Разследване на автотранспортни престъпления.
Разследване на автотранспортни престъпления.
Обща характеристика на автотранспортни престъпления:
Твърде често срещани в обществената практика. Наказателната им регламентация е визирана в 341-347 НК. Резултатни престъпления са, засягат широк кръг от субекти, задължително при извършването им има участие на превозно средство. В повечето случаи се възприемат от широк кръг лица. За разлика от Наказателното Право, в криминалистиката има различно тълкуване на понятието “автотранспортни престъпления”.
От криминалистична гл.т. автотранспортни престъпления е: събитие, свързано с експлоатацията на авто-транспортно средство, при което настъпват вредни последици, изразяващи се в: причиняването на смърт или телесна повреда на хора и нанасяне на материални щети на различни обекти: автомобили, стоки, сгради, пътни съоръжения и др. От криминалистична.гл.т. – четири вида автотранспортни престъпления:
1) Авария: всеки случай на повреди и унищожаване на автомобил, поради неспазване на правилата за движение по пътищата, в резултат на техническа неизправност на автомобила, пътя, или пътните съоръжения без от това да са последвали смърт или телесна повреда.
2) Катастрофа: всеки случай на сблъскване между два автомобила или между автомобил и друга преграда на пътя без да е последвала смърт или телесна повреда.
3) Транспортна злополука: събитие, при което без да са нанесени особени щети на авто-транспортното средство има причиняване на смърт или телесна повреда на хора, намиращи се извън транспортното средство.
4) Нещастен случай: всеки случай на причиняване на смърт или телесни повреди, причинени в резултат на експлоатацията на транспортното средство по вина на пострадалия, в резултат на случайно стекли се обстоятелства или поради действието на природни стихии.
Авто-транспортните произшествия обикновено протичат с висок динамизъм и неочаквано, поради тази причина в значителен брой от случаите не могат да бъдат възприети всички елементи от събитието на престъплението.
Образуване на предварително производство (ПП). Най-често законен повод за образуване на ПП е съобщението на длъжностни лица (най-често органи на контрола по автомобилния транспорт) до компетентния орган; в много редки случаи – личното явяване на дееца се явява такъв законен повод.
Рядко ПП се образува и по време на извършване на неотложни следствени действия (191?, 190, 186,ал.2 НПК).
Версии, които следва да се изградят при разследване на автотранспортни престъпления – могат да се сведат до три групи:
Версии относно причините – тук подвидове версии:
1) престъплението се дължи на техническа неизправност на автомобила;
2) престъплението е в резултат на неблагоприятни атмосферни или климатични условия;
3) престъплението се дължи на повреда в пътя или пътно съоръжение;
4) дължи се на неспазване на правилата за движение по пътищата (при употреба на алкохол, по отношение на т.н.съобразена скорост и др.) – съобразена скорост е бланкетно понятие. Чл. 20 от ЗДП: водачът следва да се движи при съобразена скорост и спазвайки задължението за непрекъснато наблюдение на пътя (което е практически невъзможно всъщност, необходима е промяна в тези текстове).
Версии за времето на настъпване на автотранспортни престъпления.
Версии относно извършителя, ако се е укрил или е неизвестен.
Разследването следва да установи:
1) характера на пътно-транспортното произшествие (ПТП) като се изясни съществува ли престъпление или не.
2) да се определи вида на ПТП.
3) разследването трябва да определи време и място на събитие на престъплението.
4) следва да се установят обстоятелства, характеризиращи мястото на ПТП (да се изследват пътните условия, пътни знаци, видимост).
5) скорост и посока на движение на МПС (самостоятелно място)
6) обстоятелства, влияещи на степента на вината на заподозрения или обвиняемия.
7) отделно място: установяване на характера на причинените вреди (82 НПК).
Определяне на първоначалните следствени действия (ПСД): и тук критериите са свързани с установяването на максимално количество достоверна информация за максимално кратко време. В системата на ПСД:
Оглед на местопроизшествието – характеризира се със следните особености:
1) Висока концентрация на следи и веществени доказателства – поради тази причина тактически целесъобразно е най-напред да се извърши детайлен статичен оглед на територията на местопроизшествието (МПТ);
2) Възможно е огледа на територията на МПТ да бъде съчетан с оглед на транспортното средство;
3) Следва да се установи какво е било състоянието на транспортното средство по отношение на неговия първоначален вид (в какво състояние е била най-вече кормилната уредба и трансмисията, скоростната кутия);
4) при оглед на МПТ и на транспортното средство внимание на съпътстващите следи в широк смисъл на понятието – по тях може да се установи силата и характера на взаимодействието между автомобилите или автомобила и преградата по пътя.
5) След съпътстващите следи особено внимание на следите от моторно масло и други течности от възли и други детайли на автомобила.
6) Особено внимание и на микроследите: следва де се търсят върху транспортното средство и върху преградата, която е срещнало. Микроследи да се търсят както от ходовата част на автомобила, така и от други негови части, които са били в контакт с преградата на пътя. След огледа на МПТ:
Назначаване на автотехническа експертиза (АТЕ) в системата на първоначалните следствени действия. За да се извърши успешна АТЕ – мерки за запазване на оригиналното състояние на територията на МПТ до започване на експертизата;
1) АТЕ има широк кръг от обекти, непосредствени нейни обекти са: автомобили; техните механизми, части, детайли; следите, оставени от транспортното средство; пътят и пътните съоражения в района на МПТ.
2) В практиката се срещат следните задачи на АТЕ (20):
- АТЕ има за задача да установи непосредствената причина за автопроизшествието;
- да установи техническото състояние на автомобила;
- да установи скорост на движение въз основа на спирачния път, нанесените повреди и здравината на преодоляните прегради;
- да се установи механизма на автопроизшествието: в каква последователност са се развили отделните елементи;
- да установи какви правила на движение са били нарушени;
- да се установи времето на възникване на техническата неизправност;
- дали е било възможно водачът да открие техническата неизправност и своевременно да я отстрани;
- дали поведението на водача е било адекватно на пътната ситуация към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие.
- допустима ли е била експлоатацията на автомобила в съответното техническо състояние;
- има ли причинна връзка между скоростта на движение и настъпилите последици при конкретните пътни условия;
- допуснати ли са нарушения на качеството на ремонта на транспортното средство и какви точно, ако са допуснати;
- какво отражение е оказало върху авто-произшествието състоянието на пътя и пътните съоражения; (І-те 4 са достатъчни за изпита).
Назначаване на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ): решава познатите вече задачи.
Системата на първоначалните следствени действия следва да се назначи и трасеологична криминалистична. експертиза (ТКЕ):
1) Непосредствен обект: следи от ходовата част на транспортното средство;
2) Решава три групи задачи:
- идентификация на автомобила – извършва се въз основа на следи от гуми;
- ако не може да бъде индивидуализиран автомобила следва да бъде установена неговата групова принадлежност;
- по следите от ходовата част могат да се решат други обстоятелства, свързани с движението и функционирането на транспортното средство. Такива обстоятелства са: посока на движение; относителна скорост на движение; натоварен ли е бил автомобила/ в коя част се е намирал автомобила и др.
В системата на ПСД следва да се извърши и разпит на свидетели-очевидци, когато произшествието е станало в присъствието на такива. Този разпит е труден за извършване, защото пътно-транспортното произшествие настъпва внезапно и протича изключително бързо. Тези две обстоятелства препятстват пълното и точното възприемане на събитието на престъплението като цяло или на отделни негови детайли. Поради това следва да бъдат разпитани всички свидетели-очевидци и въз основа на техните показания да бъде сглобен механизма на протичане на престъплението. Особено внимание следва да се обърне на очевидците, които имат специални знания и подготовка по отношение на функционирането на автомобилите.
Обстоятелства, които се изясняват при разпита на свидетели-очевидци:
1) установяване посоката на движение на авто-транспортното средство
2) установяване относителната скорост на движение на транспортното средство
3) да се установят максимално конкретно пътните условия: видимост; вятър; заледяване по пътя и др.
4) да се установи състоянието на пътните знаци и пътните съоръжения – недовършен ремонт, липса на знаци и т.н.
5) да се установи поведението на отделните участници в пътно-транспортното произшествие.
В системата на ПСД следва да се извърши и освидетелстване на пострадалото лице. При освидетелстване следва да се търсят следи от пътно-транспортното средство, оставени върху тялото/ или дрехите но освидетелстваното.лице. Съществено значение – микроследите и съпътстващите следи.
В системата на ПСД – и разпит на заподозрян. В случаите, когато лицето е заварено на територията на местопроизшествието (202 и сл. НПК). Задачи:
1) да се установи психофизиологическото състояние на заподозрения преди и към момента на извършване на пътно-транспортното произшествие (в афектно състояние; употребил алкохол и т.н.)
2) да се установи какъв опит има като водач на транспортно средство
3) как е възприемал пътната обстановка към момента на произшествието – цялата обстановка ли е възприемал или части от нея
4) какво е субективното му отношение…
5) дали е съзнавал употребата на упойващи вещества и концентрацията на тези вещества.
Последващи следствени действия
Разпит на обвиняемия – при него следва да се изяснят няколко групи обстоятелства:
1) обстоятелства, свързани с неговата личност;
2) свързани с неговото поведение при конкретната пътна обстановка;
3) свързани с отношението на обвиняемия към поведението на другите участници в произшествието при конкретната пътна обстановка;
4) свързани с причинените вреди и възможността за възстановяването им от обвиняемия.
Разпит на свидетели-неочевидци:
1) лица, извършили ремонт на превозното средство;
2) лица, които могат да установят психофизиологическото състояние на лицето преди извършване на транспортното произшествие;
3) лица, извършили ремонт на пътя и пътни съоръжения;
4) лица, които осъществяват контрола на автомобилния транспорт.
Извършване на следствен експеримент /СЕ/ - особено значение в системата на последващи следствени действия. При авто-транспортното произшествие СЕ е насочен към проверяване на възможността водачът на превозното средство да извърши определени действия или към проверяване възможността да настъпят определени събития, свързани главно с причиняване на вреди на пътя, пътни съоръжения и други прегради. СЕ може да се извърши както на специализирани тренажори, така и при условията на материална реконструкция на събитието на престъплението.
Претърсване и изземване на моторни превозни средства. Претърсването се налага когато пътно-транспортното произшествие е извършено в условията на реална съвкупност с друго престъпление – най-често случаите, когато има съмнение за пренасяне на наркотични и други забранени за пренасяне от закона вещества. Тактическо изискване за системност и всеобхватност на търсенето.
Може да бъде назначена съдебно-химична експертиза (СХЕ): за изследване съдържанието, състава и влиянието, което оказват върху пътната обстановка определени хим.вещества (гориво; смазки) или когато следва да се идентифицира определен автомобил по следите от боя.
Възможно е да се извърши съдебно-медицинска експертиза на следите от биологичен произход: кръв, мозък и т.н. с оглед установяването на груповата принадлежност или идентификация въз основа на тези следи.
Могат да се изискват книжа и документи, да се извършват експертизи на документи: експертизи за установяване на добавки, преправки, когато са подправени свидетелства за право на управление или свидетелства за собствеността на транспортни средства.