Наследяване. Наследство. Откриване на наследството

 

  1. Наследяване.
  1. Същност - преминаване на имуществото на едно починало лице към имуществото на едно или няколко лица, се нарича наследяване или наследствено правоприемство.
  2. Видове - наследяването е два основни вида:

1)наследяване по закон;

2)наследяване по завещание.

  1. Наследяване по закон - преминаването на имуществото се осъществява с оглед правилата в ЗН, т.е. лицата, към които то ще премине и техните дялове се определят от ЗН.Наследяването по закон се осъществява, когато не е налице завещание.
  2. Наследяване по завещание - характеристика:
  1. Кръгът на облагодетелстваните лица  и обемът на наследствените права се определя от волята на наследодателя, изразена в неговото завещание.
  2. Наследяването по завещание има приоритет пред наследяването по закон.

а) Това е така по принцип, макар че не е изключено да се стигне до паралелно наследяване: и по закон, и по завещание.

б) Така ще бъде винаги, когато завещателят не се е разпоредил в завещанието си с цялото си имущество, а например с 1/3 – останалата част от имуществото ще се наследява по закон.

в) Друг вариант: направил е завещание, но с него е накърнил запазената част на наследник по закон, ако последният реши да атакува завещанието – тогава той ще наследява по закон.

 

  1. Общо и частно наследствено правоприемство.
  1. Общо наследствено правоприемство е налице, когато имуществото преминава като цяло или в дробни части, но винаги като съвкупност от права и задължения.
  1. Когато имуществото на наследодателя преминава към едно лице като съвкупност от права и задължения.
  2. Когато наследството е разделено между няколко наследника: всеки от тях получава съвкупност от права и задължения.
  3. При наследяването по закон правоприемството е винаги общо, друго не може да се осъществи.
  4. Наследяване по завещание – може да има или общо, или частно правоприемство.
  1. Частно наследствено правоприемство е налице при завета (вид завещание): завещателят оставя на едно лице само определено имуществено право/ или права, но само права, не и задължения (завещавам недвижимия си имот).
  1. Лицето, което е облагодетелствано по този начин, се нарича заветник.
  2. Заветникът не е наследник (получил е конкретно наследствено право).
  • Положението на заветниците е на особени кредитори на наследниците. Те имат правото да искат от наследниците да им предадат това, което им е завещано (пари, недвижими имоти и др) – имат едно право на вземане към наследниците.
  • Същинските кредитори са били кредитори на наследодателя приживе и след неговата смърт – те стават кредитори и на  наследниците.
  • Заветникът никога не е бил кредитор на наследодателя.
  • Към наследодателя заветникът не е имал права.
  • При конкуренция се предпочитат кредиторите. Удовлетворяват се преди заветниците.
  1. Наследство.
  1. Същност - съвкупност от прехвърлими имуществени права и задължения, които наследодателят е притежавал към момента на смъртта си.
  2. Неимуществените права и задължения се погасяват със смъртта на наследодателя по принцип, но някои от тях са обект на наследяване
  1. Правото на публикуване, възпроизвеждане и разпространение на авторско произведение. Правото на авторско име е непрехвърлимо и ненаследимо.
  2. Членствените права и задължения на кооператор се наследяват по особен начин от членовете на семейството му.
  3. Правото на членство в ЖСК не е имуществено право. Ако починалия кооператор е завещал правата си в ЖСК, заветникът не може да заема мястото на починалия,а може само да получи на правените имуществени вноски.
  1. Непрехвърлими имуществени права.
  1. По закон: вещното право на ползване / чл. 56 ЗС /.
  2. По естество: право и задължение за издръжка; право на пенсия /ако лицето не си е взело предишни пенсии – ще ги наследят, но за в бъдеще не може да се наследи качеството на пенсионер/. Наследствена пенсия: лицето я получава по повод смъртта на негов близък, който го е издържал приживе; приживе наследодателят може да не е получавал пенсия.
  3. По волята на страните: сключен е договор intuitu personae /договор за поръчка, изработка/.
  1. Към момента на смъртта си – в наследството влиза и правото на наследяване.
  1. Чл. 57 ЗН - наследствена трансмисия /наследяване на правото на наследяване/.
  2. Застрахователното обезщетение /по застраховка “живот”/, което получава наследникът дали е наследство? – трябва ли да се плати данък наследство върху него:
  • не е наследство, защото наследодателят не е имал приживе правото да получи застрахователно обезщетение;
  • Закон за местните данъци и такси – не е наследство, но се облага като наследство.    
  1. Наследство и имущество.
  1. Наследството е по-тясно.
  1. Само прехвърлими права и задължения.
  2. Фиксирано е към определен момент и не се променя.
  1. Имущество.
  1. Всички имуществени права и задължения.
  2. Принадлежи на лицето цял живот и се променя;

3.Авторско право

  1. АП е от катег.на комплексните суб.права, т.е. които обхващат множество различни правни възможности за титуляра си:
  • строго лични - право на авторско име, личен елемент – непрехвърлим и ненаследим;
  • имуществени –право на авт.възнаграждение (АВ), в случай, че го е публикувал. Ако е публикувал, но не е реализирал правото си на АВ – това право /като имуществено/ влиза в състава на наследството.
  1. Особености.
  • При наследяване на АП има и специални отклонения от общите правила в ЗН – чл. 33 ЗН – еднократност на наследяване на АП.
  • Защитата на АП продължава определен п-д след смъртта на автора: в повечето случаи 50 г. след смъртта.
  • Ако авторът почине – АП-а преминават към наследниците му (издател за АП ще се обърне към тях).
  • Ако в рамките на този 50-годишен срок на защита и наследникът почине – би трябвало тези права да преминат към наследниците на наследника. Според чл.33 ЗН това обаче няма да стане, АП преминават към държавата – еднократност на наследяването.
  1. Членствено право – наследяване. Комплексно субективно право - подобно на АП включва и лични, и имуществени елементи:
  1. Лични – право на участие в управлението и взимане на решения.
  2. Имуществени – право да се получи част от печалбата; право на ликвидационен дял в случаите на прекратяване на ЮЛ-е. Имуществените елементи се наследяват, но дали неимуществени/лични елементи могат да се наследят? На място на починалия член/ или съдружник да встъпи негов наследник – принципен отговор е трудно да се даде комплексно. Отговорът може да се даде на базата на законовата уредба.
  1. Събирателно дружество - персонално дружество (съдружниците държат един на друг). Създадено е с оглед личността на съдружниците:
  • ако някой съдружник почине – дружеството се прекратява;
  • при прекратяване дружеството не стои въпросът за наследяване на членствените права, а само правото на ликвидационен дял (имуществено право) се наследява;
  • законът: в дружествения договор съдружниците могат да предвидят друго;
  • чл.97 ТЗ – в дружеството встъпват изявилите желание наследници:
  • наследниците – право да встъпят в дружеството и станат съдружници.

        Това право не е елемент от наследството: ако те приемат наследството като цяло, не означава, че са решили да встъпят в дружеството – това е самостоятелно решение;

  • Наследникът като наследник (а не по наследство) – право да реши дали да встъпи; членственото право не се наследява директно, имаме възможност на наследника да реши да или не;
  1. ООД – няма различие. ООД е на границата между персоналното и капиталовото дружество. Чл.129 ТЗ – дружественият дял (правото на участие на съдружника в дружеството) може да се прехвърли и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва – свободно (без намеса на Общото събрание), а на трети лица – при спазване изискванията за приемане на нов съдружник. Третото лице трябва да бъде прието като му се прехвърли дела. Тук обаче е употребено само прехвърляне (2 изр.). Няма логика наследяването да става по различен ред: и тук се осъществява правоприемство. Наследникът би трябвало да изяви желание за встъпване в дружеството, а ОС – да го приеме/ или не. Би могло да се поддържа, че наследяването се осъществява автоматично – включва се членственото правоотношение в състава на наследството. Първата теза е по-приемлива.
  2. АД – чисто капиталово дружество. Ако едно лице получи по наследство акции, то става автоматично член на АД – без приемане, без изявяване на воля. В АД същественото е капиталът – персоналният състав не е от значение. При смърт на акционер – неговите наследници, придобивайки имуществените му права, придобиват и правото на членство (и неимуществените права). Тук имаме отклонение от правилото, че неимуществените права могат да се наследяват.
  3. Кооперации.
  • Уредба – само в ЗЖСК.
  • Определена категория наследници (само най-близките) – възможност, ако пожелаят и в опр.срок, да изяват желание да заместят починалия  съкооператор в членствените права. Т.е. няма автоматично преминаване на членствени права към наследниците. 
  1. Откриване на наследството (ОН) – има 2 елемента, време на ОН и място на ОН.
  1. Време на ОН (чл.1 ЗН):
  1. Време на откриване на наследството е моментът на смъртта на 1 лице, а мястото на ОН му е местожителството.
  2. Наследството се открива в момента на смъртта.
  • ЗН – момент на смъртта. В ГП най-кратките срокове се броят в дни. ЗН се интересува от точния момент на смъртта: ден, час, минута и секунда на настъпване на смъртта – важно е с оглед наследниците, свързани с ОН. Към този момент се определят лицата, годни да наследяват: може да наследява всеки жив човек в момента на настъпване на смъртта на наследодателя: напр.:

При злополука са починали 2 лица (баща и син), които могат да бъдат наследници – кой кого ще наследява – този, който е бил жив към момента на смъртта на другия – правото на наследяване влиза в имуществото му и съответно ще премине към неговите наследници. Ввъзможно е обаче при такава злополука да не може да се установи кой е живял няколко минути повече или по-малко. При това положение допреди едно изменение на закона се приемаше, че те са починали едновременно и всички наследства се откриват едновременно – и никой никого не наследява, а се търсят други евентуални наследници живи към момента на смъртта им. Със създаване на новия чл.10А се прие т.н. презумпция за надживяване (която е позната на някои други правни системи). Счита се, че по-възрастният е починал преди по-младия – по-младият ще наследява по-възрастния. Това е една необорима презумпция. На никой не се дава възможност да установи противното – то и не може да се установи: няма начин да се установи кой кога е починал. Пита се презумпция ли е или е фикция? По-скоро е презумпция. Фикция е правно закрепване на една очевидна неистина, а в случая може и да е истина. Освен това презумпцията се базира и на една житейска очевидност, че по-младият е по-издръжлив.

  1. Значение на момента на ОН:

а) Към момента на смъртта се определя състава на наследственото имущество.

б) Значението на деня на ОН е свързано с изтичането на различни срокове, свързани с упражняване на права по повод наследството.

в) Значение за приложимия закон – прилага се този закон или съответно редакция на ЗН, който действа към момента на смъртта.

 

  1. Място на ОН (не е толкова съществено).
  1. Последното местожителство на починалия. В Закона за гражданската регистрация терминът “местожителство” не се използва, използва се “постоянен адрес”, т.е. това населено място, тази община, в чиито регистри на населението лицето е вписано.
  2. Значение на местооткриването на наследството - с оглед определяне на компетентния районен съд, който има право да извърши различни действия, свързани с наследството. Предявяват се всякакви искове, свързани с наследството за атакуване на завещанието поради недействителност, за възстановяване на запазена част, за делба и т.н.; правят се изявления за приемане или отказ от наследство.