Договор за гражданско дружество

Договор за гражданско дружество. Обща характеристика.                                                                                Отграничения. Страни. Сключване.

   Днешния закон урежда частните дружества, в смисъл частично сдружаване, сдружаване за една определена дейност или група от дейности.

   Някога римското право е познавало частни и общи дружества. Такива дружества е познавал и стария закон. Днешния закон работи само с частното дружество.

   Легална дефиниция на договора за дружество се вижда в чл.357: “С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел”. Значи, договора за дружество по ЗЗД е обединение на две или повече лица, с оглед постигането на една обща цел. Квалификацията на целта като стопанска създава известни недоразумения и усложнения. Какво да разбираме под обща стопанска цел? – Стопанска цел, безспорно, е целта придобиване и разпределение на печалби. Но не е печалбата единственото нещо, което може да бъде цел на дружеството. Целта ще бъде стопанска и тогава, когато обединението е създадено за създаване на материална основа, необходима за осъществяване на една задружна идея. Целта е стопанска, защото ако не би имало стопанска цел, понеже не е задължително да имаме и материални апорти, ще се получи така, че нямаме никаква материална, стопанска и имуществена основа, на която да изградим договора за дружество. Следователно, дружеството може да бъде както за съвместно осъществяване на някаква професия или на някаква придобивна дейност, така и за съвместна полза, която стопанска полза може да се състои, дори и само в създаването на материалната основа на една дружествена дейност. Например, дружество за кафето в канцеларията; организиране на купон и т.н.

   Характеристика на договра. Договора е многостранен, което значи , че не са насрещни волеизявленията на страните, а били успоредни. Това означава, че ние имаме еднакви желания, искаме едно и също нещо и правим еднакви волеизявления. Резултатът от това е че постигаме желанието си – получаваме едно и също качество.

   Целта, за която се сключва този договор трябва да е позволена от закона.

   Договора е възмезден – не защото аз влагам нещо за да вложите и вие. Всъщност, договора за дружество може да мине и без имуществени апорти в икономическия смисъл на думата. Например, сдружаване за правна помощ.

   Договорът е възмезден, защото той не е безвъзмезден. Договорът е възмезден, защото в него не можем да намерим основанието едната страна да надари другата.

   Договорът е консенсуален, което значи и неформален, но ще трябва да се съобрази с ограничението на свидетелските показания, ако хипотезата е такава, че да предполага след това вземане над определена стойност.

   Макар и да е неформален с оглед действотелността си, сегашната данъчна система изисква данъчна регистрация на гражданските дружества, която данъчна регистрация се осъществява срещу нотариално заверен договор.

   Договорът е intoito personae, т.е свързан е с личността на съдружниците.

   На пръв поглед, изглежда че договорът е алеаторен, защото към момента на сключването му не се знае колко ще е необходимо да влагаме докато съществува дружеството. При все това, обаче правилния извод е обратния – договорът е комутативен, дори и като отчитаме риска работата да пропадне. При все тази неизвестност, договорът е комутативен, защото алеаторни бяха онези договори, при които едно бъдещо събитие, един шанс може да направи щото едната страна да спечели на гърба на другата. При договора за дружество съдружниците или печелят или губят, но те правят това заедно – печелят или губят в тази пропорция, в която са уговорили да разпределят приходите и загубите. Няма механизъм, по който единия съдружник може да спечели на гърба на другите съдружници.

   Отграничения от юридическите лица. Гражданското дружество е неперсонифицирано дружество. То не е отделна личност, различна от съдружниците си. Бидейки неотделна личност, гражданското дружество няма собствено имущество. Дружественото имущество се оказва част от имуществото на съдружниците. По нашето право всички търговски дружества са персонифицирани и това ще бъде един формален белег за отличаването на гражданското дружество от търговското. При все че гражданското дружество не е юридическо лице, законодателството е фингирало неговата правосубектност по отношение на някои области на правото. Гражданското дружество е фингиран данъчен субект.  По същия начин то има и трудовоправна правоспособност и осигурителна правоспособност.

   Отграничение от груповия строеж. Според проф.М. Павлова, груповият строеж не бил гражданско дружество, защото целта му била много ограничена, много по-конкретна и временна, отколкото е целта на гражданското дружество.

   Според мен, това не са големи разлики.

   Отграничение от съсобствеността. Съсобствеността не е средство за постигане на някакви цели, каквото е дружеството. Съсобствеността е едно вещноправно състояние, което може да има причината си в различни неща – в наследяване и т.н. При все това тези разлики са ясни. При съсобствеността има някакъв дружествен елемент, който е отчетен от чл.31 и чл.32 ЗС. Той създава тежести на съсобствениците, пропорционални на участието им в общата вещ и създаването на механизъм за управление на общата вещ.

   Има хипотези, в които вещта се купува общо, тъкмо като дружествена.

   Ами, ако имаме съсобственост и имаме дружествен договор между съсобствениците, какви правила за управление на съсобствената вещ ще трябва да се прилагат?

   Отговорът е: правилата на облигационното право, защото правилата за управлението и участието в тежестите на съсобствената вещ по вещното право са всъщност онези субсидиарни правила, които ще важат по отношение на общата вещ когато тази вещ не е дружествен имот. Ако ние сме създали дружество с оглед общата експлоатация на общата вещ, организацията и решенията ни ще бъдат съгласно правилата за гражданско дружество.

   Отграничение от семейната имуществена общност. Гражданското дружество е възникнало по волята на страните и с оглед на това те да постигнат някакви свои цели.

   Съпружеската имуществена общност е натрапена на съпрузите със СК. Тя е императивна и безалтернативна .

   Генетически обаче, римското дружество на всички имоти има произхода си във фамилната собственост. От друга страна, правилата, които ги има в гражданското дружество могат да се окажат доста приложими в отношенията между съпрузите при една доброволна съпружеска имуществена общност.

   В крайна сметка, не е невъзможно и фактическото съпружеско съжителство. И ако се запитаме тези фактически съпрузи дали не създават помежду си някаква имуществена общност, то тази имуществена общност отново може да се развие по правилата на гражданското дружество.

   Така че , макар de lege lata, да има достатъчно аргументи, които ни дават повод да ги разграничим категорично, то сравнителноправно, исторически и по идея, може да се окаже, че двете неща не са така противопоставими.

   Страни. Страните са съдружниците. Общите правила за сключване на договора и за изисквания към страните биха важали и за договора за дружество. Биха се намерили, обаче и дружества, в които могат да участват само определен тип лица, като например адвокатско дружество