4. Функции на парите

Функции на парите:

1. Парите са сметна единица за измерване на стойността, т.е. за определяне и сравняване на цените на отделните стоки. Тази функция се нарича още разчетно средство, средство за пресмятане, мерна единица, мярка на стойността. За да могат парите да изпълняват своята функция те трябва да имат собствена стойност, т.е. те трябва да притежават същата субстанция, каквато притежават всички други стоки. Това е така тъй като не може един инструмент да определя някакво качество или да измерва някакво качество, ако самият този инструмент не притежава това качество.

Собствена стойност са имали истинските пари (златото), съвременните пари нямат собствена стойност или ако имат, тя от икономическа гледна точка е нищожна стойност.

Тази функция се изпълнява първо от златото, кюлчета, но те трудно се раздробявали, затова се преминало към златни монети, Названието монета идва от първия "монетен двор" – в Рим на един площад, на който е имало храм на богинята " II МONA".Златните пари създавали известна трудност. Проблемът е бил как стойността и цените на стоките изразени в един вид валута, да се приравняват към друг вид валута, т.е. проблемът е бил в приравняване на. стойностите на националните и чуждестранни монети. Този проблем се решава с появата на Националните банки и така тази функция се изпълнява от златни пари хилядолетия напред.

Свойства на златните монети:

а) портативност - в малък обем се съдържа голяма стойност и по такъв начин голяма покупателна сила, може да се пренася лесно на големи разстояния;

б) стабилност на стойността - златото има стабилна стойност, не му влияят атмосферните условия - топлина, влага, окисляване, не влиза з химически реакции с други

з) еднородност  златото е  почти еднакво във  всички географски ширини;

г) делимост - дели се на равни части.

По-нататък се появяват банкнотите и с тяхната поява не са се създавали големи проблеми в обръщението. Банкнотата нямала собствена стойност (златото има), но въпреки това тя имала представителна стойност, поради това, че е представител на златото. Това колко злато ще се сменя срещу банкнотите е решавало правителството.

Съвременните пари нямат нито собствена, нито представителна стойност. Те имат покупателна сила, която се обуславя от количеството на пари намиращи се в обръщение съпоставени с количеството на стоките и услугите, подлежащи на реализация. Това подсказва, че Държавата трябва да

регулира количеството на парите в  обръщение с цел да ги предпазва от обезценяване (инфлация).

2. Парите са общоприето средство за размяна, т.е. те са посредник в размяната - стока-пари-стока - тази функция намалява разходите в обръщението. Характерно за тази функция е, че парите непрекъснато се движат, непрекъснато преминават от ръка на ръка. С едно и също количество пари могат да бъдат извършени много на брой сделки и обратното малко на брой сделки.

3. Парите са общоприето платежно средство, т.е. средство за погасяване на задължения - тази функция възниква при сключване на кредитните сделки, т.е. при продажбата на стоките на кредит. При тези сделки плащанията не се извършват веднага, а се отлагат във времето. Тази функция е налице при плащане на данъци, глоби, работни заплати и до.

4. Парите са средство за натрупване, съхраняване пренасяне на стойности - когато се получат парите, те се изразходват в две направления:

- една част отива за закупуване на стоки и услуги;

-  втора  част отива за погасяване на дългове и задължения, ако има такива.

Но не всички пари отиват в тези две направления. Една част-, от парите се натрупват, т.е. се спестяват с цел извършване на бъдещи покупки на стоки и услуги и с цел погасяване на евентуално възникнали бъдещи задължения, за които текущия доход е недостатъчен.

Паричното обръщение е движението на парите във функцията им като средство за обръщение и като платежно средство. В тези две функции наличните пари обслужват реализацията на продукта. Паричното обръщение включва наличните парични средства в банкноти и монети в оборотните каси на банките, организации, дружества, учреждения и населението.

Наличните пари (банкноти и монети) са заместители - кредитни знаци на действителните пари - на златото, което е всеобщ еквивалент/Държавата е определила със закон наименованието на паричната единица у нас - лев, неговите подразделения и златното му съдържание, а също и купюрите на паричните знаци в обръщение.

Банките са центрове, от които парите излизат и в които отново се връщат . Търговските банки са посредници между търсенето и предлагането на пари. Те изкупуват парите от тези, които ги предлагат и отново ги продават на предприемачите за инвестиране. Това става чрез:

1. Кредит на икономическите агенти.

2. Чрез подписка н покупка на съкровищни бонове, благодарение, на които дългът на бюджета се превръща в платежно средство.

3. Чрез покупка на чужда валута от износители и чужди притежатели.

По този начин платежните вземания от чужбина се трансформират в национални платежни средства, по този начин се увеличават парите в обръщение.

г/ Движение на парите в канала на паричното-обръщение.

Движението на паричното обръщение изразява средно колко пъти са извършени актове на покупки и продажби или колко последователни платежа са извършени с парите в обръщение през определен период.

Всеки паричен знак, намиращ се в обръщение, преминава през даден период през различни граждани и не е възможно да се определи това преминаване като числена величина. Като се има предвид, че пуснатите пари в обръщение са свързани със стоково покритие, има възможност да се определи движението на паричното обръщение чрез отношението между сумата от цените на всички стоки, подлежащи- на реализация през отчетния период и средния размер на парите в обръщение.

Значително по-точно се определя скоростта на паричното обръщение, като се приеме, че населението изразходва равномерно и пълноценно получените парични доходи през периода от първото до следващото получаване на паричните си възнаграждения.

Средният размер на паричното обръщение се получава като се раздели общия сбор на ежемесечните абсолютни размери на паричното обръщение на броя на дните в рища между две плащания на заплатите.

Движението на паричното обръщение през даден период се определя като пуснатата сума в обръщение се раздели на средния размер на паричното обръщение за същия период.

3.4. Емисия на пари в обръщение.

Еволюцията на паричната емисия се олицетворява в три етапа:

1. Етап на металическото парично обръщение - тогава са функционирали златни и сребърни монети, банките са разполагали с толкова пари, с колкото  злато  и  сребро са

- притежавали, но срещу заплащане банките ги превръщали в

злато. Златото се продавало на частни лица.

2. Банкнотно-парично обръщение - банкнотите тогава имали 100% златно обезпечение, поради високото качество на парите. По късно златното обезпечение започва да намалява, което значи, че емисията на парите постепенно започва да е зависима от качеството на златото.

3. Съвременен етап на парична емисия - паричната емисия се усложнява, тъй като самото понятие пари се разширява. Днес под пари разбираме не само монетите, банкнотите, а и т. нар. квазитрапи - различни видове депозити, чекове, кредити.

Централните банки  са класически инструмент за емисия на парите, но въпреки нова парите пуснати от  централната банка намаляват почти колкото   се увеличават безналичните пари - 3 канала:

1. Отпускане на кредит на Търговски банки.

2. Отпускане на кредит на държавата за покриване на дефицита. Тази практика в България съществува от дълго време, но от 3 години насам Централната банка не предоставя кредит за погасяване на дефицита.

3. Покупка на валута от частни лица. Съвременната парична емисия има две части:

1. Класическа или традиционна парична емисия осъществява се от Националната банка по посочените три начина.

2. Депозитно-кредитна парична емисия - тя се извършва от Търговските банки чрез депозитно-кредитните операции.

3,5. Количество на парите в обръщение.

Количеството на парите в обръщение е свързано с функционирането им като средство за обръщение и като платежно средство.

Количеството на парите трябва да се регулира, но не винаги. Регулирането е една от главните задачи на Централната Банка, за да се поддържа покупателната сила на парите.

Парите в обръщение се делят на. две групи: паричен резерв - намират се в хранилищата на Централната Банка. Това са потенциални пари, едва когато се появи необходимост и излязат от хранилищата се превръщат в реални пари.Количеството на парите в обръщение зависи от съотношението между всички величини, които се изразяват със следното разменно уравнение:

М.V = Q.Р

М - номинално количество пари;

V - скорост на паричното обръщение

Q - количеството стоки и услуги, подлежащи на реализация;

Р - цените на тези услуги.

-   1   -

В  основата на  банковата система на  всяка страна стои централната емисионна банка, която се нарича още банка на банките". За  целите на държавното регулиране централната банка  разполага с редица инструмента, по-важните, от   които са:

1.   Правото на  банкнотна емисия

2. Дисконтова / реесконтна/ политика

3. Политика на открит пазар

4. Политика на  минимални задължителни -резерви

5 . Политика на паричните  вложения