Разпит на съдебни експерти в предварителното и съдебно производство. Особености.

Разпит на съдебни експерти в предварителното и съдебно производство. Особености.

Същност.

Разпитът на експерти е самостоятелно следствено действие независимо от органическата връзка, в която се намира с извършената експертиза. За разлика от другите разпити, той е целенасочено изследване, което е изрично поръчано от компетентния орган.
    Разпита съдейства за уточняване на експертното заключение и за изясняване на важни обстоятелства по делото. Дава възможност да се открият нови признаци на изследвания обект и да се прецени по-добре значенето на произтичащите от тях изводи.
    Разпита има значение за по-нататъшното планиране на разследването. Въз основа на обясненията на експерта може да се назначи повторна или допълнителна експертиза, колективно или комплексно изследване. Възможно е резултатите да мотивират призоваване на нов свидетели.

Планиране на разпита.

Решение за разпит на експерт в предварителното разследване се взима при наличието на две основания за това.
    Особени основания възникват в случаите на грешки в експертното заключение, при ниско качество на експертизата, необоснованост на заключението и непълнота на изследването.
    Обикновени основания основания са налице когато е необходимо:
4.Изясняване на връзката на използваните специални знания със стоящите за решаване задачи по делото.
5.Установяване на условията, при които е извършено изследването.
6.Уточняване на експертното заключение когато има несъответствие между обстоятелствената част и изводите.
7.Изясняване на причините за съществуващата логическа и фактическа непоследователност.
8.Закрепване на резултатите на извършено извън предмета на назначената експертиза изследване.

Разпита се планира с цел да се изяснят причините за вероятното заключение, тъй като те не винаги са обяснени изчерпателно в протокола за експертизата.

Планиране на разпита в съдебното заседание.

Наличието на експертно изследване в предварителното производство е поначало основание за призоваване на експерта в съдебното заседание, освен ако съда сметне че това не се налага. На тактическа преценка подлежи главно предмета на разпита и последователността на провеждането му, когато са призовани повече от един експерт. Експерта трябва да защити своето изследване, да разясни пътя по който е стигнал до направените изводи. Разпита в съдебното заседание дава възможност да се добие представа за компетентността на експерта и помага на съдебните заседатели да разберат по-добре ролята на назначената експертиза.

Подготовка.

Следователят или съдът разполага с процесуален документ за позицията на разпитвания по основна част от предмета на разпита. Това е експертното заключение.

Особености при подготовка на разпита.

Обясненията на експерта не са обусловени от външни обстоятелства лични възприятия, а на експертно изследване. Познанието тук е преднамерено и целенасочено, а обясненията са тясно свързани с специалните знания в областта на експертизата.
    Експерта има почти пълна представа за насоката на разпита.
    Обясненията на експерта, както и дейността му при извършване на експертизата почиват на специални знания в областта на науката, техниката и изкуството.
Експерта дава обяснения по въпроси, които са в сферата на неговата професионална подготовка. Няма напрежение  страх, протича гладко.

Обясненията на експерта се формират през три последователни периода.
По време на изследването. За разлика от свидетелските показания, формирането на които протича неочаквано и при еднократно въздействие върху сетивните органи, тук е необходимо продължително обмисляне, а и изменения на условията.
Период след предоставяне на експертното заключение. Въздействат различни фактори: забравянето, общественото мнение, и др. Най-важно е мисленото продължаване на експертизата в съзнанието на експерта.
Период на депозиране на обясненията в хода на разпита.

Установява се в каква степен експертното заключение подкрепя останалите доказателства поделото. Събират се ако е необходимо данни за личността на експерта (за професионалните му качества и опит).

Тактика на разпита.

    Способ на детайлизация на разпита. До него се прибягва както при непълнота и недостатъчна яснота на експертното заключение, така и при необоснованост  и противоречие на изводите с останалия доказателствен материал. Трябва предварителна подготовка и запознаване с експертното решение. Задават се уточняващи въпроси и контролни въпроси за изясняване на връзката на специалните знания с изясняваните обстоятелства.

    Способ на предявяване на изследваните веществени доказателства.

    Способ на мисловната реконструкция на експертното изследване. Дава възможност да се прецени дали посочените резултати произтичат закономерно от изследването.

Разпит на експерт.

Три етапа.

Начален етап. Снемане самоличността на експерта  и предупреждаване за наказателната отговорност по чл. 291 НПК.

Втори етап. Най-важен. Същински разпит. В двете форми.

Заключителен етап. Експерта трябва да даде оценка на използваната методика и обоснованост на изводите.

Разпита трябва да премине преимуществено в свободен разказ.
Разпита може  и трябва да се разшири и извън експертното заключение.

Разпит на заподозрени. Разпит на обвиняеми. Общи особености и изисквания за провеждане. Самопризнанието и неговото значение. Особености на разпита на непълнолетен обвиняем.


Разпит на заподозрян.

Същност.

Спорна е процесуалната фигура на заподозрения в българското право: дали фигурата на заподозрения е относима към процеса или тя стои извън /преди образуването на процеса. В четири хипотези възниква фигурата на заподозрения, регламентирани в 202, ал.1 НПК. При всички случаи от четирите хипотези се отнася до установяването на факти и обстоятелства, насочващи към връзката на определено лице с конкретно извършеното престъпление. Четирите хипотези:
    1) лицето е заварено при извършването на престъплението или непосредствено след извършването му. Спорна е хипотезата, понеже присъствието на територията на произшествието не означава участие в извършването на престъплението. Освен това следва да се направи разлика между местопрестъпление и местопроизшествие: местопрестъпление е мястото, където е извършено изпълнителното деяние; местопроизшествието е територията на която могат да се открият следи и веществени доказателства, свързани с престъплението. Както е формулирана хипотезата на 202, ал.1, т.1: следва да се приеме, че лицето е заварено на местопрестъплението, тъй като законодателят е употребил: “при извършването или непосредствено след”.
    2) когато определено лице-очевидец посочи извършителя на престъплението.
    3) когато върху тялото или дрехите на лицето, по него или в жилището му са открити явни следи от престъплението. Тази хипотеза е малко неточна по отношение на жилището, по-точно е: помещение, което се обитава на самостоятелно правно основание или в помещение, което обитава лицето.
    4) когато лицето се е опитало да избяга или след съответна проверка не може да се установи самоличността или местоживеенето му и има достатъчно данни, че е извършило престъпление. Това е сложен фактически състав от субективна и обективна страна:
        - от обективна страна: лицето да се е опитало да избяга, т.е. не се е подчинило на разпоредбите на полицията или следствените органи и да има явни данни, че е извършило престъпление. Явни данни: би следвало да се препраща към предходната хипотеза: 202,ал.1, т.3 – когато върху тялото или дрехите има следи. Достатъчно данни ще бъдат налице и при т. 2: ако очевидец е посочил лицето и на база словесен портрет е разпознато лицето от полицейските или следствените органи. Подобна е хипотезата, когато не може да се установи местожителството на дадено лице;
Основният спор в теорията и практиката: дали заподозреният стои извън процеса? Беленски подкрепя ВС: заподозреният стои извън процеса, понеже по отношение на такова лице няма повдигнато обвинение, има само съмнение в участието на това лице в извършване на престъплението. Законодателят поради тази причина е приел, че заподозреният има самостоятелен кръг процесуални права, регламентирани в 206 НПК. В този смисъл е и разпоредбата на 207, ал.1 НПК: когато на предварителното производство се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, следователят съставя постановление за привличане на лицето като обвиняем. Тук не бива да се бърка с образуване на предварителното производство, което може да стане и срещу неизвестен извършител и да се извършат процесуално-следствени действия, свързани с установяването на извършителя. Процесуално-следствените действия са насочени към установяване на обстоятелства, включени в предмета на доказване по 82 НПК. Привличането като обвиняем предполага събрани доказателства по реда и със способите, предвидени в 116 НПК. Отнесено към заподозрения това означава, че по отношение на него могат да се извършат ограничен кръг следствени действия, които законодателят е изброил лимитативно в 206, ал.2 НПК, а това са: 1) разпита на заподозрения; и в редки случаи извършването на идентификационни експертизи. Законодателят е приравнил разпита на заподозрения към разпита на обвиняемия по отношение на неговата тактическа организация и по отношение на част от процесуалната организация. Според Беленски предметът на разпита на заподозрения има стеснен характер и бе следвало да се свежда до изясняване на обстоятелствата, визирани в 202, ал.1, т.1 до 4.

Основания за разпита. По силата на чл.206,ал1НПК лицето има право да научи в какво е заподозряно, да даде обяснения, да прави искания, бележки и възражения. Неговите обяснения имат характер на доказателствено средство. Следователно разпитът се извършва за да бъде реализирано правото на лицето да даде обяснения.
В повечето случаи разпитът се извършва като неотложно следствено действие. Но той може да бъде проведен и след първоначалните следствени действия. А предварителното задържане е обикновено ситуационно действие.
Подготовка и тактика на извършване на разпита. Разпитът на заподозреният почива на разпоредбите на НПК за разпит на обвиняем. Един от основните въпроси е проучване на личността на заподозрения. Специално внимание заслужават сведенията за отношенията между заподозрения и пострадалия и поведението на заподозрения преди престъплението.

Провеждане на разпита.

В началото на разпита се съобщава основанието за задържане и се изясняват правата, които има лицето в качеството на заподозрян. Съдържанието на разпита се отнася главно до факта на извършване на престъплението. По-благоприятни са тактическите условия за разпит, когато лицето е заварено при извършване на престъплението или непосредствено след това, когато очевидец го е посочил или когато върху тялото и дрехите му по него или в жилището му са открити следи от престъплението.
Използват се следните тактически способи: детайлизация на разпита-чрез система от уточняващи и контролни въпроси се изясняват обстоятелствата, отнасящи се до обективната страна на деянието и участието на заподозрения в него, до причините и условията, способствали извършването му; предявяване на веществени доказателства и книжа-особено голямо значение има предявяването на иззетите при личния обиск предмети и книжа, когато е установена връзката им с разследваното престъпление; използване на положителните качества на разпитвания и др.
За провеждането на разпита и резултатите от него се съставя предварителен протокол.Значението на обясненията на заподозрения като доказателствено средство се изчерпва в предварителното производство.

Разпит на обвиняемия  – чл. 210 НПК

Същност.

Следва да се извършва непосредствено след повдигането на обвинение. Разпит на обвиняем е сложно процесуално-следствено действие – изисква значителни материални ресурси, свързани с подготовката и провеждането му. Разпит на обвиняеми е задължително следствено действие, което се извършва незабавно след като следователят предяви обвинението. Следователно провеждането му е зависимо от процесуалните действия, които го предхождат-повдигане на обвинението и неговото предявяване.

Значение. Получава се в много случаи достоверна доказателствена информация за това: къде, кога, как и с помощта на какви способи и средства е извършено престъплението; кои са мотивите и условията, благоприятстващи извършването му и т.н.

Подготовка и тактика на извършване на разпита.

Подготовката е близка до тази за разпит на свидетели, но в същото време е и различна, защото е свързана с повече трудности и изисквания. Даването на обяснения от обвиняемия е негово право, а не задължение.

За да се извърши правилно разпит на обвиняем следва да се предвидят някои обстоятелства във връзка с неговата тактическа организация:
    1) следва да се проучи личността на обвиняемия:
        - с оглед последваща преценка достоверността на неговите обяснения;
        - с оглед възможността за отричане от обясненията;
        - с оглед възможността за получаване и преценка на самопризнание;
    2) набелязване на въпросите, които ще бъдат зададени: общо изискване към тях: да съдействат за разкриване участието на обвиняемия в извършване на разследваното престъпление и евентуално за получаване на информация, релевантна към формите на вина в разследваното престъпление. Съдържанието, формулировката, видовете въпроси, които ще се задават – разпит на свидетели.
    3) вземане на мерки за осигуряване на веществени доказателства;

В много случаи трудностите при разпита започват след приключване на оправдателните обяснения. Трябва да се прецени какви въпроси трябва да бъдат зададени. Целта е да се провери поддържаното алиби и да се установи в каква степен дадените оправдателни обяснения отговарят на действителността. Прибързаното укоряване в неискреност, както и безкритично-доверчивото приемане на самопризнанието или неуместните усилия да се “въведе” разпитваният чрез странични въпроси към същността на разследването са в еднаква степен погрешни. Не бива да се забравя презумпцията за невиновност.

Особености относно фактическото извършване на разпит на обвиняем. Обвиняемият (за разлика от свидетеля) не може да бъде разпитван по делегация, с изключение – когато е извън страната. Разпит на обвиняем започва с въпрос: “признава ли се за виновен?” и едва след това – покана за свободен разказ. Разпит на обвиняем в значителна степен е факултативно следствено действие, понеже обвиняемият има възможност за реализиране на правото си на защита, част от което право на защита е правото на мълчание – обвиняемият може да откаже да дава обяснения във връзка с провеждането на разпита.

Самопризнание на обвиняемия.

Чл. 91 НПК: обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия и самопризнанието не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото.Този текст поражда значителни спорове. Нямаме определение на самопризнание. Доктрината: самопризнанието е изявление на обвиняемия, с което той признава определени или всички факти по повдигнатото срещу него обвинение. Това доктринерно понятие се приема частично от съдебната практика.
Процесуална природа на самопризнанието. ВС: самопризнанието е доказателствено средство. Това виждане е спорно. Логическият и систематическият анализ на 83 и 84 НПК води до други изводи.
Разлика между доказателства и доказателствени средства. доказателствено средство са процесуално-технически способ за възпроизвеждане на фактите от обективната действителност, релевантни към разследваното престъпление. Доказателствено средство са предварително определени в процесуалния закон и самопризнанието не е предвидено от законодателя като самостоятелно доказателствено средство. ВС приема, че самопризнанието е самостоятелно доказателствено средство по аргумент на 86, ал.1: доказателствено средство са обясненията на обвиняемия. Ако тълкуваме 83 и 84 във връзка с 91, ал.2 НПК: самопризнанието не освобождава съответните органи от задължението да събират други доказателства: от една страна в 83 и 84 имаме доказателствени средства, от друга страна – 91. ал. 2: самопризнание и други доказателства. Ако тълкуваме 83 и 84 във връзка с 91: самият законодател е приел, че самопризнанието е по-скоро доказателство.
    Беленски: самопризнанието следва да се третира като факт от обективната действителност, като едно волеизявление, което подлежи на проверка и оценка и което следва да бъде приобщено към доказателствата по реда на чл.116 НПК (вж.акад.Павлов за доказателства и ДС).

Съдържанието на самопризнанието:

    1) Самопризнанието може да бъде насочено към изясняване на фактически въпроси, свързани с предмета на доказване, но със самото самопризнание не могат да се третират въпроси относно процесуалните последици от извършването му, понеже процесуалните последици от извършването му са от компетентността на съда. Самопризнанието следва да се различава от сделката със съда;
    2) С оглед обема на самопризнанието то бива:
        - пълни самопризнания: когато самопризнанието се отнася до всички елементи от предмета на доказване;
        - частично самопризнание: визират се отделни елементи от предмета на доказване или отделни елементи от фактическия състав на разследваното престъпление;
    3) От гл.т. на предмета на доказване по 85 спорен въпрос е може ли със самопризнанието да се третират елементи, свързани със вината и нейните форми, т.е. от субективната страна на престъплението. Една част от процесуалистите приемат, че е недопустимо. Въпросът за определяне и класификация на формите на вина е въпрос, който следва да се решава от съда и то едва при постановяване на присъдата. Друга част от процесуалистите: противоположната теза с аргумент, че третирането на формите на вината от обвиняемия е израз на неговото право на защита. Към това становище следва да се добавят и други аргументи: кой друг ако не обвиняемия може да каже какви са били намеренията му във връзка с разследваното престъпление. Друг е въпросът, свързан с другите елементи от субективната  страна на престъплението: тук следва да се извърши задълбочена проверка и оценка на самопризнанието – в частта му относно субективните елементи от състава на престъплението.
    4) В съдебната практика възниква въпросът следва ли да се приема частично самопризнание или трябва да има пълно самопризнание, за да бъде годно доказателство. Практиката на ВС е противоречива: в по-старите си решения – самопризнанието трябва да бъде пълно, т.е. да се отнася до всички обстоятелства по 82; в последните години за самопризнание можем да говорим, когато то се отнася до отделни елементи от предмета на доказване.  
Форма на самопризнанието може да бъде дадено в различна процесуална форма. Законодателят не е предвидил изрично, че самопризнанието трябва да бъде дадено само по време на разпита на обвиняемия. Първата процесуална възможност за получаване на самопризнание: 189 НПК – хипотезите на образуване на предварително производство. Предварително производство може да се образува, когато законов повод е личното появяване на дееца и заявлението му че е извършил престъпление. Самопризнание може да се получи при извършването на което и да е процесуално-следствено действие във всеки един момент от развитието на процеса, и в двете фази - досъдебната и съдебната фаза. Ако имаме годно извършен процесуално-следствен способ за събиране и проверка на доказателства (116) при всяко от тях може да се получи годно самопризнание. Това означава, че самопризнанието трябва да бъде направено пред компетентния орган, осъществяващ функцията по ръководство и контрол на процеса и само в този случай можем да говорим за годно самопризнание. Поради тази причина не бихме могли да приемем, че имаме самопризнание, когато то се съдържа в изявление на обвиняемия преди започването на процеса, в което изявление той твърди че е извършил престъпление. Когато е направено изявление, но не е имало процес – няма да има и годно самопризнание по 91, ал.1 НПК. Най-честата хипотеза на получаване на самопризнание – при разпит на обвиняемия. Изготвянето на видео- и звуко- запис по време на разпита на обвиняемия и получаването на признание по време на този разпит: тук следва да се изхожда от функцията на записа: правно-технически способ за фиксиране на резултатите от следствените действия. Трябва да се имат предвид  277, ал.2 НПК - те могат да се използват субсидиарно само след кота са прочетени обясненията на обвиняемия, съдържащи се в протокола за разпит. Самопризнание направено при насилие или заплаха не бива да се приема такова самопризнание, понеже то не е получено по реда и със способите, предвидени в НПК.
    Участието на защитник при извършване на самопризнание – трябва ли да участва защитник? Чл. 73 НПК урежда задължителното участие на защитник в наказателния процес. Ако участието на защитник е задължително, то и самопризнанието би следвало да става в негово присъствия, в противен случай има опасност от нарушаване на процесуалните интереси на обвиняемия и злоупотреба със самопризнанието.
Чл. 73 и сл.: участието на защитник в случаите, когато не е задължително участието му е оправдано при две обстоятелства:
1) защитникът ще се яви свидетел на факта, че самопризнанието е депозирано доброволно, не под заплаха или насилие;
2) участието на защитника може да има благоприятен психологически ефект върху обвиняемия и да съдейства благоприятно за депозиране на истинско и пълно самопризнание.
Отказ от самопризнание, направено в присъствието на защитник: трябва да се има предвид възможността обвиняемият да реализира правото си на защита, включително и да се откаже от самопризнание – единственото препятствие за реализирането на отказ: 210, ал.3 НПК – разпит пред съдия.

Мнимо самопризнание
    1) Същност: само  доброволното самопризнание може да е мнимо. Най-често причините за мнимо самопризнание имат личен характер: желанието да се предпазят трети лица от наказателна отговорност; очакването на изгода от самопризнанието – при престъпление, извършено в съучастие; очакването на облекчени отношения при разследването и по-лека присъда. Мнимо самопризнание  може да се разглежда и като елемент от тактическата организация на защитата.

Защита от мнимо самопризнание : в процеса на получаване на самопризнание: преценка на неговата достоверност. Самопризнанието задължително да се провери и оцени в съвкупността от наличните доказателства към момента на извършване на самопризнание.

Правни последици от самопризнанието (в две насоки):
    1) по отношение на развитието на наказателния процес;
    2) по отношение на приложението на материално-правния закон при постановяване на присъдата.

Процесуалните последици се свързват с улесняване на процеса на доказване, а материалните правни последици се свързват с реализирането на по-леко наказание. De lege ferenda е целесъобразно да се закрепи сегашната съдебна практика: по-лека присъда при самопризнанието.

Отграничения.

Самопризнанието следва да се различава от една друга процесуална фигура, известна на англо-саксонската система: признаване на виновността – следва да се третира само като частично признание относно субективните елементи от състава на престъплението. В англо-саксонската система тя е задължителен елемент от т.н. сделка с правосъдието, при която може да се постигне компромис между целите на наказателното правосъдие и реализирането на наказателната отговорност на  определено лице, включително и да се избегне наказателната отговорност.
Разпит на подсъдим. Различия от разпита на обвиняем.


Към разпит на подсъдимия се пристъпва след като председателят на съда покани подсъдимия да даде обяснения по обвинението. Това става в началото на съдебното следствие след прочитане на обвинителния акт от прокурора и след запитването дали е разбрал в какво се обвинява. Подсъдимият обаче може да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие.

Въпросите, подлежащи на тактическа прецинка са два: в каква последователност трябва да се проведе разпитът на подсъдимите, когато обвинението е срещу две или повече лица, и необходимо ли е някой от подсъдимите да бъде разпитван в отсъствието на другите.
При определяне поредността на разпита на подсъдимите се изхожда от три предпоставки: очаквана разностранност и изчерпателност; степента на достоверност; опасността от отрицателно влияние върху позицията на другия подсъдим и върху достоверността на неговите обяснения. Най-напред се разпитва непълнолетния подсъдим, съответно подсъдимият, който се очаква да даде по-разностранни и достоверни обяснения.
Подсъдимият може да бъде разпитан в отсъствието на другите, когато някой от подсъдимите не може да присъства и това няма да затрудни разкриването на обективната истина; при непълнолетни и пълнолетни съучастници; в случай на служебна зависимост на подсъдимите, която може да окаже неблагоприятно влияние върху обхвата и достоверността на обясненията; когато морално-етични съображения налагат това.

След завръщане на подсъдимия в съдебната зала председателят на съда го запознава с обясненията, при депозирането на които е отсъствал.

Подготовката обхваща по същество същите въпроси както и при разпита на обвиняемия. Но има и различия: съдът разполага с обясненията на подсъдимия, които той е дал в качеството си на обвиняем; може да използва останалите доказателствени материали, събрани от предварителното разследване; разпитът се извършва не от едноличен, а от колегиален орган.

Специално внимание се отделя на предмета на разпита. Съставя се план в три части.
В първата се отразява позицията на подсъдимия по главния факт; противоречията и непълнотата в обясненията му; веществените и невеществени доказателства на които противоречи; условията при които е станало възприемането и др.
Във втората се посочват въпросите, които подлежат на изясняване и способите които ще се използват, включително контролните и уточняващите въпроси.
В третата се фиксират различията, които евентуално могат да се появят между обясненията в предварителното разследване и в съдебното следствие и причините за тези различия.

Тактика на разпита на подсъдимия.

Разпитът се извършва в условията на публичност и състезателност; извършва се от колегиален орган и установяването на психологически контакт става на друга плоскост; нормативно е определена поредността на задаването на въпросите.

Подсъдимият дава обяснения под форма на свободен разказ, като през това време не бива да бъде прекъсван. На подсъдимия се поставят въпроси най-напред от председателя и другите членове от състава на съда, а след това от прокурора или частния тъжител, частния обвинител и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитника на подсъдимия.

Подсъдимият е запознат с материалите по делото и се е готвил за разпита, който за него е преди всичко средство за защита.

Когато прави самопризнание, трябва да се създадат условия за пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата, включително чрез предявяване на веществени доказателства и документи. Когато отхвърля обвинението, необходимо е посредством детайлизация на разпита, предявяване на веществени доказателства и документи да се направи съпоставка с другите доказателствени материали и др. При промяна на позицията от самопризнание в предварителното производство в отхвърляне на обвинението се налага, чрез детайлизация на разпита, задаване на контролни въпроси, използване на кръстосания и шахматния способ на разпит също да се направи съпоставка с обясненията в предварителното производство и др.
Обясненията на подсъдимия се закрепват в протокола за съдебното заседание, като в случаите, когато е извършен кръстосан разпит, въпросите и отговорите се записват така както са зададени.

Тактика на очна ставка. Особености на очната ставка в съдебното следствие. Очна ставка между две и повече лица. Очна ставка в гражданско производство.

Основания за извършване: наличието на съществени противоречия между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания. В теорията има различни становища относно процесуалната природа на очната ставка. Някои процесуалисти (между които акад. Павлов): очната ставка не е самостоятелно процесуално-следствено действие, а е вид разпит – едновременен разпит на две или повече лица. Друга част от процесуалистите очната ставка е самостоятелно процесуално-следствено действие – това становище се подкрепя и от повечето криминалисти. Аргументи:
1) очна ставка е със самостоятелна нормативна уредба;
2) Основанието за извършване й са различни от основанията за извършване на разпит;
3) Законодателят  е използвал самостоятелно наименование на това следствено действие;
4) очна ставка се извършва само между лица, които са били вече разпитани;
5) При очна ставка информацията относно събитието на престъплението постъпва едновременно и последователно от участниците в нея при условията на взаимно присъствие;
6) Разпитваните лица са длъжни да отговарят на едни и същи въпроси относно едни и същи факти и обстоятелства относно разследваното престъпление;
7) При очна ставка липсва свободния разказ;
8) При очна ставка участниците изразяват оценка към достоверността на получаваната от другите лица информация;
Очна ставка е самостоятелно следствено действие със своята нормативна уредба.
Очна ставка и разпит.
И двете са способи за събиране на гласни доказателствени средства. Спорен е въпросът относно задачите, които решава очна ставка – тук има две становища.
Очна ставка е процесуално-следствено действие само за проверка на вече събрани доказателства, на вече събрана информация. Това становище е неправилно, понеже законодателят никъде не е направил разграничение на способи само за събиране или само за проверка на доказателства: всеки от способите може да бъде използван както за събиране, така и за проверка.
Очна ставка е способ, както за събиране, така и за проверка на доказателствата, а освен това очна ставка може да решава и една трета задача: проверка на следствени версии. Решаването на тези задачи е резултат от няколко обстоятелства:
        1) съществуват благоприятни условия от психологически характер, които са свързани с присъствието на друго лице, което е запознато с поставените въпроси и
        2) поради обстоятелството, че има възможност за улесняване на асоциативните връзки и процеса на възпроизвеждане е конкретно насочен към изясняване на отделни факти.
Тактическа организация на очна ставка:
При тактическата организация следва да се изхожда най-напред от основанието за очна ставка – наличието на съществени противоречия: от тази позиция трябва да се тръгва при решаването на въпросите от подготовката;
Подготовката:
    1) проучване на материалите по делото, което има комплексно значение – необходимо е да се проучи цялата доказателствена информация в съвкупност с цел да се разкрие по-пълно противоречието между обясненията и показанията на лицата, които са ги депозирали. Проучването на материалите по делото  позволява да се решат следните въпроси:
        - до кои факти и обстоятелства се отнася противоречието ;
        - в каква форма и степен се проявява противоречието;
        - кои са причините за противоречието;
- кои от противоречивите обяснения кореспондират с другите факти и обстоятелства по делото;
Проучването създава възможност да се определи предметното съдържание на въпросите, които ще се задават и тяхната методологическа последователност.
    2) на второ място в подготовката следва да се разгледат въпросите за определяне на лицата, между които ще се проведе очна ставка и проучването на тяхната личност. Тук е важно да се определи въз основа на депозираните показания необходимостта от извършване на очна ставка въобще. Поставя се въпросът дали следва да се извърши очна ставка или повторен разпит, въпреки наличието на съществени противоречия. ВС има възможност да се произнесе по този въпрос и е приел, че извършването на очна ставка е задължително, когато противоречието има съществен характер, а то има такъв характер във всички случаи, когато се отнася до участието на определено лице в извършването на престъплението, до определяне на формата на вина и до определяне на някои елементи от обективната страна на състава на престъплението – главно елементи, отнасящи се до реализация на изпълнителното деяние. очна ставка следва да се извърши задължително, когато не съществуват други по-леки процесуални способи за проверка на вече събрани чрез разпита доказателства. Поради тази причина въпросът за определяне на лицата, между които ще се извърши очна ставка е субсидиарен  или функция от установяването на формата и степента на противоречие, съдържащи се в показанията на свидетеля или обясненията на обвиняемия;
    3) да се определи и броя на лицата, между които ще се извърши очна ставка: противоречия могат да бъдат в показанията на две или повече свидетели – следва да се реши дали да се извърши поредица очни ставки. Законодателят не е лимитирал броя на лицата, които могат да участват едновременно в очна ставка, но криминалистичната тактика и практика приемат, че е целесъобразно очна ставка да се извърши между две лица, не повече – в противен случай би се стигнало до усложняване на предметното съдържание на въпросите и до взаимни внушения между участниците и формиране на колективна памет.
Изборът между кои две лица следва да се направи очна ставка зависи от три обстоятелства:
1) от отношението между тези две лица;
2) от очакваната добросъвестност и точност на получаваната  информация;
3) от съдебния опит и възраст на участниците в очна ставка.
Следва да се имат предвид служебните и други отношения, които биха накърнили добросъвестността на депозираните показания и обяснения. Когато се определят лицата, между които следва да се извърши очна ставка, трябва да се реши въпросът, свързан със събирането на сведения за личността на тези лица. За това съществуват благоприятни условия, понеже очна ставка се провежда след разпита и компетентния орган вече има преки впечатления за всеки един от участниците. Въпреки това трябва да се съберат разностранни данни за следните обстоятелства:
        - за условията на възприемане и запаметяване на спорните факти, които ще бъдат изяснени с очна ставка;
        - данни за интензивността на въздействие на различни обективни и  субективни фактори ;
        - за отношението на лицата към разследваното престъпление – дали то се е променило след разпита и в каква насока;
        - за отношенията(роднински, приятелски, служебни и др.) между участниците и дали те са се променили след разпита;
    4) на четвърто място в подготовката на очна ставка следва да се определят въпросите, които ще се задават и последователността им. Тактически изисквания при определяне на въпросите:
        - въпросите трябва да бъдат изчерпателни и конкретни;
        - да се отнасят само до фактите по отношение на които има противоречие;
        - въпросите да следват хронологическата последователност на събитието на престъплението;
        - въпросите да са предметно и терминологично достъпни и за разлика от разпита на свидетели да не се задава блок от въпроси;
    5) на пето място в подготовката на очна ставка следва да се набележат тактическите способи и средства, които ще бъдат използвани при извършване на очна ставка. Тук следва да се изхожда от факта, че очна ставка предполага конфликтна ситуация с остро конфронтиране на интересите на участниците в нея. Тактическите прийоми, които ще бъдат използвани, следва да бъдат насочени към преодоляване на тази конфликтна следствена ситуация:
        - стимулиране на положителните качества на личността;
        - осигуряване на веществени доказателства, които да бъдат предявени;
        - използване на тактическия способ на внезапност на задавен на въпросите;
        - установяване на психологически контакт с цел преодоляване на негативното отношение към другите участници;
        - набелязване на въпроси, които да не позволят превръщане на ОЧНА СТАВКА в едновременен повторен разпит;
В практиката съществуват два подхода на подготовка на очна ставка: умишлено избягване и умишлено създаване на конфликтна ситуация. Следва да се подкрепи виждането, че очна ставка следва да бъде насочена към преодоляване на конфликтната ситуация
    6) определяне на времето и мястото на провеждане на очна ставка. Обикновено очна ставка се извършва през деня, освен в случаите, когато не търпи отлагане, а що се отнася до времето  - тук трябва да бъдат съобразени възможностите за продължително отсъствие и свободното време на участниците в очна ставка. Очна ставка продължава значително по-дълго време от разпита и предполага участниците в нея да останат на разположение на компетентния орган по-продължително време. Като продължителност: очна ставка следва да продължи до момента на пълно изясняване на противоречията, а не само на част от противоречивите факти и обстоятелства. Законодателят не е предвидил ограничения, свързани с мястото на очна ставка: обикновено очна ставка се осъществява в кабинета на следователя или прокурора, понеже в този случай по-голямата част от доказителствата и следственото дело са под ръка на компетентния орган, но няма пречка очна ставка да бъде извършена на друго място съобразно индивидуалните възможности на участниците в нея.
    7) На седмо място в рамките на подготовката: въпросът за систематичното място на очна ставка сред останалите процесуално-следствени действия. Основен въпрос тук: следва ли ОЧНА СТАВКА да бъде извършена веднага след констатация на противоречията: зависи от конкретната следствена ситуация и от събраните доказателства по делото. Криминалистичната практика показва, че колкото по-близо до извършения разпит се извършва ОЧНА СТАВКА, толкова по-добри резултати дава тя.
Участието на обвиняемия в очна ставка – задължително ли е участието на обвиняемия в очна ставка. От чл. 89 следва че е задължително, но обвиняемият има възможност да осуети извършването на очна ставка. Като запази мълчание и не даде никакви допълнителни обяснения. Фактът на мълчание не следва да се третира като утежняващо вината обстоятелство или да доведе до кредитиране показанията или обясненията на другия участник в очна ставка. Тежестта на доказване лежи върху компетентния орган, не върху обвиняемия и с очна ставка не бива да се допуска прехвърляне на тежестта на доказване.
Тактика на извършване на очна ставка.
Тя се различава съществено от разпита на свидетели. очна ставка започва с въпрос към всички участници в нея дали се познават и в какви отношения се намират. След това се преминава към задаване на въпроси относно противоречивите обстоятелства. На всички участници се задават едни и същи въпроси. Тактически най-целесъобразно е въпросите да се задават най-напред на лицето, от което се очакват добросъвестни отговори. Едва след завършване на отговорите следва да се зададе въпросът на другото лице, т.е. дава се думата на другия участник; Недопустимо е да се задават едновременно 2 или повече въпроси. При извършване на очна ставка не следва да се предлага на другия участник да вземе отношение и да коментира отговора на първия, а да даде своето обяснения на същия въпрос. При извършването на очна ставка не бива да се прекъсват необосновано, неаргументирано отговорите на поставените въпроси. Прекъсването е допустимо и наложително само когато има отклонение от фактите и обстоятелствата, които следва да бъдат изяснени. При извършване на очна ставка следва да се обърне внимание на спонтанните и инцидентни реакции на участниците в очна ставка. Компетентният орган предоставя възможност (след като зададе въпросите) на участниците в очна ставка да си задават взаимно въпроси. Тези въпроси също трябва да се отнасят към съществените противоречия, послужили за основание за извършване на очна ставка. При извършване на очна ставка също може да се използва задаването на система от контролни въпроси, но тези въпроси ще се отнасят към изясняване на източниците на информация и условията, при които е била формирана тази информация. Освен това могат да се задават въпроси, провокиращи морално-етичните отношения между участниците в очна ставка.
Фиксиране на резултатите и оценка на събраната информация. Резултатите от очна ставка се фиксират по два начина:
1) процесуален – изготвяне на протокол по 100-103
2) криминалистичен начин – изготвяне на звуков и видео-запис.
Оценката на получената информация следва да се извърши като се изхожда от следните обстоятелства:
    1) от фактическата и логическата обоснованост на информацията;
    2) от характера на източниците на информация;
    3) от причините, породили непълнотата и неточността в показанията;
    4) следва да се отчита взаимното влияние между участниците в очна ставка.
Особени хипотези на очна ставка.
Очна ставка със защитен свидетел по 97А е недопустимо. От тактическа гл.т. следва да се разграничат три особени хипотези на очна ставка:
Очна ставка между пълнолетни и непълнолетни: следва да се извърши само в краен случай, когато няма тактическа възможност да се избегне. особеностите на тази очна ставка са свързани с извършването й, а не с подготовката й. Въпросите, които се задават следва да бъдат поставени най-напред към непълнолетното лице, за да се избегнат внушения върху неговите показания. Въпросите, които се задават по предметното си съдържание трябва да бъдат съобразени с възрастта и психо-физиологическите особености на непълнолетния. Тази очна ставка предполага ограничения на продължителността й по време: по-кратка и съобразена с индивидуалните особености на непълнолетния. Тази очна ставка предполага използване на психологическите способи с цел преодоляване на страха и стреса на непълнолетния – целесъобразно е тя да се извършва само през деня и на място, което би създало максимален психологически комфорт на непълнолетния.
Очна ставка между лица, намиращи се в служебна зависимост. Особеността е свързана с решаването на някои въпроси от подготовката и фактическото извършване. При тази хипотеза на очна ставка следва да се изяснят в рамките на подготовката причините за противоречията, влиянието на отношенията на зависимост върху добросъвестността на показанията и последиците от депозирането на показанията. Извършването на очна ставка: особеното е че въпросите следва да се зададат най-напред на лицето, което е в зависимост и по възможност да се предотврати възможността за взаимно задаване на въпроси.
Очна ставка между роднини. В рамките на подготовката – следва да се изяснят въпросите. Дали има основания за отказ в участието в очна ставка – следва да се имат пред вид хипотезите на отказ от свидетелстване по 94 и 96 и ако има съгласие за участие в очна ставка, въпреки наличието на обстоятелствата по 94 и 96 НПК, да се изяснят причините за такова участие и последиците от извършването на очна ставка. Тук задължително трябва да се осигури възможност за взаимно задаване на въпроси между участниците в очна ставка.