13. Лихва, лихвен процент

ЛИХВА, ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ, ЛИХВЕНА ПОЛИТИКА НА БАНКИТЕ.

В съвременната пазарна икономика най-важните икономически функции на държавата са: създаване ,на правна основа за функциониране на икономиката; определяне на макро стабилизационната политика; разработване на научнообосновани програми за развитие на производството, за влияние върху разпределението иа ресурсите и за повишава неефективността от тяхното използване; разработка на кратко срочни и дългосрочни програми за въздействие върху разпределението на-доходите и отстраняване до известна степенна недостатъците на пазара.

Необходимостта от държавно регулиране от коригиращата и допълващата намеса на дьржавните органи във. функционирането и балансирането на пазарната икономика произтича от недостатъците на ;:пазара Основното предназначение на регулиращата  дейност на :пазара е решаването на стратегически задачи на социално-икономическите пропорции в икономиката.

На държавния апарат се възлага ролята на стимулатор, на фактор, подпомагащ влиянието на пазарните сили при постиганото па целите, възприети като рационални. Там, където пазарът и конкуренцията не могат да насочат или ускорят икономическото развитие, държавата се намесва по-напосредствено. По своята същност регулирането представлява комплекс от мероприятия на държавата, насочени към поддръжане на известна пропорцноналност на макроикономическо равнище.

Прякото дьржавно регулиране на макроравнище се прилага тогава, когато пазарите механизми и конкуренцита не дават желаните резултати. Колкото пазарните механизми работят по-добре, толкова държавното регулиране има по-малко значение. Границите между пазара и държавното регулиране са твърде подвижни, но всеки от тези регулативни фактори има своите особености, механизми и лостове.

В условията на преход към пазарна икономика, броят на стопанските субекти, които искат да ползват кредити непрекъснато се увеличава и изменя. Резултат от това е по-голямата заинтересованост от страна на физическите и юридическите лица към условията и предпоставките за получаване на кредити, към начина на определяне на лихвата и към лихвената политика на държавата. Разширява се кръгът на лицата,, които влагат свободните си парични средства на срочен или безсрочен депозит и получават съответната лихва.

По своята същност лихвата представлява цената на кредита, т.е. възнаграждението, което кредитополучателя заплаща на кредитора за предоставените му на заем парични средства. Тя е заплащане за услуга от паричен характер.

Лихвата е абсолютната сума на компенсация към собственика на парите. В този смисъл тя е ценова категория, но за разлика от всички останали цени. тук паричното изражение е спрямо пари, които се търсят и предлагат като стока, но за временно ползване. Обикновено лихвеното плащане се измерва чрез лихвения процент - сумата на лихвата, отнесена към депозита или към парите, дадени в заем.

Лихва   е   всяко   плащане   за   временно   ползване   на   парични средства, които могат да се групират, класифицират по различни признаци: 1.  в зависимост от начина на изчисляването или

•   проста л и х в а -за нея е -характерно, че в края на изтеклия период тя не се прибавя към главницата /първоначалната сума на кредита или заема/, т.е. олихвяването за следващият период е върху чистата остатъчна част на дълга без лихвата за предходния период;

•   сложна   лихва- при нея изчислената сума на лихвата за изтеклия период се прибавя в края на периода към главницата и през следващия период се олихвява увеличената с лихвата главница.

 2._в зависимост от произхода им:

•   законна   - това е лихвата, която произтича от

законови и други нормативни актове; "   договорна   - това е лихвата, която изрично е посочена в договора по сделката; «   мораторна      -/закъснителна, наказателна/ - това е лихвата, която се дължи при забавяне на парични задължения.

3.  в зависимост от момента на изплащанети им:

•   декурсивни- когато се изплащат едновременно със заема или кредита, върху който са начислени; •  •   а н т и ц и п а т и в н н   -  когато   кредиторът  взема начислената лихва от кредитополучателя, в момента на отпускане на заема или кредита;

•   интеркаларни    -   това   са   лихвите,   които получават акционерите за вложените в акционерното дружество суми, преди да започне дейността му.

4.___ в_ зависимост от операциите, които  извършват банките:

"а к т и в н и - това са лихвите, които банките получават
при отпускането па кредити, т.е. при извършването на
активни операции; -           "пасивни- това са лихвите, .които банките изплащат
на физическите и юридическите  лица за направените при тях депозити /влогове/, т.е. при >.свършването на пасивни операции.

Както всички ресурси, така и финансовите ресурси или капитали имат своя цена. струват пари. Необходимо е да се установи и знае тази цена, т.е. цената на финансовите ресурси или на разходите за набявянето /осигуряването на капитали. Цената обикновено е означена като лихва  и винаги  е опрелена  в  процент   за  годината. По-точно казано, универсалната цена па финансовите ресурси или капитали е
лихвата, която се плаща за тях.

Обикновено с прието да се счита, че използването на собствени ресурси с безплатно или е поне най-ефтината форма на финансиране. Това формално е така, защото за парите, които принадлежат на отделните физически или юридически лица и използвани за техен собствен бизнес не се заплаща никому нищо. Те, обаче, биха могли да ги предоставят на влог или депозит и да им носят доход под формата на лихва. Именно този пропуснат доход под формата на лихва може да се счита като цена на собствените средства. Следователно и собствените средства имат цена, която се свежда до лихвата -универсална цена на капитала.

Както споменах по-горе, лихвата се измерва чрез лихвения процент. Той представлява отношението на абсолютния размер на платената лихва към породилата .я сума па кредита. Лихвеният процент винаги се дава като годишна норми на доходност от даден . паричен актив, но само ако изрично е споменато, той може да е месечна или шестмесечна величина. Неговото равнище се определя от търсенето и предлагането на заемни парични средства - свободни парични капитали. Търсенето на капитали зависи от желанията на инвеститорите да развиват дадени дейности и да влагат в тях средства.

В стопанството лихвеният процент изпьлнява няколко основни функции:

1) Рационализира използването на ресурсите в обществото, като ги насочва към доходоносно влагане. Тази си функцп; процентът изпълнява и като

2) Информира за доходоносните възможности и става основа за оценка.на алтернативи. Така лихвеният процент е основен инструмент на финансовите анализи и разчети на фирмите домакинствата и държавата.

3) Стимулира към жертви на текуща консумация с оглед на бъдещи изгоди от производствената дейност.

Тези функции се изпълняват както от, номиналния, така и от реалния лихвен процент. Номиналният лихвен процент е платеният лихвен процент, определен спрямо текущите условия на кредитиране, а реалният лихвен процент е цената, която инвеститорът плаща за запазване /спрямо падежа на дълга/ на покупателната сила на отстъпената му в заем сума.

Разграничаването на процента на номинален и реален има много важно стопанско значение. При висока инфлация обикновено в номиналните лихви се съдьржа една сериозна инфлационна премия, която отразява очакванията на кредиторите за бъдещи покачвания на цените и съответна загуба на покупателната сила н з парите. Ако темпът на инфлацията не е бил коректно прдвиден при договарянето на номиналния лихвен процент, възможно е реалният да бъде отрицателен. Това демотивира спестителите и те търсят алтернативни начини да влагат парите си - като купуват стабилна чужда валута или недвижимо имущество, злато, скъпоценности и блага, които при инфлация не намаляват реалната си стойност.

Изчисляването на реалният лихвен процент може да стане въз основа на темпа на очакваната или действителната инфлация. Най-просто реалният лихвен процент може да се изчисли, като от номиналния се извади темпът на инфлацията:

реален лихвен % - номинален лихвен % - теми на инфлация

Лихвеният процент е алтернативната цена на всяко капиталово вложен не. Той дава надеждна информация за състоянието на капиталовия пазар, мотивира или ограничава деловите инициативи.

Величината и динамиката на лихвения процент зависи твърде много    от   търсенето    и    предлагането   на   заемни    средства.    С увеличаването на предлагането лихвения процент спада, а при нарастване на търсенето се увеличава. Движението на лихвения процент е винаги в определени граници, при които интересите на заемодателите и заемополучателите се съгласуват на взаимноприемлива икономическа основа Едните трябва да бъдат икономически заинтересовани да предоставят заеми а другите - да ги получават, ползват и да плащат съответната лихва.

Сумата на простата лихва е равна на произведението на сумата на капитала, годишният лихвен процент и срока к години, отнесено към сто, т.е. :

Z кредит    .    год.лих.%     .    срок в години % лихва    =100

Ако срокът на дълга се определя в дни., формулата придобива следният зид:

Z лихва    =

Z кредит   =   год.лих.%  .   срок в дпи

100   .   360

При определяне сумата на лихвата, ако ме е договорно друго. го.годината се приема. за 360 дни. а месеците - п о 30 дена.

За да определят по-лесно по-бързо сумата на простите лихви по отделните сметки на физическите н юридическите лица, открити при тях, банките установяват предварително фиксиран делител. За целта използват формулата:

Фиксиран делител     =    ______360____

Лихвен %

С помощта на този  фиксиран "делител сумата на лихвата се изчислява много по-лесно по формулата:.

Z лихва   = Z на салдото по сметката_

фиксиран делител

Начинът за изчисляване на сложната лихва с по-различен. Както бе споменато, за нея е характерно това, че определената сума на лихвата се прибавя в края на периода към главницата, за да бъде обект на олихвяване през следващия 'период, т.е. дългът се увеличава с

начислената през изтеклият период лихва и общата сума се олихвява през следващия период.

За опростяване на изчисленията е въведен т. нар. Капитализационен фактор. Той се установява като към еденица се прибавя стотна част от лихвения процент и получения сбор се степенува на срока, за който се изчислява лихвата, т.е.

Iкапитализационен фактор    = срока(1 + л их. %)100

И така, формулата за изчисление на сложната лихва придобива следният вид:

Увеличеният дълг = началният дълг * капиталтационния фактор

За да се избегнат сложните и трудоемки изчисления, банките и другите кредитни институции ползват готови таблици, в които е посочена величината на капитализационния фактор при различен брои години и при различни по величина лихвени проценти. Посредством тези таблици се печели доста време, осигурява се по-голяма точност на изчисленията и се намалява риска от технически грешки.

Лихвените проценти за предоставените кредити и за привлечените под формата на депозити, спестявания или заеми кредитни ресурси намират израз в лихвената тарифа на всяка търговска банка. Лихвената тарифа на дадена банка или кредитен институт съдържа лихвените проценти, които се прилагат за различните видове заеми и кредити, отпускани от тях, а също така и за различните видове срочни и безсрочни депозити, направени при тях. Те обаче не са строго фиксирани, а конкретният им размер обикновено е обект на договаряне между страните.

Държавата управлява процеса на преход към пазарна икономика чрез редица финансови регулатори. Един от тези пазарни финансови регулатори е лихвения процент.

Лихвеният процент е цената на специфичната стока, наречена "заемен капитал". Тя се опреля от търсенето и  предлагането на свободни парични капитали под формата на заем или дълг. Държавата в лицето на Националната банка /БНБ/ въздейства върху конкретната величина   на   лихвените   проценти   на   Търговските   банки,   чрез устновяването  на основен лихвен .процент.  Търговските  банки   се рефинансират от Централната банка по основния  лихвен  процент поради което икономически са принудени да се съобразяват с него и . да определят своите конкретни лихвени проценти с няколко пункта над или под него.

Чрез  използването  на основния лихвен   процент Националната . банка, а в нейно лице и държавата, провеждат своята политика, т.е. дирижират лихвената политика на търговските банки.

Търговските банки могат да сключват заеми от -Централната банка, но когато правят това, заплащат лихва, която се нарича дисконт. У нас дисконтът е основният лихвен процент, определен от БНБ. Хората обикновено мислят, че увеличаването на дисконта. т.е. базовия лихвен процент, означава повишаване на лихвените проценти и по депозитите в Търговските банки. Понякога дископтът.се смесва н с лихвения процент по първокласните заеми /заемите, предоставяни на сигурни клиенти, за които рискът е минимален..

Промяната на дисконта може да не се отрази на лихвения процент по първокласните заеми както и на пазарния лихвен процент. формиран по обикновените операции на Търговските банки със своите клиенти. Това е така, защото вероятността  те да се обърнат за заем от Централната банка не е голяма, тъй като съществуват разнообразни методи за акумулиране на заемни средства

Увеличаването на дисконтовия процент оскъпява банковите заеми на свободния финансов пазар. Това кара Търговските банки да търсят други начини за увеличаване на своите заемни фондове. Следователно повишаването на дисконта е рестриктивна операция, която потиска желанието им да сведат свободните си средства на много ниско равнище.

Обратно, намаляването на дисконта е експанзивна операция. Тя прави по-малки разходите на Търговските банки по заемите от Централната банка, когато те им са необходими, за да попълнят кредитните си ресурси. По този пачи м Тьрговските банки биват стимулирани да намаляват своите излишни резерви. Това означава, че паричното предлагане нараства, когато разходите по заемите от Централната банка намаляват.

Лихвеният процент е един от -основните инструменти, които държавата използва, за да влияе върху деловата активност. Повишавайки или намалявайки този процент, Централната банка затруднява или облекчава достъпа на Търговските банки до заемните средства и по този начин ограничава или разширява техните възможности за предоставяне на кредити на предприемачите и на други клиенти. Изменението на лихвения процент принуждава и Търговските банки съответно да изменят неговия размер, като по този начин е възможно да се оскъпи, или поевтини кредитът. Намаляването на лихвения процент стимулира търсенето на кредит, увеличава производствения капитал и се разширява търсенето на инвестиционни и потребителски стоки. Повишаване цената на кредита, обратно, намалява неговото търсене, а следователно и търсенето на средства за производство и предмети за потребление.

Чрез политиката на открит пазар Централните емисионни банки на страните също влияят на величината и динамиката на лихвените проценти.откритият пазар намира израз ь активно участие на държвните финансови органи при покупка и продажба на ценни книжа с оглед да се въздейства върху паричния пазар и върху предприемаческата активност в националното стопанство.

Ако Централната емисионна банка с решила, че парите в обръщение с недостатъчни, тя участва п капитал опия пазар чрез изкупуване на Държавни ценни книжа. С това се вливат допълнително средства в стопанския оборот Когато Централната банка е на мнение, че наличните парични средства в стопанството превишават нуждите на обръщението, тя пристъпва към продажба на Държавни ценни книжа. С това на практика се изтеглят парични средства от стопанския оборот и от паричното обръщение.

С 'тези операции банката действа противо инфлационно, но с риск да се попречи на разширяването и активизирането на производството, защото, както инвестиционните, така и погребителските кредити стават скъпи - лихвените проценти се повишават. Инфлацията се овладява до известна степен, но в замяна на това стопанската активност спада, поради високия сконтов процент и свързаните с него лихвени проценти, прилагани от Търговските банки спрямо техните клиенти.

Вследствие на държавната намеса в парично-кредитната дейност на страната естественото съотношение между търсенето и предлагането на заемни средства се променя а заедно с това и цената на заема или кредита - лихвата. По-високото лихвено равнище в страната с предпоставка за привличане на повече кредитни ресурси и чуждестранни инвестиции.

Основният лихвен процент се определя от Управителния съвет на БНБ и се обнародва в "Държавен вестник". -Лихвените проценти, които Търговските банки заплащат на вложителите и депозантите си обикновено са под основния лихвен процент, а лихвените проценти,

начислявани и събирани от кредитополучателите - над основният лихвен процент.

Основният лихвен процент в нашита страна, прилаган понастоящем продължава да бъде висок, въпреки намаленията, които се направиха напоследък. Той се отразява стагниращо върху стопанската дейност и особено върху инвестициите. Но рязкото и еднократно намаление на лихвения процент също може да се отрази негативно върху икономиката, върху валутния курс и доходите на населението.

Лихвената политика, която провеждат българските Търговски банки е основана на съгласуване. Вместо да се конкурират на паричния пазар чрез провеждане на конкретна лихвена политика те предпочитат провеждането на съгласуван подход и по същество съгласувана лихвена тарифа.   Дългосрочните инвестиционни кредити са сравнително", неизгодни. Лихвите все още създават сериозни финансово-икономически затруднения на тези стопански субекти, които ползват кредити за дългосрочно инвестиране. Възвращаемостта на средствата при дьлгосрочните инвестиции е бавна, а стопанският и финансов риск е сравнително висок.

Между лихвата лихвената политика, валутния курс и платежния баланс на страната съществува връзка и взаимно влияние. Промяната на размера на основния лихвен процент поражда съответни изменения в равнището н динамиката на валутния курс и чрез него на състоянието на платежния баланс.

Очевидно лихвата и лихвената политика следва да държат сметка и да се съобразяват с реалната конюктура на стоковите и паричните пазари, със състоянието на платежния баланс на страната й с покупателната способност на националната парична единица - левът. Тези процеси възникват и протичат обективно и не търпят неадекватна субективна намеса от страна на държавата  или от нейните специализирани органи и институции