Отговорност на поръчителя. Права на поръчителя

Поръчителят, съгласно дефиницията на чл.138, отговаря за изпълнението на неговото (на длъжника) задължение. А съгласно чл.141, поръчителят е задължен солидарно с длъжника. За сравнение, старият ЗЗД не е говорил за солидарно поръчителство, като е казал, че поръчителят е имал т.нар. възражение за поредност, което обаче е доста трудно осъществимо. Съгласно чл.646 от стария ЗЗД кредиторът не е длъжен да заяви най-напред иск срещу длъжника, освен когато поръчителят, срещу когото е заведен, иска това в първото заседание по делото. Според старото право кредиторът също може да преследва най-напред поръчителя, но поръчителят в първото поред заседание може да направи въпросното възражение, като поръчителят трябва да покаже на кредитора имотите на длъжника, за да види кредиторът дали може да се удовлетвори от тях.

            Днешният ЗЗД е изключил възражението за поредност, дори в този осакатен вид, като е казал, че поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник. Тази солидарна задълженост обаче е докарала авторите, в т.е. Кожухаров и Калайджиев, до идеята, че поръчителят дължи наред с главния длъжник, че поръчителят дължи това, което дължи и длъжникът, че и срещу поръчителя може да се предяви иск за реално изпълнение или че ако главният длъжник дължи ябълки и поръчителят му ще дължи ябълки, защото солидарните длъжници, поне според Кожухаров, винаги дължат едно и също нещо.

            Аз съм склонен да посоча още едно различие между стария  и новия закон. Съгласно 635 по стария ЗЗД този, който стане поръчител за едно задължение, се задължава спрямо кредитора да изпълни задължението, ако кредиторът не го изпълни. Днешният закон в 138 казва “да отговаря за изпълнение на неговото задължение”. Ето защо, според мен, идеята, че поръчителят дължи това, което дължи и длъжникът, е реминисценция от стария закон, който навремето се е тълкувал корективно в смисъл, че поръчителят отговаря за дълга на длъжника, а не дължи това, което длъжникът дължи и е длъжен да изпълни, ако длъжникът не изпълни, както се изразява старият закон. И идеята, че поръчителят е солидарен би могла да бъде ограничена главно в изключване на възражението за поредност и други ефекти на солидарността, които можем да видим между поръчителя и длъжника. Аз съм склонен да разсъждавам така: поръчителят по дефиниция на закона отговаря за чуждото задължение и спрямо него кредиторът няма иск за изпълнение – поръчителят не дължи абсолютно. Но ако задължението на длъжника, което е гарантирано с поръчителя, е заместимо, поръчителят може да се освободи от собствената си отговорност, схваната като подчиненост на цялото му имущество на претенцията на кредитора, като се дезинтересира кредитора, плащайки като трето лице с правен интерес. Така, както този, който е ипотекирал собствения си имот за обезпечаване на чуждия дълг, може да освободи имота от публична продан, като плати вместо длъжника, така и поръчителят би могъл да даде ябълки вместо длъжника, за да се освободи от отговорността си. Собствено, на практика най-често се поръчителства за парични задължения, с поръчителство, да кажем, се покриват вредите или пък неустойките от едно непарично задължение.

            При паричните задължения е малко трудно да направим разлика между парите, които дава длъжникът, и парите, които би дал поръчителят. Но ако задължението е непарично, според мен, солидарността няма да ни доведе до идеята, че имаме иск за реално изпълнение срещу поръчителя – идея, която сама по себе си почива на стария текст, на лошата му конструкция и превод, както и на настояване на принципа на реалното изпълнение.

            Отговорност на поръчителя. Той отговаря с цялото си имущество за дълга. Според чл.140 “поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането”. Ако неколцина са поръчителствали за един дълг, всеки от тях отговаря за цялото задължение (те помежду си и заедно с длъжника се разглеждат като солидарни длъжници/, освен ако има съглашение за разделянето на дълга. Съгласно 139 максимумът поръчителна отговорност е дългът на длъжника, включително последиците от неизпълнение – лихви, обезщетение и разноски. Ако поръчителят се е задължил при по-тежки условия, то неговата отговорност ex lege се редуцира в рамките на дълга. Обратното обаче е възможно – бихме могли да уговорим поръчителство само за част от дълга, само за част от последиците при неизпълнение, както и бихме могли да уговорим, че поръчителят ще има възражение, че първо трябва да се преследва длъжникът. Така че можем да разглеждаме нещата, свързани със солидарната отговорност, като диспозитивни.

            Права на поръчителя. Съгласно 142 поръчителят може да направи всяко възражение на длъжника срещу дълга – да иска да бъде освободен от отговорност на основание, че дългът е по-малък или изобщо го няма, черпейки всякакви възражения, включително и личните възражения на длъжника – за унищожаемост, за измама, за порок във волята и т.н., включително и да прави прихващане не само със свое вземане, но и с вземане на длъжника. Поръчителят не губи тези възможности, дори длъжникът да е признал вземането си. Идеята на закона е, че поръчителят не бива да бъде подложен на риска да бъде осъден и да плати при един сговор на длъжник и кредитор, по силата на който сговор длъжникът признава или се отказва от някои свои възражения или признава задължението си. Признаването, направено от длъжника, отказът от някакви възражения не пречи на поръчителя да направи тези възражения.

            Освен това, подобно на солидарните длъжници, макар изрично да не е посочено в закона, но от никъде не следва и обратното, поръчителят и главният длъжник не са необходими другари в процеса. За да може да получите изпълнение срещу поръчителя, трябва да сте осъдили поръчителя. Ако поръчителят плати и по този начин се дезинтересира кредиторът, той има някакви регресни права срещу длъжника. Заедно с тези регресни права, понеже той е платил с правен интерес, ще има и суброгация съгласно чл.94. Регресните права на поръчителя са посочени в чл. 143. Встъпването на поръчителя в правата на кредитора е пълно по отношение на длъжника и частично по отношение на другите поръчители, респ. лицата, дали вещни обезпечения за чужд дълг.

            Неизпълнение на задълженията за уведомяване. Според 144 “длъжникът, който е изпълнил задължението, е длъжен незабавно да уведоми поръчителя”. От своя страна обаче поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата и т.н., след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Кожухаров разсъждава по въпроса какво става, ако някой от тези не е изпълнил задължението си за уведомяване и стига до извода, че това ще се отрази на обратния иск на поръчителя. Този извод е верен, обаче в някои хипотези. Трябва да подчертаем, че задължението за уведомяване на поръчителя от длъжника и на длъжника от поръчителя не е равностойно. Поръчителят знае за кого поръчителства – той знае кой е длъжникът. Длъжникът, който не е страна по договора за поръчителство, може и да не знае, че има поръчител и кой е той. Длъжникът е този, който трябва да изпълни. Поръчителят гарантира чуждия дълг и следователно може да погаси задължението, за да се освободи от отговорност. Ако длъжникът е платил, без да уведоми поръчителя, и поръчителят плати на свой ред, длъжникът ще може да противопостави на поръчителя по регреса и по суброгацията всички възражения, които е могъл да направи на кредитора, включително и възражението за повторно плащане. По тази причина Кожухаров казва: “Е да де, ама длъжникът не е уведомил поръчителя.”, а и поръчителят може да се обърне към длъжника, едва след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Обаче поискал кредиторът плащане от поръчителя, поръчителят не уведомил длъжника, така както длъжникът не уведомява поръчителя, че е платил. В тази ситуация Кожухаров казва: “в такъв случай и двамата са виновни, ще си поделят нещата, но във всички случаи поръчителят ще може да иска обратно полученото от кредитора, защото първото плащане е валидно. Но понеже и двамата са си виновни, ще имаме само модификация на иска на поръчителя срещу длъжника”.

            Това, което аз държа да подчертая, е следното: макар в закона поредността на тези действия и уведомления да не е съвсем ясно посочена, логиката би следвало да е такава: поръчителят трябва да уведоми длъжника, преди да плати. Той му дължи уведомление за предявения срещу него иск (за претенцията на кредитора/. В този момент поръчителят трябва да информира длъжника, че спрямо него е предявена претенция (не иск в процесуалния смисъл на думата) и това уведомление е необходимо, за да може длъжникът да каже на поръчителя какви възражения има той срещу претенцията на кредитора. Защото тези възражения, поръчителят ще се замисли дали да плати, а ако плати, ще плати на свой риск, защото по обратния му иск, длъжникът ще може да направи тези възражения. Обратно, длъжникът не дължи предварително уведомление на поръчителя си – длъжникът трябва да го уведоми, когато вече е погасил дълга, общо взето, с цел да го успокои.

            Според чл. 147 поръчителят “остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца”. Текстът има смисъл: поръчителят може да заяви, че гарантира само до падеж, но това нещо няма да му позволи да каже “защо не си ми предявил иска в деня на падежа”. Поръчителството не е така стриктно. На кредитора е оставен един шестмесечен срок от падежа, в който поръчителната отговорност се запазва, дори и да е ограничена до падежа. В този срок обаче той трябва да предяви иск поне срещу длъжника. Ако не се предяви претенция срещу длъжника, в шестмесечен срок след падежа отговорността на поръчителя се погасява, защото излиза, че кредиторът не се интересува особено много от събирането на вземането си.

            Последният текст за поръчителя ни казва “прекъсването на давността…” – нещо, което знаем от модерните солидарни задължения. Ако се стигне до положение поръчителят да трябва да плати вместо длъжника или до положение давността спрямо поръчителя не е изтекла, а спрямо длъжника е изтекла, ще приложим онова правило между солидарните длъжници, което ще позволи на поръчителя да запази обратната си претенция срещу длъжника и да не може да слуша възражението, че искът на кредитора е погасен по давност – тук няма суброгация.

Не са намерени никакви материали.