специфичните и допълнителните
Във връзка с облагането на финасовия резултат с данък върху печалбата се извършва финансово преобръщение. От него се приспада размерът на заделените законови провизии - до 30% от размера на трудносъбираемите кредити.
Размерът на данък печалба е 27%.Данъкът за общините е 10%.Основа за определяне на данъка за общините е облагаемата печалба.Основа за определяне данъка върху печалбата е облагаемата печалба, установена и намалена с данъка за общините.
Финансовият резултат се намалява с:
1. Законовите провизии.
2. Дарения, при спазване на установените изисквания
3. Временните разлики проявяващи се от превишението над данъчно признаните амортизации над счетоводните амартизационни дялове.
4. Дивидентите от съучастия.
5. Лихвите от облигации по държавни заеми.
6. Загубите от минали години.
7. Прихода от лихви, изплатени от данъчната администрация за надвнесени данъци.
8. Приходите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които водят да увеличаване на финансовия резултат преди данъчно преобразуване в текущия период .
9. Вноските от работодателите за допълнително доброволно пенсионно, здравно и социално осигуряване в размер до 30 лв. месечно за всеки осигурен работник или служител.
Финансовия резултат преди данъчно облагане се увеличава с:
1. Временна положителна разлика между сумата на счетоводните амортизационни квоти, определени съгласно ЗС /чл.20/, и данъчно признатия размер
2. Сумите за дневни пари за командировки,превишаващи определените с нормативните актове размери за държавните служители.Разходите над допустимите норми са за сметка на финансовата институция. Именно със сумата на този преразход се увеличава годишната печалба.
3. Платените глоби, неустойки, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, както и лихви по Закона за държавните лихви, такси и други, ако са по вина на длъжностни лица се удържат от работните им заплати. Същите могат да бъдат и по обективни причини.
4. Разходите, несвързани с дейността..като разходи за облекло / без работно и униформено ; разходите по поддържана и експлоатация на сгради и други движими и недвижими имущества, включително и наетите, ползвани частично или пълно за лични потребности; разходи за развлечения и курорти на съдружниците, акционерите, персонала,управителите, контрольорите, членовете на съветите на директорите, на управителните и надзорните съвети и на трети лица.
5. Вноските за застраховки "Живот" и други лични застраховки, които не са установени с нормативни актове като задължителни, с изключение на застраховките отнасящи се за определени рискови работни места и професии.
6. Разходите за подобрения, модернизация и реконструкция на дълготрайни активи, водещи до увеличаване на тяхната стойност, отчетени като текущи разходи за ремонт. И такива разходи за подобрения, реконструкция и модернизация .когато не са отчетени като дълготраен материален актив
7. Представителните разходи.Те имат определен състав, следователно трябва да се отчитат документално, т. е. чрез фактури, касови бележки и т. н. Отчитат се на база фактическия размер на разхода. За банките представителните разходи се определят в процент при база кредитният оборот по сметките отчитащи финансовите приходи.
8. Разходите, които представляват скрито разпределение на печалбата в полза на акционерите.
9. Разходите за лихви по предоставени кредити от акционери, които не са направили съответните вноски по записани дялове или акции.
10. Необложената печалба в резултат на невъзстановени провизии при събиране на провизирани вземания.
11. Частта от лихвите по кредити над определения размер съгласно определения от закона.
12. Преоценъчния резерв от прилагането на чл.ЗЗ, ал.5 от ЗС , освен когато дълготрайния материален актив е.отписан за сметка на капитала.
13. Начислените разходи за провизии в банките, когато кредитите, провизирани със 100 на сто провизия, превишават 10 на сто от обидата сума на кредитния портфейл на банката.
Неразпределената печалба, която е останала след изплащането на данъците, Общото събрание на акционерите /кооператорите/ определя да се използва за: покриване на загуби от минали години, дивиденти, спонсориране или само за една определена цел.
При загуба банката в продължение на няколко години може да я понижава с части от печалбата.
8.2..3, Възможности за увеличаване капитала на банката
Увеличаване на основния капитал
За да се увеличи капитала на банката трябва да се спазят определените от закона изисквания и процедури:
1. Общото събрание трябва да вземе решение за увеличаване на акционерния капитал.
2. Необходимо условие за вземане на решение за увеличаване на капитала е определеният в устава размер да е напълно внесен.
3. Според закона решението трябва да бъде взето с мнозинство от 2/3
от гласовете на представените на заседанието акции.
Допуска се също в устава да се предвиди и по-голямо мнозинство, както и други допълнителни условия. В зависимост от това какъв клас акции ще бъдат емитирани, решението се взема от съответните акционери на отделно събрание.
По-рядко се използва методът, при който непосредствено след вземане на решение за увеличаване на капитала към акционерите се отправя покана за участие в подписката и за предоставяне на сумите.
Новите изменения на ЗБ, чл.19а (1) Когато вземе решение за увеличаване на капитала на банката с вноски на акционерите, общото събрание , съответно надзорния съвет (съвета на директорите ),
задължително определя срок за извършване на вноските, който не може да бъде по-дълъг от 6 месеца от вписването на решението.При публично предлагане на акции срокът тече от публикуването на проспекта.
(2) Акциите, по, които не са извършени дължимите вноски или не са продадени в срока, се обезсилват, а съответният орган предприема действия за промяна на решението до размера на действително^ внесения капитал, Решението за изменение трябва да бъде взето не по. късно от 3 месеца след изтичането по ал.1.
(3) Ако решението по ал.2 не бъде взето в срок, съдът по искане, на Централната бака вписва съответното изменение.
Чл: 19 (1) Местно или чуждестранно лице, както и свързани лица не могат без предварително писмено разрешение на Централната банка освен в случаите по ал.2, да придобиват пряко или косвено акции в местна банка, които им осигуряват 10 или повече от 10 на сто от акциите с право на глас.
Когато акциите с право на глас са обект на частно предлагане, местно или чуждестранно лице, както и свързани лица не могат без предварително разрешение от БНБ да придобиват пряко или косвено акции в местна банка, които им осигуряват 10 или повече от 10% от акциите с право на глас. Лицето придобило 10% от акциите с право на глас може да упражнява всички права по тях, включително правото на глас в ОС. Над този размер предлаганите акции изобщо не могат да бъдат придобивани без разрешение от БНБ. В противен случай БНБ може да приложи санкцията по чл.65, ал.2 , т, 12 от ЗБ - нарежда писмено на акционера да прехвърли притежаваните акции в срок до 30 дни от нареждането,Освен това сделката по придобиването на акциите може да бъде обявена за нищожна на основание чл19, ал.9 от ЗБ и чл26, ал.1 от ЗЗД
Когато акциите с право на глас са обект на публично предлагане, местно или чуждестранно лице или свързани лица могат да придобиват неогроничен брой акции без предварително разрешение от БНБ. Конкретно разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗБ си служи с израза "при публично предлагане на акции на фондовата борса или на друг регулиран / организиран / пазар на ценни книжа". Приобретателите на придобитите по този начин акции с право на глас могат да получават само дивидент и имат право на ликвидационен дял, но нямат право на глас в ОС до получаване на разрешение от БНБ. На практика те могат да гласуват само с акции с право на глас до размера на 10 на сто от капитала на банката. Според чл.19, ал.З от ЗБ, преди да бъде издадено разрешение, акциите не се вземат предвид при определяне на кворума на ОС на акционерите. Ако разрешение не бъде поискано в едномесечен срок от придобиването на акциите или не бъде издадено, БНБ може да приложи вече описаната санкция по чл.65, ал.2,т.12, от ЗБ..
Разрешение по чл.19, ал.1 трябва да има и акционер, който при участие в увеличението на капитала на банка с вноски на акционерите или чрез превръщане на облигации в акции придобива или запазва 10 и повече
от 10 на сто от акциите с право на глас от увеличения капитал. За издаване на разрешението акционерите представят документи и сведения, определено в наредба в Централната банка.
Възможностите за увеличаване на основния капитал са:
- 1. Чрез нови дялови вноски/ свидетелства за дялово участие/.
2. Чрез емисия на нови акции.
3. Чрез превръщане на облигации в акции.
4. Чрез отчисления от печалбата след облагането й.
5. От резервите.
Свидетелства за дялово участие. Свидетелството за дялово участие е ценна книга, с която се удостоверява дялово участие в имуществото на финансовата инстуция/ банката/. За разлика от акцията обаче, то не предоставя членски права. Притежателят на свидетелство за дялово участие няма:
- право на глас;
- право да бъде избиран, като по този начин няма право да участва б
работата на Общото събрание.
на имуществените права свидетелството за дялово от една акция със същата номинална стойност.
- на приносител;
- поименни.
При сравняване на емисията на акции с емитирането на свидетелства за дялово участие с цел финансиране се установява следното:
- чрез емисията на свидетелства за дялово участие не се нарушава съотношението между гласовете на акционерите, тъй като те не предоставят право на глас;
-Общото събрание може да вземе решение за създаване на нов капитал под формата на свидетелства за дялово участие, като предостави на Управителния съвет правото да определи момента на издаването им. Друг повод за емисията може да бъде необходимостта от осигуряването на конвертируеми облигации или облигации с опционни свидетелства, които има намерение да емитира банката.
Оторизирането на Управителния съвет да определя момента. на издаване на опционни свидетелства дава възможност за гъвкаво провеждане на емисиите според случая.
Емисия на нови акции
Чрез емисията на акции предназначени за широката публика, финансовата институция запазва своята независимост. Това е така, защото за разлика от съдружника, който чрез придобиването на съучастие по
правило получава и възможността да влияе върху дейността на банката, интересите на широкия кръг инвеститори са съсредоточени преди всичко в:
- печалбите от курсовите на акциите;
- доходите от дивиденти.
Първоизточник на 'доходите на акционерите е . печалбата на финансовата институция. Когато приходите надвишават разходите част от печалбата подлежи на разпределение сред акционерите.
Другата част остава във финансовата институция и увеличава капитала й. Дори и тази част от печалбата влияе, благоприятно върху доходите на акционерите, тъй като се отразява върху пазарната стойност на акциите.
Акцията е ценна книга, с която се удостоверява;
- дялово участие;
- произтичащите от него имуществени права и права на членство. Имуществените права на притежателя на акцията включват:
- право на дивидент;
- право на закупуване на нови акции;
- право върху част от ликвидационната квота.
С притежаването на акция се удостоверява не само собственост върху дял от акционерния капитал, но и върху цялото имущество на финансовата институция.
Правата на членство произтичащи от една акция се изразяват в:
- право на участие в Общото събрание;
- право на глас при вземане на решение;
- право на контрол върху дейността;
- право на притежателя на акцията да бьде избиран в органите на
финансовата институция.
Обикновено правата на акционера съответстват на размера на неговото дялова участие в капитала. Отклонения от този принцип настъпват чрез издаването на: .
- привилегировани акции;
- акции удостоверяващи право на глас.
Акциите се емитират в две основни форми- на приносител и поименни.
Съгласно ЗБ чл.6 издадените от банката акции са само поименни, като всяка акция дава право на един глас.
Всяко акционерно дружество води книга на акционерите, в която се записват името и адреса на притежателите на поименните акции и се отбелязват видът, номиналната им стойност, броят и номерата на акциите.
Върху всяка е посочена нейната номинална стойност. Цената на акцията, обаче не се покрива с нейната номинална стойност, а с нейния курс.
Дивидентът е доход, който акционерът получава в резултат на годишното разпределение на печалбата. Документът,' който удостоверява правото на дивидент е купонът. Купоните са неделима част от акцията и не
могат да се прехвърлят отделно от нея. Размерът на дивидента зависи от обема на печалбата, която подлежи на разпределение и от вида на 'самата акция.
При необходимост от допълнителен акционерен капитал, се издават нови акции. Причините могат да имат най-различен характер:
-- големите финансови Институции например периодично съобразяват акционерния си капитал с нарасналия обем на своята дейност.;
- в други случаи емисията се налага от възприемането на стратегия за експанзия на пазарите, която да се финансира със собствен капитал;
-други причини.
Чрез издаването на нови акции капиталът се увеличава в размер на общата номинална стойност на новите ценни - книжа. Размерът на постъплението на собствени .средства се определя не от номиналната стойност, а от емисионната стойност на акциите. Българският Законодател не допуска емисионната стойност да е по-малка от номинала. Разликата между номиналната и емисионната стойност се отнася във "Фонд резервен" на банката.
Размерът и моментът на емисията зависят от:
- структурата на финансовата институция;
на бъдещото и разв
При публичното пласиране на акции с цел увеличаване на капитала има някои особености, които трябва да се спазват. Пласирането се провежда като:
- подписката се извършва в рамките на определен срок;
- ценните книжа се предоставят на определената дата;
- публикува се проспект с необходимата информация.
Най-често срещаната практика е на досегашните акционери да се осигуряват права за придобиване на допълнителен брой акции от новата емисия,
Увеличаването на капитала може да стане и без предоставянето на право на старите акционери да закупят нови акции. Ако новите акции не се закупят от старите акционери в съответствие с тяхното дялово участие, то тогава се променят и съотношенията на дяловото участие. По този начин се постъпва като акциите се предлагат сред" широката публика.
Превръщане на облигации в акции
Облигацията е договор, продаван от емитент, чрез който в установената от закона форма емитента обещава да заплати на притежателя на договора посочената в него номинална стойност и лихви в определени бъдещи моменти. Характерно за тези ценни книжа е, че те се издават за части от общия обем на заема и по този начин могат да бъдат по-лесно пласирани.
При облигационните заеми средства се набират от широк кръг инвеститори.
Предимството на тази форма на финансиране е, че кредитодателят получава ценна книга, собствеността върху която може лесно да бъде прехвърлена.
Независимо от стопанските резултати на емитента, от това каква част от печалбата ще бъде разпределена за дивиденти облигационерът има право на:
-лихвени плащания;
-погасяване на сумата на заема в съответствие с договорените
условия.
Облигации могат да се издават от финансовата институция най-малко две години след образуването й и ако има два годишни счетоводни отчета, приети от общото събрание, размерът на облигационния заем не може да бъде по-голям от половината от внесения капитал. Решението за издаване на облигации се взема от Общото събрание на акционерите.
Според Търговския закон чл. 215,ал. 1 Общото събрание може да реши да бъдат издадени облигации, които да се превръщат във акции. Този вид облигации не могат да издават институции, в които участието на държавата е повече от 50%от уставния капитал. Акционерите могат да записват такива облигации с предимство при условията, при които ще записват акции от нови емисии. Редът за превръщането на облигациите
-акции се определя в решение на Общото съра
да определи условията, при които притежателите на облигации за които ще и предвидено, че ще се издължават чрез превръщане в акции, могат да ги превръщат в такива.
Емисионната стойност на превръщаните облигации не може да е по-ниска от номиналната стойност на акциите, които облигационерите биха придобили срещу тях.
"При намаляване на капитала, поради загуби чрез намаляване броя . на акциите или на тяхната номинална стойност правата на облигационерите за превръщане на облигациите в акции се намаляват съразмерно."/ ал. 5/
Според чл. 216 от Търговския закон решението за издаване на нови облигации, които могат да се превръщат в акции е действително само, ако е одобрено от Общото събрание на облигационерите, които са придобили право да превръщат облигациите си в акции". •
Член 217 от Търговския закон гласи:
"След вземане на решение за увеличаване на капитала, управляващият орган на финансовата институция определя срока за превръщане на облигациите в акции. Срокът не може да бъде по-дълъг от три месеца."
Член 218:
"Управителният орган регистрира измененията в капитала в резултат на превръщането на облигациите в акции."
Отчисления от печалбата след облагане
Общото събрание може да реши да увеличи капитала чрез превръщане на част от печалбата в капитал. Решението се взема в срок от три месеца след приемането на годишния счетоводен отчет за изтеклата година с мнозинство 3/4 от гласовете на представените на събранието акции.
При вписването на решението за увеличаване в съда се представя балансът и се посочва, че увеличението е от собствени средства на финансовата институция.
Новите акции се разпределят между акционерите съразмерно на участието им в капитала до увеличаването.
След вписване на увеличението на капитала, управителният орган трябва да покани незабавно акционерите да получат акциите си.. Неполучените от акционерите нови акции на приносителя се продават на борсата след изтичане на една година от обнародване в ДВ на решението за увеличаване на капитала. Правата на акционерите се погасяват, а получените от продажбата суми се отнасят във "Фонд резервен".
8.4,Възможности за намаляване на капитала на банката
Банката без писмено разрешени на Централна банка не може да намалява капитала си./чл.19 ал.4т.7 /
Намаляването на капитала става, с решение на Общото събрание. Ако има• няколко класа акции. за намаляването е необходимо решение на всеки на отделно събрание В решението трябва да се
съдържат целта на намаляването и начинът, по който ще се извърши. Начини на намаляване Капиталът може да се намали:
1. С намаляване на номиналната стойност на акциите.
2. Чрез обезсилване на акции.
3. Чрез изкупуване на собствени акции и облигации.
Акции могат да се обезсилят принудително или след придобиването им от финансовата институция. Принудително обезсилване на акции се допуска, ако е предвидено в устава. Предпоставките и начинът за извършване на принудителното обезсилване се определят в устава.
Собствени акции и облигации може да се изкупуват от финансовата институция до допустимия от законодателството и решенията на компетентните органи на дружеството размер с цел намаляване на основния капитал. Изкупуването също така може да става и с друга цел, например регулиране на курса им на_пазара, посредничество по преразпределението
на акциите между акционерите, или предсрочно погасяване на облигационния заем.
Собствените акции и облигации, притежавани от емитента, винаги се отчитат по поминала, независимо от начина на отчитане на чуждите акции и облигации. Тук се води сметка и за вида и класа на изкупените собствени акции и облигации и за емисиите на облигациите. Разликата между номинала на собствената акция или облигация и по-високата цена, по която са били продадени също са от значение.
Кредитори, чиито вземания са възникнали преди обнародване на решението за намаляването, имат право да поискат обезщетение в срок от 6 месеца.
Надзорните институции са натоварени със задачата да поддържат
стабилността на банковата система. Един от факторите на стабилността е свързан с ограничаване броя на банковите фалити.Надзорните органи използват различни методи за предпазване на банките от фалит.Първият включва ограничаване на риска, свързан с активите на банката, и поставяне на изисквания относно вида на емитираните задължения. Друг важен елемент на защитна функция е определяне необходимото ниво на капиталова адекватност. По- голямата капиталова възглавница служи за защита от неплатежоспособност.
Теоритичното ниво но капитала, необходим за защита от'неплатежоспособност, е функция на рисковите характеристики на една - банка Рискът може да бъде свързан с нередовни.кредити, проблеми при нарушена ликвидност или дисбаланси при финансирането. Адекватността на нивото "на капитала на всяка банка се определя от всеки един от тези рискове по отделно.Капиталът изразен като съотношиние към, активите се използва за измерение на капиталовата адекватност /Нивото на капитала спрямо активите има ограничителен ефект върху възможността на банката да се развива . Паралелно с увеличаване на активите трябва да се увеличава и собствения капитал, защото в противен случай ще бъде отбелязан спад в нивото на капиталовата адекватност.Необходимо е да се отбележи обаче, че в процеса на планиранена растежа следва да се разглежда не само отразеният в баланса общрастеж, но и растежът на активите както на балансавите, така и на извънбалансовите позиции.
Възможностите на банките за растеж са ограничени поради наложените изисквания за ниво на капиталовата адекватност. Големите банки са повлияни в по- голяма степен от новите изисквания за капитап и ще трябва да увеличават капитала, си или да преструкторират активите си.
Постигането на значителен растеж, без да се намали нивото на капитала / вероатността за това е минимална, като се има в предвид настоящите капиталови позиции няма да бъде възможно без участието на; външен капитал.
Между големите и малките банки съществуват големи различия по отношение на възможностите за набиране на капитал от външни източници.Големите банки могат да планират придобиването на капитал чрез регистрирано публично предлагане на ценни книжа. Акциите на голяма част от големите банки се търгуват активно на публичните пазари и за тях няма пречка да набират допълнителен капитал чрез публични емисии.
Разходите за публично предлагане на емисии са големи и включват такси за подписване на емисията, разходи за осигуряване на информация под формата на проспекти, хонорари за консултанти и счетоводни разходи.Комисията по ценните книжа и борсите налага специални изисквания по отношение на предоставяната информация.От банките и банковите холдингови компании се изисква да представят изчерпателна статистическа информация в проспектите за потенциалните инвеститори.
Ограниченият достъп на малките банки до публичните финансови пазари се оказва сериозна пречка за набирането на капитал от външни източници.Продажбата на допълнителни акции или подчинени срочни дългови инструменти се ограничава само с частно пласиране.Разходите за публично предлагане на акции са прекалено големи в сравнение с предлаганата оферта,което я прави непривлекателна. Освен това акциите и облигациите на тези банки не се търсят достатъчно на пазара.
Банката може да увеличава капитала си за сметка на
неразпределената под формата на дивиденти печалба на акционерите.Този
източник на финансиране зависи от рентабилността на банката I
възприетата практика на изплащат(не на дивидентите.