Понятие, предмет и принципи на наследственото право

1. Понятие. НП може да се определи като: съвкупност от правни норми, представляващи част от ГП, които регламентират правоотношенията, настъпващи по повод смъртта на едно лице и уреждащи преминаването на имуществото на това лице към имуществата на други лица.

                Исторически наченки на наследяването има още в предкласовото общество, през родовообщинния строй – имуществото на умрелите е преминавало към останалите членове на рода, първо по майчина, а после по бащина линия. Като правен институт наследяването възниква при разпадането на първобитно общинния строй, предизвикано от развитието на производствените сили и възникването на частна собственост върху оръдията и средствата за производство.

                За НП няма спор, то се смята за дял от ГП – посочва се като последния дял на ГП с оглед на това, че е свързано със смъртта на един правен субект и с последиците от тази смърт: т.е. логически правилно е да е накрая. Именно като част от ГП – НП има връзка с всички дялове на ГП:

                               1) общата част (ЗЛС и др.)

                               2) ясна връзка с вещно и облигационно право – правата и задълженията, които се прехвърлят след смъртта на лицето са преди всичко от категорията вещни и облигационни права.

                               3) семейно право – доколкото при наследяването по закон винаги става въпрос за наследници, които са в семейно-правна връзка с починалия или в съпружеска връзка.

                2. Наследствено правоотношение (предмет на регулиране от семейно-правните норми). Налице са трите основни елемента за всяко правоотношение:

                               2.1. Субекти (страни на правоотношението): всички познати ГП субекти: физически лица; юридически лица; държавата. Под въпрос е правното положение на общините: с последното изменение на ЗН (края на 1999 г.), бе изменен чл.11 – за първи път в ЗН се дава възможност общините да придобиват някакво имущество след смъртта на едно лице, но е спорно дали е между субектите.

                               2.2. Юридическите факти (пораждащи НПО): характерно е, че юридически факт – единствен или един от фактическия състав винаги е смъртта на едно лице (смъртта – самостоятелно или паралелно с други юридически факти).

                               2.3 Съдържанието на НПО (права и задълженията, които възникват между правните субекти): наследствените правоотношения са различни, но общо правило е че във всяко едно НПО-е като елемент от съдържанието му присъства субективното право на наследяване.

                3. Субективното право на наследяване: призната и гарантирана възможност на едно лице да придобие имуществото на друго починало лице, т.е. да придобие едно наследство. Правото на наследяване възниква в момента на настъпване на смъртта на наследодателя, но неговите наследници по закон или по завещание могат, придобивайки това право, да изберат: 1) или да изявяват воля за придобиване на наследството, да приемат наследството и да станат титуляри на включените в него права и задължения; 2) или да се откажат от наследството, с което губят правото си на наследяване и възможността да придобият включените в наследството права и задължения. Множеството потенциални наследници на едно лице са от различни редове. 1 ред наследници (деца) – изключват 2 ред наследници (родители), т.е. всички потенциални наследници на едно лице имат право на наследяване, но едни (от най-близкия ред) – го придобиват незабавно/безусловно и могат веднага да го упражнят; останалите наследници от следващите редове притежават правото на наследяване, но то е под отлагателно условие – налице е очакване (на бъдещо несигурно събитие): отказ на наследник от предходния ред или недостойнство да наследява за наследник от предходния ред. Правото на наследяване се характеризира като:

                               3.1. Абсолютно право: титулярът на правото може сам да осъществи действията, свързани с упражняване на правото и сам чрез своето поведение да задоволи признатия му от закона интерес без да е необходимо поведение на други лица.неограничен кръг на насрещно задължени лица: дължат единствено бездействие и следва да не пречат на титуляра.

                               3.2. Преобразуващо потестативно право: правото на наследяване се упражнява чрез едностранно волеизявление на титуляра; чрез това едностранно волеизявление се предизвиква правна промяна не само в собствената правна сфера (на  титуляра), но и в чужда правна сфера (деца, които приемат и всичко се прекратява за родителите, които са от 2 ред).правната промяна се състои в това, че например когато едно дете упражни правото си на наследяване – за следващия ред правото на наследяване се погасява: имаме вече наследник от 1 ред, който е приел наследството.

                4. Правна уредба на наследственото право. ЗН: основен НА, който обаче е остарял (от 1949 г. е).

                               4.1. Преди него е имало ЗН от 1890 г. Различията между двата закона са съществени:

                                               1) Принципното различие е, че първият ЗН, за разлика от сегашния ЗН, е провеждал сериозно неравноправие между:

                                                               а)наследниците от мъжки и от женски пол с предпочитание към наследниците от мъжки пол при наследяване на някои недвижими имоти;

                                                               б) брачни и извънбрачни деца;

                                                               в) родни и осиновени;

В ЗН от 1949 г. – всички тези наследници се третират равностойно.

                                               2) Друга разлика е свързана със системата, която двата закона възприемат относно придобиване на наследството:

                                                               а) отменения ЗН е възприемал Теорията на отказа от наследството: наследникът придобива наследственото имущество в момента на смъртта на наследодателя – автоматично , без да е нужно да изрази воля за това: директно правоприемство по силата на закона. Дадена е възможност впоследствие наследникът да се откаже от наследството – и то да излезе от имуществото му с обратна сила.

                                                               б) сегашния ЗН – възприема Теорията на приемане на наследството: след смъртта на наследодателя неговото имущество не преминава към наследниците, докато те не изявят воля за приемане. В момента на смъртта наследниците придобиват правото на наследяване, т.е.придобиват правото да го упражняват. Има интервал от време между смъртта и приемането, в който наследството е ничие имущество. Когато наследникът приеме, ЗН посочва че приемането действа с обратна сила – към момента на смъртта.

                                               3) Има различен кръг наследници по закон и други различия.

                               4.2. Закон за наследството. Законът е стар, но въпреки това не е променян много. Основното изменение е от 1992 г. Повод за изменението: реституционните закони, приети в същия период. Наложиха се промени с оглед осигуряването на възможност за реалното възстановяване на собствеността върху одържавените имоти. Текстовете имат относително временен характер: целта е разрешаване на конкретен проблем. По повод на тази нужда от изменение бяха извършени и няколко много съществени промени, които са принципни:

                                               1) промени се кръгът на наследниците по закон – той бе значително разширен;

                                               2) разшири се свободата за разпореждане с имуществото чрез завещание, до 1992 г.- тя бе значително ограничена.

                                               3) отпадна срока за приемане на наследството.

                                               4) макар действащият ЗН да е един, винаги се налага употребата на предишни положения: приложим е този закон, който е действал към момента на смъртта.

ЗН добре обхваща всички проблеми на НП, макар че няма кодификационен характер.

                               4.3. Не липсват разпоредби и в други НА:

                                               1) Семеен кодекс – наследствени права на съпрузи при развод;

                                               2) Търговски закон – въпросът за съдбата на дружествения дял на починал съдружник;

                                               3) ЗЖСК –възможност да се замести починал член-кооператор от неговите наследници.

                                               4) ЗАвПСП –особености при наследяване на авторско право;

                                               5) ГПК –тук е разгледана съдебната делба;

                                               6) ЗС – доброволната делба (общ способ за прекратяване на съсобствеността, вкл. възникнала от наследяване).

                5. Принципи на НП: не са изрично формулирани в закона като такива, извеждат се по тълкувателен път от закона (всеки би могъл да формулира повече или по-малко). 3 от тях обаче са основни:

                               5.1.Равноправие между наследници от мъжки и от женски пол; между брачни и извънбрачни деца; родни и осиновени.

                               5.2. Свобода на завещателната воля: възможността на всяко едно лице – потенциален наследодател, да се разпореди с имуществото си чрез завещание и по този начин да се отклони от правилата, които законът урежда за наследяване: чл.14, ал.1 от ЗН. Преди 1992 г. – текста на ЗН е с продължение: “…в полза на наследниците си по закон, държавата и обществени организации.” Другата алинея гласи: “…а в полза на други лица извън тези, би могъл да се разпорежда с не повече от Ѕ от имуществото си”. Ако би завещал повече от 1/2 - това завещание е частично нищожно за частта, надхвърляща Ѕ, т.е. която е в повече: тази част се връща в наследството и се разпределя между наследниците по закон, ако няма такива – отива в полза на държавата. От 1992 г- - това положение е отменено.

                               5.3. Защита на най-близките роднини на наследодателя. Този принцип ограничава завещателната свобода. Изразява се в правилата за т.н.запазена част на най-близките роднини, уредена в чл.28 и сл. Няма ли противоречие между 14 и 28? Общо взето – такова противоречие има. Крайният изход: 1 лице може да завещае цялото си имущество на когото и да е и това завещание ще бъде валидно завещание, т.е. няма да има частична нищожност за частта, която накърнява запазената част. Лицето, което има запазена част, и тя е накърнена може (има потестативното право) да атакува по исков ред завещанието. Неограничена ще бъде завещателната свобода, когато лицето няма наследници със запазена част. Ако има такива – пак може да завещае цялото си имущество. Двата принципа взаимно се ограничават.

                Могат да се изведат още 2 съществени принципа:

                               1) Принцип на реален дял в наследството – всеки наследник получава в натура като обаче се допуска и парично изравняване.

                               2) Принцип на недопустимост на неоснователното обогатяване – чл. 12 ЗН: (1) Hаследниците, които са живели с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство обикновената покъщнина, а ако се занимават със земеделие и не са съответно възнаградени по друг начин - и земеделския инвентар на наследодателя. (2) Сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.