Съдебно-почеркова експертиза. Обща характеристика. Понятие за почерка и факторите, които оказват влияние за изменението му. Свойства на почерка. Идентификационни признаци

Съдебно-почеркова експертиза. Обща характеристика. Понятие за почерка и факторите, които оказват влияние за изменението му. Свойства на почерка. Идентификационни признаци. Основания за назначаване. Обекти и задачи. Видове сравнителен материал.


Почерковата експертиза заема основно място сред експертизите на документи.
Развитието на почерковата експертиза може да се раздели на четири етапа.
Първи етап – начало на държавната организация на експертизата – във Франция е създадена корпорация от специалисти за съдебно изследване на документи.
Втори етап ХVІІ-ХVІІ в. – поява на първата специализирана литература в областта (публикациите на Франсоа Демел и Жак Равеню – ХVIІ в.)
Трети етап края на ХVІІІ-началото на ХІХ в. – възникване и развитие на основните направления в областта на почерковата експертиза и на графологическата школа.
Четвърти етап – отнася се до състояние на почерковата експертиза в наши дни.
Съществуват три направления в развитието на почерковата експертиза.
Първото направление е калиграфското – основната му теза е извършване на експертизата от истински калиграфи (краснописци), т. е. от лицата, които най-добре познават особеностите на почерка.
Второто направление е белегоописателното – негов създател в края на ХІХ в. е френският криминалист Ал. Бертийон и се основава на метода на словесния портрет. Според него трябва да се изследва степента на повтаряемост на признаците на почерка, подписа и цифровото писмо.
Третото направление е графометричното – целта тук е да се установят количествените пропорционални величини на признаците чрез измерване до десети от милиметъра, което води до обективност и достоверност на изводите, но не дава възможност да се отчитат качествените особености на признаците.
Най-дълбоки следи в развитието на почерковата експертиза е оставила графологическата школа – неин родоначалник е италианецът Камило Балдо. Според тази школа почеркът отразява особеностите на човека – характер и степен на интелигентност, здравословно състояние, за волята и темперамента му.

Същност.
    Почеркът е система от привични движения на ръката (писмено-двигателни навици), проявяващи се автоматизирано благодарение на изградения в кората на големите полукълба на главния мозък динамичен стереотип. Той е неразривно свързан със закрепваната информация или волеизявление на човека – затова може да се прояви различно в зависимост от целевото предназначение на документа.
Почеркът е един от сложните навици на човека - при формирането му участват мозъкът, зрителните и слуховите органи и значителна част от мускулите на ръката. При това съгласувано проявление на първата и втората сигнална система доминиращо значение има втората сигнална система.


Свойства на почерка.

Почеркът се характеризира с три основни свойства:
27.индивидуалност – основно свойство на почерка, което се определя от психофизическите особености на човека и от външните (материални) условия;
28.устойчивост – зависи от продължителността на еднотипно проявление на основните фактори;
29.комуникативност – изразява единството между мисловната и писмено-двигателната дейност.

Фактори оказващи влияние за изменение на почерка.
Почеркът се изменя по влиянието на четири групи фактори: обичайни, случайни, патологични и криминални. Според продължителността на въздействие те биват трайни и временни.
Обичайни фактори са обективните условия на писане – светлина, температура и влажност, поза и положение, състояние при писането (в движение или в статично положение, прав или седнал), пишещият прибор и бързината на писане, психическото и здравословното състояние на лицето, интелектуалното и образователното му равнище. Под влияние на тези фактори намалява обработеността и свързаността на почерка. Затруднява се координацията на движенията на ръката и се изменят графическите форми на по-сложните букви и буквени елементи.
Случайни фактори се екстремните физически и психически условия, в които е попаднал пишещият, непредвидими и неочаквани ситуации, за които няма предварителна подготовка и нагласа. Под въздействието на тези фактори пишещият използва само една част от своя потенциал и почеркът в ръкописния текст носи белезите на посоченото състояние. Липсва описателност и обстоятелственост на  текста. Изложението е телеграфно. Изменени са много от общите и честните признаци на почерка.
Патологични фактори са трайните заболявания, постепенно водещи доразрушаване на почерка. Към тях се отнасят различните видове травми с дълбоко отражение върху личността на автора, увреждания на психиката (шизофрения, олигофрения),трайните нервни и други заболявания, като паркинсонова болест, атеросклероза и др. Под влияние на тази група фактори се разграждат писмено двигателните навици и се разрушава смисловата същност на текста, като се появяват калиграфски недостатъци, т. нар. дисграфия и аграфия.
Криминални фактори. Умишленото изменение на почерка се извършва по два начина: чрез маскировка и чрез имитация.
Маскировката се изразява с съзнателно потискане на стереотипното проявление на признаците на почерка и изменяне на привичните писмено-двигателни навици. Затова в тези случай се отразяват и различни от обичайните за лицето общи и частни признаци. Авторът проявява внимание в две насоки: за избягване на типичното проявление на признаците на собствения почерк и за постигане на различия. По правило колкото текстът е по-голям, толкова повече са възможностите за идентифициране на автора.
Познати са три вида маскировка:
30.писане със забавени или ускорени (по-рядко) движения на ръката – тук изменението на признаците зависи от два фактора: от обема на ръкописния текст и степента на тренираност на писане със забавени (ускорени) движения;
31.маскировка чрез писане с печатни букви – също зависи от обема на текста, от степента на тренираност на автора и общата степен на развитие на писмено-двигателните навици. При изследването в тези случаи се използват ръкописно написаните букви и буквени елементи, които съпътстват посочения вид маскировка; признаците на цифрите и препинателните знаци и признаците на писмената реч;
32.маскировка чрез писане с непривична ръка – отличава се с неустойчивостта на наклона на почерка и недостатъчна обработеност, неравномерният размер и разтегнатост на буквите, слабата свързаност и др. Среща и се огледално изображение на буквите. В същото време благодарение на т. нар. пренасяне на динамичния стереотип от дясната на лявата ръка се отразяват присъщите на лицето признаци на почерка, особено когато след травми или поради други причини то е продължило да пише с лявата ръка. При посочените условия е възможно да бъдат решени успешно и двете задачи: установяване на факта на маскировката и идентифициране на автора. Изключение правят случаите на еднакво развити писмено-двигателни навици на двете ръце.

Имитацията на почерка се изразява в стремеж за наподобяване почерка на друго лице.
Познати са три вида имитация:
33.имитация по памет – трудна и много неточна, поради което се среща рядко и лесно може да бъде установена;
34.имитация на око (чрез рисуване) – характеризира с по-ниска координация и степен на обработеност от имитирания текст;
35.смесена имитация (чрез тренировка) – позволява да се постигне най-голямо сходство;

Назначаване на почеркова експертиза.
    Най-често срещаното основание е оспорването – твърдението, че документът не е написан от на лицето, от името на което изхожда. Обикновено експертизата се възлага на един експерт и изследването е еднородно, макар че не е изключено назначаването на колективна експертиза с комплексно изследване.
    Обект на експертизата е почеркът, отразен в ръкописния текст на документа (включително ксероксно  копие или фотоснимка) или в отделни бележки и други писмени материали. Колкото по-голям е обемът на ръкописния текст, толкова повече задачи могат да бъдат решени
    Задачите на експертизата могат да бъдат обединени в три групи:
        1) идентификационни – установяване на автора на ръкописния текст;
    2)определяне груповата принадлежност – установяване от мъж или от жена е написан текстът;
    3) установяване на определени обстоятелства – маскировка или имитация, професията и здравословното състояние на автора.

    В подготовката на експертизата се отличават три основни момента: осигуряване на сравнителен материал; изпращане на необходимите за експертното изследване материали по делото и построяване на експертни версии.

Видове сравнителен материал.

Използват се три вида образци за сравнение:

36.свободни – документи и други писмени материали, написани преди подправката на документа. Затова почеркът в тях не носи отпечатъка на произтичащите от разследването психологически особености. Трябва обаче да притежават две основни качества – достоверност на произхода и съответствие по време с изследвания ръкописен текст;

37.условно свободни – написани са след подправката на документа;

38.експериментални – дават възможност да се подложат на аналитично и сравнително изследване най-много признаци и да се установи влиянието на най-много фактори. При вземането им трябва да се спазват някои изисквания:
39.за смислово и графическо съответствие;
40.за сходство на условията при създаването им;
41.за обхващане на всички предполагаеми варианти;
Експерименталните образци се осигуряват по два начина – под диктовка (същински експериментални образци) и чрез приписване на предварително подготвен текст в присъствието на следователя или съда.

И трите вида образци за сравнение трябва да са:
    - достоверни по произход
    - съпоставими с изследвания ръкописен текст
    - обхващат всички варианти
    - съответстват по време

    Важна част от подготовката е и осигуряването на съответните материали по делото. От тях могат да се установят условията при които е написан документа, мотивите и основанията за това и др. Въз основа на това по-лесно се изграждат експертните версии и по-сполучливо се избират способи и средства за изследване.

Извършване на почеркова експертиза.

    Най-съществената особеност на извършването на почерковата експертиза е откриването на идентификационните признаци на почерка и обясняване на механизма на образуването и изменението им под въздействието на различни фактори.

Идентификационни признаци.

    Съществуват различни класификационни системи за признаците на почерка. Най-разпространено е деленето им на общи и частни.

Към общите признаци се отнасят:
42.строежът на почерка;
43.наклонът;
44.размерът;
45.разтегнатостта;
46.свързаността;
47.гладиолажът;
48.натиск при писането;
    По тях могат да се определят само общите особености на почерка и затова не се използват самостоятелно за идентифициране на автора. Общите признаци са по-лесни за маскиране или имитиране и в по-голяма степен зависят от неблагоприятното въздействие на външните и вътрешните фактори.

Към частните признаци се отнасят:
49.разположение на точката на започване на движенията на ръката и начинът на започване;
50.посоката на движенията на ръката;
51.формата;
52.относителните размери и взаиморазположението на  буквите и буквените знаци;
53.формата на движенията на ръката;
54.броят на движенията на ръката;
55.сложността на движенията на ръката;
56.разположението на точката на пресичане;
57.разположението на точката на завършване на движенията на ръката и начинът на завършване.
    Частните признаци се установяват по-трудно от общите, но и са по-трудни замаскиране или имитиране. Те имат първостепенно значение при решаване на задачите на експертизата не само защото се отнасят до съществени особености на почерка, но и защото отразяват тези особености автоматизирано, спонтанно.
Според проф. Цеков почеркът притежава и трета група признаци – координация на движенията на ръката и обработеност на почерка. Тези признаци играят голяма роля, тъй като пряко влияят върху индивидуалността и устойчивостта на общите и на частните признаци. По същество това са основни признаци, които обхващат и отразяват синтезирано най-устойчивите особености на почерка. Въз основа на тях могат да бъдат установени обективните закономерности, които водят до образуването, изменението и разрушаването на общите и частните признаци.
Координацията на движенията може да бъде установена чрез изследване и установяване на сложността и на броя на движенията на ръката при написване на отделните букви и буквени елементи; на свързаността и  скоростта на писане; на броя на буквите на буквените елементи, написани без вдигане на пишещият прибор от листа и др.
Обработеността на почерка може да бъде установена чрез изследване и установяване на особеностите (обработеността) на графическите форми на буквите и на буквените елементи, особено на буквите със сложна графическа форма; на особеностите на натиска, на съотношението между размера на буквите и разтегността; на начина на свързване на буквите и буквените елементи; степента на отклонение от образците (учебните) и др.

Изследване.
    При изследването на почерка се използват различни методи – аналитико-описателният и аналитико-сравнителният, микроскопският и фотографският, вероятностно-статистическият метод за оценка на съвпаденията и различията и др.