Криминалистични експертизи – понятие и обща характеристика. Класификационни критерии. Обща методика на подготовката и извършването на криминалистичните експертизи.

Криминалистични експертизи – понятие и обща характеристика. Класификационни критерии. Обща методика на подготовката и извършването на криминалистичните експертизи.


Същност и значение на криминалистичните експертизи.

Те са вид съдебни експертизи, но в теорията няма единно становище относно отличителните черти на този вид експертизи. Има различни становища, които могат да се обособят минимум в две групи:

Първо становище. криминалистичните експертизи са тези експертизи, които имат идентификационен характер. криминалистичните експертизи са тези експертизи, които използват знания от областта на криминалистиката и теорията на съдебната идентификация с цел установяване на връзката на определени обекти със събитието на престъплението.

Второ становище, което съществува в практиката. криминалистичните експертизи са тези експертизи, които използват знания предимно от областта на естествените и техническите науки.

    Първото становище разширява неимоверно много предмета на криминалистичните експертизи, а второто становище пък принизява криминалистичното знание и му придава вторичен характер по отношение извършваните експертизи и използваното специално знание.

Поначало криминалистичната експертиза е основана на криминалистичната наука и представлява елемент от предмета и структурата й. Главното и определящото е характерът на използваните специални знания. Когато тези знания са криминалистични, включително интегрирани и доразвити от други частни науки и използвани за решаване на криминалистични задачи, без съмнение експертизите са криминалистични. Нормативна основа на тази теза е чл. 117 от НПК.

Криминалистичната експертиза се различава от другите експертизи по два основни, един допълнителен и един спомагателен белег. Основните са:
22.характерът на знанията, използвани при подготовката и извършването на експертизата, които са криминалистични знания
23.методиката на изследване – разработена от криминалистиката или доразвита от нея методика за решаване на криминалистични задачи.
Допълнителният белег се отнася до обекта на експертизата и до решаваните задачи – идентификационни, установяване на груповата принадлежност или на определени обстоятелства по делото.
Спомагателният белег се отнася до възникването на криминалистичната експертиза – това става във връзка с разкриването и разследването на престъпленията.

Обект на криминалистичните експертизи са преди всичко веществени доказателства по смисъла на НПК, но тъй като веществените доказателства могат да бъдат обекти и на други видове съдебни експертизи или самите криминалистичните експертизи могат да имат разширен обект (извън веществените доказателства), следователно трябва да се въведе допълнителен критерий, свързан със задачите на криминалистичните експертизи.
Те трябва да бъдат разпределени в три групи: идентификационни; неидентификационни; диагностични.
Допълнителен елемент в разграничаването на криминалистичните експертизи от други видове съдебни експертизи е, че те се отнасят до решаването на задачи въпроси, свързани с конкретен вид престъпления. Този елемент е дискусионен в литературата, понеже криминалистичните експертизи се извършват и в гражданското производство и ако приемем, че се отнасят само до наказателното производство – би се принизила тяхната стойност.

КРИМИНАЛИСТИЧНИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ – тези съдебни експертизи, които използват криминалистични знания и методика на изследване, имат за обект веществени доказателства и решават предимно идентификационни задачи.

Тенденции в развитието на криминалистичните експертизи:

Тенденция към непрекъснато разширяване на обектите на криминалистичните експертизи;
Разработване на методики, които изследват не само  качествените, но и количествените характеристики на обектите;
Развитие и усъвършенстване на общата методика на криминалистичните експертизи;

Възникване и развитие на криминалистичните експертизи:

Криминалистичните експертизи възникват с възникване на института на съдебната експертиза. Едва през втората половина на ХІХ век, когато се формира и криминалистичната наука, възникват и се оформят в съвременния си вид, понеже в този период се създават необходимите предпоставки за отделяне на криминалистичните експертизи като самостоятелен вид съдебни експертизи. А тези предпоставки са свързани с няколко обстоятелства:
преодоляване на каноничния наказателен процес;
развитието на естествените и техническите науки и създаването на нови методи и средства за изследването на веществени доказателства;
социалната необходимост от защита на здравето и имота на господстващата социална класа към този момент.
Принос за развитието на КРИМИНАЛИСТИЧНИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ имат: Евгений Бурински ( разработва методите на цветоделителната фотография); Бутлеров; Пирогов (балистична експертиза); Хершел (трасеологична криминалистична експертиза); Менделеев.

Обект криминалистичните експертизи.

Обект: няма единство в теорията и практиката. Доминиращо схващане – обект на криминалистичните експертизи са предимно веществени доказателства, но дефиницията е неточна в този вид. Обект на криминалистичните експертизи могат да бъдат и веществени доказателствени средства, каквито са: отливките и отпечатъците на следи; кино, фото и видео снимки; звуко и видео записи; обект могат да бъдат и писмени доказателства – както в гражданския процес (142 ГПК във връзка със 157 ГПК), така и в наказателния процес.

Система на обектите на КРИМИНАЛИСТИЧНИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ:

1) отделни предмети и вещи, съставляващи веществени доказателства по смисъла на 106 и сл. НПК;
2) следите в тесен смисъл независимо от произхода им (хомоскопен или механоскопен);
3) документите в двете им качества: като веществени доказателства или като писмени доказателствени средства;
4) микроследите;
5) фото, кино и видео снимки; звуко и видео записи;
6) глас и реч на човека в качеството им на особено проявление на функционално-динамичните признаци на човешката личност;
7) може да се приеме и становището на проф. Шляпов: обект могат да бъдат и съвкупности от обекти, които са функционално свързани в един обект.

Съществува тенденция към разширяване на обектите на криминалистичната експертиза. Тя се обуславя от развитието на частните науки от една страна и на криминалистиката, и по специално на разработването на нови методики за експертни изследвания (такава е например съдебно фонотехническата експертиза за установяване на личността по спектралните особености на гласа), от друга.

Задачи на криминалистичните експертизи.

Могат да се класифицират минимум в 3 групи:
1) Идентификационни задачи. Решават се от повечето криминалистичните експертизи (почеркови, съдебно балистична, чисто трасеологични експертизи). Крайна цел установяване наличието или липсата на тъждество на един обект със самия него. Към тях следва да се отнесе и установяването на груповата принадлежност.
2) Неидентификационни задачи. Свързани са с установяване на отделни обстоятелства по предмета на делото или по предмета на разследваното престъпление (напр. една от задачите на съдебно-балистичната експертиза е установяване на възможността огнестрелно оръжие да произведе изстрел без натискане на спусъка).
3) Диагностични задачи: отнасят се до установяване на определени процеси, състояния и зависимости, съпътстващи процеса на следообразуване или механизма на престъплението като цяло.
Проф. Цеков дели задачите  на 3 групи:
1) идентификационни;
2) установяване на груповата принадлежност извършва се в два случая: като етап на идентификационното изследване, когато не сетига до идентифициране на обекта, и при изследване на обекти, за които не може да се направи друг извод освен за груповата им принадлежност;
3) други задачи, свързани с установяване на други обстоятелства по делото.
Не би следвало втората група да се третира като самостоятелен вид задачи.