Прекратяване на дружеството

Прекратяване на дружеството. Основания и последици.

   Прекратяването на дружеството става на различни основания. Те са посочени в чл.363. Чл. 363 б.а гласи: “с постигане целта на дружеството или ако постигането й е станало невъзможно”. Това ще се окаже приложимо към дружеството с една конкретноопределена цел – дружеството за купона (ако се окаже, че мама и тати са се върнали, работата пропада).

   При други, по-перманентни цели, които не могат да бъдат постигнати еднократно – постигането или невъзможността да се постигне целта, няма това прекратително значение.

   Чл.363 б.б гласи: “с изтичането на времето, за което дружеството е било образувано”. Сега изведнъж установяваме, че има два вида дружества – срочно и безсрочно (плюс трети вид – дружеството за осъществяване на една конкретна операция).

   Чл.363 б.в: “със смъртта или запрещението на един от съдружниците, ако не е уговорено друго”. Оттук виждаме характеристиката intoito personae. В договора за дружество би могло да се уговори, че смъртта на един съдружник или излизането на един съдружник не води до прекратяване на дружеството, т.е. дружеството се запазва между останалите съдружници. За тази цел обаче, трябва да имаме поне трима съдружници, та като умре или излезе един от тях, да останат двама.

   Чл.363 б.г: “с предизвестие на един от съдружниците, направено добросъвестно и в подходящо време, когато дружеството е било образувано за неопределен срок, ако не е уговорено дружеството да продължи с останалите съдружници”

   Чл.363 б.д: “по решение на съда, ако за това има основателни причини, когато дружеството е образувано за определен срок”. С оглед, значи срочността, можем да видим двете алтернативи – безсрочното дружество може да бъде прекратено по искане на който и да е от съдружниците. То би могло да бъде запазено при излизането на този съдружник, ако така е уговорено. При срочното дружество е невъзможно произволното излизане на съдружник. Дружеството може да бъде прекратено преди срока само по решение на съда, когато има основателни причини. Тези основателни причини всъщност биха били неправомерно поведение на останалите съдружници или на този съдружник, който иска да излезе. От това излиза, че от гледна точка на закона, прекратяването на участието на един съдружник, изключването на един съдружник от дружеството, като че ли не може да става извънсъдебно, като че ли даже не може да се говори за изключване на съдружник, а само за прекратяване на дружеството по искане на един от съдружниците, ако са налице важни причини. Иска се предявява, както actio pro socio , от единия съдружник по отношение на останалите съдружници.

   Материята за това прекратяване не е достатъчно развита. В областта на събирателното дружество, тя е по-добре уредена в чл.95 ТЗ, където се допуска съдът, вместо да прекрати дружеството спрямо всички, да изключи виновния съдружник.

   Можем да мислим или за аналогично прилагане на тази хипотеза или за смекчение, което да допусне запазването на дружеството между останалите съдружници и тази хипотеза.

   Може ли да бъде изключен съдружник?

   Някаква аналогия с чл.87, за някои автори е допустима. Все пак обаче, не се разваля двустранен договор, поради неизправност, а искаме да изгоним един съдружник от дружеството, поради неговото неправомерно, според нас поведение. При сегашното действие на закона излиза, че това може да стане само чрез прекратяване на дружеството и във всички случаи по съдебен ред. Понеже за някои дружества, които са с крайно действие това може да се окаже неудобно, можем да разсъждаваме не може ли да се създаде друг механизъм в договора. Този механизъм се натъква на виждането, че по договорен път не могат да се учредяват потестативни права.

   Има обаче, една конструкция, която може да се учреди по договорен път. Договорът може да бъде условен, както и напускането на съдружниците може да бъде условно. А едно условие би могло да бъде потестативно. Така, че една система от едно случайно и едно потестативно условие, би ни доближила до ефекта на потестативното право. Например, ако някой от съдружниците направи нещо, неговото участие в дружеството се прекратява, ако останалите съдружници пожелаят това.

   Така плавно преминаваме от хипотезата на прекратяване на дружеството към хипотезата на напускане на съдружник без прекратяване на дружеството. Това са : 1) хипотезата на смърт и поставяне под запрещение (при запазване на дружеството); 2) предизвестието (при запазване на дружеството), както и 3) прехвърляне на участието в дружеството. Съгласно чл.362, участието в дружеството може да бъде прехвърлено само със съгласие на всички съдружници. Това ще бъде една комбинация между цесия и поемане на задължение и прехвърлянето може да бъде както по отношение на трети лица, така и в крайна сметка и по отношение на съществуващ съдружник и чрез това  прехвърляне доброволно ще се осъществи ефекта на напускане на виновния съдружник и т.н. Значи, както може той да направи предизвестие, така бихме могли и ние да го накараме да прехвърли участието си върху един друг съдружник и пропорционално върху оставащите съдружници.

   Последици от прекратяването на дружеството. Тъй като дружеството не представлява юридическо лице, то не е правен субект, прекратяването на дружеството няма да внесе какъвто и да е шум навън. То обаче, ще разкъса връзката между съдружниците, ще прекрати съвместната им дейност и ще превърне особената неделима част на съдружниците, което представлява дружествен имот, в обикновена съсобствена маса, която е делима. Казано иначе, актива на дружеството, след прекратяването на последното, подлежи на делба. Към него се прилагат правилата за делба на наследствено имущество.

   Прекратяването на дружеството не означава прекратяване на задълженията между страните. Прекратява се само общата дейност ,но между страните ще има още доста изравнявания, с оглед ликвидирането на отношенията между тях.

   При напускане на съдружник, без прекратяване на дружеството, нему ще трябва да бъде изплатен дела. Закона казва, че съдружника може да си иска дела само след прекратяването на дружеството или при напускане (тук става въпрос само за вещите, които са съсобствени на дружеството, защото делба не може да има на вещите, които съдружниците са внесли за общо ползване).

   Примери за дружество са: консорциум, адвокатско дружество и т.н.

   Гражданското дружество трябва да се отличава от т.нар. тайно дружество, което е институт на търговското право, макар и да не е уредено. Това е дружеството, при което един търговец (трактатор) получава една инвестиция от едно трето лице (комендатор), като срещу получаването на тази инвестиция му обещава част от печалбата на собственото си предприятие.

   Правилата за гражданското дружество са неприложими в този случай, защото: 1) комендатора не участва в управлението на предприятието на трактатора; 2) комендатора по никакъв начин не получава права върху имуществото на трактатора. Комендатора всъщност е един кредитор, който обаче, заедно с това е и съдружник. Налице е значи, една компилация между заем и дружество в смисъл, че аз давам тези 1000 лв. и ще получавам от тях печалба. След излизането ми от дружеството, те ще ми се върнат, ако обаче ги има, защото загубата на предприятието може да изяде тези 1000 лв.