15. Валутни сделки
ВАЛУТНИ СДЕЛКИ И ОПЕРАЦИИ СКЛЮЧВАНИ ОТ БАНКИТЕ НА ВАЛУТНИТЕ ПАЗАРИ И НОРМАТИВНОТО ИМ РЕГЛАМЕНТИРАНЕ
Валутният пазар е свързан с организацията на валутната търговия. Валутата или Валутната единица е названието на паричната единица на дадена страна, когато трябва да се съпоставя с други парични единици, т.е, когато в определена степен- тя изпълнява функцията на световни пари.
Необходимостта от валута за осъществяването на външнотърговските сделки поражда развитието на валутните пазари. В този смисъл, валутния пазар представлява организирана система от делови връзки и взаимоотношения между продавача и купувача на валута в съответната страна (национален валутен пазар) или в глобален мащаб (международен валутен пазар).
Валутният пазар, от една страна , е основен компонент на паричните пазари , а от друга , чрез колебанията на отделните валути той влияе както на паричните пазари, така и на фондовите борси.
Валутните борси се характеризират с колебания в стойностите на отделните валути.
Посредствените: учасници. във валутните пазари са. банките извършващи международни сделки за своя сметка или за сметка на свои клиенти. Това е парична най-важните валутни пазари да израснат в обособени банкерски центрове.
Сделките на валутните пазари и борси се разделят на два вида: обичайни, спекулативни (характерни за валутните борси).
Стоковия характер на парите придава на валутата характерна стока тя става обект на пркупко - продажба и зависи непосредствено от съотношенията между търсенето и предлагането.
Валутният курс е цената на валутата на една страна, изразена в паричните единици на друга страна. Формирането на валутните курсове се нарича котиране на валути. Известно като фиксинг който се определя от Централната Банка.
Валутните курсове приемат вида на сделките , осъществявани на специализираните валутни пазари - спот-курс, форуърд-курс, фючерс-курс и други.
Фиксираните валутни курсове . Преминаването на границите отвъд фиксинга характеризира двата реципрочни процеса-девалвация (понижаване цената на валутата по отношение на друга) и ревалоризацията (повишаване цената на една валута спрямо друга).
Конвертируемост или конвертабилност , се нарича правото на свободна разменяемост на една валута с друга, без за това да е необходимо каквото и да е било разрешение от правителствени, банкови и валутни органи на страната, кадето се извършва обменът. С помощта на пазарните механизми, валутната конвертируемост само по себе си е условие за определянето на реален курс на паричната единица.
Валутните курсове се управляват от Националната Централна Банка, която създава и регулира валутния пазар. Чрез специално упълномощение банки , наречени "маркетмейкъри",т. е. тези, които създават "правят" пазара.
Практиката на мръсния флотинг , което означава , че на валутата не се позволява свободно да плава, а тя се поддържа от преднамерените действия на паричните власти.
Маркетмейкъри са тези Държавни Търговски Банки, които по внушение на Централната Банка или по собствена воля се намесват н допълват интервенцията на банката на банките.
Основа на валутните операции на Банките са международните икономически отношения. Банките са предимно посредник между търсенето и предлагането на чуждестранна валута и операциите между икономическите субекти.
Търговските банки предоставят на стопанските субекти специализирани консултации по въпроси на външните плащания, за конюнктурата на паричните пазари и условията на финансиране и кредитиране, дават информация за сконтовите проценти, за движението на валутните курсове и други. С разширяване на кръга от кореспондентски отношения с чуждестранни банки се увеличава и възможността българските фирми да използват нови източници на чужда валута.
Големите търговски банки предлагат на фирмите цялостното текущо обслужване в национална и чуждестранна валута, краткосрочни и средносрочни кредити, приемат депозити във валута. -
Банките откриват акредитиви по нареждане на български вносители в полза на чуждестранни износители, откриват акредитиви в полза на български износители; приемат (или изпращат) документи за инкасо ;"осребряват" чекове ; акцентират, авалират, сконтират и ломбандират заповед и менителници; предоставят краткосрочни и средносрочни валутни .кредити; извършват арбитражи, касови и срочни валутни сделки; издават банкови гаранции по износа на български и чуждестранни икономически субекти.
Валутните операции на търговските банки, се намират под надзора и контрола на БНБ.
Банковите валутни операции са:
-активни;
-пасивни;
-комисионни;
-арбитражни;
Чрез активните валутни операции търговските банки насочват и използват мобилизираните пари (капитали) в чуждестранна валута. Основна активна банкова операция е валутният кредит.
Към активните операции спадат още и съучастията във валута т. е. ,дялово участие (без валута) на банката в други банки (предприятия) в страната и чужбина. Съучастието се изразява в притежаване на акции, дялове и други. То дава право на банката да участва в разпределянето на крайния продукт, без да участва в управлението на предприятието или банката, с които е в участие.
Чрез пасивните операции банките привличат валутни капитани. Тези средства са във вид на депозити или влогове в чуждестранна валута. Срочните депозити са устойчивата част от привлечените средства в чуждестранна валута. Безсрочните валутни депозити са подложени на ежедневни колебания. Ако се изтеглят изцяло от техните притежатели, могат да затруднят банките. Поради това често се приема уговорката собствениците им да ги теглят след изтичането на предупредителен срок (до няколко дена). Срочните депозити могат да се разглеждат като "твърди пари" и "пари на предизвестие". При "твърдите пари" се определя точен срок (1,3,6 или 12 месеца), след изтичането на които може без предизвестие да се изтегли сумата . При вторите - "пари на предизвестие" -предизвестието е задължително условие , за изтегляне на валутната сума.
Прави се разлика между срочните депозити и спестовните влогове (в чуждестранна валута)- депозитът е с точно определен срок и след изтичането му вложителя може да тегли и използва сумата.
Към пасивните банкови операции се отнасят и получените съучастие във валута. Сдружения за съучастия се създават, когато съответната банкова сделка е рискована или изисква голям обем валута, с каквато банката не разполага.
При комисионните .операции във валута банките не влагат пари, а отказват услуги и посредничество (срещу определени комисионни възнаграждения). Такива са ;
-преводни операции (разплащания с чужбина по нареждане и за сметка на клиенти);
-търговско посредническите операции ( покупко- продажби на чуждестранна валута, благородни метали и други);
-акредитивните операции и други.
Арбитражните операции са друг вид банкови операции с чуждестранна валута. Чрез понятието "арбитраж" най-общо се означават едновременните покупко-продажби на валута, за да се получи печалба от разликата в цените на валутите. На валутните пазари се извършват валутни лихвени арбитражи. Валутния арбитраж представлява едновременна покупка и продажба на валута за да се постигне валутна изгода (печалба). Той се разграничава според целите на уравнителен (конверсионен) и спекулативен ( диференциален ). В зависимост от броя на валутите, в които взимат участие , валутният арбитраж бива: прост или пряк ( с участието само на две валути) и сложен ( с участието на повече от две валути). Според разполагането им във времето валутните арбитражни операции са касови, срочни и комбинирани.
При конверсионния арбитраж сделките (покупко- продажба)на
чуждестранна валута, се сключват с цел да се погаси едно задължение с най-малка сума национална валута или да се обмени (продаде) чуждестранна валута срещу най-голямата сума национална валута. При този вид арбитраж началната и крайната валута във веригата операции се различават ( започва се с една валута, а се завършва в друга).
При спекулативния арбитраж се купуват и продават валути с цел да се извлече печалба от разликата в курсовете на една и съща валута на различните пазари по едно и също време. Следователно чуждата валута не е цел за арбитражиста,- а само средство за постигане на печалба. Операциите завършват в една и съща валута, т, е. "движението" на операциите (и валутите) е кръгово.
В търговските банки се концентрира първичното търсене и предлагане на валутите. .От сделките с валути те получават доход, състоящ се в разликата ( маржа) между курсовете "купува" и "продава". Величината на този доход зависи от обема на извършените посреднически покупко-продажби и от размера на мрежа по отделните сделки. Ето защо търговските банки трябва да предлагат във всеки отделен случаи такова равнище на котировките, което да привлича клиентите.
Заедно с това банките извършват покупко-продажби на валути за свои нужди и за постигането на определена "валутна позиция" (съотношението между операциите "купува" и "продава" за всяка стилна чуждестранна валута),
"Евродоларов" пазар се нарича тъй като се търгува с долари. Евродоларите са авоари от щатски долари при европейски банки, които поради липса на благоприятни условия за пласмент в САЩ търсят краткосрочен пласмент на европейския пазар.
Категорията "евровалута" днес се употребява като общо наименование на всички валути, с които се търгува на този пазар. Евровалутата е срочен депозит, материализиран в парични единици на една страна, вложени в банки на други държави. Характерно за тези срочни депозити са кратките им надежди- не по-дълги от 6 месеца. За да бъде една валута включена в; евровалутните трансакции (разпшащания), тя трябва да отговаря нагледните изисквания:
-да се търси от участниците в международната търговия.
-да бъдеконвертабилна с другите валути. В сравнение с националните търговски банки евровалутните банки притежават редица привлекателни черти:
1. Евробанките имат по-малки админастративни разходи поради минималната резултативна намеса на държавните институции.
Евровалутния пазар е нерегулируем, а това му осигурява висока конкурентноспособност, отчитаща търсенето и предлагането на евровалута.
2. Евробанките за разлика от националните търговски банки не създават нови пари, когато дават заеми.
3. Поради отсъствие на институционален контрол на евровалутните депозити, исторически се създаваха условия лихвеният процент по депозитите да бъде равен или по-висок от депозитите на националните парични пазари.
Международните парични пазари възникват като относително самостоятелни капиталови пазари. Те се характеризират с финансови инструменти в качеството. им на обекти на международна парична търговия: евровалута в нейните форми-еврооблигации, европолици, евроакции, синдикатни заеми, двойно валутни облигации, тьргуеми операции и други.
Евровалутата е финансов инструмент на евровалутния пазар» тъй като това са краткосрочни депозити, при които вложителите им губят правото да теглят от тях за определен период.
Спекулативите заеми като специфичен- обект на международна парична търговия, са средносрочнн п дългосрочни заеми в големи размери в съответна валута,
Двойно валутните облигации имат за цел намаляване на валутния риск на инвеститора.
Като сравнително нов обект на международни парични пазари се явяват търгуемите опции. Прилагат се за преодоляване ни проблеми по външен дълг на страните. Те са гаранции за получени заеми.
На валутните пазари като обособена част от паричните пазари се извършват както традиционни сделки, така и спекулативни и застрахователни сделки.
Застрахователните (хеднеинговите) валутни операции се извършват с цел да се избегне или намали рискът от загуби при очаквана неблагоприятна конюнктура върху бъдещи валутни постъпления и плащания. За застраховане от опасения за валутен риск от промени в котировките "продава" и "купува" се извършват арбитражни операции.