Преминаване на наследственото имущество към държавата

 

 

  1. Определение.

Когато при откриване на наследството няма наследници или те се откажат, респективно -загубят правото да го приемат, то преминава в полза на държавата, която не може да се откаже от него. В противен случай би се допуснало съществуването на безстопанствени имоти.

  1. Държавата може да бъде наследник както по закон, така и по завещание.
  1. Когато наследява по завещание е в правното положение на наследник.
  2. По силата на закона държавата наследява  при условията на чл.11 ЗН, когато няма други наследници.
  1. Не съществуват такива или са починали.
  2. Отказали са се от наследство.
  3. Недостойни са.
  4. Комбинация от тези фигури.

         В тези случай тя наследява по силата на своята публична власт, а не по силата на наследствено повикване. Според съдебната практика, държавата не се третира като наследник по закон.

  1. Особености.
  1. Държавата няма право да се откаже от наследството - не може да съществува безсубектно имущество.
  2. Държавата приема наследството задължително по опис - отговаря за задълженията само до размера на получените активи.
  1. Преди изменението на чл.11 ЗН от 1999 г., държавата е получавала цялото наследство като съвкупност от права и задължения.
  2. С изменението 1999г. част от правата не се придобиват от държавата, а от общината (вещни права върху всички движими вещи и върху недвижимите имоти: жилища, ателиета и гаражи или парцели, предназначени за жилищно строителство). Тези вещни права преминават към общината на чиято територия се намират. Държавата се явява правоприемник на починалия с изключение на тези права.
  1. Особена хипотеза.

        Какво става, когато при липса на наследници, наследството е останало от гражданин на една държава на територията на друга държава? Това е въпрос от практическо значение.

  1. Ако приемем, че държавата е наследник по закон, тогава тя ще наследи починалия си гражданин
  2. Ако се приеме другото виждане (безстопанствено имущество), имуществото се придобива от държавата на чиято територия то се намира. В практиката се приема това становище.