Учение за следите /трасология/. Следите като веществено доказателство – понятие, видове и зависимост от различни класификационни критерии.

Учение за следите /трасология/. Следите като веществено доказателство – понятие, видове и зависимост от различни класификационни критерии. Характеристика и значение на отделните видове следи за разкриване и разследване на престъплението.


Понятие, обща класификация и значение на следите.

Трасеологията е свързана с Учението за съдебната идентификация и в нейната основа стои принципът на отражението на признаците от повърхността на един обект върху повърхността на друг обект.

Понятие

Най разпространеното е, че следата представлява материално отражение на признаците на един обект върху друг в резултат на взаимодействието между тях при извършване на престъплението или при свързаните с него обстоятелства. Тези следи се образуват само когато е налице отразяване на характерни признаци на външния строеж на един обект върху друг и отражение, съдържащо достатъчно общи и частни признаци.
Второ становище – следи в широк смисъл. Освен следите-отражения това са, и следите-изменения на местопроизшествието, резултат на престъплението. Трето становище – според него понятието следа има още един аспект. Има се предвид освен материалните изменения и т.нар. идеални следи – отражението в съзнанието на свидетелите, възприели събитието на престъплението.
Предмет на трасологията са както следите – отражения на външния строеж на един обект върху друг /следи в тесния смисъл/, така и другите материални изменения, настъпили в обективната среда в резултат на престъплението /следи в широк смисъл/. Местопроизшествието трябва да се изследва комплексно, защото така е протекло и се е отразило събитието на престъплението.

Образуване на следите.

И двете групи материални следи се образуват при една от следните хипотези:
- при пряко взаимодействие на човека с обектите на местопроизшествието или извън него /следи от ръка, крак и др./
- при опосредено взаимодействие, чрез използваните от човека оръдия или технически средства /следи от оръдия за взлом, следи от автотранспортни средства/
- при пряко и опосредено взаимодействие едновременно.
С оглед на това следите биват: следи-отражения на признаците на един обект върху друг /следи в тесния смисъл/, следи-изменения на обстановката на местопроизшествието и на обектите в нея /следи в широк смисъл/, следи-отражения в съзнанието на човека по време на престъплението /идеални следи/, които не са предмет на трасологията

Следи-отражения.
Имат следните особености:
1. Отразяват такива особености на обектите, които дават възможност да се идентифицира издирвания обект, а ако това не е възможно – да се установи груповата му принадлежност.

2. Позволяват да се даде отговор на различни въпроси и да се изяснят редица обстоятелства по делото.

3. Свидетелстват за мястото и характера на взаимодействието между обектите, а оттук и за механизма на извършване на престъплението.

4. Дават информация за броя на извършителите и за продължителността на престояването им на местопроизшествието, за тяхната квалификация и др.

5. По процесуалната си същност са веществени доказателства и като такива имат изключително важно значение за цялото наказателно разследване.

6. Следите в тесен смисъл предполагат отразяване само на външния строеж на обекта и на тази част от обекта, която е в непосредствен механичен контакт.

7. Външният строеж може да се отрази както като негативен образ (обемни следи), така и като позитивен образ (повърхностни следи).
8. Следата не може да бъде точен модел на външния строеж на следообразуващия обект.
9. Видът и качеството на следата се определят от няколко фактора:
16.от причината, предизивикала взаимодействието;
17.от характера на веществото на контактуващите повърхности на обектите
18.от формата на контактуващата повърхност

Значение:

Тези следи съдържат две основни нива криминалистична информация. Информация за следообразуващия обект – може да се определи родовата и видовата принадлежност на обекта и да се извърши индивидуална идентификация. Другата информация е за условията и механизма на отразяване на престъплението. Тяхната основна и най-важна роля е ролята им на веществени доказателства по делото.

Следи в широкия смисъл на думата.
Това са всички изменения на местопроизшествието, предизвикани от престъплението. След реконструиране на обстановката на местопроизшествието по тях може да се установи механизмът на престъплението и да се извлече допълнителна информация за различни обстоятелства по делото.

Идеални следи.

Това са следи-отражения в съзнанието на човека. Те представляват мисловен образ на въздействалите по време на престъплението обекти, процеси и явления. Те не подлежат на унищожаване или повреждане от извършителя. Но тези следи са зависими от индивидуалните особености на човека, от здравословното и психическото му състояние в момента. Ето защо те са силно субективни и това трябва да се вземе предвид при подготовката и провеждането на разпита. Не са обект на трасологията

Видове следи отражения.

Класифицират се на основата на различни критерии.

В зависимост от характера и особеностите на взаимодействието между обектите по време на образуване на следата разграничаваме два вида следи

Статични са следите, образувани при едно движение в една посока. Те отразяват безконфликтно основната част на признаците на външния релеф на следообразуващия обект. Те позволяват да се идентифицира обекта, а когато това е невъзможно – да се определи груповата му принадлежност. Съдържат информация за характера на взаимодействието между двата обекта и по-добре могат да бъдат фиксирани и по-лесно запазени и иззети.
Динамични са следите, образувани при две или повече движения в различни посоки. Времето на контакта между обектите при взаимодействието им е по-краткотрайно и отразяването на външния строеж е непълно и не на едно място. В повечето случаи динамичните следи не са годни за идентификация, а само за определяне на груповата принадлежност на обекта.


СТАТИЧНИ
ДИНАМИЧНИ
1.движението е в една посока; има само едно движение; следата се формира в момента на прекратяване на това движение; статичните следи се образуват само върху определен участък от повърхността, не върху цялата.
1. поредица от статични следи от един и същ участък на следообразуващия обект; движението е едновременно в две посоки като отделните следи се образуват в няколко последователни момента от движението;  
2.стадии на образуване:
7.еднопосочно механично движение.
8.Обектите влизат в плътен контакт с определена част от повърхността си.
9.Предизвикване на изменение в повърхността на един от обектите.
10.Уравновесяване на силата-започва обратно противодействие.
11.Прекратява се движението и взаимодействието между обектите.
2. динамичните следи се образуват от изпъкналите части на релефа в негативен образ.
3.статичните следи отразяват сравнително пълно и точно
а) общите признаци на следообразуващия обект като: форма; размер; характер на релефа.
б) отразяват се сравнително добре и частните признаци на микроструктурата на следообразуващия обект.
3.динамичните следи не отразяват всички свойства на контактиращата повърхност. Те са носители на информация за
а) характера на взаимодействието между обектите.
б) Динамичните следи отразяват преди всичко рода и вида на следообразуващия обект;
в) съдържат информация само за част от частните признаци на следообразуващия обект.

В зависимост от измененията, които настъпват в следовъзприемащия обект, следите биват обемни и повърхностни.

Обемните следи имат три измерения: дължина, ширина и дълбочина. За образуване на такива следи е необходимо следовъзприемащият обект да притежава следните качества: пластичност; способност да запази настъпилите изменения; възможност да отрази признаците на следообразуващия обект. Откриването, фиксирането, запазването и изземването на обемните следи трябва да бъде съобразено с особеностите на образуването им и с условията, при които те са открити.
17.образуват се в резултат на деформация на хомогенната пластична маса на следовъзприемащия обект.
18.ОС могат да се образуват и в резултат на пресоване на отделни части от еднородно вещество, което може да запази формата на следообразуващия обект (мокър пясък, ронлива почва).
19.ОС могат да се образуват и в резултат на разрушаване на частици от веществото на  повърхността на следовъзприемащия обект.
20.И в трите случая на образуване се отразяват тритете измерения на контактиращата повърхност на следообразуващия обект.
21.Пълнотата на информацията при ОС зависи от устойчивостта, пластичността и структурата на релефа на следовъзприемащия обект.
22.Обекти с по-голяма пластичност и с дребно-зърнеста структура отразяват и запазват по-голямо количество информация за свойствата и признаците на следообразуващия обект.

Повърхностните следи се образуват по два начина: чрез наслояване на цветни или безцветни вещества върху следовъзприемащия обект на мястото на контакта между двата обекта и чрез отслояване на такива вещества от следовъзприемащия обект. В първия случай имаме следи наслоения, а във втория – следи отслоения.


В зависимост от размера на следите и от обема на контактната повърхност между двата обекта те биват локални и периферни

Локалните следи са типични следи-отражения. За разлика от тях периферните следи не са типични следи-отражения. Те не съдържат информация за външния строеж на следообразуващия обект, а само за контурите и размера на този обект.

Периферните следи имат сравнително малко значение за разследването. Те се срещат главно като разновидност на следите от крак и се образуват не от следообразуващия обект, а от намиращото се върху него цветно вещество

В зависимост от степента на информативност следите биват видими, слабовидими и невидими

От гледна точка на характера и особеностите на взаимодействие между следообразуващия и следовъзприемащия обект различаваме следи, образувани вследствие на физическо взаимодействие между обектите, следи, образувани вследствие на химическо взаимодействие между обектите и следи, образувани вследствие на биологическото взаимодействие между обектите.

Съществува и друго деление на следите: следи свързани с подготовката на престъплението, следи свързани с извършване на престъплението, ирелевантни за делото следи, действителни фиктивни и лъжливи следи.

Някои автори отнасят към следите и т.нар. одорологически следи. Те имат четири особености: непрекъснатост на образуването им при наличие на съответния източник; бързо смесване със заобикалящата ги атмосферна среда; разсейване, способност за делимост.

В теорията на криминалистиката съществува и още една класификационна система:

Хомоскопни:следи от човек.
Механоскопни следи.

1.Хомоскопните следи в зависимост от конкретния следообразуващ обект се делят на:
следи от крак;
следи от ръка;
следи от биологичен произход – кръв, сперма, слюнка и пот.

Механоскопните следи:

следи от автотранспортни средства;
следи от оръдия за взлом;
следи от други предмети.

Още една класификационна система:
макроследи – всички следи дотук;
микроследи.

Значение на следите в наказателното производство:

1. Създават възможност да се установи груповата принадлежност или да се идентифицира следообразуващия обект;
2. Дават възможност да се установят редица обстоятелства от значение за разследването, свързани с механизма на следообразуването.
дават възможност и служат като една от информационните предпоставки за изграждане и проверка на следствени версии.
Най-често в следствената и съдебната практика следите в тесен смисъл на понятието са обект на идентификационни криминалистични експертизи.

Откриване.

Зависи пряко от механизма на образуването им и от времето и условията, при които са намерени. Необходимо е своевременна и правилна преценка на: устойчивостта на следовъзприемащия обект; отражателната способност на следообразуващия обект и механизма на образуване на следите. Могат да бъдат открити толкова и такива следи, колкото и каквито са били образувани и запазени при съответната степен на отрицателно въздействащи фактори. Следите се откриват с помощта на различни методи и средства: оптически увеличителни прибори; усилване на контраста; ултравиолетови е инфрачервени лъчи; радиография; рентгенография и гамаграфия и др. голямо значение има вероятностния метод и на мисловната реконструкция.
Повреждането и унищожаването на следите също е закономерен процес. То може да стане под неблагоприятни външни фактори, вътрешни процеси и явления, умишлено. Следите запазват отразената в тях информация само за определено време, ето защо огледът и изследването им трябва да стане своевременно.

Фиксиране.

То става по три начина: описване в протокола за съответното следствено действие, графически и фотографски. Първият способ е задължителен. В противен случай иззетите следи нямат доказателствено значение. В протокола се описва: видът, местоположението и състоянието на следите; връзката им с останалите обекти на местопроизшествието; методите и средствата, с които са открити, фиксирани, иззети и запазени; особеностите на следите и др. Графическата и фотофиксацията имат помощно значение.