Задължения на купувача

   Купувача има две основни задължения: 1) да плати цената и 2) да получи вещта, да си вземе вещта, да освободи продавача от грижите за тази вещ.

   Задължение на купувача да плати цената. Вече е известно, че паричните задължения, съгласно чл.68 б.а, се плащат по местожителството на кредитора, че те са носими задължения. Съгласно чл.200 ал.2 ,обаче: “Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва”. Следователно, тази ал.2 внася едно значително изключение от общото диспозитивно правило на чл.68 б.а и ако не е уговорено друго, цената се плаща едновременно с получаването на вещта и на всичкото отгоре, не къде да е, ами там, където се предава вещта.

   Ако продавача е предал вещта без да получи цената, съгласно ал.3: “Ако продадената вещ дава плодове или други доходи, купувачът дължи лихви върху цената от деня на предаването на вещта, макар цената да не е още изискуема”. Значи това ще бъде една възнаградителна лихва, защото той не е в забава.

   Средства за защита на продавача при неплащане на цената. Продавача разполага с различни средства, едно от тях във всички случаи е възражението за неизпълнен договор. При движимите вещи, чл.202 дава на продавача едно особено право – когато не е даден срок за плащане на цената и купувача е получил вещта без да плати, от което пък следва, че е трябвало да плати (значи нему не е било противопоставено възражение за неизпълнен договор), вземането на продавача е изискуемо защото не е уговорен срок, продавача може да иска да му се върне в 15-дневен срок вещта от купувача, ако тя се намира още у купувача и е в състоянието, в което е предадена.

    Кожухаров разглежда това нещо като възстановяване на правото на задържане.

   Ако си дадем сметка, че продавача не задържа вещта с право на задържане, а прави възражение за неизпълнен договор, малко трудно бихме се съгласили с тази теза. Всъщност, това е по-скоро едно особено разваляне на договора, което може да се упражни във въпросния 15-дневен срок.

   Текста продължава, че: “Това право не може да се упражни във вреда на кредиторите на купувача, наложили запор върху вещта или получили същата в залог, без да знаят, че цената не е платена”.

   Втората възможност на продавача е иска за реализиране на задължението за плащане на цената. Такъв иск би имал правно основание в чл.200 във връзка с чл.79. Цената очевидно ще може да се иска заедно с лихвите за забава и с обезщетение, ако може да се докажат вреди над законната лихва.

   Третата възможност, която съществува само при недвижимите имоти е законната ипотека по чл.168 т.1.

   При неплащане на цената, продавача има право да развали договора, съгласно общите правила на чл.87.

   При движими вещи обаче, е създадено едно допълнително улеснение. По чл.87 трябва да се направи покана за плащане и ако не се плати в този срок, тогава се счита договора за развален. Развалянето, ако е за недвижим имот, ще върви по ал.3 на чл.87. Но за движими вещи, чл.201 съдържа едно облекчение: “При продажбата на движима вещ продавачът може да развали договора без спазване изискванията на чл. 87:

а) ако купувачът не заплати на срока цената, когато съгласно договора предаването на вещта трябва да стане едновременно с плащането или след плащането на цената;

б) ако купувачът, спрямо когото срокът за плащане цената още не е изтекъл, не се яви да получи или не приеме на срока предложената му съгласно договора вещ.

И в двата случая той трябва да съобщи на купувача в течение на 7 дни от изтичане на срока, че е развалил договора”, т.е. без да дава допълнителен срок. Като си дадем сметка, че задължението е парично, то за паричните задължения винаги се отговаря. Така, че едва ли бихме могли да виждаме някаква особеност по отношение на евентуална вина на купувача. “Ако купувачът не заплати на срока цената, когато съгласно договора предаването на вещта трябва да стане едновременно с плащането или след плащането на цената”. Значи това е облекчената възможност да развалите договора, защото купувачът не носи парите, а иска да си вземе вещта. Имате възможност да направите и възражение за неизпълнен договор, но също така и може да развалите договора.

   Задължение на купувача да получи вещта. Като си дадем сметка, че купувача има и правото да получи вещта, на което право съответства задължението на продавача да му я предаде, ще видим че при неизпълнение на задължението да се получи вещта, купувача ще изпадне в двойна забава – забава за неизпълнение на задължението си (забава на длъжника) и в забава за приемане чуждото изпълнение (забава на кредитора). Това са случаи, в които се кумулират двете правни последици на двете забави.

   Какво представлява самото задължение за получаване на вещта? – То зависи от това, какво е уговорено, а също така, до някъде и от характера на вещта, която трябва да се вземе. В единия случай купувача трябва да отиде в магазина и да вземе вещта от там. В другия случай, ще трябва да се яви там, където вещта се е намирала по време на възникването на задължението и да си я вземе оттам (кочината, дето е прасето, което продадох във влака). В други случаи това ще означава да изпрати транспорт, да осигури представител за приемането или най-досадната работа – да си стои вкъщи и да чака да му донесат хладилника.

   Средствата за защита на продавача срещу неизпълнение на задължението за получаване на вещта са от една страна общите средства за неизпълнение на всяко задължение, но факта, че купувача ще изпадне и в забава на кредитора, ако не получи вещта облекчава твърде много положението на продавача (последиците на забава на кредитора). Възможността чрез института на забава на кредитора, продавача да изпълни задължението си и без съдействието на купувача, без приемането на вещта от купувача, обезсмисля иска за реално изпълнение на това негово задължение. Безсмислено е да предявите иск, с който искате да бъде осъден ответника да дойде да си вземе вещта, защото вие можете да постигнете този ефект като вложите вещта на хранение, съгласно правилата за забава на кредитора. Ако направите това, вие сте изпълнили вашето задължение и следователно може да задържите цената, а и никой не ви пречи да я искате, ако до този момент тя не ви е платена. На всичкото отгоре, вещта ще се смята предадена по това време, по което сте я вложили и оттогава ще започнат да текат сроковете на купувача във връзка с доставката, т.е. сроковете за рекламация. Все пак, продавача има избор – той ще постъпи така, ако предпочита да запази договора, защото добре е продал вещта. В другите случаи, в които той не държи толкова много на този договор, особено пък ако не е получил още цената – той има възможност да развали договора за продажба, при това при движимите вещи, при които ще бъде най-вече от значение получаването на вещта, защото тях продавача ще трябва да пази, чл.201 ал.1 б. б създава един улеснен начин за разваляне: “ако купувачът, спрямо когото срокът за плащане цената още не е изтекъл, не се яви да получи или не приеме на срока предложената му съгласно договора вещ …той трябва да съобщи на купувача в течение на 7 дни от изтичане на срока, че е развалил договора”. Следователно, ако не си взема вещта има възможност по този облекчен ред да бъде развален договора за продажба.

   В един особен случай, купувача има още едно задължение, извън това да получи вещта и да плати цената – това е т.нар. отговорно пазене по чл.198: “Когато купувачът прави възражение за недостатъци на продадената вещ, която му е изпратена от друго място, той трябва да я държи на разположение на продавача и да се грижи привременно за нейното запазване.

Ако вещта е изложена на развала и отлагането е свързано с опасност или ако пазенето е свързано със значителни разноски или неудобства, купувачът, след като уведоми продавача, може да поиска от районния съд разрешение да я продаде”. Това означава, че вие сте длъжни да получите фактически вещта, която ви е изпратена от друго място, да разтоварите транспорта, да я складирате някъде и не можете директно да я върнете на продавача заради това, че тя е имала недостатъци. Логиката на текста е следната: когато нещо е пратено от някъде, например едни лалета са ви изпратени от Холандия и вие ги рекламирате, защото ви изглеждат увехнали, вие не можете да ги върнете отново в Холандия, защото те много по-лесно биха могли да бъдат реализирани тук, макар и с намалена цена, отколкото биха могли да бъдат реализирани в Холандия. Плюс това се спестяват транспортните разноски. Така, че купувача по една дистанционна продажба не може да върне стоката директно, а трябва да я приеме фактически, макар да не я приема правно и да се грижи за нея докато получи нарежданията на продавача, да я държи на разположение на продавача и да се грижи за нея. Разбира се, когато вещта е изложена на развала или отлагането е свързано с опасности или ако пазенето е свързано със значителни разноски или неудобства, купувача може да действа съгласно чл.198 ал.2, която възпроизвежда принципа за действие при забава на кредитора, по отношение на вещи, които са неудобни за влагане и бързо се развалят, след като уведоми продавача, да поиска от РС да я продаде.