Ограничения на завещателната свобода. Възстановяване на запазена част

1. Завещателна свобода.

Всяко лице има право на свобода да състави завещание, да се разпореди свободно със своето имущество по начин, различен от указания в закона, като по този начин облагодетелства лица, извън лицата наследници по закон.

2. Характеристика на завещателната свобода.

1. Принцип на наследственото право.

Всяко лице има право на свобода да състави завещание, да се разпореди свободно със своето имущество по начин, различен от указания в закона, като по този начин облагодетелства лица, на които държи, обича и т.н.

2. Обикновено това е целта на завещанието – да се промени реда на наследниците по закон или размера на дяловете на наследниците по закон.

Не е погрешно завещание, в което завещателят завещава точно на наследниците си по закон – не непременнно завещанието трябва да се отклонява от наследяването по закон.

3. Завещателната свобода се изразява в това, че завещателят може да се разпореди с която и да е част от своето имущество или с цялото си имущество, стига да се касае за прехвърлими имуществени права.

ІІ. Ограниченията на завещателната свобода.

1. Завещателят е ограничен да направи завещателни разпореждания, които противоречат на закона/ или морала (естествено ограничение за всеки вид сделка).
2. Понастоящем ограниченията се свежда до наличие на запазена част за определени наследници по закон.

• чл.14, ал.1 и ал. 2 – чл.32;
• чл.28 и 29 уреждат запазената част;

1. Имало по-голямо ограничение на завещателната свобода допреди изменението на закона от средата на 1992 г., докогато съществува и допълнително ограничение - завещателят не може да се разпорежда с повече от ½ си имущество в полза на лица, които не са му наследници по закон  или държавата и обществени организации.

• При нарушениена това правило законът постановява частична нищожност на завещанието за частта, надхвърляща половината.
• В ситуация, когато има наследници със запазена част (деца и съпруг), но завещателят завещава на друг – на тях им се дава и ½ от наследството, както и запзаена част. Решението на закона е било несправедливо, тъй като тези наследнизи са били защитени със запазена част.
• Когато наследодателят е нямал роднини с право на запазена част, а завещанието е в полза на не-роднини, то е било нищожно наполовина.
• Когато е нямало наследници по закон, наследството би отишло в държавата. Завещателят завещава, но не може да завещае цялото имущество, защото държавата ще вземе ½. Това решение на закона също не може да се приеме.

2. След промените на закона от 1992 г. важи само ограничението, свързано със запазената част, чл.28 ЗН. Става дума за  наследници със запазена част, които са т.нар. необходими наследници. Това са:

- низходящи – І ред;

- ІІ ред – родители и преживял съпруг.

Останалите наследници от ІІІ и ІV ред – няма право на наследство по запазена част, но имат право на наследство по завещание.   

3. Запазена част.

1.  Запазена част е тази дробна част от наследството, с която наследодателя няма право да се разпорежда със завещание или с дарение.
2. Останалата част извън запазената част е разполагаемата част, с която свободно може да се разпорежда.
3. Запазените части като дроби в чл.29 – размерът им зависи от това кои са наследниците и от броя на лицата.
4. Запазената част е винаги по-малка от частта, която наследникът би получил ако би наследявал по закон, т.е. ако нямаме завещание и той надследява по закон – чл.29 ЗН.
5. Противоречие.

1. Чл.14(1) ЗН – завещателят може да се разпорежда с цялото си имущество със завещание, а чл.28 – не може. Разумно съчетаване на двата текста се открива с тълкуване на чл. 30 ЗН.
2. Чл.30 - завещателят може да завещае цялото си имущество но който иска, включително и като накърни запазената част и завещанието, което ще направи ще бъде валидно, но наследникът със запазена част е с право да атакува по исков ред това завещание, за да си възстанови запазената част.

• Това е едно потестативно право.
• Искът, с който се упражнява е конститутивен.
• Правото принадлежи на всеки наследник със запазена част поотделно – упражняването на правото от един наследник не влече възстановяване на правото и на другия наследник, един може да зачете волята на завещателя, друг – да атакува.

4. Погасителна давност – правото на иск за възстановяване на запазената част се погасява в общия давностен срок – 5 г., чл. 30 ЗН.

1. Начален момент на давността.

Началният момент е моментът, от който започава да тече давността. Това не емоментът на откриване на наследството, а денят, в който наследникът по завещание се е позовал на него. Според формулировка на ВС това е моментът, в който наследникът е потърсил правата си по силата на завещанието, не непременно съдебно – например, когато е поканил наследниците да му предадат това, което му е определено).

2. Друга особеност е уредена в чл.30(2) ЗН.

Чл. 30(2) ЗН въвежда изискване в случай, че завещанието, което се атакува, е направено спрямо лице, което не е наследник по закон. Тогава наследникът със запазена част, за да може да предяви иска, трябва да е приел наследството по опис.

1. Характерно за приемане на наследството по опис е, че  районният съдия прави пълен опис на имуществото, на всичко, включено в наследството.
2. Опис е нужен, когато атакуващият е трето лице, а не наследник по закон – лица, които са извън наследниците (не са със запазена част), не познават наследството, не знаят какво включва то (възможно е третото лице да бъде излъгано).
3. Когато има приемане по опис, наследникът ще има равностойно право на защита спрямо ищеца.

5. Процедура за възстановяване на запазената част.

1. Предявява се иск за възстановяване на ЗЧ.

1. Съдът следва да прецени дали тя е накърнена или не.
2. Когато става дума за дробна част е относително лесно, но завещанието може да не е за дробна част от имуществото,  а да е за конкретни имоти – тези имоти трябва да се остойностят, за да се установи каква идеална част от наследството представляват.
3. Съставя се една обща стойностна маса на състава на наследството към момента на смъртта с помощта на вещи лица;
4. Изчислява се активът на наследството, изважда се пасивът, получава се един чист актив на наследството.

• Запазената част се изчислява спрямо чистия актив.
• Но към чистия актив на наследството се добавят даренията, направени приживе – това са неща, които въобще не влизат в наследството – излезли са от него приживе.
• Към така получения актив изчисляваме дробната част.

5. Наследникът със запазена част се оказва доста  по-облагодетелстван.

2. Възстановяване на запазената част.

1. Преди това, за да претендира един наследник със запазена част, че тя е накърнена, чл.30(1) ЗН, той трябва, ако е получил дарение или завещание, трябва да ги включи в запазената част (да прихване направените в негова полза дарения или завещания). За разликата може да търси друго, т.е ако има още нещо да получава – може да го претендира.
2. Ако са направени завещания и дарения:

• най-напред се атакуват и намаляват завещателните разпореждания. Те се намаляват съразмерно до запълване на запазената част.
• Ако се окаже, че всички завещания са недостатъчни (т.е. запазената част още не е запълнена), се пристъпва към атакуване на даренията, но не пропорционално всички, а даренията се редуцират от последното към предходните назад ,към първото, докато се запълни запазената част.
• Няма граница назад, до която може да се отменят даренията. Затова някои предпочитат да прикриват дарения с възмездни сделки, за да не могат да бъдат атакувани от наследниците.