Отношения между сънаследници – наследствена общност.

 

  1. Наследствена общност (НО).

Когато към наследяване са призовани едновременно няколко лица, между тях се установява наследствена имуществена общност и всеки един от наследниците участва със собствена идеална(дробна) част в общността. Извън наследствената общност остават делимите наследствени задължения и вземания, които се разделят по право между наследниците.

  1. Характеристика.
  1. НО – възниква не по отношение на Н като цяло, а само върху включени в него вещни права.
  2. Останалите елементи на Н автоматично се поделят между наследниците, пропорционално на дела им (вземания и задължения, по-специално).
  3. Когато говорим за наследствено-правна общност имаме предвид съсобствеността (вж.материята на съсобствеността от ВП). Всички правила относно съсобственост действат и относно съсобствеността, възникнала по пътя на наследяване, с изкл.на чл. 30(2) ЗС, който няма приложение.
  1. Отношения между наследниците.
  1. Правила относно управление на съсобствена вещ –  трябва да бъде ползвана от всеки от съсбоствениците (наследниците) в съотвествие с неговото право.
  1. Имотите в общността се ползват и управляват съгласно решението на съсобствениците, които притежават повече от половината от общите вещи. Ако това не се получи – иск по чл.32 за разпределяне на ползването от районния съдия, който определя това ползване по целесъобразност, съобразно броя наследници и т.н..
  2. Ако веща е неподеляема – определят се периоди на ползване.
  3. Когато някой от сънаследниците ползва общата вещ сам, дължи ползите, от които  е лишил другите наследници. Размерът на тази сума е в зависимост от това дали ползва вещта лично или чрез друг:
  • лично – дължи ползите от деня на поканата от страна на друг сънаследник;
  • чрез друг (наем) – дължи всички ползи за целия период на ползване, независимо кога е бил поканен да ги възстанови.
  1. Разпореждане със съсобствена вещ:
  1. Разпореждане с цялата вещ – само общо от всички съсобственици. Всички заедно притежават вещта като цяло – те всички ще бъдат на страната на отчуждителя/ прехвърлителя.
  2. Всеки съсобственик е свободен да се разпореди със собствената си идеална част от вещта в полза на друг сънаследник или трето лице. Тук се прилага правилото на чл.33 ЗС – предварително да предложи на съсобствениците дела си за изкупуване.
  • Нотариусът ще изисква писмено доказателство за съгласието на другите сънаследници.
  • Ако обаче такава сделка е сключена без спазване на чл.33 ЗС – всеки един от сънаследниците има право да предяви иск за отмяна на сключената сделка и за изкупуване на дела на съсобственика. Искът е срещу съсобственика и третото лице (контрахент). Ако искът бъде уважен настъпва прехвърляне на съсобственост от контрахента към сънаследника, поискал това прехвъряне.
  1. Чл. 76 ЗН – специфично правило: хипотезите, когато един сънаследник се е разпоредил с цялата съсобствена вещ, не само със своята идеална част – прехвърлил е повече права, отколкото има.
  • Чл.76: такава сделка е в състояние на висяща недействителност, т.е. сделката не произвежда действие, третото лице не придобива собственост, дори и върху частта, която отчуждителят е притежавал. Това състояние може да бъде поправено и сделката да произведе действие – ако при една бъдеща делба вещта се окаже (се падне) в дела на сънаследника–прехвърлител, т.е. в този момент на делба, когато вещта става изцяло негова се приема, че е притежавал вещта изцяло от самото начало (стабилизира се сделката).
  • Чл.76 не се интересува от начина, по който е извършено разпореждането - възмездно/или безвъзмездно, докато в ЗЗД се разграничение - дарение на чужда вещ е нищожно отначало без възможност за стабилизиране; тук се урежда висяща нищожност с възможност за саниране на сделката по отношение на цялата вещ.

3. Ползите и тежестите на общността се разпределят между наследниците участващи в нвя съобразно с техния дял

4. Всеки може да си служи с общото имущество съобразно неговото предназначение и по начин да не пречи на другите наследници да упражняват своите права.

5. Разноските по поддържането и запазване на общността, са в тежест на всички наследници -съобразно техните дялове и ползването на веща.

6. Сънаследниците могат да разпределят общите имоти помежду си за временно ползване - общността не се прекратява.

7. В общите имоти могат да се правят изменения само със съгласието на всички.

8. Наследниците могат да искат прекратяване на общността - това става чрез делба.