Разследване на убийства.

Разследване на убийства.


Методика на разследване на отделните видове престъпления – включва решаването на няколко въпроса:
    1) Изграждане на система от оптимални способи и тактически прийоми за цялостната организация на разследването като информационен процес;
    2) Подбор на специални за конкретния вид престъпление процесуално-следствени действия при конкретна следствена ситуация;
    3) Съобразяване на разследването с наказателно-правния и криминалистичния характер на съответния вид престъпление;
    4) Съобразяване на разследването с правилата и нормите на НПК.

Разследване на убийства обща характеристика.

Престъплението е с висока степен на обществена опасност и е едно от най-тежко наказуемите престъпления според НК. Противоправно, умишлено/или непредпазливо лишаване от живот на друг човек. В зависимост от усложненията във връзка с участието на лицата – 10 квалифицирани/ привилегировани случая.
От гл.т. на криминалистиката има отделна класификационна система на убийствата в зависимост от способа на извършване:    
1) открити (явни) - намерени са части от труп/ или целия труп; убийства, извършени в присъствието на трети лица;
2) скрити (латентни) – изпълнителното деяние е извършено в отсъствие на трети лица; предприети са мерки за скриване следите от престъплението, включително и трупа. Появяват се значителни трудности, произтичащи от поведението на извършителя: инсценировка, изграждане на алиби, вземане на мерки за повреждане/или унищожаване на следите и веществените доказателства. Съществуват различни способи и средства в тази насока, а оттук и трудности, включително и използване на опосреден деец.

Задачи на разследването и образуване на предварително производство.
Предварителното производство се образува при наличие на законен повод и достатъчно данни: 187 НПК.
    Законен повод:
    1) съобщение до органите на предварителното производство за настъпване на естествена смърт: от болници, когато убийството е било извършено в условията на откритост.    
    2) непосредствено разкриване от органите на предварително производство на признаци на неестествена смърт;
    3) лично явяване на дееца (рядка хипотеза): когато се цели смекчаване на наказателната отговорност
    4) бележки и сведения в средствата за масова информация
    5) при намерени части от труп/или труп с признаци на упражнено насилие или безследно изчезнали, ако има данни да се предположи, че е настъпила смъртта на изчезналото лице.
Достатъчно данни: теорията и практиката приемат, че са налице достатъчно данни, когато компетентният орган разполага с конкретни факти, от които следва обоснованото и основателно предположение, че е реализиран някой от съставите на убийство, предвидени в НК. Към момента на преценката все още няма образувано производство и решението на компетентният орган се основава на данни от оперативно-издирвателни мероприятия с извънпроцесуален характер. Образуването на предварително производство може да стане и при неотложни следствени действия:
191, ал.2 – оглед на местопроизшествието; претърсване; изземване и разпит на свидетел-очевидец. Наред с тази преценка да се вземат предвид и основанията, водещи до отпадане на наказателната отговорност: 9-16 НК.

Задачи на разследването – произтичат от 116 НК, както и от НПК:
    1) да се установи времето и мястото на извършване на престъплението;    
    2) да се установят причините за смъртта;
    3) способи на извършване;
    4) оръдие на убийството;
    5) мотивите;
    6) извършителят;
    7) причините и условията, способствали за извършването;
    
Първоначални следствени действия.
Веднага след образуване на предварителното разследване. Тясно свързани с горното.
 Предпоставки: данните на компетентният орган към момента на образуване на предварително производство и закономерностите, които практиката е установила по сходни случаи.
Необходима е система от следствени версии, обхващаща целия предмет на доказване:
1) относно времето, мястото и причините за извършване на убийството;
2) относно мотивите на извършителя;
3) относно оръдието на престъплението;

Оглед.

Необходимо е  при оглед на местопроизшествието:
    - установяване на броя на лицата, присъствали на територията на местопроизшествието;
- колко време са престояли лицата на територията на местопроизшествието;
    - има ли изменение на оригиналната обстановка на територията на местопроизшествието;
- има ли на територията на местопроизшествието следи от евентуален извършител и връзка между намерения труп с цялостната обстановка на местопроизшествието;
    Огледът следва да се извърши в строга последователност: статичен и после динамичен.

Възможно е да се съчетае оглед на местопроизшествието и оглед на трупа: дали има съвпадение между местопрестъплението и местопроизшествието – ако не: да се търсят данни относно връзката на трупа с причините на местопрестъплението? И други данни относно местопрестъплението.При оглед на труп следва да се търсят данни с оглед вида на престъплението и неговата квалификация с оглед НК.  Ако са настъпили обезобразявания на трупа следва да се търсят основания и данни относно бъдещата класификация на убития, както и данни относно оръдието, способите и средствата за извършване на престъплението.

Необходимо е да бъде извършено и претърсване: насочено е към откриване на оръдието на престъплението или на други предмети, сочещи на връзката на определено лице с извършване на престъплението. Претърсването следва да се извърши веднага след огледа, когато все още не са увредени значителна част от следите на престъплението. Обикновено има характер на неотложно следствено действие и е извършено с последващо одобрение от конкретен съд.

Експертизи: следва да се посочат криминалистични експертизи и съдебно-медицинска експертиза. Обикновено се назначава трасеологична експертиза, която решава идентификационни задачи и по-рядко могат да се посочат други обстоятелства, свързани с механизма на престъплението. Експертиза за изследване на документи, когато убийството е извършено в съвкупност и ако тези доказателства се намират в причинна връзка. Съдебно-медицинска експертиза се назначава задължително: чл. 117, ал.2 НПК. Задачи:
    - да се установи причината за настъпване на смъртта;
    - време на настъпване;
    - оръдието (установява се само груповата принадлежност) – иначе се назначава съответна криминалистична експертиза.

Освидетелстване:самостоятелно процесуално-следствено действие. Характеризира се с това, че върху тялото и дрехите на освидетелствания се търсят две групи следи:
    1) следи, свързани със способа на извършване(вторични съпътстващи следи);
    2) следи от биологични вещества (главно с личността на пострадалия и микроследи от биологичен произход, включително следи-изменения в обективната действителност въобще);
Трябва да се установи дали върху тялото и дрехите на освидетелствания се намират и микрочастици (нехомоскопни микроследи);

Разпит на свидетели – различен предмет в зависимост дали се разпитва свидетел-очевидец или неочевидец:
    1) Свидетел очевидец:
        - каква е била причината очевидецът да присъства на територията на местопрестъплението;
        - каква е била последицата от действията, извършени от извършителя;
        - действията на пострадалия дали са били адекватни на действията на извършителя, продължителност, емоционално състояние;
        - оръдие на престъплението;
        - как е било използвано;
    2) Свидетел неочевидец:
        - връзка на свидетеля с жертвата и извършителя, ако той е установен;
        - какво знае свидетеля относно обстоятелствата, свързани с личността на извършителя, личността на пострадалия, както и други обстоятелства, посочени в 82 НПК.    
Следва да се имат предвид разпоредбата на 94 НПК. Целесъобразно е тук да се използва система от тактически способи с цел предотвратяване на лъжесвидетелстването(чрез предявяване на веществени доказателства).

При латентно убийство ПСД имат различна структура:
    1) Извършва се разпит на лицата, подали съобщение за изчезване на тези лица, или на близките.
    2) Претърсване с оглед откриване на веществени доказателства, сочещи на връзката на определено лице с факта на изчезване на друго лице(различно от оперативно-издирвателни мероприятия, свързани с установяване на трупа) – те са извънпроцесуална дейност и не подлежат на контрол от компетентния орган – различно от ПП по 191).

При опит за убийство:
    1) разпит на пострадалия – да се установят обстотятелствата, при окоито е започнал опита или е довършен; дали пострадалият е предизвикал с действията си извършителя; действията на извършителя след извършване на опита.
    2) СМЕ за установяване на телесните повреди;
    3) Освидетелстване на извършителя;
    4) Оглед на местопроизшествието.

Последващи следствени действия:

Разпит на обвиняемия:
    1) извършва се веднага след повдигане на обвинението, различно от предявяване – извършва се по-късно от повдигането, различно от предявяване на разследването? (крайна фаза на досъдебното производство и се свързва с приключване на разследването);
    2) четири групи въпроси, свързани с основния състав на убийството:
    - да се установи формата на вината;
    - субективна страна на престъплението(личността на извършителя, пострадалия, връзката между тях, мотиви);
    - обективна страна на престъплението (набавяне на оръдието, използване; скриване на следите от престъплението; причинени вреди с престъплението извън самия резултат – убийството; установяване на причините и условията, способствали за извършването);
3) възможно е да се извърши:
    - разпознаване на трупа;
    - повторен оглед на местопроизшествието;
    - разпит на свидетели – неочевидци;
    - повторен разпит на свидетели – очевидец