Делегация

Делегация има, когато едно лице - делегант, нареди на друго лице - делегат, да плати или да се задължи към трето лице - делегатар.

            От тази гледна точка можем да говорим за два вида делегации - делегация за плащане (delegatio solvendi) и делегация за задължаване (delegatio obligandi/. Самата делегация не е сделка, не е договор, не е даже правоотношение. Делегацията е правна фигура, която включва горепосочените елементи. Самото делегиране - нареждането за плащане и задължаване, не е още делегация.

            Правна уредба на делегацията в ЗЗД няма. Това е правна фигура, която "живее" в други конкретни правни институти. Делегацията е абстрактна правна фигура, изведена от конкретно съществуващи институти. Например чекът е делегация за плащане: издателят на чека нарежда на платеца по чека (банката, в която има авоар) да изплати сумата по чека на неговият приносител - делегатар. Или менителницата - делегация за задължаване: издателят на менителницата (делегант) нарежда на платеца по менителницата (делегат) да акцептира тази менителница - да се задължи към приносителя и (делегатар/.

            Делегация можем да открием и в редица други способи за банково разплащане. С платежното нареждане делеганта нарежда на собствената си банка-делегат да извърши плащане, чрез заверка на сметката на делегатаря.

            Ако се върнем към общото понятие за делегация, с оглед делегацията за задължаване, която в множеството случаи подготвя една новация от край време съществува смешението между делегация и новация. Потие например казва, че делегацията е новация, при която длъжникът е намерил трето лице, което да се задължи на негово място - концентрирал се е върху онази пасивна субективна новация, обусловена от интереса на стария длъжник. Ако новият длъжник се е задължил без знанието на стария, ще бъде налице експромисия, а в горният случай е налице съвършена пасивна делегация. Оттук термините при делегацията - активна и пасивна, са дошли от новациите и по традиция се употребяват само за тези делегации, които имат някаква връзка с новациите - достигат до новация или, подобно на несъвършената пасивна делегация, са само на крачка от този ефект.

            И понеже за новация може да се говори единствено при делегациите за задължаване, но не и при тези за плащане, защото при тях се погасява едно задължение, без да се поема ново, термините активна и пасивна се отнасят само до делегации за задължаване.

            В днешния ЗЗД няма уредба на делегацията. В стария закон е имало един текст, последният текст от новациите, за който е спорно, дали не се отнася до делегация. По традиция и други законодателства нямат обща уредба за делегациите. В немската система в раздела за новацията се казва нещо и за делегация, без обаче да е ясно, дали разглежданата делегация се счита за вариант на новация, или въобще не се разглежда делегация, а нейните последици с оглед новацията.

            Можем да разглеждаме три отношения при делегацията. (Отношения, а не правоотношения/. Външно е отношението, между делегата и делегатаря. Поемането на задължението от делегата към делегатаря в изпълнение на делегацията, или плащането от делегата към делегатаря при делегация за плащане.

            Отношението между делеганта и делегата се нарича провизия, или отношение на покритие. То дава отговор на въпроса, защо делегатът изпълнява нареждането на делеганта и плаща или се задължава към делегатаря.

            Отношението между делегант и делегатар се нарича вътрешно, или валутно отношение. То дава отговор на въпроса, защо делегантът дава нареждане на делегата да се задължи или да изпълни на делегатаря.

            Делегацията е възможна и без нито едно от тези отношения да съществува като правоотношение преди изпълнението и - т.е. да поражда външното отношение. В такъв случай можем да говорим за делегация, непредшествана от облигационни отношения. Обратното ще бъде делегация, предшествана от облигационни отношения.

            Пример за делегация, непредшествана от облигационни отношения, дава Кожухаров в учебника си: Имал той един приятел в Бургас и един в София, който щял да ходи в Бургас. Той идва при него и му казва: "Аз ще ходя в Бургас. Там може спешно да ми притрябват пари. Би ли писал на някой твой познат в Бургас ако ми потрябват да ми даде 5лв, пък ние после ще се оправяме." Делеганта се обажда на своя приятел в Бургас и му казва: "Нали знаеш ония Гошо. Той може да дойде при теб и ако ти иска пари, дай му до 5лв, а после с теб ще се разберем." В същност това е схемата, по която е възникнала менителницата. А това е станало по следния начин: Един търговец, който иска да отиде до Божи гроб, но го е страх да пътува с парите си, отива при един венециански търговец-сараф и му казва: "Аз отивам в Йерусалим. Ето ти тук една торбичка злато. Дай ми писмо до някой твой колега там той да ми даде торбичка злато." И това става постоянна практика. Ако се запитаме защо търговецът-делегат в Йерусалим ще изпълни едно такова нареждане, то отговорът е прост: Защото друг някой търговец ще дойде при него и ще иска обратната операция. Така е възникнала не само менителницата, но и днешните кореспондентски отношения в банките.

            В горния случай с бургаския приятел ще възникнат следните отношения: По външното отношение все едно е отпуснат заем, като същевременно и по едно мандатно отношение (защото човекът в Бургас действа по поръчка) трябва да се възстановят разноските – actio mandati contraria.

            Възможно е делегация, която е предшествана от други отношения, да бъде абстрактна по отношение на тях - т.е. да няма за цел да ги уреди и да не могат да се черпят възражения. Една такава делегация се нарича абстрактна или чиста.

            Но може и една предшествана от облигационни отношения делегация да има за цел да уреди някое от тях - да се позовава на тях. Т.е. възможно е основанието на външното отношение да бъде уреждането на някое от предходните две. Такава делегация се нарича титулована, защото се позовава на титула на външното отношение към някое от другите две: вътрешното или провизионното.

            В последната хипотеза разглеждаме следните видове делегации:

            1)Възможно е делеганта да е кредитор на делегата (който от своя страна е длъжник на делеганта) в и качеството си на кредитор нарежда на своя длъжник да плати, или да се задължи пред едно трето лице - делегатар. Ако делегацията е за плащане, новация няма, защото се изпълнява по чл.75 на лице, което изрично е овластено да получи плащане.

            Когато обаче делегацията е за задължаване, с поемането на задължението на делегата към делегатаря -т.е. с възникването на дълг по външното отношение, се погасява задължението на делегата към делеганта сме изправени пред една активна субективна новация. Старият кредитор на делегата - делегантът, е заменен от нов - делегатаря. Такава делегация, която подготвя активна субективна новация, се нарича активна делегация. Понеже името идва от новацията, за активни делегации може да става дума единствено при делегации за задължаване. При делегациите за плащане новация е невъзможна, затова и традицията не отнася за нея прилагателното "активна".

            2)Възможно е делегантът да е длъжник на делегатаря и да нареди на делегата да плати, или да се задължи към неговия (на делеганта) кредитор. Ако делегацията е за плащане, новация няма да има - делегата ще плати по чл.73 като трето лице чуждо задължение. (Ситуацията е като тази, когато ви казвам тези 5 лв които ми дължите на мен, да ги дадете на жена ми/. В този случай, ако делегацията е за задължаване, с поемането на задължението на делегата към делегатаря са възможни две хипотези: 1)Делегатаря може да не освободи делеганта от неговото задължение - ще има двама длъжници - новация няма. Тази делегация се нарича несъвършена пасивна делегация. Нарича се пасивна, защото нареждането се прави от длъжника и защото има за цел да смени длъжника по задължението, но е несъвършена, защото не достига до тази си цел - смяната на длъжника, и няма новационно действие. За да има новация е необходим и animus novandi. Трябва делегатарят да освободи делеганта и да приеме на негово място като единствен длъжник делегата. В този случай ще има съвършена пасивна делегация, която води до пасивна субективна новация.

            За пасивна и активна новация можем да говорим и без да сме изправени пред новация, съгласно това какво е качеството на лицето, което прави нареждането. Но пак по традиция двете понятия се отнасят само до делегации, които имат връзка с новация.

            При активната делегация, основанието на задължаването по външното отношение е отношението по покритие. При пасивната делегация основанието на външното отношение е вътрешното (валутно) отношение.

            Има още една делегация, която се нарича активно-пасивна делегация. И тук има три групи отношения, но е възможно делеганта да е кредитор на делегата (който да е длъжник по отношението по покритие) и едновременно с това да е длъжник на делегатаря (който да е кредитор по валутното отношение/. В този случай ако делегацията е за плащане, няма да я определяме нито като активна, нито като пасивна. Но ако е делегация за задължаване - външното отношение ще има за цел едва ли не за "замени" другите две и да доведе едновременно и до смяна на кредитора и до смяна на длъжника. На мястото на досегашния кредитор - делеганта, делегата ще придобие нов кредитор - делегатаря. На мястото на досегашния длъжник - делеганта, делегатаря ще получи нов - делегата. На всичко отгоре лицето, което прави нареждането (делеганта) има качествата и на длъжник и на кредитор (кредитор по провизията и длъжник по валутното отношение/. Такава делегация се нарича активно-пасивна.

            Възможно ли е съществуването на активно-пасивна субективна новация? Не може, защото едно задължение да има за основание други две. Макар и да говорим, с известни условности, за активно-пасивна делегация, доколкото чрез нейното осъществяване ще бъдат уредени две други отношения, то не може да съществува активно-пасивна новация, защото може да бъде новирано само едното от тях - само погасяването на едното отношение може да бъде клауза и пряка последица на външното отношение, а второто вътрешно отношение ще бъде някаква по-далечна цел. Всяка една активно-пасивна делегация в същност ще има реалното действие и ефектите на една от другите две делегации: активна или пасивна, в зависимост от това, което страните са целели. Ако се търси погасяване на валутното отношение, ще се реализира пасивна делегация, а ако се търси погасяване на отношението по покритие - активна.

            ЗЗД приема на едно място (което е малко спорно, защото се намира в рубриката "Прехвърляне на вземания и задължения" - чл.102 ал.3) че "новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение" - възраженията по валутното отношение. На базата на този текст може да се приеме, че една активно-пасивна делегация е повече пасивна, отколкото активна. Това обаче е въпрос на конкретно изследване, защото при отделните хипотези на делегации, за които има легална уредба, се посочва кое е основното задължение. (Например при чека: издаденият чек без покритие ще позволи на банката, без да има интерес от валутното отношение това, че съм ял и пил в една кръчма и накрая съм си платил с чек - издавайки чека искам чрез една делегация да погася задължението си към делегатаря - кръчмата, но понеже имам покритие към банката, тя е длъжна да приема чековете ми, но така уреждам и отношенията си с нея - намалявам авоарите си, ако нямам покритие, банката може да откаже да плати, но не и под предлог, че яденото не е било достатъчно доброкачествено, или пък че алкохолът бил менте - т.е. не може да прави възражения по валутното отношение/.

            Така при активно-пасивната делегация, която е и най-често срещаният вариант, от отношенията между страните и уредбата на конкретната връзка ще се търси отговора на въпроса, кое от задълженията е прякото основание на външното отношение и следователно какви възражения могат да се правят по него.

            Разграничение и съотношение между делегация и новация

            Новацията е договор, чрез който едно задължение се погасява чрез заместването му с друго задължение. Делегацията е правната фигура, която се получава когато едно лице нарежда на друго да плати или да се задължи към трето.

            Новацията винаги погасява едно съществуващо задължение за сметка на възникването на ново. Една делегация може и да не бъде предшествана от други отношения и тогава няма да има какво да се погасява, а тепърва ще се създават отношения по покритие и по валута, които ще целят уравняване на даденото по външното отношение. Дори да е предшествана от предишно отношения, делегацията може да няма за цел да ги урежда - може да бъде абстрактна. Докато новацията винаги има за цел да погаси съществуващо задължение за да създаде ново.

            Ако делегацията е титулована и като такава, предшествана от отношения, които има за цел да уреди, тя не винаги замества един стар дълг с нов - може да бъде погасено цялото задължение чрез плащане от, или на трето лице, а не на оригиналния кредитор, в който случай отново няма да има новация.

            Новацията може да бъде субективна или обективна. Обективната новация в никой случай не се предшества от делегация. Сечението между двете фигури може да се търси при субективните новации и тези делегации, които са за задължаване, предшествани от други отношения, които имат за цел да уредят. Т.е сечение има между активна субективна новация и активна делегация и между пасивна субективна новация и съвършена пасивна делегация. Но не може да се намери покритие, макар и да има известна връзка, между несъвършена пасивна делегация и пасивна субективна новация.

            В Рим делегациите са се осъществявали предимно чрез стипулации. В днешно време стипулации няма - възниква въпроса: как да се обясни делегацията? Можем да търсим някакво обяснение в мандатните отношения - делеганта, като мандант, нарежда на делегата, като мандатар, да извърши за негова сметка някакво правно действие - да плати, или да се задължи към делегатаря. Но ако приемем това обяснение, ще се окаже, че след смъртта на един от двамата ще се прекрати и мандатното отношение и няма да може да се изпълни делегацията.

            Този проблем е накарал някои автори да виждат при делегацията един договор в полза на трето лице. Делеганта и делегата уговарят в полза на едно трето лице (делегатаря) от който договор то директно придобива права срещу делегата и може да ги упражнява и след смъртта на един от двамата договарящи.

            Вярно е, че при договорът в полза на трето лице не само имаме този "триъгълник от отношения", но и еднакви наименования на отношенията. Все пак да се търси обяснение на делегацията в договорът в полза на трето лице в много случаи ще се окаже излишно, защото обща уредба на делегацията днес не съществува и за тези фигури, в които има конкретно прилагане на делегация и имат легална уредба (чека, менителницата и т.н/. Изрично е изключена възможността отношенията да се прекратят при смърт на някоя от страните.

Не са намерени никакви материали.