Суброгация
Този въпрос е уреден лаконично в чл.74 ЗЗД като там са посочени само част от проблемите, които обхваща институтът наричан "изпълнение на чуждо задължение с встъпване в правата на удовлетворения кредитор", или за по-кратко - суброгация.
Какво представлява суброгацията? Основание за разпоредбата на чл.74 ("Този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора.") е чл.73 ЗЗД: "Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника". Затова се поставя въпросът, ако третото лице изпълни по една или друга причина, как ще се осигури то да получи това, което е дало в изпълнение на един чужд дълг?
Чрез суброгацията третото лице има едно сигурно обезпечение на своето вземане. В РП този институт е бил в зародиш. В френското, немското и изобщо европейските законодателства институтът е нормативно уреден. В стария ЗЗД е съществувала подробна уредба в чл.чл.156-159, а в действащият закон поради стремежа да се стеснят тези граждански отношения (нежелани при едно централизирано стопанство) съществува само един кратък текст.
Целта на суброгацията е да се обезпечи третото лице при изпълнение на чужд дълг. Защото изпълнението от трето лице е в интерес на първо място на кредитора - той получава реално изпълнение и е удовлетворен; в интерес е и на длъжника - няма да изпадне в забава; в интерес е и на третото лице - веднъж изпълнило чуждия дълг то вече има предимства, гаранции, привилегии.
Суброгацията бива два основни вида: законна и договорна. В своя учебник проф.Кожухаров е разгледал законната суброгация, но за другата не говори.
Законната суброгация от своя страна също може да бъде два вида (както и договорната между впрочем): частична и пълна. При частичната суброгация третото лице изпълнява само част от задължението на длъжника, докато при пълната суброгация е изпълнило цялото длъжниково задължение.
Кои са предпоставките за да може трето лице да изпълни чужд дълг и да замести кредитора в правата му? Кредиторът е удовлетворен след като третото лице е платило вместо длъжника. Един вид кредиторът престава да съществува, той се оттегля от правоотношението, но на негово място застава третото лице. За да може да стане това, на първо място трябва да е възникнало едно валидно задължение за длъжника по главното правоотношение. На второ място едно трето лице трябва да е изпълнило изцяло или частично това главно задължение. На трето място - третото лице трябва да има законна суброгация, да има правен интерес. Такъв правен интерес ще има ако за третото лице възниква заплаха за накърняване неговата имуществена сфера - така ако третото лице не изпълни чуждия дълг ще му бъдат причинени вреди вън от това, че пак ще му се наложи да изпълни.
Например, при поръчителството и ипотека. Третите лица не винаги са чужди на правоотношението - един договор за заем може да бъде обезпечен от 5 поръчители, заложили вещи и ипотекирали недвижими имоти. Нека едно от тези трети лица - Иванов, да е ипотекирал своя имот за да обезпечи заемът, който ТБ отпуска на неговият приятел Петров. Наближава падежа, а Петров не плаща. Появява се опасността ТБ да изнесе на публична продан имота на Иванов за да се удовлетвори. Ето защо Иванов има правен интерес да плати дълга, веднъж, защото в противен случай ще се лиши от имота си и на второ място, защото при публична продан за него ще останат само трохите след като ТБ се удовлетвори и бъдат приспаднати и съдебните разноски. Подобно е положението при поръчителя и при залогодателя.
Четвъртата предпоставка е негативна - третото лице, платило чуждият дълг, да има обратен иск спрямо главния длъжник. Такъв няма да има, ако третото лице е платило чуждият дълг с дарствено намерение (animus donandi). Няма обратен иск третото лице, което е платило чужд дълг с парите на самия длъжник - тогава е действало като довереник.
Ако са налице изброените по-горе 4 предпоставки, третото лице, което е платило чуждия дълг и има регресен иск автоматично, по силата на закона и без да е нужно изрично волеизявление за това, встъпва в правата на кредитора. който е бил удовлетворен.
А защо да не си поиска направо парите от длъжника? Защото в много случаи е възможно длъжникът да е неплатежоспособен - все пак ако е имал средства би платил сам. Тогава третото лице изпада в едно неблагоприятно положение.
В правоотношението, в което третото лице става страна обаче, кредиторът обикновено има обезпечения - ипотеки, залози, поръчители. Възможно е и да е извадил изпълнителен лист срещу длъжника... Какво печели в този случай суброганта? Плащайки на кредитора третото лице го "измества" от правоотношението и става нов "кредитор" на длъжника. Но само това не е достатъчно. Ако са съществували някакви обезпечения (залог или ипотека) суброгатарят "наследява" и тях - т.е. може да иска принудително изпълнение от стойността на заложената вещ или ипотекираният недвижим имот.
Колкото до вторият вид суброгация - договорната, приема се от теорията, че такъв договор може да се сключи от третото лице с всяка една от страните по основното отношение. Този вид суброгация е уредена в чл.156-158 на стария ЗЗД, но в днешния закон уредба липсва.
На първо място договорна суброгация може да се сключи между третото лице и кредитора. Законът изисква съществуването на правен интерес и именно тук намира практическо приложение един договор за суброгация - чрез него може да изпълни и да се суброгира едно трето лице, което няма валиден правен интерес от изпълнението.
Що се отнася до вторият вид договор - между третото лице и длъжника, това е хипотеза, при която длъжникът предоставя средствата на третото лице и то плаща дълга. Подобна договорна суброгация има само теоретически характер, практическата възможност е доста стеснена.
Що се отнася до частичната и пълната суброгация, тук има противоречие между законодателните системи на Франция и Германия. Ако третото лице изпълни частично чуждият дълг (плати половината от дължимите 10000 например) и след това в резултат на продажбата на ипотекиран недвижим имот се получат 8000 се наблюдава различие в практиката. Едната система - френската, е да се разделят по равно от третото лице и кредитора. Другата система, немската е като че ли по-справедлива. Според нея след като третото лице без да е дължало нищо е платило 5000, при продажбата на ипотекирания имот следва то да се обезщети напълно и останалите 3000 да се дадат на кредитора.
Едната система дава приоритет на кредитора по главния дълг, а другата на третото лице платило чужд дълг.
Каква е правната същност на суброгацията? Най-старата теза е, че това е една фикция. Фикция, защото уж длъжникът е удовлетворил чрез платеното от третото лице кредитора си, а се оказва че същият дълг има сега към неговият заместник - суброгиралото се трето лице.
Не може да се приеме, че суброгацията е фикция, защото наистина с изпълнението, което прави третото лице, вземането на кредитора по главният дълг се погасява и на негово място се явява едно ново лице по силата на закона или договор
Второто виждане е, че това е една цесия - с договор се прехвърля вземането на стария кредитор (цедент) към третото лице (цесионер). Тук става дума за заместване на кредитора във всички негови материални, но и процесуални права.
На трето място, проф. Кожухаров счита, че това е един смесен институт, който включва елементи на новация и цесия. Може да се поддържа и това, но все пак до тук казаното не дава отговор какво е все пак суброгация. Ако се вгледаме назад, знаем, че има универсално правоприемство, при което правоприемникът встъпва в правата, придобива всички права и задължения на праводателя. Освен универсалното правоприемство има и сингуларно или частно правоприемство, при което едно лице е правоприемник на друго лице по определен договор и само в определени правоотношения. В случая всъщност третото лице е частен правоприемник във всички права (не и задължения - това е една особеност на суброгацията) на кредитора по конкретен договор с длъжника. Затова можем да приемем, че суброгацията е частно правоприемство.