Организация на предварителното разследване и на съдебното следствие. Планиране на предварителното разследване и на съдебното следствие.
Организация на предварителното разследване и на съдебното следствие. Планиране на предварителното разследване и на съдебното следствие.
Тактическа организация на разследването
Същност.
Няма единство в Теорията по отношение същността на тактическа организация на разследването: Под тактическа организация на разследването следва да се разбира съвкупността от процесуални и други действия на компетентния орган във връзка с решаването на задачите по предмета на доказване и осигуряването на тактически и организационно-технически условия за правилно и законосъобразно провеждане на разследването.
Тактическа организация на разследването представлява система от знания и дейности за ефективно протичане на разследването и на отделните следствени действия с цел да се постигне изчерпателност и оптимална разностранност и обективност при събирането и проверката на доказателствените материали по делото; своевременно осигуряване на необходимите за разследването сили и средства, човешки и материални ресурси и тяхното правилно разпределение; оптимални условия за използването им; взаимодействие с другите правозащитни организации и с обществеността; максимално информационно осигуряване на разследването; правилно вътрешно разпределение и организация на общата следствена работа и създаване на предпоставки за конкретна превантивна дейност.
Тактическата организация почива на сравнително широки основи – НПК и процесуалната организация на разследването, криминалистичната тактика, научната организация на труда и прокурорско-следствената и съдебната практика.
Тактическата организация не бива да се отъждествява с криминалистичната тактика. Тя не е идентична и с планирането. Тактическата организация е по широка по обхват, защото решава по-разностранни задачи. Тя се отнася не само до стадиите на разследването, но и до цялото предварително и съдебно производство. В същото време планирането и тактическата организация се намират в органическа връзка и зависимост. Осъществяването на планирането не е възможно без добра тактическа организация на разследването, както и тактическата организация би била непълноценна без задълбочено планиране.
В зависимост от ролята й при събирането и проверката на доказателствените материали тактическата организация може да се раздели на две части:
а) тактическа организация в тесния смисъл на думата – обхваща планирането, следствените и съдебните версии, тактическите способи и правила и тактическата комбинация. Те трябва да се използват не изолирано, а като свързана с особеностите на конкретното дело система от знания.
б) тактическа организация в широкия смисъл на думата – пряко обслужва дейността по събирането, проверката и оценката на доказателствените материали. Тя включва още: връзката и взаимодействието с прокурора, оперативноиздиравателните и експертните органи; връзката и взаимодействието с обществеността; организацията на разследването от група следователи; организация на следствените действия по делегация; общата организация на следствената работа.
Тактическа организация на разследването решава следните задачи:
1) осигуряване на достатъчно време за подготовка и извършване на отделните следствени действия;
2) осигуряване на условия за конкретна превантивна работа;
3) планиране на общата следствена работа.
Тактическа организация на предварителното производство – във фазата на предварителното производство нуждата от използване на тактическата организация за решаване на въпросите в хода на разследването е най-голяма. Тя се изразява в:
4.първо – в осигуряване на необходимите за разследването сили и средства, човешки и материални ресурси;
5.второ – в осигуряване на най-рационално разпределение и разположение на силите и средствата при конкретната обстановка по делото;
6.трето – в създаване на оптимални условия за използването им;
7.четвърто – в създаване на условия за взаимодействие с другите правозащитни органи и с обществеността;
8.пето – в създаване на максимално благоприятни условия за информационно осигуряване на разследването. Освен необходимата научна литература и нормативните актове се осигуряват сведения и за условията, при които са формирани показанията на свидетелите очевидци, за контрола и охраната на собствеността, за взаимоотношенията на обвиняемия и за поведението му след извършване на престъплението. Особено голямо значение имат данните за т. нар. криминалистична характеристика на престъплението;
9.шесто – в организацията на разследването от група следователи. Поради липсата на нормативна уредба тактическата организация дава отговор на редица въпроси за: професионално-деловите качества на следователя (специализация по съответния вид дела и др.); изискването за сходна характерова нагласа и професионален опит за колективна работа; формите на взаимодействие; формите за размяна на информация;
10.седмо – в подготовката и извършването на следствените действия по делегация.
Тактическата организация и общата следствена работа – тактическата организация улеснява решаването на някои основни въпроси като:
11.осигуряване на достатъчно време за разследване по всяко дело. Това може да се постигне чрез своевременно започване на разследването при спазване на изискваният на чл. 200 НПК, по силата на който “следователят е длъжен да започне необходимите следствени действия веднага след като образува или приеме образуването от прокурора предварително производство” и др.
12.правилно разпределение на времето между отделните дела, като се държи сметка за същността и обема на работа по подготовката на следствените действия, за взаимодействието с оперативноиздервателните и експертните органи, с прокурора и обществеността, за необходимостта от периодична критична оценка на насоките на разследването и ефективността на планираните следствени действия и др.
13.проучване на подзаконовите нормативни актове, които уреждат съответните обществени отношения, обект на престъпно посегателство, и осигуряване на необходимите тактически средства и материали за нуждите на разследването и за предотвратяване на престъпленията;
14.планиране на общата следствена работа;
15.осигуряване на резерва от време за извършване на неотложните следствени действия, които могат да възникнат по отделните дела;
16.създаване на условия за конкретна превантивна работа по всички висящи дела и пълноценно привличане на обществеността в борбата с престъпността.
Тактическа организация на съдебното производство – законодателят е предвидил по-изчерпателна нормативна уредба в сравнение с предварителното производство. Указано е кога започва съдебното следствие (чл. 274 НПК), в каква последователност се разпитват свидетелите (чл. 278 НПК) и др.
Тактическата организация на съдебното производство се отличава значително от тази на предварителното производство. Трябва да се подчертаят преди всичко различията в продължителността на основните стадии. Голямо е отражението на основните начала, и по специално на началото на публичност и състезателност. Специфични въпроси възникват при организиране на съдебно-следствените действия, които не могат да бъдат извършени в съдебната зала – съдебният оглед, следственият експеримент, разпитът на подсъдимия и на свидетелите на територията на местопроизшествието.
Планиране на предварителното разследване и на съдебното следствие
Същност на планирането: мисловна логическа дейност, по време на която въз основа на наличните данни и изградените следствени версии, компетентният орган (следовател; прокурор; съд) определят дейността, способите и средствата, които трябва да се използват в процеса на разследване на конкретното престъпление. Планирането е целенасочена, конкретна следствена или съдебна дейност, която има абстрактен характер и специфично предназначение. Планирането от познавателна гл.т. е мислено отражение на собствените (на следователя) действия за изясняване на обстоятелствата по делото и за решаване на други задачи на разследването. Не бива да се свързва само с осъществяването, реализирането на процесуално-следствените действия, представляващи способи за събиране и проверка на доказателствата. Планирането осигурява конкретна връзка в диахронен план след всеки по-значителен приток на информация, с който се създава проблемна конфликтна следствена ситуация. При планирането се осъществява аналитично, синтезно и сравнително изследване на данните по делото и въз основа на тези данни и на следствените версии предвиждане действията на отделните участници в процеса и свързаните с тези действия – контрадействия на следователя и съда. Планирането има подчертано познавателна същност, но следва да се реализира в предвидените в НПК условия и време. Въпреки че се реализира по конкретно наказателно дело, планирането има прогностичен управленски характер и предполага комплексно изучаване на причинно-следствените връзки между известните факти и обстоятелства по делото.
Според някои автори (проф.Цеков): планирането е един от основните криминалистични методи, които се използват за откриване и изследване и доказване на обективната истина в наказателния процес.
По-правилно (Беленски): планирането означава да се разработи един оптимален модел на дейността на следователя във връзка с разследване на конкретното престъпление.Планирането обединява в едно задачите на разследването и способите и средствата за решаване на тези задачи.
Планирането е преди всичко целенасочена мисловно-логическа дейност, с която се определят процесуалните и криминалистичните способи и средства за разследването по конкретното дело. То има прогностичен и управленски характер - с планирането се създава оптимален модел на работа на следователя и на съда за решаване на текущите и крайните задачи на разследването. Планирането се изразява в циклично протичащи етапи на аналитично и сравнително изследване на известните факти и обстоятелства, предполага анализ и оценка на данните и версиите, които се отнасят до разследваното престъпление. Планирането следва да се различава от методиката на разследване на съответния вид престъпления, защото тя дава само общ (типов) отговор на въпросите, а планирането – на възникналите въпроси по конкретното дело. Планирането се различава и от версиите – различна е служебната им роля при разследването. То не бива да се отъждествява и с организацията на разследването – тя обхваща по-широк и по-разнообразен кръг от въпроси.
Отграничения:
1. Планирането на разследването следва да не се бърка с методика на разследването на отделните престъпления. Методика на разследване на отделните видове престъпления(МРОВП): по-широка система от знания, обобщаваща следствения и съдебен опит във връзка с разследването на отделните видове престъпления, а не на конкретно престъпление. МРОВП и планирането се отнасят като цяло към част - планирането съпътства цялото наказателно производство, не само предварителното разследване.
2. Планирането се различава от организация на разследването (ОР). ОР обхваща по-широк кръг тактически въпроси и решава по-широк кръг задачи, отнася се до неограничен брой видове престъпления. Планирането и ОР също се отнасят като част към цяло. ОР осигурява необходимите условия, средства (включително и материално-технически средства( и най-благоприятните връзки за протичане на процеса на доказване. ОР създава възможност за единство и взаимодействие с оперативно-издирвателните органи, финансово-ревизорни, експертни органи, с обществени организации във връзка с по-бързото и обективно протичане на разследването. Планирането има значение главно за определяне на посоките на предварителното разследване.
Планиране
Методика
1. дава отговор на въпросите, решавани по конкретно дело;
1. може да се използва като една от общите предпоставки на планирането;
2. е мостът, по който минава всяка частна методика;
2. методиката е една обща програма за работа въобще;
3. предполага конкретни решения по конкретно дело.
3. методиката на разследване предполага типични решения във връзка с отделните видове престъпност (а не с отделни престъпления).
Планиране
Следствени версии
1. предмет на планирането е да се даде мисловен модел на предстоящата дейност;
2. дава възможност за проверка на следствените версии;
предмет на СВ е да се даде едно от възможните обяснения за събититието престъплението;
СВ са една от логическите предпоставки на планирането;
3. съдейства за определянето на структурите и задачите на предстоящата дейност.
3. СВ заместват познанието с предположение.
3. Планиране и план. План:отразява селективно в синтезиран и непълен вид резултатите от планирането; свидетелства за условията, при които е протекло планирането. Планът е само графически израз на дейността от планирането. Може да бъде разгледан като вид алгоритъм, програма, която съдържа пълен списък на действията, които ще се извършват при разследването и тяхната последователност. Като резултат от планирането планът има следното съдържание:
1) следва да се посочат мерките за издирване на извършителя;
2) процесуално-следствените действия и тяхната последователност на извършване в рамките на разследването, на предварителното производство;
3) мерките на процесуална принуда, предотвратяващи отклонението на обвиняемия от разследването. Различават се мерки на процесуална принуда от мерки за неотклонение: мерки на процесуална принуда – по-широко съдържание и обхват от мерките за неотклонение.
4) мерки за възстановяване на щетите;
5) мерки за отстраняване на причините и условията, способствали за извършване на престъплението.
В практиката има спор следва ли планът да се извършва в писмена форма? С оглед прецизност писмената форма е задължителна, но самият план не следва да се прилага към материалите по делото.
Мрежово планиране: специфична форма на прилагане на метода на планиране, която е целесъобразно да бъде прилагана, когато разследването се извършва от двама и повече следователи ( напр. банковите дела). Мрежово планиране се прилага и в случаите, когато се налага едновременно извършване на две и повече процесуално-следствени действия. Мрежово планиране се изразява в едновременното предвиждане на и провеждане на няколко процесуално-следствени действия от различни следователи по едно и също дело. Резултатите от всяко проведено процесуално-следствено действие се обобщават от един водещ следовател и извършването на последващи следствени действия зависи пряко от положителния резултат на предходните.
В теорията и практиката има спор дали следва да се прилага мрежово планиране. Да, защото мрежово планиране създава условия за комбиниране на различни процесуално-следствени действия в едно и също време; мрежово планиране позволява трансформиране на графичния модел на плана в математически, а оттук и определяне на предполагаемия краен резултат от предварителното разследване. Не, защото мрежово планиране не може да осигури изчерпателно определяне на предстоящите следствени действия още в началото на разследването; мрежово планиране не може да определи точно продължителността на следствените действия. Спорът има теоретичен характер. На практика мрежово планиране се прилага и дава добри резултати.
Субекти на планирането:
Субект може да бъде както компетентния орган, осъществяващ функциите по ръководство и контрол на процеса, така и всяка от страните по наказателното дело. Проф. Цеков: субект - само компетентният орган, понеже с неговата санкция могат да се извършат процесуално-следствените действия, представляващи способ за събиране и проверка на доказателствата. Но която и да е от страните имат процесуалната възможност и гаранции да влияят върху извършването на значителна част от процесуално-следствените действия (напр. реализиране на правото на защита: обвиняемият може да откаже да даде показания, може да откаже да даде сравнителни образци, отказва да говори при разпит, който вие планирате; отказ от свидетелство в някои хипотези по чл. 93 НПК; заподозрения има сходни права с тези на обвиняемия; експертът може да откаже да даде експертно заключение – напр. позовава се на некомпетентност, самоотвод. Планирането може да се извърши не само от компетентния орган, но и от всяка от страните по делото, понеже всяка от страните по делото има възможност и право да посочва доказателства.
Принципи на планирането:
1. Индивидуалност: да се определи каква точно дейност трябва да се извърши за решаване на непосредствените задачи по делото като се държи сметка за всеки факт и всички логически предпоставки по съответното дело.
2. Динамичност: непрекъснат процес на актуализация и попълване на доказателствената информация чрез предвидените в НПК процесуални способи.
3. Реалност: да се планират практически осъществими следствени действия, а не вероятно осъществими.
.4. Вариантност: планирането трябва да създава гъвкавост и условия за тактически целесъобразна алтернативност на отделните следствени действия.
5. Обоснованост и стабилност: предполага основателност на планираните следствени действия и създаване на максимално добри условия за реализирането им.
Планирането има три основни функции:
а) организираща – произтича от природата му и съответства в най-голяма степен на неговите цели, гарантирайки организационна осигуреност и целенасоченост на дейността, своевременност, бързина и оперативност;
б) контролна – изразява се в създаване на по-добри възможности за критична преценка на дейността по разследването, за своевременното й изменение и за преценка на законността и целесъобразността на използваните тактически способи и правила;
в) превантивна – осъществява се чрез планиране на превантивни следствени и други действия в хода на предварителното и на съдебното следствие.
Източници на планирането – могат да се разделят на три групи:
а) фактически (информационни) – това са наличните в момента данни за престъплението, а също и постъпващата нова доказателствена информация в процеса на познанието и на доказването. Тези източници имат най-голямо значение;
б) логически – това са версиите.Те осигуряват по-голяма пълнота, разностранност и целенасоченост;
в) емпирични – това са прокурорско-следствената и съдебната практика по съответния вид дела и опитът на следователя и съда, както и обществената практика, която е във връзка с причините и условията за съответния вид престъпление или с причинените щети от престъплението.
Съдържание и обхват на планирането:
Съдържанието на планирането се изразява в изграждане на мисловен модел на предстоящата дейност, който трябва да осигури изчерпателно откриване, правилно фиксиране, запазване, изземване и изследване на доказателствата.
То трябва да обхваща: определяне на процесуалните и криминалистичните способи и средства за установяване, проверка и доказване на интересуващите разследването факти и обстоятелства; определяне на процесуалните и криминалистичните способи и средства за решаване на другите задачи на предварителното разследване и на съдебното следствие; набелязване на хронологическата последователност на процесуално-следствените и други действия; определяне насоките на работа с обществеността; определяне на съдържанието на превантивната дейност и времето и последователността на извършването й.
Върху съдържанието на планирането оказват влияние редица обективни и субективни фактори. Сред обективните най-голяма значение има предметът на доказването. Съдържанието на планирането зависи и от задачите на разследването.
При определяне на съдържанието на планирането се спазват изискванията за:
а) изчерпателност – максимална пълнота на дейността;
б) комплексност – осигуряване на условия за решаване на всички задачи и проверка на всички изградени версии;
в) конкретност – пълна обвързаност на съдържанието с нерешените в момента задачи;
г) предметна и логическа връзка и зависимост с обвинителните и с оправдателните версии по делото.
Обхвата на планирането предполага:
1) набелязване на процесуалните и техническите способи и средства, които трябва да се използват за установяване, проверка и доказване на обстоятелствата по чл. 82 НПК;
2) необходимите способи и средства за решаване на други задачи на разследването извън дейността по доказването;
3) определянето на хронологическата последователност, в която да се използват предвидените способи и средства за събиране и изследване на доказателствата;
4) мероприятията за работа с обществеността: има 4 основания за планирането на работата с обществеността:
- основания, свързани с провеждането на превантивни мероприятия;
- мероприятия за събиране на сведения за личността на обвиняемия;
- мероприятия за издирване на нови свидетели;
- мероприятия за откриване оръдието на престъплението, когато то е неизвестно.
Следствените версии не са част от съдържанието и обхвата на планирането, а са само логическа предпоставка на планирането.
Извършване (технология) на планирането – планирането преминава през три стадия:
а) аналитичен - набелязват се фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване, проверка и доказване, и причинно-следствените връзки, в които се намират с данните и с версиите по делото;
б) прогностичен – тук се решават основните въпроси на планирането: определят се следствените и другите действия за установяване, проверка и доказване на интересуващите разследването факти и обстоятелства; последователността на извършването им; формите и методите на работа с обществеността и превантивната дейност по конкретното дело, т. е определя се съдържанието (предметът) на планирането;
в) заключителен – фиксират се резултатите от планирането в писмен план. Трябва да се отбележи, че планирането и писменият план не са тъждествени. Писменият план съдържа обикновено данни за цялата предстояща дейност в последователността, в която ще бъде извършена. Но съставянето на плана не е само техническа работа, а част от мисловно-логическия процес и на планирането по същество. Възможни са различни форми на плана: по епизодите на делото; по версиите; с оглед дейността на отделните обвиняеми; за изясняване на обекта и обективната, на субекта и субективната страна на деянието; във връзка с обстоятелствата от предмета на доказването.
Планиране на разследването по “горещите следи” – необходимостта от това планиране възниква само при определени хипотези: когато има основания да се очаква откриване, фиксиране и изземване на важни следи и други веществени доказателства, които могат да бъдат укрити, повредени или унищожени, ако разследването не е започнало неотложно; когато трябва да се задържи извършителя и да се предотврати извършването на друго престъпление.
Планирането на разследването по горещите следи се отличава с някои специфични особености. Това са бързина и органическа връзка и взаимно проникване между планирането и разследването; сравнително висок процент неотложни следствени действия и др. Бързината и оперативността се определят от характера на условията на разследването, а взаимното проникване – от интензивността на разследването и нуждата от единство между абстрактната и практическата дейност.
Важно изискване при планиране на разследването по горещите следи е да се постигне правилно съотношение между следствените и оперативно-издирвателните действия.
С планирането се осигурява: едновременно извършване на няколко следствени и други действия на различни места; едновременно изясняване на два и повече въпроса, на две и повече задачи; условия за непрекъсната обмяна на информация за резултатите от извършените следствени и оперативно-издирвателни действия; вариантност на дейността; условия за паралелно изследване на обстоятелствата по делото с помощта на различни способи и средства.
Неотложните следствени действия могат да се разделят на три групи:
а) ситуационни – не могат да бъда планирани, тъй като не е възможно да се предвиди възникването на основанията за това;
б) неотложни следствени действия, обусловени от закономерностите на възникване, изменение и загиване на следите и другите веществени доказателства – подлежат на т. нар. общо планиране, което трябва да осигури резерв от време за евентуалното им провеждане в рамките на разследването по конкретното дело;
в) неотложни следствени действия, произтичащи от данните в законния повод за образуване на предварително производство – могат да бъдат планирани и то преди всичко поредността на провеждането им. В случая обикновено няма права на избор, тъй като следствените действия са предопределени от данните за извършеното престъпление.
Планиране на първоначалните следствени действия – това е по същество първият, основен етап на планирането. То трябва да почива на следните критерии:
а) първи критерий – очакваната изчерпателност, разностранност и достоверност на доказателствената информация. Съгласно него благоприятни първоначални следствени действия са огледът, претърсването и изземването и разпитът на свидетели очевидци, тъй като могат да бъдат използвани и двете форми на познание;
б) втори критерий – очакваното изясняване на разследваното престъпление в последователността, в която е отразено в обективната действителност. Така ако свидетелят А е наблюдавал само първия епизод на престъплението, а свидетелят Б – само вторият, недопустимо е да се планира разпитът на Б преди разпита на А;
в) трети критерий – продължителността на следствените действия – според него продължаващите дълго следствени действия трябва да бъдат планирани отрано, за да се извърши пълноценно подготовката им и да протече нормално провеждането им. Такива следствени действия са комплексните експертизи на документи, съдебно-счетоводната експертиза;
г) четвърти критерий – възможността за едновременна проверка на две и повече следствени действия. При равни други условия следва да се извършат най-напред онези следствени действия, които могат най-бързо да осигурят данни за решаване не на една, а на няколко версии;
д) пети критерий – възможността за проверка както на обвинителните, така и на оправдателните версии.
Планиране на разследването в средния етап на предварителното производство – това планиране се извършва при значително по-благоприятни условия. Много повече са фактическите (информационните) източници и значително по-обосновани са логическите (версиите). По-очертано се проявява зависимостта на някои следствени действия (например разпитът на обвиняемия) от процесуалните действия (например повдигане на обвинението по чл. 207 НПК). Планирането през този етап осигурява условия за обективна проверка на постъпващите в хода на разследването данни и за такова разположение във времето на следствените и другите действия, което да гарантира най-добри възможности за установяване на достоверността на получаваната информация. Върху съдържанието на планирането през този етап все по-голямо внимание оказва появилата се нова процесуална фигура – обвиняемият.
Планиране в края на предварителното производство – то се среща рядко в практиката, тъй като в този срок чувствително е приближен краят на разследването. Когато в осъществяване на своите процесуални права при предявяване на следствието обвиняемият е направил обосновано искане за извършване на допълнителни следствени действия и следователят прецени, че те имат значение за установяване на обективната истина по делото, планирането следва да се извърши. Но следователят може да планира разследването в края на предварителното производство и по своя инициатива и наред с поисканите да планира други следствени действия за изясняване на повдигнатите въпроси.
Планиране на съдебното следствие – планирането на съдебното следствие съдейства за правилна организация на дейността на съда и за изчерпателното, обективно и разностранно изясняване на фактите и обстоятелствата по делото. Планирането на съдебното следствие се отличава от планирането на предварителното по субекта на планирането; степента на проявление на основните начала на наказателния процес; продължителността – в съдебното производство няма възможност за характерното до този момент постепенно индивидуализиране на планирането, то се извършва компактно и за сравнително кратко време; условията за своевременно започване на планирането – в предварителното производство това става непосредствено след образуването му, докато в съдебното - едва след предаване на обвиняемия на съд.
По-разностранни и в по-голяма степен индивидуализирани са източниците на планиране в съдебното производство. Доминиращо значение имат данните. Съдържанието на планирането, както и в предварителното производство е тясно свързано с предмета на доказването. Но тук благодарение на събраните в досъдебната фаза доказателствени материали не се налага извършване на т. нар. организационни, информативни, превантивни и други спомагателни действия. Поначало няма никакви трудности и при определяне на съдебноследствените действия. При това в някои случаи последователността на извършването им е нормативно закрепена.
Специално внимание при планирането заслужават съдебноследствените действия, които не могат да бъде извършени в съдебната зала – съдебният оглед, съдебният експеримент, разпитът на територията на местопроизшествието и др.