Продажба на наследство. Страни, предмет, форма, действие
Правната уредба е в чл.212 и чл.213 ЗЗД. Особеността идва от предмета на продажбата – не се продава отделно право, не се продава отделна вещ, продава се наследство, като съвкупност от имуществени права и задължения (“Този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети…”).
Договорът е алеаторен. Това следва както от самата конструкция на договора и предмета, така и от ясния текст на чл.212 ал.1: “Този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник”. Казано иначе, той не обезпечава състава на наследството. Когато продавате един отделен предмет и се окаже, че този предмет не е ваш или е обременен с права на трето лице, купувача може да реализира вашата отговорност за евикция, защото вие не сте му доставили обещаното, не сте му доставили правото такова, каквото то е трябвало да бъде – необременено с чужди права, по начин че купувача да може да стане собственик. При продажбата на наследство тази гаранция не се носи – вие не гарантирате състава на наследството, а гарантирате единствено качеството си на наследник, което означава, че ще отговаряте за евикция в една-единствена хипотеза – ако се окаже, че наследството, което сте продали не е ваше. Например, продавам наследството на баща си. Аз съм наследник на баща си и го продавам изцяло на едно трето лице, с всички неща, които влизат в това наследство. Ще отговарям за неизпълнение на задължението си, единствено ако се окаже, че аз не съм наследник на баща си.
Това, което не се гарантира значи, е състава на наследството. Страните може да си мислят, че в наследството влизат хубави имоти. Оказва се обаче, че баща ми никога не е имал тези имоти, че те са били негови, но той отдавна ги е изял и изпил, при все че е останал да живее още в тях или пък, че тези имоти са ипотекирани и сега вече ги изнасят на публична продан и т.н. Ние значи, не продаваме имотите, а продаваме наследството. И понеже не се носи гаранция за състава на наследството, договора е алеаторен, тъй като нито цената, нито което и да е друго условие на договора може да бъде редуцирано и да се рекламира това, че наследството имало повече задължения, отколкото права, това че в наследството не влизали имоти, които страните са си мислели, че влизат в туй наследство.
Договора е транслативен, възмезден.
Форма. Договора се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписа. И това е форма за действителност, съгласно чл.212 ал.2. Когато си мислим, че в наследството влизат недвижими имоти, за да осигурим противопоставимостта на прехвърлянето на наследството, а това значи и на тези недвижими имоти по отношение на трети лица, трябва да бъде вписан договора за прехвърляне на наследството, при съдията по вписванията на всяко място, където ние си мислим, че има недвижим имот в състава на наследството. Значи, недвижимите имоти се продават с нотариален акт. Нотариуса проверява дали продавача е собственик. Наследството, в което влиза недвижим имот се продава в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Нотариуса въобще не разсъждава по въпроса влиза си или не недвижимия имот в това наследство, но за да се осигури противопоствимостта на прехвърлянето на недвижими по отношение на трети лица, трябва да се впише договора за прехвърляне на наследството и ще го впишем не на едно място, а навсякъде, където си мислим, че са недвижимите имоти – част от наследството.
Действие на договора. Купувача придобива съвкупността от наследствените имуществени права и задължения (както правата, така и задълженията). За задълженията обаче, за да бъде освободен оригиналния наследник, ще трябва да имаме съгласието на кредиторите му по чл.102. Разбира се, във вътрешните отношения между купувача и продавача, длъжник по задълженията за наследството е купувача, но без съгласието на кредиторите, продавача не може да се освободи от отговорност към тях.
Продава се наследството, а не качеството наследник – предмет на продажбата е наследственото имущество или тази част от наследственото имущество, което представлява наследствения дял на продавача. Например, аз мога да ви продам моята наследствена част от наследството на баща ми, която представлява ½ от наследството, защото имам и брат и т.н. Но продавам това наследствено имущество, а не качеството си на наследник. Това изрично не е казано в закона, но всички го поддържат еднозначно. Изглежда тази формула следва различието, което се е правило в римското право при продажбата на наследство. Там е можело да се разпродаде едно наследство преди приемането му и след приемането му, като е имало някаква разлика в последиците.
Модерното право, в това число и българското, продавайки едно наследство се приема, че вие сте го приели (значи наследника приема наследството и тогава продава цялото наследствено имущество). Поради тази причина той продава само имуществото, но не и качеството наследник.
От това, че се продава наследството, а не качеството на наследник следват няколко положения:
- Купувача е титуляр на имуществените права и задължения, но той не е наследник и вече не може да продава тази съвкупност като наследство. Значи, наследство може да се продава само веднъж.
- Ако последва отказ от наследство от другите сънаследници, увеличението се пада на продавача, на наследника, който е запазил качеството си на наследник, а не на купувача.
- Наследника, а не купувача на наследството има право на наследяване по заместване, съгласно чл.10 ЗН: “Низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените”. Значи, умрял баща ми. Аз продавам неговото наследство. Дядо ми, обаче е жив. Като умре и дядо ми, негов пряк наследник е баща ми. Но понеже баща ми не е жив към момента на откриване на наследството на дядо ми, аз ще заместя по силата на чл.10, баща си и ще получа пряко наследството на дядо ми, който не ми е пряк наследодател.
Когато аз съм продал наследството на баща си след неговата смърт и преди смъртта на дядо ми, аз съм продал наследството, а не качеството ми на наследник и за това аз, а не купувача, ще наследя по право на заместване дядо си.
Купувача на едно наследство не може да изкупува по чл.288 ал.3 ГПК неподеляемия жилищен имот, понеже тук закона е създал изискване при откриване на наследството да е живял в него.
Съгласно чл.213: “Ако преди продажбата на наследство продавачът е събрал някое вземане или е отчуждил някои предмети, той е длъжен да върне на купувача полученото.
Купувачът е длъжен да върне на продавача това, което последният е платил за задълженията и тежестите на наследството”.Тези два текста регулират последиците от идеята, че се продава изцяло наследството и какво би станало, ако междувременно аз съм платил някое задължение, респ. съм продал (унищожил съм) някой от елементите на наследството – за тях се дължи обезщетение.
От тях може да се изведе и положението, че страните могат все пак да се отклонят от идеята, че се продава цялото наследство, в смисъл да изключат от него конкретни вещи. Продавам наследството на баща си, обаче искам да запазя за себе си неговата пишеща машина. Според мен, е допустимо да се уговори, че продавам цялото наследство по реда за продажба на наследство, но да се извади от наследството пишещата машина и това ще бъде съобразено при цената. Закона формално не го допуска, но от тези правила на чл.213 можем да стигнем до този извод.
Чл.90а ЗН: “Завещание и продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяване или включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти”. Доста неясен текст. Хипотезата е следната: дядо ми умрял през 1965г. Баща ми продал неговото наследство. Защо продал неговото наследство? – Защото през 1965г той би могъл да бъде до голяма степен сигурен, че всъщност никакво наследство не е получил, защото имотите на дядо ми са били одържавени. Баща ми, значи продава това наследство, като смята, че на практика продава пишещата машина на дядо ми, дълговете му и още нещо. Идва реституцията. Оказва се, че наследството на дядо ми вече включва и тия неща на дядо ми, които някога са били одържавени, а сега се реституират. Това увеличаване на наследството няма да се падне, поради изричния текст на чл. 90, на купувача на наследството, а на наследника на дядо ми, респ. на неговите наследници, т.е реституцията ще могат да я искат оригиналните наследници, а не този, който е купил по времето, когато много хора се надяваха, че тази работа не е вечна, но не бяха много склонни да го разглеждат като една фактически очаквана промяна в скоро време.
Ако обаче, вече е възстановена собствеността на тия имоти, тогава този текст няма да се отнесе към тях.