Саморъчно завещание

1. Определение.

Саморъчно е завещанието извършено в писмена форма, без заверка от страна на държавен орган, като изискването е да бъде изцяло написано на ръка от завещателя.

2. Особености.

1. Нищожно ще бъде ако е написано с помощта на каквито и да били технически средства.
2. Може да бъде направено под чужда диктовка .
3. Нищожно ще бъде ако е написано от друго лице, дори и под диктовката на завещателя.
4. Лесно е да се направи – не изисква специални познания и опит или други лица;
5. Саморъчното завещание не може да се направи ако лицето не може да пише .
6. Недостатъци на саморъчното завещание.

1. По-лесно атакуемо е, по-трудно е да се докаже, че лицето е било дееспособно към момента на съставяне на завещанието.
2. Саморъчното завещание може по-лесно да се загуби или унищожи.

3. Характеристика на саморъчното завещание (СЗ) – чл.22 ЗН.

1. СЗ да е изцяло ръкописно, т.е. писано на ръка от самия завещател – с неговия почерк. Няма пречки завещателят да ползва бележки на друго лице и после да ги препише.
2. Не е важно върху какъв материал  и с какво средство е написано завещанието или с какъв цвят мастило е.
3. Ако има поправки/ добавки в СЗ как да се действа ?

1. Ако са корекции на самия завещател – това няма значение.
2. Но ако корекциите са направени от друго лице – чл.3, б.”в”, постъпва се различно, две хипотези:

• когато добавеното ясно може да се разграничи – собственоръчно завещаното се абстрахира от тези поправки и се възпроизвежда първоначалния текст;
• ако са заличени текстове от СЗ и не може да се открие действителната воля на завещателя – недействителност на цялото завещание поради липса на форма.  

4. Форма на завещанието:

1. Завещанието трябва да бъде подписано.

1. Подписът да е след завещателните разпореждания – това е потвърждение на волята му.
2. Ако нещо е добавено след подписа – то не важи, но ако е като добавка,  в допълнение на горното и има подпис, тогава е  действителен и този текст.
3. Подписът може да е изписване на цялото или съкратеното име. Може да бъде и по обичайния начин – т.е. специфичен знак, който фигурира и в документа за самоличност.
4. Значение на подписа:

• потвърждава волеизявлението, но служи и за индивидуализация на автора на завещанието;
• законът не изисква някакви специални условия относно посочване на самоличността на завещателя.

2. Завещанието трябва да бъде датирано.

1. Без значение е къде се поставя датата.
2. Обозначаването на датата трябва да е пълно и точно - може по обичайния начин или по подразбиращ се начин ( Великден)
3. Датата е от значение към момента на съставяне на завещанието относно

• преценката на завещателната дееспособност на лицето;
• преценката дали това е последната му воля.

4. Липсата на дата или ако тя е посочена неточно води до нищожност на завещанието.

5. Съхранение на СЗ.

1. Завещанието е от категорията на неадресираните сделки и завещателят не е длъжен да го съобщава на друго лице. Следователно той може:

1. да го съхранява вкъщи;
2. да го предаде за съхранение на трето лице;
3. да го предаде на облагодетелстваното лице;
4. да го предаде в запечатан плик за съхранение у нотариус. Предаването може да се извърши лично от завещателя, но и от друго лице.

• при предаването нотариусът не извършва някаква проверка на завещанието;
• при предаването се съставя протокол, в който се посочва лицето, предало завещанието и лицето, което го приема, т.е. нотриус, завещател, дата и се завежда в специален регистър с определен номер;
• СЗ, оставено на съхранение при нотариуса може по всяко време да бъде взето, но само от завещателя.

2. Какво става след смъртта на завещателя, когато има  лице, при което  СЗ се съхранява?

1. Най-лесно е когато СЗ е при облагодетелстваното лице.
2. Третото лице, при което се пази СЗ има право да се обърне към нотариуса и да поиска обявяване на СЗ. Обявяването няма значение за валидността на завещанието. То е просто способ да се даде гласност на СЗ.

• с този акт се обявява публично СЗ;
• искане за обявяване на публочност може да се направи от всяко трето лице.

3. СЗ може да е при нотариуса, публичното му обявяване не се извършва служебно от него.
4. Няма срок за позоваване на СЗ. Дори след 10 г. да се открие – то пак е валидно. Наследникът по завещание може да търси правата си, стига те да не са погасени по давност. В това време може наследството да е преминало у законните наследници или държавата, но наследникът по завещание може винаги да търси правата си.