Отношения между сънаследниците и третите лица, отговорност за задълженията и заветите.

 

  1. Същност.

Взаимоотношения, които възникват между сънаследници и трети лица, които имат качеството или на длъжници, или на кредитори на наследството, съответно на наследниците.

  1. Характеристика.
  1. Към кредиторите причисляваме и заветниците.
  2. При тези взаимоотношения, когато в Н влизат облигационни права и задължения – общност върху тях между наследниците не възниква. Когато са длъжници или кредитори наследниците са разделно длъжници и разделно кредитори. Налице не възниква нито активна, нито пасивна солидарност,имаме разделност.
  1. Трето лице-длъжник.

Наследодателят е бил кредитор, а сега вземането се е разделило между наследниците. Те са разделни кредитори, солидарност – няма. Длъжникът трябва да изпълни на всеки от тях припадащата им се част от вземането.

  1. Ако изпълни на един наследник изцяло и той не го разпредели между останалите, длъжникът ще е изпълнил зле и ще дължи на останалите.
  2. Неделима престация – прилагат се правилата по чл. 128 – 129 ЗЗД. От длъжника се очаква да изпълни общо на всички кредитори – ако това се окаже трудно осъществимо – право да поиска от съда да определи място, където да вложи вещта, което място да е достъпно за всички кредитори. 
  1. Трети лица са кредитори или заветници – наследниците са длъжници.
  1. Всеки един от наследниците отговаря за задълженията, с които е обременено наследството, съобразно дела, който получава– чл.60(1) ЗН.
  1. Когато наследството не е прието по опис (преминало е направо), отговорността на наследниците е неограничена. Те са длъжни да изпълняват всички задължения, независимо от размера им, дори и той да надхвърля актива на Н.
  2. Когато наследникът е приел Н по опис - размерът на отговорността му е ограничен до стойността на актива на наследството и редът по който е длъжен да удовлетвори кредиторите/заветниците се определя от:
  • районния съдия;
  • ако не е определен от районния съдия – по реда на предявяване на вземанията

2.       Наследниците помежду си не са солидарни длъжници.

  1. Възможно е приживе наследодателят да е поел задължението солидарно с трето лице. Солидарността на наследниците с трето лице не отпада, всеки наследник отговаря солидарно с третото лице, но за своята част. От третото лице може да се иска изпълнение на цялото, от наследниците може да се иска частично. Ако живият солидарен длъжник или третото лице плати целия дълг – регресът трябва да се насочи според частта спрямо  всеки наследник.
  2. Ситуация, в която задължението, което наследодателят е имал е било обезпечено със залог/ ипотека върху неговия имот, който също е прехвърлен на наследниците и е станал тяхна съсобственост. Тогава дългът се разделя между наследниците – обезпечението ще тежи върху целия имот – ипотеката е неделима, тежи върху целия имот до пълното погасяване на дълга от всеки сънаследник (не би могло един сънаследник, платил своята част да претендира заличаване на идеална част от ипотеката/дълга).
  1. Чл.67 ЗН.
  1. Правилото – когато наследникът приеме Н, то се влива в неговото имущество поначало и няма разлика между досегашното му имущество и другото. Всички кредитори на наследодотеля и на наследника трябва да разчитат на това обединено имущество и да се конкурират.
  1. В чл.67 ЗН законът е отчел възможността наследникът да е имал много собствени задължения и дава възможност на кредиторите на Н да се предпазят от конкуренция с личните кредитори на наследника чрез правото да искат отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника.
  2. Става въпрос за юридическо отделяне, което дава привилегия на кредиторите на Н пред кредиторите на наследника.
  3. Отделянето може да бъде искано от всеки един от кредиторите или заветниците и се извършва по два различни начина:
  • за движимите вещи отделянето се осъществява чрез писмена молба до районния съдия по местооткриване на Н, която молба се вписва по реда на чл.49 (ред за приемане/ съответно отказ от Н);
  • недвижими имоти: отделянето става чрез вписване в съответните регистри за недвижими имоти – за всеки недвижим имот трябва да се направи отделно вписване.
  1. Чл.67(2) – от самото създаване на закона фигурира, че отделянето става по реда на Закон за привилегиите и ипотеките – отм. от ЗС 1951 г., по реда на ЗС и Правилника за вписване. Сега обаче се прие Закон за кадастъра и имотния регистър – с него чл.67(2) се променя и става по реда на ЗКИР.
  1. Полза, която имат кредиторите и заветниците от отделянето.
  1. Отделянето създава привилегия за всички кредитори/заветници на Н пред личните кредитори на наследника, когато насочват изпълнението си срещу включените в Н вещи.
  2. Създават се и вътрешни привилегии между самите кредитори/ заветници.
  • Тези от тях, които са поискали отделянето  имат предимство пред непоискалите.
  • Ако измежду поискалите има и кредитори и заветници , предимство се дава на кредиторите.
  • Различна система привилегии от тази по ЗЗД.