Следи от ръце. Значение за разкриване на престъпленията. Място на следите от ръце при разкриване на кражби, грабежи и други престъпления

Следи от ръце. Значение за разкриване на престъпленията. Място на следите от ръце при разкриване на кражби, грабежи и други престъпления. Откриване, фиксиране,запазване  и изземване на следите от ръце.


Следите от човек се разделят основно на две групи:
- следи-отражения на външния строеж на отделни органи на човека – от ръце, крака, зъби и др.;
- следи от биологичен произход – кръв, слюнка, пот и др

Понятие.

Следи от ръка са материално фиксирано отражение на морфологичния строеж на дланта и пръстите на човешката ръка, оставени на територията на местопроизшествието.

Следи от ръце. Значение.

Заемат първостепенно значение сред другите следи поради две причини: срещат се най-често в практиката и позволяват сравнително бързо да се открие извършителят. Дават отговор дали определено лице има връзка с местопроизшествието и на тази основа, чрез дактилоскопичната експертиза да се установи авторът на деянието. По формата и размера на следите от ръце може да се установи дали са оставени от мъж или жена; от кой пръст, от коя ръка и т.н.
Важността им се определя и от функционалното предназначение на дланта и пръстите на човешката ръка. Не зависят от вида на разследваното престъпление.
Следите от ръце осигуряват благоприятни възможности за разследването в три насоки:
- идентифициране на лицето, което ги е оставило;
- определяне на груповата принадлежност на лицето, когато не е възможно идентифицирането му;
- изясняване на различни обстоятелства по делото относно механизма на престъплението, способите, които са използвани и др.

Следите от ръце притежават следните основни свойства (по Цеков - 4, по Беленски – 5):
1.Индивидуалност – към настоящия исторически момент от развитието на човечеството не съществуват две лица, които да имат идентичен кожен строеж върху дланта и пръстите на ръката.
2.Устойчивост – кожният релеф се формира в шестия месец от ембрионалното развитие и се запазва до 9 месеца след смъртта.
3.Възстановимост – кожният релеф, ако не е нарушен най-долния слой се възстановява в първоначалния си вид.
4.Отражателна способност – дължи се на отделянето на пото-мастно вещество и полепването му върху предметите, с които контактува дланта и пръстите. Особено е, че върху дланта и пръстите има потни жлези, но не и мастни.
5.Възможност за класификация – върху дланта и пръстите има три типа линии, очертаващи морфологичния строеж на кожата:
1) бели линии – безсистемно разположени върху меките части на дланите и пръстите;
2) флексорни линии – в местата на естествените ставни връзки;
3) папиларни линии – те са в средния пласт от строежа на кожата: представляват система от линии, които никога не се пресичат. От папиларните линии с най-голямо значение са тези върху ноктевата става, върху първата става на пръстите. Папиларните линии се делят на три основни вида:
1) дъговидни папиларни изображения/линии: арковидни и елховидни;
2) примковидни папиларни линии:
а. в зависимост от разположението на примката: паралелни и насрещни.
б. в зависимост каква форма имат отделните примки: обикновени примки; извити примки; полувенчати; затворени (примки -  ракети).
в. в зависимост от посоката на отвора на примката: улнарна (от ulna), за която са вързани 4-те пръста - отвор на примката сочи към малкия пръст; радиална ( палеца )- отвор на примката сочи към палеца.
3) кръговидни папиларни изображения:
а. обикновени кръговидни;
б. спираловидни: обикновени; спирали – охлюви.
в. насрещни спираловидни.

Следите от ръка се подчиняват на общата класификация на следите – отражения. Типичната следа от ръка е повърхностна, слабовидима, в повечето случаи следа – наслоение.

Образуване на следи от ръце.

Следите от ръце се образуват от външния релеф на кожата, който се състои от морфологични особености: папиларни линии; флексорни линии; бели линии и пори. Папиларните линии се срещат по цялата вътрешна част на дланта на ръката и пръстите, но най-добре са изразени в последната фаланга на пръстите. Флексорните линии се образуват на мястото на сгъването на пръстите и на дланта, а белите линии – произволно върху пръстите и дланта. Порите са микроскопични отвори на потните жлези и се срещат навсякъде по кожата.
Следите от ръце могат да се образуват от различни части на ръката в хода на престъплението. На практика обаче се използват само някои от тях. Това са следите оставени върху гладка повърхност, те най-добре отразяват папиларните изображения, защото не поглъщат следообразуващото вещество, по лесно се откриват, фиксират и изземват.
Следите от ръце се образуват по два начина – с помощта на отделяния от човек потомастен-секрет /следи наслоения/ или вследствие отделяне на образуващите следата вещества /следи отслоения/. Следи от ръце се оставят и при ползването на ръкавици – от самата ръкавица. Тези следи позволяват да се установи дали следата е образувана при хващане, удар, докосване, от каква материя е ръкавицата и др.

Видове следи.

Според механизма на образуване биват статични и динамични, в зависимост от степента на информативност – видими, слабовидими и невидими. Освен това следите от ръце биват следи наслоения и следи отслоения. Първият вид са по-често срещани в практиката.
С оглед характера на настъпилите върху следовъзприемащия обект изменения се образуват обемни и повърхностни следи. Обемните са по-рядко срещани. Ако следообразуващото вещество не е погълнато от обекта, повърхностните следи са също вид “обемни”, макар и с незначителен релеф.
Папиларните линии притежават три много важни свойства: индивидуалност, устойчивост и възстановимост, които са в органическа връзка и взаимна зависимост. Благодарение на тях следите от ръце са годни за идентификационно изследване.
Индивидуалността на папиларните линии практически изключва съвпадение на признаците на следите от ръцете на две лица.
Устойчивостта на папиларните изображения следва да се разбира в два аспекта: като непроменима качествена характеристика на признаците и като устойчивост на въздействието на неблагоприятните външни фактори.
Възстановимостта е резултат от самозащитната функция на организма.
Папиларните изображения подлежат на стройна и практически удобна класификация. Според формата, която имат, следите от ръце се разделят на три вида: примковидни /65%/, кръговидни /30%/, дъговидни /5%/. От своя страна трите вида се разделят на подвидове.

Откриване, проявяване, запазване и изземване на следите от ръце:

Откриване на следите от ръце.

Използват се и трите метода за откриване на веществени доказателства въобще:
1) Вероятностният метод – изхожда се от функционалното предназначение на дланите и пръстите.
2) Метод на мисловна реконструкция – изхожда се от вида на разследваното престъпление и отразяването му в обективната действителност.
3) Инструментален метод – използват се:
а. оптически увеличителни прибори – лупи с малко увеличение и голямо зрително поле;
б. използват се лъчи от невидимия спектър на светлината – главно ултравиолетови лъчи, които предизвикват скритите свойства да луминисцират или фосфоресцират;
в. използват се различни видове светлина:
- преминала – т.е. наблюдение срещу светлинен източник;
- наклонена – която пада под определен наклон спрямо повърхността, върху която се търси следата.

И трите метода са в органическа връзка и зависимост помежду си. С помощта на версиите се определят обектите, върху които е възможно образуването и запазването на следи от ръце. Обектите, върху които се предполага, че има следи от ръце, се категоризират като задължителни, вероятни и слабо вероятни. Едва след изграждането на достатъчно обосновани версии се пристъпва към използване на инструменталния метод. Следите се търсят с помощта на осветителни средства с падаща и косо насочена светлина, с повърхностно и преминаващо осветление; на оптически увеличителни прибори и на източници на UV лъчи.

Откриването на следи по метода на проявяването е допустимо, ако прилагането на другите методи не е дало резултат. Проявлението има функция да направи следите по-удобни за работа. В същото време то дава отговор на въпроса има ли следи от ръце или части от следи. Но този метод крие и някои неудобства: може да се използва за изследване на неголеми площи и по отношение на отделни обекти, а при некачествено проявление съществува опасност от повреждане или унищожаване на някои от следите.

Проявяване на следите от ръце.

Откриване се различава от проявяване!

Съществуват две групи методи за проявяване на следите или правене от слабовидими във видими:
1) физични методи:
23.метод на опрашване с различни видове прахове и
24.метод на опушване с дребнозърнести сажди;
2) химични методи: използват се различни видове вещества, които предизвикват оцветяване на следата при взаимодействие: ацетон; нинхидрин; алоксан; сребърен хлорид.
Изборът на способите и средствата се определя от давността на следите, от качеството на обекта, върху който те се намират, от степента на поглъщане на потомастния-секрет от следовъзприемащия обект, от степента на влажност, цвета и др.
Физичните методи се използват при следи с по-малка давност, по-пресни, наскоро оставени, докато химичните методи се използват при стари следи и то върху повърхности, които имат целулозна основа.

Опрашването е един от най-старите и достъпни методи за проявление на следи от ръце. Извършва се с различни по цвят прахове, които трябва да отговарят на три изисквания: да притежават дребнозърнест строеж; да са в сухо състояние; да са контрастни по цвят на следовъзприемащия обект. Избраният прах се нанася върху следата с помощта на четка или чрез посипване на праха върху обекта, а също и с пулверизатор. Най-често се използва графитен прах, оловен окис, алуминиев прах, меден окис, цинков окис, железен прах и др.
Голямо е значението на т.нар. магнитни прахове. Те се нанасят по-лесно, без директен контакт на четката с обработваната повърхност, и се закрепват по-устойчиво към потомастния екскрет. Затова почти не се използват други прахове.
Опушването се извършва по два начина: с йодни пари и със сажди. С помощта на йодни пари могат да се проявят следи, намиращи се върху замърсени с растителни и други масла обекти. То е подходящо, когато местонахождението на следите не позволява да се използват прахове, осигурява цветно проявление и оцветяване с по-голям контраст. Очертават всички детайли на следите, но недостатъкът им е, че са нетрайни поради преминаването на йода от едно състояние в друго.
Опушването със сажди осигурява добро проявление благодарение на дребнозърнестия строеж на саждите и способността им трайно да се закрепват върху обектите. Този метод се прилага рядко в практиката.
Химическите методи и средства се прилагат за проявяване на стари следи, при които потомастния-секрет е проникнал в структурата на следовъзприемащия обект. Проявяването става в лабораторна обстановка.

Фиксиране.

Използват се два основни метода: описване в протокола за оглед и фотографско закрепване на следите в състоянието, в което са се намерени.
Описването в протокола е задължително. Без него следите нямат доказателствено значение. Важно е в протокола да се закрепят и други обстоятелства, а именно: върху какви обекти са открити следите и в какво състояние са се намирали; на една или на различни места са намерени; на какво се дължи повреждането и унищожаването на части от тях; каква е функционалната роля на обектите, върху които са открити, от едно или от повече лица ли са оставени; как са проявени; правени ли са опити за повреждане или унищожаване на следите.
Фотографското фиксиране има известни предимства пред фиксирането в протокола. Осигурява нагледност, пълнота и обективност. По фотоснимките може да се извърши идентификационно изследване. Следите се фиксират в състоянието, в което са открити, и във функционалната им връзка с обектите на местопроизшествието. Фотоснимките имат самостоятелно доказателствено значение като веществени доказателствени средства.

Запазване.

Необходимостта от запазване на следите от ръце възниква още при тяхното откриване и съпътства по-нататък и фиксирането, и проявяването, и изземването. Това се налага поради малкия размер на следите. Освен това при огледа на местопроизшествието не винаги участват поемни лица. Възможно е да не е избран и най-подходящият метод на проявяване или да е проявено неумение при изземването им. Има вероятност следите от ръце да бъдат повредени или унищожени от случайни лица или непредвидени ситуации. Има случаи, когато е налице и опасност от разпадане на субстанцията. Налице са достатъчно основания за вземане на мерки за запазване на следите.

Изземване.

Следите от ръце се изземват с помощта на два основни метода: чрез откопиране или чрез вземане на отливки. Повърхностните следи се изземват чрез откопирване с контрастно по цвят фолио или с предварително подготвена фотохартия. И в двата случая иззетите следи съдържат необходимата за идентификационно изследване съвкупност от признаци.
Обемните следи се изземват с различна пасти, с восък, с парафин и др. Тъй като тези следи се образуват в повечето случаи върху преносими обекти, вместо отливки се изземват самите обекти.

Изследване.

Извършва се в лабораторни условия в рамките на трасеологичната експертиза.

Следи от крака. Обстоятелства, които могат да бъдат изяснени. Значение на следите от крака при разследване на кражби, убийства и др. престъпления.