Разследване на убийства.
Разследване на убийства.
Методика на разследване на отделните видове престъпления – включва решаването на няколко въпроса:
1) Изграждане на система от оптимални способи и тактически прийоми за цялостната организация на разследването като информационен процес;
2) Подбор на специални за конкретния вид престъпление процесуално-следствени действия при конкретна следствена ситуация;
3) Съобразяване на разследването с наказателно-правния и криминалистичния характер на съответния вид престъпление;
4) Съобразяване на разследването с правилата и нормите на НПК.
Разследване на убийства обща характеристика.
Престъплението е с висока степен на обществена опасност и е едно от най-тежко наказуемите престъпления според НК. Противоправно, умишлено/или непредпазливо лишаване от живот на друг човек. В зависимост от усложненията във връзка с участието на лицата – 10 квалифицирани/ привилегировани случая.
От гл.т. на криминалистиката има отделна класификационна система на убийствата в зависимост от способа на извършване:
1) открити (явни) - намерени са части от труп/ или целия труп; убийства, извършени в присъствието на трети лица;
2) скрити (латентни) – изпълнителното деяние е извършено в отсъствие на трети лица; предприети са мерки за скриване следите от престъплението, включително и трупа. Появяват се значителни трудности, произтичащи от поведението на извършителя: инсценировка, изграждане на алиби, вземане на мерки за повреждане/или унищожаване на следите и веществените доказателства. Съществуват различни способи и средства в тази насока, а оттук и трудности, включително и използване на опосреден деец.
Задачи на разследването и образуване на предварително производство.
Предварителното производство се образува при наличие на законен повод и достатъчно данни: 187 НПК.
Законен повод:
1) съобщение до органите на предварителното производство за настъпване на естествена смърт: от болници, когато убийството е било извършено в условията на откритост.
2) непосредствено разкриване от органите на предварително производство на признаци на неестествена смърт;
3) лично явяване на дееца (рядка хипотеза): когато се цели смекчаване на наказателната отговорност
4) бележки и сведения в средствата за масова информация
5) при намерени части от труп/или труп с признаци на упражнено насилие или безследно изчезнали, ако има данни да се предположи, че е настъпила смъртта на изчезналото лице.
Достатъчно данни: теорията и практиката приемат, че са налице достатъчно данни, когато компетентният орган разполага с конкретни факти, от които следва обоснованото и основателно предположение, че е реализиран някой от съставите на убийство, предвидени в НК. Към момента на преценката все още няма образувано производство и решението на компетентният орган се основава на данни от оперативно-издирвателни мероприятия с извънпроцесуален характер. Образуването на предварително производство може да стане и при неотложни следствени действия:
191, ал.2 – оглед на местопроизшествието; претърсване; изземване и разпит на свидетел-очевидец. Наред с тази преценка да се вземат предвид и основанията, водещи до отпадане на наказателната отговорност: 9-16 НК.
Задачи на разследването – произтичат от 116 НК, както и от НПК:
1) да се установи времето и мястото на извършване на престъплението;
2) да се установят причините за смъртта;
3) способи на извършване;
4) оръдие на убийството;
5) мотивите;
6) извършителят;
7) причините и условията, способствали за извършването;
Първоначални следствени действия.
Веднага след образуване на предварителното разследване. Тясно свързани с горното.
Предпоставки: данните на компетентният орган към момента на образуване на предварително производство и закономерностите, които практиката е установила по сходни случаи.
Необходима е система от следствени версии, обхващаща целия предмет на доказване:
1) относно времето, мястото и причините за извършване на убийството;
2) относно мотивите на извършителя;
3) относно оръдието на престъплението;
Оглед.
Необходимо е при оглед на местопроизшествието:
- установяване на броя на лицата, присъствали на територията на местопроизшествието;
- колко време са престояли лицата на територията на местопроизшествието;
- има ли изменение на оригиналната обстановка на територията на местопроизшествието;
- има ли на територията на местопроизшествието следи от евентуален извършител и връзка между намерения труп с цялостната обстановка на местопроизшествието;
Огледът следва да се извърши в строга последователност: статичен и после динамичен.
Възможно е да се съчетае оглед на местопроизшествието и оглед на трупа: дали има съвпадение между местопрестъплението и местопроизшествието – ако не: да се търсят данни относно връзката на трупа с причините на местопрестъплението? И други данни относно местопрестъплението.При оглед на труп следва да се търсят данни с оглед вида на престъплението и неговата квалификация с оглед НК. Ако са настъпили обезобразявания на трупа следва да се търсят основания и данни относно бъдещата класификация на убития, както и данни относно оръдието, способите и средствата за извършване на престъплението.
Необходимо е да бъде извършено и претърсване: насочено е към откриване на оръдието на престъплението или на други предмети, сочещи на връзката на определено лице с извършване на престъплението. Претърсването следва да се извърши веднага след огледа, когато все още не са увредени значителна част от следите на престъплението. Обикновено има характер на неотложно следствено действие и е извършено с последващо одобрение от конкретен съд.
Експертизи: следва да се посочат криминалистични експертизи и съдебно-медицинска експертиза. Обикновено се назначава трасеологична експертиза, която решава идентификационни задачи и по-рядко могат да се посочат други обстоятелства, свързани с механизма на престъплението. Експертиза за изследване на документи, когато убийството е извършено в съвкупност и ако тези доказателства се намират в причинна връзка. Съдебно-медицинска експертиза се назначава задължително: чл. 117, ал.2 НПК. Задачи:
- да се установи причината за настъпване на смъртта;
- време на настъпване;
- оръдието (установява се само груповата принадлежност) – иначе се назначава съответна криминалистична експертиза.
Освидетелстване:самостоятелно процесуално-следствено действие. Характеризира се с това, че върху тялото и дрехите на освидетелствания се търсят две групи следи:
1) следи, свързани със способа на извършване(вторични съпътстващи следи);
2) следи от биологични вещества (главно с личността на пострадалия и микроследи от биологичен произход, включително следи-изменения в обективната действителност въобще);
Трябва да се установи дали върху тялото и дрехите на освидетелствания се намират и микрочастици (нехомоскопни микроследи);
Разпит на свидетели – различен предмет в зависимост дали се разпитва свидетел-очевидец или неочевидец:
1) Свидетел очевидец:
- каква е била причината очевидецът да присъства на територията на местопрестъплението;
- каква е била последицата от действията, извършени от извършителя;
- действията на пострадалия дали са били адекватни на действията на извършителя, продължителност, емоционално състояние;
- оръдие на престъплението;
- как е било използвано;
2) Свидетел неочевидец:
- връзка на свидетеля с жертвата и извършителя, ако той е установен;
- какво знае свидетеля относно обстоятелствата, свързани с личността на извършителя, личността на пострадалия, както и други обстоятелства, посочени в 82 НПК.
Следва да се имат предвид разпоредбата на 94 НПК. Целесъобразно е тук да се използва система от тактически способи с цел предотвратяване на лъжесвидетелстването(чрез предявяване на веществени доказателства).
При латентно убийство ПСД имат различна структура:
1) Извършва се разпит на лицата, подали съобщение за изчезване на тези лица, или на близките.
2) Претърсване с оглед откриване на веществени доказателства, сочещи на връзката на определено лице с факта на изчезване на друго лице(различно от оперативно-издирвателни мероприятия, свързани с установяване на трупа) – те са извънпроцесуална дейност и не подлежат на контрол от компетентния орган – различно от ПП по 191).
При опит за убийство:
1) разпит на пострадалия – да се установят обстотятелствата, при окоито е започнал опита или е довършен; дали пострадалият е предизвикал с действията си извършителя; действията на извършителя след извършване на опита.
2) СМЕ за установяване на телесните повреди;
3) Освидетелстване на извършителя;
4) Оглед на местопроизшествието.
Последващи следствени действия:
Разпит на обвиняемия:
1) извършва се веднага след повдигане на обвинението, различно от предявяване – извършва се по-късно от повдигането, различно от предявяване на разследването? (крайна фаза на досъдебното производство и се свързва с приключване на разследването);
2) четири групи въпроси, свързани с основния състав на убийството:
- да се установи формата на вината;
- субективна страна на престъплението(личността на извършителя, пострадалия, връзката между тях, мотиви);
- обективна страна на престъплението (набавяне на оръдието, използване; скриване на следите от престъплението; причинени вреди с престъплението извън самия резултат – убийството; установяване на причините и условията, способствали за извършването);
3) възможно е да се извърши:
- разпознаване на трупа;
- повторен оглед на местопроизшествието;
- разпит на свидетели – неочевидци;
- повторен разпит на свидетели – очевидец