Приемане на наследство

1. Обща постановка.

Исторически и са познати две системи за придобиване на наследството – система на отказа и система на приемането.

1. Система на отказа.

Била е възприета в предходния ЗН от 1890 г. – наследникът придобива включените в наследството права и задължения автоматично, в момента на смъртта на наследодателя, без да е нужно да изрази воля за това. Впоследствие обаче, ако се окаже, че наследникът не желае да придобие тези права, има възможност в определен срок да направи волеизявление за отказ. Тогава ще изгуби придобитите права и задължения с обратна сила.

2. По сегашния ЗН се урежда система на приемането и система на отказа.

1. Система на приемането на наследството - в момента на смъртта на наследодателя наследниците придобиват единствено правото на наследяване. Едва чрез изрично или мълчаливо приемане на наследството  придобиват включените в наследството права и задължения, т.е. не  придобиват   наследството автоматично.
2. До момента на приемането наследството е ничие имущество (не принадлежи на починалия, който не е вече правен субект/ и на наследника, който не е изявил още воля за приемане). Когато наследникът изяви волята си за приемане, чл.48 ЗН, това волеизявление действа с обратна сила към момента на смъртта на наследодателя
3. При действащата система на приемането е възможен и отказ от , но за разлика от отказа при предишната система, сега отказът от наследство е отказ от правото на наследяване – наследникът се отказва от възможността да придобие наследството, което той и не е придобил до този момент, т.е. не се отказва от придобити права и задължения.

II.Приемане и отказ – общи черти

1. Едностранни правни сделки, но с противоположно съдържание (воля за придобиване на наследство и воля, с която се заявява отказ от възможността да се придобие наследство). За тях важат правилата за  нищожност и унищожаемост на сделките по ЗЗД с едно отклонение – чл.54(2) ЗН, приемане или отказ не могат да бъдат атакуване поради грешка – тя не е основание за унищожаемост.
2. Формални волеизявления (когато става въпрос за изрично приемане и отказ).
3. Безусловни – не може да се постави условие за приемане или отказ – ако това бъде направено те ще бъдат нищожни.
4. Нищожни ще са, ако се направят за част от наследството – възможно е само – или пълно приемане, или пълен отказ.Наследникът може да приеме или да откаже само всичко, което му се полага като дял.

3. Приемане на наследството – едностранно волеизявление на наследника, с което заявява, че желае да придобие включените в наследството права и задължения. Приемането бива изрично или мълчаливо (извършено чрез конклудентни действия).

1. Изрично приемане – чл.49 ЗН.

1. Извършва се в обикновена писмена форма – писмено заявление до районния съдия по местооткриване на наследството.
2. Вписване на заявлението в специална книга, която се води към районните съдилища за приемане или отказ от наследството.
3. Веднъж направено е неоттегляемо.Единственият начин за оттегляне е наследникът, направил волеизявление, да го атакува поради унищожаемост по сътоветните причини, но без грешка. Може да бъде оттеглено и ако още не е вписано в книгата
4. Отклонение – чл. 54(2) ЗН, приемане или отказ не могат да бъдат атакувани поради грешка – тя не е основание за унищожаемост.

2. Мълчаливото приемане (с конклудентни действия) – чл.42(2).

ЗН не изброява кои са тези действия, по тълкувателен път се преценява от кои действия следва извод за приемане.

1. Разпоредителни действия с елемент от наследственото имущество: продава, дарява наследствена вещ; учредява ВП върху нея или ипотека, следователно се счита за собственик, т.е. е придобил наследството. Достатъчно е да извърши действието по отношение на един отделен обект от наследството, а не на наследството като цяло – изводът е, че щом счита една вещ за своя, счита и всичко за свое.
2. Действия на разпореждане с влогове на наследодателя – теглене на суми от наследствен влог.
3. Изпълнение на наследствено задължение.
4. Не се считат за приемане на наследтсво управителните действия. В този интервал между откриване и приемане на наследството, когато то е ничие и има риск да бъде разпиляно се дава право на всеки наследник, който е с право да приеме, но още не е приел, да управлява имуществото и да предявява владелчески искове за за пазването му.
5. Плащането на данък наследство – се счита за изявена воля за приемане  на наследството.
6. Наследството се счита мълчаливо прието и когато наследникът укрие наследствено имущество. В този случай той губи правото си на дял върху укритото наследство и то се разделя между останалите сънаследници.

4. Срок за приемане на наследството.

1. Чл.50 (отменен през 1992 г.) уреждаше 5 годишен давностен срок.
2. С измененията от 1992 г. този срок отпадна, което означава, че срок за приемане няма.

        Наследството може да бъде прието без ограничения във времето, но ако няма други лица, които са заинтересовани от решаването на въпроса. Решение дава чл. 51 ЗН – по искане на всеки заинтересован, районният съдия призовава наследника, който се колебае и му определя срок за приемане на наследството, т.е – съдът определя този срок. Съда се сезира от всяко заинтересовано лице.

1. Сънаследник или наследник от следващ ред (потенциален наследник).
2. Кредиторите на наследодателя или длъжниците на наследодателя.
3. Районният съдия според случая определя срока в зависимост какъв е наследникът (възраст, къде живее, според състава на наследството).
4. Срокът, който съдът определя  е преклузивен.Ако в определения му срок наследникът отново мълчи, според чл.51(2) ЗН той губи правото да приеме наследството, т.е. отпада като наследник, което е равносилно на отказ от наследство.

3. Действие във времето при изменението на чл.50.

1. Принципното правило е, че при наследяване се прилага законът, действал към момента на откриване на наследството.
2. За наследства, открити до средата на 1992 г. следва да има 5 годишен давностен срок, а за наследства, открити след това – срокът да е отпаднал.
3. Прието е отклонение - ПР, §9 Закон за изменение и допълнение на ЗН от бр.62 ДВ/ 1992 г. – придава се обратно действие при определени предпоставки на тази разпоредба. Отпадането на срока ще се прилага и към Наследства, открити преди измененията. Хипотеза: наследството е открито през 1985 г., 1990 г. изтича 5 г.срок, наследникът не е приел, с изтичането друг наследник може да направи възражение за изтекла давност, не го е направил обаче; през 1992 г. срокът отпада – липсата на срок вече се прилага:

• ако до датата на влизане в сила на изменението не е направено възражение за изтекла погасителна давност;
• след изтичане на 5 г.срок, но преди влизане в сила на изменението.