Съдебна балистика – обща характеристика. Значение на съдебната балистика за откриване,изземване и изследване на следите и другите веществени доказателства, образувани при използването на огнестрелното оръжие.

Съдебна балистика – обща характеристика. Значение на съдебната балистика за откриване,изземване и изследване на следите и другите веществени доказателства, образувани при използването на огнестрелното оръжие. Откриване, фиксиране, запазване и изземване на огнестрелното оръжие, боеприпаси и на следите, които са образувани.


Обща характеристика.

Понятие.

Съдебна балистика представлява система от правила и препоръки /система от знания/ за откриване, фиксиране, запазване, изземване и изследване на огнестрелно оръжие, боеприпаси и следи от оръжие и боеприпаси. Тя заема самостоятелна място в криминалистиката. Предмет на съдебната балистика. Той е:
- разкриване на особеностите на процесите и явленията при изстрела;
- разкриване на закономерностите на образуване на следите и другите веществени доказателства;
- изследване на видовете и на значението им за разследването;
- разработване на способи и средства, правила и препоръки за откриване, запазване, фиксиране, изземване и изследване на оръжието и боеприпасите и на следите от тях.

Значение:

6.дава информация за:
1.от какъв вид оръжие е произведен изстрелът – чрез изследване гилзи и куршуми;
2.кога е възпроизведен изстрелът;
3.откъде е възпроизведен;
7.решава основни въпроси, свързани с разследване на престъплението, при което е използвано огнестрелно оръжие;

Възникване и развитие.

Основите на съдебната балистика се полагат в края на ХІХв. Тогава  се създават научните предпоставки и се очертават потребностите от знания в тази област. В резултат на това балистиката възниква в началото на следващия век. За развитието й оказват влияние нарасналите след І-вата световна война престъпления с огнестрелно оръжие.
Заедно с това се появява необходимостта от ефикасни средства за борба с тях. Първият значителен успех е създаването на сравнителния микроскоп. Разработва се методика на съдебно-балистичната експертиза и сравнително ефикасни тактически правила и препоръки за откриване, запазване, фиксиране и изземване на оръжието, боеприпасите и другите веществени доказателства.
Съдебната балистика има голямо значение в борбата с престъпленията, извършвани с огнестрелно оръжие, тъй като:
- съдейства за изясняване на широк кръг обстоятелства за мястото и времето на изстрела, посоката на куршума, годността на саморъчно направеното оръжие и др.
- осигурява специализирано извършване на огледа на местопроизшествието, на претърсването и изземването и на личния обиск в случаите на използване на огнестрелно оръжие.
- позволява да се идентифицира оръжието по намерените гилзи и куршуми, чрез извършване на съдебно-балистична експертиза, а когато това е невъзможно – да се определи груповата му принадлежност.

Видове огнестрелно оръжие

9.според предназначението:
7.бойно
8.ловно
9.спортно
6.различна законова уредба относно носене, купуване, колекциониране;

10.според дължината на цевта:
10.дългоцевно
11.средноцевно
12.късоцевно.
13.
11.според заряд:
14.едноцевно
15.многоцевно ( преобладават )
16.
12.според механизма на изстрела:
17.автоматично
18.полуавтоматично / има възможност за превключване на режима /
19.неавтоматично
20.
13.според релефа на канала на цевта:
21.гладкоцевно
22.набраздено (порезно) – по-точно (стабилизиране на куршума при изстрел)
23.
14.според размера на канала на цевта:
24.4,75~ 45 ( набраздено )
25. ~ 18 ( гладкоцевно)
26.
15.според мястото на капсулата на патрона:
27.с централно възпламеняване
28.със странично възпламеняване
29.с кръгово възпламеняване.



Части на патрона.

1. при нарезно оръжие – гилза, капсул, барутен заряд и куршум;
2. при гладкоцевно оръжие – гилза, капсул, барутен заряд, картонени тапи, сачми, тапа картонена.

Части, участващи в процеса на следообразуване:
5.цев
6.ударен механизъм
7.спускателен механизъм
8.изхвъргач на гилзата
9.отражател на гилзата

Процеси и явления при изстрел.

Възникват едновременно няколко основни процеса, които имат отношение към образуването на следите и др. веществени доказателства. Първият е топлинен процес. При пълното развитие на този процес температурата от изстрела достига до 3000 градуса. Вторият процес е процесът на налягане. Той е резултат от отделянето на газове при изгаряне на барутния заряд и от 250-360 в началото налягането може да достигне и до 3500 атмосфери. Благодарение на това куршумът се отделя от гилзата и се придвижва в набраздената част на цевта. По голямо значение има топлинният процес. Без пълното му развитие не е възможно да се получи нужното налягане, а оттук и максималното скорост и очакваната ударна сила на куршума.
Едновременно с топлинният процес и налягането протичат и физични, химични и механични процеси. Те също имат значение за образуването на следите и за възникването на т.нар. вторични следи

Процес:

4.възпламеняване
5.образуване на първоначални газове
6.отделяне на куршума
7.излитане на първоначални газове
8.излизане пред куршума на силно нагорещен въздух в резултат на силно покачване на налягането и излитане на нови газове
9.излитане на куршума с приблизително 1 км/сек.; температура-3000 градуса Целзий
10.силен пукот с пламък ( поради газовете)

Следи от изстрел.

Образуват се два основни вида следи: следи отражения /следи в тесния смисъл/ и други следи /следи в широкия смисъл/. Първата група следи позволява да се идентифицира оръжието, а когато това е невъзможно – да се определи груповата му принадлежност; втората – да се изяснят други обстоятелства по делото.


Следи отражения се образуват върху куршумите и гилзите.

Върху куршумите:

1. при зареждане в два случая. Първо, при издърпване на затвора се образуват следи върху долната част на затвора. Във втория случаи – при вкарване в патронника се образуват следи от среза на патронника.
2. при изстрел в два случая. При първоначалния контакт с нарезите се образуват първични следи от нарезите. Във втория случай – при движение в цевта, се образуват същинските следи от нарезите и следи от газовото отверстие.

Следи върху куршуми:

30.следи в тесен трасеологичен смисъл на понятието;
31.
32.като обемно статични или повърхностно динамични;
33.
34.образуват се в зависимост от особеностите на повърхността на цевта ( отразяват е броя на нарезите – между 4 и 8 ) от посоката на нарезите по посоката на часовниковата стрелка;
35.
36.размерът зависи от ширината на полетата на нарезите и ъгъла на наклона на нарезите и тяхната дълбочина;
37.
38.най-често: под формата на бразди, отразяващи водимите и водещите граници на нарезите, липсват следи от средната част на полетата (при слабо износен канал)
39.
40.силна плътна набразденост, липса на ясно очертани бразди – при силно износен канал на цевта
41.
42.отразяват се и особеностите на полетата на канала – образуват се динамични следи – трасета в резултат на различни издатини върху полетата на цевта ( издатини – производствени или поради метализация поради произвеждането на изстрела)     

следи и в резултат на контакт с прегради – различни механични деформации, в резултат на които може да има и частично унищожаване на следите от нарезите и полетата.


Върху гилзите се образуват следи:

1. при зареждане в три случая. При издърпване на затвора се образуват следи от долната част на затвора. При придвижване на патрона се образуват следи от отвора на магазина. При вкарване в патронника се образуват следи от слеза на патронника.
2. при изстрел в два случая. При удар върху капсулата се образува следа от ударника. При връщане на гилзата – следа от патронния откат.
3. при презареждане в три случая. При издърпване на гилзата се образува следа от изхвъргача. Пи удар в отражателя – следа от отражателя. При вторичен контакт със затвора – следа от края на отвора на затвора.

Следи по гилзата:

4.следи върху корпуса на гилзата под формата на надлъжни нарези  на пълнителя

5.следи и върху дъното на шапката на гилзата:
43.в резултат на контакт с жилото на ударника
44.в резултат на контакта с чашката на затворния механизъм
45.в резултат на контакта с патронника в резултат на отката
46.в резултат на отделянето й от оръжието ( от изхвъргача върху гилзата – при отделяне на вторични газове)
47.от отражателя при изхвърлянето на гилзата:
7.отражател- метална пластина, пресреща гилзата, за да не изхвръкне назад, а я отклонява встрани
8.
6.следи върху външния край на дъното и шапката на гилзата – няколко групи, неустойчив характер, зависят от силата на заряда, и от вида и системата на огнестрелното оръжие;
48.при гладкоцевно оръжие – следи върху гилзата и шапката, зарядът е многокомпонентен ( различни по размер метални частици, които при изстрела се оформят като ветрило); следите са главно от жилото и от чашката на затвора, гилзата остава в цевта.

Следи в прегради и чуждо тяло:

49.в резултат на механичните взаимодействия между куршума и преградата/ или чуждото тяло
50.в зависимост от деформациите:
1.следи от пробиване;
2.“слепи” следи – канали;

следи от пробиване:липсва материя, следата е под формата на канал(обикновено в кръгла форма), като входният отвор има обърнати по посока на движението …,обърнати навътре, изходният – обърнати навън по посока на движението; обратна хипотеза – в гума, друга еластична материя; при чуждо тяло, дърво е т.н. – изходният отвор е по-голям и липсва значително количество материя;
слепи следи-канали: куршумът е преустановил движението си в преградата като материята е запазила първоначалната си структура  и куршумът е претърпял минимални изменения;  образуват се в плътни, дебели материи;

Следи. Значение.

По следите върху куршума и гилзата може да се идентифицира оръжието, защото те притежават достатъчно частни идентификационни признаци в резултат на механизма на образуването им под влияние на топлинния и други процеси при изстрела, на атмосферното налягане и т.н.; характеризират се с устойчивост; не могат да бъдат повредени или унищожени в резултат от атмосферни условия или заинтересовано лице; отразяват самостоятелно и независимо различни особености на оръжието; образуват се едновременно върху два независими следовъзприемащи обекта.
Следите в широк смисъл са три вида: вторични; следи от куршума върху един или повече обекта на местопроизшествието и следи от упор върху човешко тяло. Най-голямо правно значение имат вторичните следи. В зависимост от произхода си те биват:

- следи от механичното действие на барутните газове. Срещат се при изстрел от 5-10 см. и зависят от три фактора: количество и качество на барута, интензивността на горене и характера на преградата, изразяват се в разкъсване на краищата на входния отвор.

- следи от термично действие на барутните газове – обгаряния, прегаряния, запалване. Срещат се при близък изстрел и зависят от барутния заряд, дължината на цевта и характера на преградата. Образуват се в резултат на изхвърляне на горещи частици барут.

- следи-наслоения от частици от сажди, ръжда и огнестрелно масло. Те образуват т.нар. пояс на метализация и замърсяване. Образуват се около входния отвор на куршума - в резултат на отделяне на частици метал както от куршума, така и от цевта на огнестрелното оръжие; пояс на метализация понякога е видим, ако зарядът е бил много силен, ако пояс на метализация е невидим – открива се с рентгенографски/ или спектрографски методи.

- следи от опушване. Разполагат се радиално в две части – централна и периферна следите от опушване могат да се открият не само с визуално наблюдение, но и с химични и микроскопски методи.

- следи от неизгорели барутни зрънца.

- следи от оръжейно масло образуват се само след първия изстрел; могат да се срещнат при изстрел на разстояние 30-150 см. отдалеченост от преградата; образуват се под формата на капчици или следи около входния отвор в резултат на отлагане на частици масло

- следи от метален прах.
Вторичните следи се образуват само при определени условия – малко разстояние между следообразуващия и следовъзприемащия обект и нормално протичане на процесите при изстрела. Тези следи подлежат на бързи изменения по влияние на външни фактори. Вторичните следи имат значение за разследването в три насоки:
- за установяване на разстоянието, от което е произведен изстрелът;
- за установяване времето на изстрела;
- за определяне на груповата принадлежност на оръжието и дали следите са оставени от първия или следващите изстрели.

Откриване.

Откриването на оръжието и боеприпасите има значение освен за нуждите на експерта, но и за установяване на местопрестъплението, изясняване на важни обстоятелства по делото и за изграждане на версии.
Оръжието и боеприпасите се търсят по правило на територията на местопроизшествието и заобикалящата го среда. Внимание се отделя на самото местопроизшествие, пътят по който е пристигнал и си е тръгнал извършителят, естествените скривалища, водните площи и т.н.
За откриването се използват три метода: вероятностен, мисловната реконструкция и инструменталният метод.
Чрез вероятностния метод се изгражда система от версии за евентуалното местонахождение на оръжието и боеприпасите. Взема се предвид протичането на процесите при изстрела, евентуалното изменение под влияние на външни фактори, реакциите на извършителя и възможностите за укриване на оръжието. Ролята на версиите е голяма и при прилагането на другите два метода - инструменталният и мисловната реконструкция.
Мисловната реконструкция почива на закономерната връзка и зависимост между отделните факти и обстоятелства, намерените следи и други доказателства. Това позволява да се анализира механизмът на деянието и да се установят закономерностите в отразяването му в обективната среда.
Инструменталният метод се изразява в използване на различни технически средства – металотърсач, рентгенов апарат и др. Това спестява време и позволява да се проверят недостъпни за визуално изследване места.
Откриването на следи от огнестрелно оръжие се осъществява при извършване на три основни следствени действия:
51.оглед;
52.претърсване;
53.изземване.

Фиксиране.
Извършва се по два начина: в протокола на съответното следствено действие и фотографски.
Протоколът, (протокол по 100 НПК) освен че позволява да се приобщят към доказателствените материали по делото намерените следи и други веществени доказателства, съдържа и много важна информация. В него се описва положението на оръжието и боеприпасите спрямо трупа и другите обекти на местопроизшествието, от коя страна се намира; заредено ли е и др. Подробно се описват отличителните белези на оръжието – вид, фирмени знаци, система, образец, калибър и степан на изправност, състояние на канала и цевта, положение на ударника, наличието или липса  на патрони в патронника, пълнителя или барабана. Отразява се много точно връзката с другите обекти на местопроизшествието.
Фотографската фиксация има значение не само поради бързината, пълнотата и обективността на информацията, която съдържа. Тя дава възможност за нагледност, а оттук и за изводи по време на целия наказателен процес, както за по-бърза и по-правилно организиране на съдебно-балистичната експертиза. Въз основа на детайлните снимки могат своевременно да се предприемат издирвателни действия, а от възловите снимки да се почерпи информация за връзката на оръжието със заобикалящите го предмети.

Изземване.
Изземването на оръжието и боеприпасите се извършва при спазването на следните правела:
- запазване на оръжието и боеприпасите в състоянието, в което са открити;
- обезопасяване на оръжието и освобождаването му от заредено положение;
- запазване на следите от ръце, от биологичен произход и др. върху оръжието;
- осигуряване на условия за пренасяне на оръжието и боеприпасите до съответната лаборатория за изследване без повреждане на образуваните признаци.
Изземване не трябва да се допуска преди фиксирането на оръжието и боеприпасите и в протокола, и фотографски и преди оценката на местопроизшествието и обектите, с които те са в определена връзка и зависимост.