Защита на свидетеля.
Защита на свидетеля.
Разпит на защитен свидетел по чл.97 А НПК
Общи бележки: спорен въпрос в теорията и практиката. За първи път този вид разпит е въведен с измененията в НПК от 97 г. Защитата на свидетел е насочена преди всичко към борбата с организираната престъпност. У нас този институт на защита на свидетеля до 97 г. не е познат. Известни са различни подходи на защита на свидетеля в различните правни системи. За първи път е приложен в англо-саксонската система и най-чести мерки на защита са свързани с промяната на самоличността на свидетеля:
1) промяната може да бъде частична, с ограничен характер: промяна на името и документите за самоличност на свидетеля;
2) пълна промяна на самоличността: включва промяна на името и документите за самоличност + редица административни, организационно-технически и криминалистични способи с цел да се сведе до минимум възможността за идентификация на свидетеля.
Способи:
1) Административни:
- промяна на местожителството;
- промяна на местоработата;
- а в някои случаи и гражданството на свидетеля.
2) Организационно-технически способи:
- назначаване на физическа охрана
- или поддържане на електронно наблюдение на личността и имуществото на свидетеля.
3) Криминалистични способи:
- промяна на външните признаци на личността – включително и на папиларните линии върху пръстите (чрез пластична операция ).
У нас законодателят е приел принципа на комплексност на защита на свидетеля. Чл. 97 А - два вида мерки за защита:
1) 97 А/ ал.2, т.1 – запазване в тайна самоличността на свидетеля; 2) 97 А/ ал.2, т.2 – осигуряване на охрана.
Тук въпросът за запазване на самоличността на свидетеля е спорен като първа мярка, понеже чрез запазване на самоличността може да се стигне до опорочаване на наказателния процес: по отношение на състезателното начало – с оглед равните възможности на страните. Нарушава се и принципът за публичност – процесът се лишава от публичност. Друга група автори считат че не се стига до опорочаване на процеса, понеже: над личните интереси на другите участници в процеса са поставени интересите на обществото, материализирани в определен свидетел и запазването в тайна самоличността на свидетеля е изключение, свързано с живота и здравето на свидетеля. Още аргументи с оглед законосъобразността: не се засяга със защитата на свидетеля основните задължения, които той има; независимо дали е защитен или не свидетелят е наказателно-отговорен; той е длъжен да даде добросъвестни и точни показания за известните му факти и обстоятелства; освен това съществуват процесуални гаранции, които защитават обективността на процеса и се изразяват в това, че: присъдата не може да се основава на свидетелските показания само на защитения свидетел; протоколите за разпит на защитения свидетел се предявяват незабавно на обвиняемия и неговия защитник.
Защитен свидетел:
От кой момент следва да бъде защитен свидетеля? Както е в НПК излиза, че защитата на свидетеля може да се предприеме само в предварителното производство, което не е правилно: нужна е и в съдебното заседание. Защитата следва да се допусне при наличието на две кумулативно дадени условия, независимо от фазата на процеса достатъчни основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне опасност за живота, здравето или имота на свидетеля или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг. С последното изменение от 97 г. към тези лица се добави текста: или лица, с които е в особено близки отношения.
Кога са налице достатъчно основания да се предполага, че има заплаха? Такива основания са налице във всички случаи, когато има опасност свидетелят да се откаже да даде показания въобще, независимо добросъвестни или недобросъвестни, когато има опасност свидетелят да промени вече дадени показания, когато съществува опасност свидетелят да оттегли дадени вече показания.
Изисквания:
Законът изисква пряка причинна връзка между свидетелските показания и опасността за неговия живот, здраве или имот. Опасността трябва да е пряка и непосредствена последица от показанията. Иррелевантен е моментът на възникване на опасността: тя може да възникне преди даване на показанията или след това. Практически мерките за защита на свидетеля се обезсмислят след даването на показания. Опасността за свидетеля трябва да има реален характер.
Инициативата за защита: кой може да иска защита на свидетеля? В англо-саксонската система: само органът, извършил разследването, което е резултат от развитието на състезателното начало; тук съдията е само регистратор на факти, но не и откривател на факти. Инициативата у нас може да изхожда от всеки от участниците в процеса, въпреки че някои от процесуалистите въстават срещу това, понеже ако свидетелят е на обвинението – би се нарушило процесуалното право на обвиняемия да посочва доказателства и се ползва от доказателства. Кога би имал интерес обвиняемият или защитата да посочи защитен свидетел: когато са налице двете кумулативно дадени условия. Въпросът за обхвата на мерките се решава само със съгласието на свидетеля или другите лица, които подлежат на защита, изброени в 97А / ал.3 НПК.
Процесуални аспекти на организацията на разпит на защитен свидетел. НПК казва, че защитеният свидетел се разпитва тайно от компетентният орган. Какво означава да се разпитва тайно: да се разпитва в отсъствието на обвиняемия и неговия защитник. По особен начин се разглежда въпросът, когато в разпита трябва да участва преводач, тълковник, психолог, педагог, родител, настойник. НПК не дава изрични указания, че тези лица не могат да присъстват. Ако са налице хипотезите на 90 и сл. от НПК, то разпитът на защитен свидетел ще се проведе задължително при участието на тези лица. В практиката се пита ако защитеният свидетел е посочен от защитата как се процедира: НПК – преписи от протоколите за извършения разпит на свидетеля без неговия подпис се предявяват незабавно на обвиняемия и неговия защитник, а в съдебното производство - на страните, които писмено могат да задават въпроси на свидетеля: 97А / ал.5 – не изключва възможността да се извърши разпит на защитен свидетел, посочен от обвиняемия и неговия защитник, но приема че този разпит може да се извърши само в съдебното заседание – което вече е неправилно. Предявяването на протоколите следва да стане след като те са подписани от органа, извършил разпита. Подписът му има удостоверителна функция по отношение на действителността на извършените следствено действие и истинността на съдържанието на протокола. От процесуална гл.т. се нарушава един от основните принципи на наказателния процес по отношение на формата на извършване на разпита на защитен свидетел – по принцип разпитът в наказателния процес има устен характер. При защитения свидетел формата на разпита е смесена: устна форма: когато свидетелят се разпитва от компетентния орган; писмена форма: когато се задават въпроси от другата страна.
От тактическа гл.т. разпитът на защитен свидетел показва особености, свързани с подготовката и извършването му:
1) тук са неприложими някои от тактическите способи, характерни за разпита на незащитен свидетел;
2) ограничават се правата на участниците в разпита;
3) ограничава се възможността за проучване личността на свидетеля;
4) ограничават се възможностите за използване на кръстосан разпит и преодоляване на лъжесвидетелстването;
Съществува и особен ред за разпит на защитен свидетел в съдебното заседание 278/ ал.3 НПК: защитеният свидетел остава на разположение на съда в подходящо помещение извън съдебната зала. Допуска се в 278 НПК и възможност за гледане на делото при закрити врати в случаите на 97А. Разпитът на защитен свидетел препятства възможността за използване на някои други процесуални способи: например очната ставка: 98/ал.6 НПК.
Съдебен разпит на свидетели.
Отлики:
Съдебен разпит на свидетели се различава от разпита в досъдебната фаза, разпита на предварителното производство със следните четири особености:
1) извършва се при ярко изразени публично и състезателно начало на процеса;
2) извършва се при колективен и колегиален съдебен орган;
3) извършва се при значително променени тактико-психологически условия;
4) извършва се по различен процесуален ред, свързан с конкретното задаване на въпроси;
Конкретизация на четирите особености:
1) в съдебната фаза на наказателния процес освен прокурорът, обвиняемият и неговият защитник, могат да участват и други лица, които реализират функцията по обвинение и функцията по защита: частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и неговият повереник, гражданският ответник и неговият повереник. Освен това съдебното заседание е открито за обществеността, за публика по традиция. Разбира се, има случаи, когато съдебното заседание се осъществява при закрити врати.
2) втората особеност е свързана с възможността за реализиране на допълнителни тактически и психологически способи: при съдебния разпит вече е известна позицията на свидетеля, неговата връзка с обвиняемия, неговото отношение към делото като цяло и какво му е известно от събитието на престъплението. Поради тази причина, разпитът по време на съдебното следствие има ограничен предмет в сравнение с разпита в досъдебната фаза. Този предмет се отнася главно до установяването на допълнителни факти и обстоятелства, които не са били изяснени при разпита в досъдебната фаза, разпита в предварителното производство. Тук е ограничена и възможността за предявяването на веществени доказателства, понеже много рядко по време на съдебното следствие се представят нови такива.
Провеждане на съдебния разпит.
Принципът, който се спазва: най-напред следва да се разпитат свидетелите на обвинението, а после - другите свидетели. От този принцип има изключения: дадена е възможност на съда, когато счете за необходимо да промени този ред: обикновено това са случаите, когато свидетелят е заболял или трябва да се разпитат малолетни или непълнолетни свидетели (разпитват се преди другите).
Втора особеност: свидетелите, които не са разпитани се отстраняват от залата, а разпитаните свидетели на бива да контактуват с другите свидетели.
Редът на задаване на въпросите: 275, ал.3 НПК: приема се че най-напред се поставят въпроси от прокурора и другите лица, които осъществяват функцията по обвинение, после – от лицата, които осъществяват функцията по защитата: гражданският ответник ш неговият повереник, подсъдимия и техните защитници. До измененията от 99 г. съдът може да поставя въпроси по всяко време на съдебното следствие; с измененията от 99 г. – съдът може да поставя въпроси след изчерпване въпросите на страните.
В теорията и практиката има спор относно двете части на разпита – свободният разказ и задаването на въпроси. Някои автори: при съдебния разпит не би следвало да се допуска свободния разказ, понеже позицията на свидетеля е вече изразена и закрепена в протокола за разпит на съдебното следствие – това е неправилно. ВС – приема, че на свидетеля трябва да се предостави възможност, независимо че е бил разпитан, да изложи в свободен разказ известните му факти и обстоятелства и едва после да се премине към задаването на въпроси.