Експертиза на материалите на документа. Експертиза на изгорели документи. Експертиза на текстове, написани с невидими мастила. Експертиза за установяване временаписването на документа.
Експертиза на материалите на документа. Експертиза на изгорели документи. Експертиза на текстове, написани с невидими мастила. Експертиза за установяване временаписването на документа.
Експертиза на материалите на документа
Под материали на документи се разбира няколко вида обекта – хартията; мастилото; пастата на химикалката, с която е написан или подписан текстът; багрилото на отпечатъците от печати или щемпели; багрилото на лентата на пишещата машина; моливните щрихи; щрихите на флумастер или туш; отпечатъците от индиго.
Назначаванe.
Не е идентификационна експертиза. В резултата на изследването може да се определи само груповата принадлежност на обекта.
Обект на експертизата.
Документът (общ обект) и съответното хартията, мастилените щрихи и т. н.
Задачите са за установяване на:
1) вида на хартията или вида на пастата на химикалката, респективно мастилото;
2) дали два или повече документа са написани на един и същи вид хартия;
3) дали хартията от всички страници на документа (например студентски или ученически книжки) е от един и същи вид;
4) дали разкъсаните части хартия са от един лист и др. Аналогични са задачите, свързани с останалите материали на документа.
Подготовка.
Осигуряват се достатъчно образци от предполагаемия вид хартия, мастило и др., както и стандартните образци от съответните обекти. Изпращат се и всички материали по делото, които имат отношение към обекта и задачите на експертизата. Целта е да се направят експертни експерименти във връзка с поставените задачи.
Извършване.
Експертизата се извършва в специализирана лаборатория. За определяне на груповата принадлежност на хартията се изследват структурата и съставът чрез използване на микроскопски, физически и химически методи. Най-напред се определят физическите свойства на хартията – нейната дебелина и плътност, цвят и прозрачност, степента на гладкост, наличието или липсата на водни знаци и др. прави се също количествен и качествен анализ на хартията, и по-конкретно на влакнестата маса, на лепилните и минералните вещества и на оцветителите.
Щрихите от химикалки се изследват с метода на тънкослойната хроматография (за установяване цветовите особености) и с помощта на спектрофотометрични методи (за установяване вида на багрилото на пастата на химикалката). Използва се и луминесцентния анализ.
Аналогичен е подходът и при изследване на останалите материали – моливните щрихи, щрихите от флумастер, лепилата. И тук най-често се използват спектрофотометричният метод, луминесцентният анализ, микроскопските методи; химическите и физико-химическите методи.
Експертиза на изгорели документи.
С назначаването на експертизата на изгорели документи могат да се постигнат едновременно две цели - да се установи съдържанието на документа и да се “възстанови” изгорелият документ.
Експертизата на изгорели документи е пряко зависима от степента на изгаряне. Когато температурата е била висока (500 С) и в резултат на това е настъпило разпадане (т. нар. опепеляване) на хартията, годен обект за изследване няма. При по-ниска температура (200-250 С) изследването е възможно, но резултатът от експертизата зависи от качеството на огледа и от умението да се изземват изгорели документи. Под въздействието на високата температура настъпват големи изменения във физико-химичните свойства на хартията. Затова преди изземването документът трябва да се укрепи чрез овлажняване с водни пари и с 10-20 процентен разтвор на глицерин във вода, чрез покриване на документа с прозрачен желатинов слой, получен от горещ разтвор на желатин, и др.
Назначаване.
Основания са намерените при огледа или претърсването изгорели документи, за които може да се предполага, че имат значение за разследването.
Обект на експертизата е изгорелият документ.
Задачите са:
1) да се установят видът на документа по текста на бланката, номерът и датата на издаването му, данните за издателя и съдържанието на изображението от печат или щемпел;
2) да се разчете съдържанието на документа;
3) да се установи дали изгорелият документ е оригиналният екземпляр, или е копие;
4) да се установи има ли поправки и в какво се изразяват
Подготовка.
Чрез експериментално изследване на предполагаеми бланки, формуляри и др. документи, написани с подобно мастило или химикалка, може да се улесни разчитането и да се намерят най-подходящите способи и средства за целта. Освен това по време на подготовката се вземат допълнителни мерки за укрепване на документа, за пренасянето и съхраняването му. Заедно с протокола от огледа или претърсването, на експерта се изпращат данни за обстоятелствата, при които е намерен изгорелия документ, и всички други материали, които са от значение за изследването.
Извършване.
Експертизата се извършва лабораторно. Разчитането зависи от състава на хартията, от вида на багрилото и от степента на изгаряне. Най-устойчиви на висока температура са графитът и минералните вещества в хартията. По време на изследването се използват различни методи и средства: фотографиране в инфрачервени лъчи; фотографиране под косо осветление; цветоотделителна фотография; изследване в ултравиолетови лъчи; визуално изследване на обратната страна на документа в пряка и косо падаща светлина; изследване в муфелна пещ при температура около 500 С.