Спогодба

Договора спогодба е уреден в чл.365 – 367 ЗЗД. Определение може да се извлече от чл.365: “С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки”. От тази гледна точка съществуват два вида спогодби с оглед предмета – спогодба по отношение на един съществуващ, настоящ спор, която има за цел да го прекрати и спогодба, по отношение на един евентуален спор, който още не е възникнал, но може и да възникне и в този случай ние искаме да го прекратим.

   Вън от това е известна извънсъдебна и съдебна спогодба. Това, което нас ни интересува в настоящето изложение е договора за спогодба, извънсъдебната спогодба.

Значи, спогодбата е договора, чрез който страните преодоляват един спор, прекратяват го или го избягват като си правят взаимни отстъпки.           Целта на спогодбата е прекратяване на спора, респ. избягване на евентуален спор.

   Предмета на спогодбата е самия спор. А средството, с което страните избягват, респ. прекратяват бъдещия спор са взаимни отстъпки.

   Спор – става въпрос за правен спор, различни мнения. Той се индицира от различните правни твърдения на страните. Единия твърди, че другия има да му дава 5 лв., а другия казва, че има да дава 1 лв. Значи правния спор се заключава в правните твърдения.

   Взаимните отстъпки на страните всъщност са частичен отказ от заявеното първоначално правно твърдение, което образува спора.

   От никъде не следва, че това е отказ от право, опрощаване или нещо друго. Защото отказа е не от права, а от твърденията, които конституират спора.

   Характеристика на договора. Договора е двустранен – създава задължения и за двете страни. Договора е възмезден, защото не е безвъзмезден, защото страните не си правят дарения, не проявяват щедрост.

   Договора е комутативен и консенсуален, което означава неформален. Ще трябва да съобразим обаче, формата за доказване, както и формата за договора за доброволна делба, който също е вид спогодба, която цели избягването на един бъдещ спор, избягването на евентуалната съдебна делба. За него, когато е за движими вещи се изисква нотариално заверка на подписа, а за недвижими вещи – освен нотариална заверка на подписа и вписване.

   Отграничение на договора за спогодба от дарението. Договора за спогодба не е акт на щедрост.

   Отграничение на договора за спогодба от новацията. Договора за спогодба, дори и да изменя съществуващо правоотношение, не съдържа намерение за новиране. Спогодбата се приема, че има обратно действие, в смисъл, че съдържанието на правоотношението, така както е установено в спогодбата се смята, че е такова от край време, за разлика от новацията, при която ние погасяваме един стар дълг, като го заместваме с нов. При спогодбата ние преодоляваме, прекратяваме спора си като решаваме какво е всъщност положението между нас – така, както сме се съгласили да бъде на базата на взаимните отстъпки.

   Отграничение на спогодбата от установителния договор. Установителния договр е договорът, при който се преодолява или се прекратява един правен спор или се избягва един бъдещ спор, без да се правят взаимни отстъпки, т.е. като се установява действителното правно положение.

   Страни. Страни по договора за спогодба са спогаждащите се. Понеже спогодбата съдържа взаимни отстъпки, оттам отказ от правни твърдения, който отказ може да се окаже както отказ и от права, а заедно с това представлява едно уреждане на спора, което пък от своя страна означава разпореждане с правото на искова защита по отношение на този спор, страните трябва да разполагат с пълна дееспособност, съответно техните представители трябва да притежават изричното право да се спогаждат.

   Предмет на спогодбата е спора, спора, който се прекратява. За да бъде годен предмет на спогодбата, спора трябва да бъде относно права, правни твърдения. Значи, трябва да се отнася към права, с които страните могат свободно да се разпореждат. От тази гледна точка, не можем да имаме договор за спогодба по отношение на публични права.

   Ще бъдат изключени от спогодбата споровете относно родителски права, относно разделение на семейната имуществена общност и др. права, за които е възможна съдебна спогодба, т.е споразумението да бъде утвърдено от съда.

   Във всички случаи, обаче, може да бъде годен предмет на спогодба гражданските последици от едно престъпление – деликтното обезщетение.

   Действие на спогодбата. Спогодбата има 3 взаимно изключващи се действия. Тези действия, ако биха съществували едновременно, биха се обезсмислили взаимно:

   1) страните се задължават да смятат, че правата между тях са такива, каквито са уредени от спогодбата, откакто са възникнали, т.е. с обратно действие. Това е т.нар.правоустановяващо, декларативно действие.

   2) Регулиращо действие на спогодбата – страните се задължават да изпълняват и зачитат съдържанието на правоотношенията между тях, така както то е установено съгласно спогодбата, т.е съгласно декларативното действие на спогодбата.

3)Конститутивно действие – доколкото спора е решен чрез взаимни отстъпки, това върху което са се спогодили страните, по всяка вероятност не отговаря на действителното правно положение. Обаче, спогодбата, с обратна сила изменя това действително правно положение между страните и в този смисъл има правопроменящо действие.

   Не може един акт да има и кинститутивно и декларативно действие, но всъщност със спогодбата ние се отказваме от това да търсим действителното правно положение. Действителното правно положение можеше да бъде установено, макар и с чувствителни грешки, при довеждането на спора до край – тогава съда щеше със сила на присъдено нещо да установи, че аз имам да взимам 5 лв. Но ние се отказахме тъкмо от този спор, приемайки, с взаимни отстъпки, че се дължат 3 лв. Така всъщност действителното правно положение се загуби и понеже ние не знаем какво е било то , не можем със сигурност да твърдим, че спогодбата има изменящо действие. Но това действие някак си се предполага в повечето случаи.

   Наред с тези три действия, които се отнасят изключително по отношение на правата – предмет на спора, спогодбата може да има и транслативно действие. Това закона ни казва в чл.365 ал.2: “С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма” (2 лв. + една дъвка – дъвката не е била предмет на спора).

   Всички тези действия, подобно на всички други договори са действия между страните, съгласно чл.21 ал.1. Спогодбата не може да засегне правата на трети лица и да реши спор с трето лице, което не участва в спогодбата. По отношение на застраховките гражданска отговорност, това изрично е посочено в чл.408 ТЗ. Казано иначе, ако делинквента и пострадалия се споразумеят относно това колко му струва крака на пострадалия, то застрахователя гражданска отговорност никак не е обвързан от тяхната спогодба – може да я потвърди, но може да не я потвърди, в който случай вие ще спорите с него и ще го съдите за размера на щетата и на гражданската отговорност.

   Недействителност на спогодбата. Спогодбата е договор, частен правен акт и като такъв се подчинява на всички изисквания за действителност по чл. 26 – 35 ЗЗД.

   Освен тези правила, има още две специални правила, уредени в чл.366 и чл.367. Според чл. 366: “Спогодбата върху непозволен договор е нищожна дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност”. “Спогодбата върху непозволен договор” ще рече, че договора е нищожен поради противоречие със закона (например договора е нищожен поради противоречие с морала). Но може би има начин да мислим, че страните могат да се спогодят относно друг недействителен договор – в областта на унищожаемите договори, потвърждаването на договора ще има този ефект. Но аз се блазня да мисля, че има хипотези на недействителност – например, скрита липса на съгласие, в които страните да придадат действие на този договор.

   Що се отнася до неспазването на формата – не можем да придадем с обратна сила действие на един формален договор, при положение, че не е била спазена формата към момента на сключването. Така, че формално, ако се погледне, приказката: “спогодба върху нищожен договор е нищожна” има някакъв смисъл. Даже, може да се каже, че в повечето случаи е вярна. Но сигурно ще има и изключения  и аз за това наблягам на факта, че закона говори за непозволен, а не за какъв да е нищожен договор.

   “Унищожаема е спогодбата, сключена въз основа на документи, които по-късно са били признати за лъжовни” (чл.367). Този текст третира една хипотеза, при която нямаме действителен порок на волята, защото порока на волята като основание за унищожаемост е нещо, което е съществувало към времето, в което е направено волеизявлението, към времето, когато е предприет акта. Аз исках да имам спогодба. По-късно обаче, се разбра, че документите, въз основа на които ние търсихме да видим какво може би е положението, за да знаем колко да отстъпим, се оказаха лъжовни и се признаха за лъжовни.

   Изпълнение и неизпълнение на спогодбата. С оглед транслативното действие, спогодбата подлежи на изпълненеие. Тя може да дава искове да си вземем 3-те лв., които се оказа, че ми дължите. Нещо повече – постигнатата с нотариална заверка на подписа спогодба е извънсъдебно изпълнително основание, съгласно чл.327 ГПК.

   При неизпълнение на спогодбата, понеже тя е двустранен договор, страната, която е недоволна от това, че другата страна не изпълнява спогодбата, може да иска нейното разваляне. Спогодбата, значи, може да бъде развалена по реда на чл.87 и практиката приема това. Следователно, при неизпълнение на регулативната функция на спогодбата, изправната страна може да развали спогодбата по реда на чл.87, защото другата страна не изпълнява произтичащите от регулативната функция на спогодбата задължения.

   По същия начин аз ще мога да разваля и вие да опитате да подкачите отново стария правен спор. Ефекта от развалянето на спогодбата ще бъде затриване на взаимните отстъпки и връщане в първоначалния батак, т.е отказ от споразумението, отказ от взаимните отстъпки и възстановяване на спора, съгласно първоначалните правни твърдения. И тук има един голям проблем –ние можем да развалим спогодбата, обаче в 90% от случаите спогодбата се сключва писмено. Тя се подписва от страните и след като сме развалили спогодбата и сме прекратили обвързването си с взаимните отстъпки, остава документа, а този документ, може би съдържа някакви фактически признания.