Микроследи. Особености и значение. Криминалистични изисквания при откриването, фиксирането, запазването, изземването и изследването на микроследите.

Микроследи. Особености и значение. Криминалистични изисквания при откриването, фиксирането, запазването, изземването и изследването на микроследите.


Понятие –

В теорията няма единно становище относно микроследите. Сега има три виждания:
1 Микроследите са невидими частици, невидими наслоявания върху предмета или оръжието, с което е извършено престъплението.
2  Микроследите са микроскопични вещества, които не могат да бъдат възприети с невъоръжено око.
3 Микроследите са веществени доказателства (господстващо становище – Цеков и Белински) по смисъла на чл.106 НПК. И те са материални частици по природата си, намиращи се върху  1) извършителя или пострадалия или 2)върху оръдието или предмета на престъплението, които материални частици са свързани със събитието на престъплението, не могат да бъдат възприети с невъоръжено око и не дават директно пряка доказателствена информация. Те не са следи в същинския трасеологичен смисъл, а са следи в широк смисъл, т.е. следи от престъплението. Микроследите са материални следи. Те отразяват продължителната взаимовръзка и взаимодействие между материалните обекти. Образуват се при всякакъв вид взаимодействие, имат голяма устойчивост и са практически неотстраними.
Микроследите са слабовидими или невидими с невъоръжено око обекти или частици от материални обекти/наслоения или отслоения/,както и микропризнаци на следите-отражения/макроследите/,които са органически свързани с разследваното престъпление и с лицата и обектите на местопроизшествието.
Микроследите са намерените частици от прах,кал или кръв под ноктите на извършителя или пострадалия,частици от растения или боя,частици от растителен,синтетичен или животински произход и др., а също и невидимите с невъоръжено око признаци на следи от ръка,крак,човешки зъби и др.
Обикновено от микроследите не може да се почерпи пряко информация за събитието на престъплението и неговите особености.
Микроследите в трасологичен смисъл се изследват,когато не може да се стигне до категорични резултати при експертизата на макроследата,в която се съдържат.

Значение:
1. Разкриват материалната връзка на извършителя с пострадалия, между пострадал и оръдие на престъплението, извършител и оръдие на престъплението.
2. Дават информация за място на извършване на престъплението; за пътя, по който се е оттеглил извършителя и за относителното време на престой на извършителя на местопроизшествието.
3. Дават възможност да се установи груповата принадлежност на лицата, участвали в процеса на следообразуване.
4. Дават възможност да се установи професията и други обстоятелства, свързани с личността на извършителя.
.5. Дават възможност микроследите да бъдат поставени в основата на изграждане на следствени версии.
Микроследите са подчинени на общите закономерности на възникване,изменение и изчезване. Те обаче се отличават от другите следи с някои особености: могат да се запазят в продължение на месеци,без да се полагат специални грижи за това,тъй като в някои случаи са по-устоичиви от другите следи и са в по-голямо количество от тях; не подлежат лесно на повреждане и унищожаване от извършителя,защото не могат да бъдат открити.В това е и голямото им предимство пред макроследите.

Образуване.
Микроследите се образуват при механично и друго действие в процеса на взаимодействието между извършителя и пострадалия и обектите на местопроизшествието.Те са неотстраними и неунищожаеми,благодарение на микроскопичния размер и голямото количество,в което се намират.

Откриване.
Откриването им винаги е свързано с големи затруднения.Освен незначителните размери,често липсват и цветони различия с обектите,върху които се намират микроследите; нерядко попадат в недостъпни за наблюдение места и се смесват с други материални обекти и частици.Използват се четири метода за откриване:
Вероятностен метод – изхожда се от: механизма на извършване на престъплението; обстановка на местопроизшествието, заварена към момента на пристигане на компетентния орган; характера и мащаба на извършителя на престъплението. Същността на вероятностния метод са състои в изграждането на система от обосновани следствени версии, които трябва да се отнасят до обектите, върху които би трябвало да има микроследи.
Мисловна реконструкция – логическо продължение на първия метод. Почива на наличните данни към време на извършване на огледа и изграждането на версии. Същност: мислено възстановяване на пътя/начина на извършване на престъплението. Въпреки важността си се използва рядко – изисква висок професионализъм;
Детайлен оглед – реализира се директно, има динамичен характер и се основава на първия и втория метод;
Инструментален метод – предполага изследване на определените въз основа на другите методи обекти с различни технически способи и средства. Най-често се използват лупи с малко зрително поле, микроскопи и светлина от невидимия спектър (обикновено ултравиолетова и инфрачервена) – при лабораторно изследване;
Фотографски метод има  две направления:
1) за откриване на микроследи върху предполагаеми обекти, определени въз основа  на други способи;
2) фиксиране на обектите. Фотографският метод се използва при лабораторни условия – скъп и бавен.
Тактически правила при откриване.
1. Едновременно да се използват няколко способа.
2. Да не се бърза с изводи за микроследите;
3. Да се изключи опасността от сливане на микроследи, които нямат връзка със събитието на престъплението.
4. Да се използват възможностите за лабораторно откриване и изследване на микроследите.
5. Да се прецени внимателно доказателствената стойност на микроследите;

Погрешно е да се търсят микроследи само по време на огледа и да се пропуска издирването им при претърсването,личния обиск и освидетелствуването.

Видове микроследи:
1. Според носителя:
        1) върху извършителя на престъплението;
        2) върху пострадалия;
        3) върху оръдието на престъплението.
2. Според произхода:
        1) от органичен характер;
        2) от неорганичен характер;
        3) от смесен.
3. Според начина на образуване:
        1) следи наслоения;
        2) следи отслоения.
Според механизма на образумането им се делят на микроследи-наслоения и микроследи-отслоения. Възможно е в едно и също време и върху един и същи обект да има и от двата вида следи. В зависимост от произхода биват от органичен произход/косми от човек и животни,влакна от тъкани от растителен и животински произход,частици от растения/, от неорганичен произход/частици от метали,сплави и др./ и от смесен произход. Според размера-същински микроследи и микроследи-малки по размер обекти/например косми и др./.
Микроследите-наслоения върху оръдието или оръжието,както и върху др.обекти,имат най-често един произход-тялото и дрехите на извършителя и на пострадалия.
Микроследите-отслоения са микроматериални обекти и микрочастици от територията на местопроизшествието.Те дават възможност да се установи връзката на извършителя с местопроизшествието,обектите,с които е имал контакт, и евентуално пътят,по които е минал.
Окончателен отговор при търсене може да се даде едва след изследване в лабораторна обстановка на обектите,върху които се предполага,че има микроследи

Фиксиране.
Микроследите се фиксират в протокола за оглед и фотографски. Но в протокола може да се опишат само част от микроследите.Освен това характеристиката им при тези условия не е точна. Затова в протокола се фиксират главно обектите,върху които са намерени,или са налице достатъчно основания да се предполага,че има микроследи,функционалното предназначение на тези обекти,а когато са били открити микроследи-тяхното местоположение,произход и как са иззети и запазени.Фотографската фиксация е по-пълна и точна.На местопроизществието се правят детайлни снимки на намерените върху извършителя,пострадалия,оръдието или оръжията микроследи при условие,че са открити,по възможност цветни.В лабораторна обстановка се правят микрофотоснимки. Те позволяват да се определи видът на микроследите и други важни особености.Фактически огледът на микроследите за определяне характера на изследването и връзката с обекта върху които се намират се извършва по микрофотоснимките.

Изземване
Изземват се обектите върху които са открити или се предполага,че има микроследи.Когато това е невъзможно микроследите се изземват с помощта на технически средства-микропрахосмукачка,магнит,специални пинсети,фолио и др.Трябва да се избегне в тези случаи смесване на микроследите с ирелевантни за делото микрочастици,попаднали случайно на местопроизшествието или умишлено инсценирани.Най-напред трябва да се фиксират и изземат застрашените от смесване,повреждане и унищожаване микроследи.

Тактически правила:
1) Да се осигури разход с оглед вида на следствените технически способи и средства.    
2) Да се внимава да не се повреди микроследата.
3) Да се осигури максимално добра опаковка – запазване и съхранение.
4) Да не се допусне смесване на следите.
 Грешки:
1) Не се обръща достатъчно внимание на застрашените от унищожаване или повреждане микроследи.
2) Допуска се смесване или унищожаване, поради недооценяването им като веществени доказателства.
3) Търсят се само при оглед на местопроизшествието, а не и при личен обиск, претърсване, изземване.
4) Търсят се само микроследи от ръка.

Изследване.
В лабораторни условия, при различни видове експерименти: най-често криминалистични експертизи, съдебно-медицински експертизи на вещества от биологичен произход.
Микроследите се изследват с помощта на различни методи-спектрален,луминесцентен и рентгеноструктурен анализ; инфрачервена спектроскопия и др.