Недействителност на завещанието. Нищожност
- Недействителност на завещанието – същност.
В съгласие с общата теория за действителност на правните сделки ЗН разделя недействителните завещания на нищожни и унищожаеми. За завещанието като едностранна сделка важат общите правила за сделките в ЗЗД, доколкото в ЗН не са предвидени специални правила.
- Нищожност – характеристика:
- Нищожното завещанието не произвежда действие поначало от момента на смъртта на наследодателя.
- Всеки може да се позове на нищожност, всяко заинтересовано лице може да предяви установителен иск за установяване на нищожността.
- Нищожното завещание не подлежи на саниране.
- Позоваването на нищожността може да стане чрез възражение –то не е ограничено със срок във времето.
- Основания за нищожност.
- Противоречие на завещателното разпореждане със закона, чл.42 ЗН, б. “в”.
- Завещателни разпореждания извършени от две или повече лица едно на друго или в полза на трето лице.
- Когато е завещана реална част от дворищнорегулационен парцел/ ЗТСУ, сега ЗУТ/.
- Нищожно е завещанието, което се отнася до недопустим предмет - напр. част от жилище, което не може да бъде самостоятелно.
- Нищожно е завещанието, когато изразения в него мотив, поради който то единствено е направено, е противен на закона и на добрите нрави. Но когато освен изразения мотив, който е противен на закона и на добрите нрави, са изразени и други мотиви, които са в съгласие със закона и доб. Нрави и са решаващи за извършване на завещанието, то не може да се счете за недействително.
- Липса на форма.
Завещанието е нищожно, когато при съставянето му не са спазени изискванията за форма, това са изискванията по чл. 24 и чл. 25 ЗН за форма на саморъчното и нотариалното завещание.
- Специфични основания за нищожност на завещанието.
- Нищожно е завещание направено в полза на лице, което няма право да наследява - нероден, незаченат, вече починал към момента на смъртта на наследодателя.
- Нищожно е завещанието в полза на недостоен, чл.4(2). Не всяко завещание, направено в полза на недостоен е нищожно, а само завещание, при което завещателят не е знаел за причината за недостойнството.
- Чл.42, б.”в” ЗН – завещание, което установява невъзможно условие или тежест. Нищожността на цялото завещание се различава от невъзможността на модалитета. Следва да се обърне внимание на разгарничението между условие и тежест.
- Невъзможно условие – действието на завещанието не може да се осъществи – завещателят очевидно не е искал да завещае.
- При тежест е различно – изпълнението на тежестта не е предпоставка, за да се произведе завещателното действие. Тежестта не обуславя действието на завещанието.
Поставя се въпросът, който няма отговор в ЗН, какво би било положението, ако условието или тежестта са възможни, но противоречат на закона или морала, т.е. не самото завещателно разпореждане и мотивът, а модалитетът противоречи на закона и ЗН. Възможни са два варианта:
- нищожност на цялото завещание (пълна нищожност);
- частична нищожност – нищожен ще бъде само модалитетът, а завещателното разпореждане ще произведе действие.
Според съдебната практика завещателното разпореждане е нищожно, когато условието и тежестта, които се съдържат в него, са невъзможни.