Особени случаи при наследяване по закон

 Отклонение от общите правила на наследяването - чл.12 ЗН.

1. Чл.12(1) ЗН – наследяване на обикновена покъщнина (ОП) на наследодателя.

1. Наследниците, които са живяли заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават извън дела си и тази покъщнина. Тя се вади от общата наследствена маса, не подлежи на подялба между всички наследници, а се дава на посочените лица.
2. Изисквания към тях.

• Наследникът трябва да е живял заедно с наследодателя в едно и също жилище и в общо домакинство;
• Кумулативно дадена е и втората предпоставка: полагане на грижи за наследодателя. Грижите могат да бъдат най-различни в зависимост от състоянието на наследодателя. Съдебната практика приема, че не е необходимо, грижите да са от особено естество,става въпрос за обикновени грижи.
• Когато за 1 наследодател са се грижили няколко наследници – кой е с право да претендира за ОП? Този, при който е живял най-много време или в периода, в който се е нуждаел от най-интензивни грижи. Ако не може да се направи това уточнение – никой няма да получи тази облага (ОП се разделя съразмерно).

3. Правото да получат тази допълнителна облага имат само призованите наследници, само от реда, който получава Н-то (наследодател – наследници: деца, за него обаче се е грижила сестрата, но не е призован наследник и няма да има това право).Става въпрос за изваждане на нещо от Н-то в полза на един от призованите наследници – ощетяват се останалите наследници.
4. Кое е ОП - преценява се конкретно с оглед на общите условия на живот и конкретните условия на живот на наследодателя. Не влизат вещи за упражняване на професия.

2. Допълнителна хипотеза – чл.12(1) ЗН, втора част – определени наследници освен ОП могат да получат и земеделския инвентар на наследодателя. Наследникът трябва да отговаря на горните две изисквания и освен това:

1. да се занимава със земеделие;
2. да не е бил възнаграден приживе от наследодателя по друг начин за положените грижи.

3. Чл.12(2) ЗН:

1. Същност – наследник, който приживе на наследодателя е спомогнал за увеличаване на неговото имущество и това след смъртта му води до увеличаване на Н-вото – така е облагодетелствал всички наследници.
2. За да няма неоснователно обогатяване на другите наследници  има право да иска при делбата уравняване в пари или натура – в основата на това правило в зависимост от приноса му за общото увеличение на имуществото.
3. Искане за пресмятане на това увеличение може да бъде направено:

• при делбата,
• или чрез самостоятелен иск след делбата като общия 5 годишен давностен срок тече от извършване на делбата (ако е пропуснато при делбата).

4. Пресмятането се прави :

• в пари;
• в натура (да му се постави в дял вещ).

5. Наследникът има право да иска:

• равностойността на това, което е вложил (пари, труд). Предпоставка за това е да не е бил възнаграден по друг начин от наследодателя.
• Или сегашната увеличена стойност на имота, с която иначе биха се обогатили останалите наследници.

4. Чл.9а – още един случай на особено наследяване по закон, свързан с реституираните имоти.

1. Става въпрос за право на наследяване на възстановени имоти от страна на последващ съпруг.
2. Възстановяването се извършва на собственика или  на неговите наследници (ако не е жив). Хипотазите са:

• наследодателят умрял, оставил съпруг, няма деца – има братя и сестри, съпругът – също има братя и сестри;
• последващ съпруг –е съпругът, който е станал такъв след одържавяването на имота, включен в ТКЗС ( бракът е след одържавяването). Фактически тези имоти ги е нямало при сключването на брака и следователно съпругът не е допринесъл за тях по време на брака;
• ако не е жив към момента на възстановяването и няма деца – законът казва – роднините на последващия съпруг няма да наследяват;
• всичко ще остане на роднините на съпруга – собственик.