Договори при общи условия

Договорите при общи условия се споменават в 1л.16 от ЗЗД и втори път в чл.298 на ТЗ. Общите условия представляват отнапред разработени от едната страна по договора условия към него, които позволяват 2 неща: Конкретният договор да бъде кратък, като общите неща са изведени в общите условия. Нещо подобно на бланката, но при договорите под общи условия препращането  е не  към правилата на някаква асоциация, които са насочени към балансиране интересите на страните, а към създаден от самият контрахент документ - общи условия , в които той си е поставил каквото си иска. Пример: Химическо чистене: Отивате там, давате си палтото и получавате едно листче. Преди да ви го дадат обаче вие се подписвате и другото листче отива под индигото в ателието. Тръгвайки си виждате, че на стената има една голяма рамка, в която пише: “Общи условия” и с дребен шрифт са написани няколко колони. Ако се вторачите в тези текстове, ще научите например, че “Химическо чистене” не отговаря по никакъв начин за това, че не ви е изчистено петното, а напротив - станало е по-голямо, или все пак го е изчистило, но на мястото му се е появила дупка…Друг пример: Купувате си билет за самолет, в който пише: “Договорът за превоз по този билет е подчинен на: Варшавската конвенция за международни превози и общите условия на превозвача. За пълните общи условия на превозвача се информирайте във всяко бюро.” Част от тези общи условия ще намерите на последната страница на билета, и там ще прочетете например, че не може да си носите ножица, че имате право на еди-колко-си килограма багаж и т.н. Т.е. общите условия са документ, който предварително някой е седнал да напише с щаб от добри юристи. (За да си върже гащите колкото се може по-стегнато/. Като по този начин поставя на колене другата страна.

Според чл.16 от ЗЗД, който ще бъде приложим между граждани, където има общи условия, но и при потребителски продажби на търговци, защото за тях изрично се изключва ТЗ/?!?!?/

“Чл. 16. Когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия.

При несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не са заличени.

При договори с продължително изпълнение  изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако й е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че го отхвърля.”

Писменото потвърждаване на общите условия получаваме, като се подпишем там на разписката, където с малки букви пише, че тук се прилагат общите условия, част от които можем да намерим на гърба на бланката.

По ал.2 на чл. 16 - общите условия са нещо, което допуска вие да се отклоните от тях. Свободата на договаряне формално не е нарушена, защото вие винаги можете да прокарате собствените си уговорки, които като вписани ще имат по-голяма сила от съответните в общите условия. (На практика обаче това ще стане много рядко, когато един търговец преговаря с друг и предлага сделка по общите си условия. (Но в случаят с Химическо чистене това няма да стане, най-малкото поради причината, че този търговски помощник, който ви взима сакото мръсно, и ви го връща по-малко мръсно, няма необходимата представителна власт да подпише искания договор/.

Договорите под общи условия се наричат още и договори за присъединяване, защото в същност съдържанието на договора, включително и общите условия, са отнапред определени от предлагащата страна и за другата не остава друга свободата на договаряне е ограничена до избора да приеме, или не. И нещата стават особено интересни в случаите, когато услугата може да се получи само от една фирма. (Какъвто е случаят с НЕК, Топлофикация и т.н. - ако не ти харесва - стой си на студено и тъмно/. Тази е причината от началото на века в т.нар. развити правни системи да се приемат закони, насочени към озаптяването на общите условия. Тяхната функция по същество е да забрани включването на определени клаузи в общите условия. (Да ограничи възможностите им да кажат, че “продавачът има право” ,а “Купувачът е длъжен”/. Или се предвижда при поставяне на общите условия на нетипично място (с малки буквички скрити долу в ъгъла) те да се считат невалидни за приемащата страна

У нас такова нещо още няма. Дори ЗЗППТ (закон за защита на потребителя и за правилата за търговия) не съдържа ограничения в тази насока. Оттук положението у нас изглежда доста драстично и от друга гледна точка - между търговци общите условия са валидни и без да са подписани Стига само вие да знаете, че определен търговец работи при общи условия и трябва да предполагате, че и сделката ще се сключи при тях. Затова за някой институции (като банките) общите условия трябва да бъдат поставени на видно място, защото дори и да ги поискате изрично, не е сигурно дали ще ви дадат заверено копие.  Отивате при застраховател, правите си “Супер каско” и четете, че застраховката по тази полица е подчинена на общите условия на застрахователя. Искате да ги видите и застрахователният агент започва да се суети… А и той в същност не е самият застраховател, а най-вероятно негов представител и т.н. Най-накрая той намира един оръфан лист хартия, изкаран на ксерокс… По никакъв случай не можете да удостоверите, че това са общите условия на договора, който сте сключили. Дори ако ви го дадат и после тръгнете да се съдите, ще се окаже че това наистина са общи условия, но има и още - най-долу с малки букви е написано например: “този договор е подчинен освен на общите условия и на клауза “А”. Е ако се запънете малко, може да намерите и нея (но това не ви гарантира, че няма и инструкция “Б”!/, но противоречието между тази клауза и общите условия също ви поставя в едно много неловко положение. Практически излиза, че вие няма да можете да установите какви в същност са общите условия на другата страна при спор дори в хипотетичният случай, когато тези общи условия поради недоглеждането на другата страна са се оказали във ваша полза!

             Общите условия могат да бъдат изменяни. При това промени в тях търговецът може да прави по всяко време. Но по отношение приложението на изменени общи условия към договори с продължително изпълнение ЗЗД в чл.16 ал.3 казва: "При договорите с продължително изпълнение изменянето или заменянето на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако и е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения и писмено достатъчен срок, че го отхвърля."

            Аналогични са правилата в ТЗ, които ще се прилагат при специалната хипотеза на търговска сделка.

             Последната хипотеза на бланка, ще имаме когато на гърба на бланката са записани общите условия, част от тях, или позоваване на тези общи условия. Така под бланка можем да разбираме няколко неща. Тя може да е разработена като типов договор от едно независимо лице, за улеснение при сключването на такива договори. Може да е бланка на търговец, която препраща към неговите общи условия, или ги съдържа. Тук се поставя и следната интересна хипотеза, известна като иска на бланките, или "иска на формулярите". Вие пращате предложение за една сделка - естествено на вашата бланка, някъде по която са посочени вашите общи условия. Другата страна я прочита, подписва я и ви я връща - договорът е сключен при общите условия, посочени в тази бланка. Но ако насрещната страна върне отговор, че са съгласни с предложението, но искат цената да се плати на части, или количеството да е различно и т.н. - този отговор едновременно е съгласие и нова оферта, отричаща предишната. Този отговор-контраоферта са ви върнали на тяхна бланка и когато го прочитате, решавате че разликите са минимални (например 15т вместо 5 т) Подписвате се на съответното място и връщате бланката на клиента си, който в случая вече е ваш оферент - приели сте неговата оферта. Но така се оказва че сте сключили договора при неговите общи условия като сте подписали неговата бланка! При преговори между

 търговци този номер с бланките може да се повтори десетина пъти и накрая не е ясно кои общи условия са приложими към конкретния договор.

 Приема се, че предимство има този, който е направил последното предложение. Това решение може да се изведе от правилата за сключване на договор по ЗЗД - договорът е сключен с пристигането на съгласието. (А не бива да забравяме, че съгласие е различно то контрапредложение!) Така този, който последен е прибавил нещо различно, позовавайки се на собствените си общи условия, написани на собствената му бланка, ще се окаже, че е направил печелившият последен удар, защото договорът е сключен след приемането на това последно предложение.

             Веднъж сключен договорът, ако в процеса на неговото изпълнение се разменят бланките не може да се приеме, че са се променили и общите условия. Например при доставянето на стоките ви нося фактура, която в същност е моя бланка, на която са записани моите общи условия. Вашият счетоводител подписвайки тази фактура пише "прието според условията на купувача". Отново ще се получи недоразумение, но то не може да доведе до изменение общите условия, защото договорът вече е сключен, а това са само документи по неговото изпълнение.

             Законодателството ограничаващо общите условия е едно изключение от принципа за свободата на договаряне. Класическият принцип изхожда от идеята, че страните могат сами да защитават интересите си, защото са юридически равнопоставени. Но свободата на договаряне ще бъде действителна само ако страните са и социално еднакво "мощни". Доколко е свободна да избира едната страна дали да стои на свещи и на студено, или да купува ел. енергия от НЕК по нейните общи условия? Нужно е да се направи нещо в случая - да се преферира едната страна - естествено по-слабата. Но в ОП не можем а priori да посочим коя страна е по-слабата. (Не можем да приемем по принцип, че длъжникът ни е по-симпатичен от кредитора, и да го привилигироваме на общо основание - нещо, което може да се намери в ГПК в областта на изпълнителното производство! В един момент ролите могат да се обърнат например при една трудова злополука, и тогава този който се опитваме да преферираме защото ни бил идеологически по-симпатичен ще се окаже безпомощен защото сме му орязали възможностите/. Казано иначе, балансът, който дава законът е абстрактен. И когато е видно, че едната от страните е по-силна и налага волята си на по-слабата, има смисъл да се създаде специално защитно законодателство, което да отстъпва от принципа на договорната автономия. Това е едно изключение, което днес у нас го няма и няма как да се борим ефикасно срещу общите условия.