Следствени и съдебни версии. Видове версии в наказателното производство.

Следствени и съдебни версии. Видове версии в наказателното производство.

    Криминалистична тактика – система от знания на тактическата организация на разследването, подготовката и извършването на следствените действия и за избора на най-рационалния вариант на поведение на компетентния орган в наказателното производство. Основана е на закона, криминалистичната теория и практика, на логиката и психологията. Тя съдейства за правилното решение на възпитателните задачи на наказателния процес, за обективното и разностранно събиране и оценка на доказателствените материали по делото  и за своевременно установяване на причините и условията за извършване на престъплението.

    Тактически способ – установен в теорията и практиката подход на най-рационално действие или поведение с оглед най-правилното решение на конкретни задачи при съществуващите конкретни субективни и обективни условия. Трябва да отговаря на изискванията за законност, научна обоснованост, вариантност и следствена (съдебна) етика.
    Видове:

а) в зависимост от приложението им в практиката – с по-широк обхват на приложение (установяване на психологически контакт, реконструкцията и др.) и с ограничен обхват (това са способи свързани с извършване на отделните следствени действия – детайлизация на разпита, провокиране положителните качества при разпита и очната ставка и др.)

б) в зависимост от мястото им в предварителното и съдебното производство – тактически способи, свързани с общата организация на предварителното производство (използване на обществеността и др.); тактически способи, използвани главно в предварителното разследване (статичен и динамичен оглед); тактически способи, свързани с отделните следствени действия; тактически способи, използвани в съдебното следствие (кръстосаният и шахматният способ на разпит и др.)

в) от гледна точка на задачите на разследването – тактически способи, използвани преимуществено за събиране на доказателствени материали и тактически способи за проверка на доказателствените материали.

г) в зависимост от характера на научните знания, върху които почиват – криминалистични (кръстосан и шахматен способ на разпит и др.); психологически (активизиране положителната нагласа у разпитвания и др.); логически и смесени.

д) от гледна точка на нормативното им закрепване – такива извън НПК и такива, включени в разпоредбите на НПК (способи относно разпит на обвиняемия, разпит на свидетеля, огледа, претърсването, разпознаването и др.) Една част от посочените “процесуални” тактически способи са задължителни, докато другите се прилагат по преценка на следователя.

    Тактически правила – изведено от теорията и практиката незадължително изискване или предписание за извършване на определена дейност по подготовката и провеждането на следствените действия – примерно за изземване на микроследите, следите от ръце и от оръдия за взлом заедно с обекта, когато това е възможно.

    Тактическа комбинация – определено и строго целенасочено съчетание от следствени действия или тактически способи за решаване на конкретни задачи на разследването при определена следствена ситуация. Тактическата комбинация бива два вида – обикновена (отнася се до провеждането на едно следствено действие и се състои само от тактически способи) и сложна(комбинация между следствените действия).


Следствени и съдебни версии. Видове версии в наказателното производство

Понятие и същност

    Думата версия има латински произход (versio) и означава един от възможните начин за интерпретиране на даден факт. По своята логическа природа версията е разновидност на хипотезата, която е гръцка дума (hupothesis) и означава предположение, което човек прави за нещо възможно или невъзможно и от което извлича следствие.

Следствената версия е едно от възможните обяснения на събитието на престъплението като цяло или на отделни негови елементи.
    Следствената версия дава възможност за:
1) откриване;
2) обясняване и
3) доказване на неизвестни факти и обстоятелства по делото, както и за
4) установяване на някои процеси, явления и закономерности, които не влизат в предмета на доказване по чл. 82 НПК.
Следствената версия по своята логико-познавателна същност е едно от средствата за установяване на обективната истина по определено дело.

Версията може да се определи като основано на данните и опита предположение за разследваното престъпление и свързаните с него обстоятелства с цел да се изяснят неизвестните факти и да се съберат необходимите доказателствени материали по делото. Т. е. те е един от основните познавателни методи при разследването.
Версията се изгражда и проверява, когато тези въпроси нямат отговор и когато следователят (съдът) не разполага с необходимите доказателства, а събраните данни са непълни или противоречиви.

. Логико-познавателната същност на следствената версия е вид хипотеза, която битува в конкретно съдебно производство, но приликите между следствената версия и хипотезата са дотук. Различия между следствената версия и хипотезата:

    1) Различия в основанията, мотивиращи изграждането им: следствената версия се изгражда за нуждите на доказването, а хипотезата – за нуждите на познанието.

    2) Различават се и по отношение на задачите, които решават;

    3) Различават се по отношение методите за проверка: следствените версии могат да се проверяват единствено и само с предвидените в НПК способи и средства за събиране и проверка на доказателствата, изрично изброени в чл. 116 НПК.

    4) Различават се по отношение времето за съществуването им: следствената версия съществува само в рамките на наказателното производство, а хипотезата обслужва нуждите на конкретно познание и не е ограничена в съществуването си от времевия фактор.

    5) Различават се по отношение същността им:
         а) Хипотезата е основаната на анализа на фактическите данни оценка за възможното съществуване на определени факти, процеси и явления в природата и обществото, които не могат да бъдат обяснени със съвременните научни теории, методи и средства.  
        б) Подобно на съдебната идентификация и хипотезата е една от формите на познание на света.
        в) Нуждата от хипотеза възниква, когато е неясна връзката между определени факти и обстоятелства от обективната действителност, а нуждата от следствени версии възниква, когато е неясна или неизвестна връзката между отделните елементи от събитието на престъплението. Следователно нуждата от следствени версии и основанията за изграждането им са свързани с две групи обстоятелства: 1) нуждите на познанието; 2) нуждите на доказването по конкретно престъпление.

Версиите се изграждат на две основания: потребностите на познанието (създават предпоставки за постигане на по-голяма разностранност и пълнота на постъпващата информация; осигуряват своевременност, а оттук и необходимата на разследването бързина и ефективност) и потребностите на доказването (позволяват да се откриват и изземват различни видове следи и други веществени доказателства, да се обогатят показанията и обясненията чрез изясняване на почиващи на версиите въпроси).

    Версиите се изграждат на основата на четири вида източници:

а) процесуални източници – следи и други веществени доказателства; показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемия; резултатите от разпознаването и от следствения експеримент; експертното заключение; резултатите от огледа, претърсването и изземването.
б) извънпроцесуални източници – данните от материалите на оперативноиздирвателните органи; съобщенията на обществеността; сведенията от средствата за масова информация и др. Основен източник без съмнение са данните от материалите по делото. Източник на версии са както преките, така и косвените доказателства, отрицателните и положителните факти.
в) практиката – опитът от практиката се използва главно за изграждане на т. нар. типични (типови) версии. В този случай се прилага методът на аналогията.
г) интуицията – мотивирано от знанията, опита и спонтанната творческа способност на следователя предположение за някакъв факт или група факти, свързани с разследваното престъпление, което се включва за проверка като версия.
Стадии на изграждане на следствени версии.

Следствени версии могат и трябва да се изграждат през целия процес, през цялото време на наказателното производство, поради тази причина е оправдано името съдебни следствени версии.
Фазите:
1. Отделяне на фактите и обстоятелствата, имащи вероятно отношение към изследваното обстоятелство;
2. Отделяне на факти и обстоятелства, намиращи се в причинно-следствена връзка с изследваното обстоятелство;
3. Изграждане на обосновано вероятно обяснение на връзката между известните факти и обстоятелства и изследваните обстоятелства;
4. Формулирането на следствената версия, респективно предположението, представляващо основата на версията, извеждане на последствията от версията

В рамките на изграждането на следствени версии намират приложение всички абстрактни методи: индукция; дедукция; анализ; синтез; аналогия (особено при типичните следствени версии).

Тактически изисквания при изграждането на следствените версии:

За обоснованост – предполага изграждане на версията на базата на достатъчно и разностранни по характер данни по делото и фактическа и логическа връзка и зависимост между тях
Следва да се изграждат множество версии, понеже процесите и явленията от обективната действителност имат многообразно проявление и отразяване във връзка със събитието на престъплението.
Надеждност на следствени версии – да се даде обективно вярно обяснение на събитието на престъплението или на отделни негови елементи;
Следствени версии трябва да са конкретни – в непосредствена връзка със събитието на престъплението или с отделни негови елементи;
Следствени версии не трябва да съдържат и вътрешно противоречие, трябва да има съгласуваност между общи и частни следствени версии;
Реалност – изразява се в съобразяване на версиите с обективните възможности за проверката им при съществуващите условия;
Задачите на разследването и изискванията на тактическата организация налагат построяването на повече от една версия за едни и същи факти и обстоятелства по делото.

Проверка на следствени версии.

Следствени версии трябва да се проверяват в закономерна логическа последователност. Следва де си извърши едновременна проверка на няколко следствени версии. От всяка следствена версия по време на проверката следва да се изваждат всички произтичащи от нея следствия и да се обясняват всички обстоятелства относно причината, която ги е породила. Проверката на следствени версии следва да се извърши на базата на цялата събрана до момента доказателствена информация.
Следствени версии следва да се счита проверена и доказана само в случая, когато нито един факт или обстоятелство не и противоречат. Следователно проверката на следствени версии предполага логическо доказване, съществуват:
        1) пряко логическо доказване: изводът за истинността на версията е направен непосредствено от изучаването на събраните по делото доказателства, които потвърждават изведените от версията факти.
        2) косвено логическо доказване: изводът за истинността на версията е основан на опровержението и изключването на всички следствени версии – освен една, която се признава за достоверна, истинна/ правилна.

В практиката има спор кои версии следва да се проверяват: всички или най-перспективните. ВС: при разпит на свидетели следва да се проверяват всички версии, а не само най-вероятните. В тази връзка следва да се посочат още две тактически правила при проверка:
1) следва да се проверява многостранно всяка една от следствени версии, т.е. многостранен характер на проверката;
2) следствени версии трябва да се проверяват по възможност едновременно. Само многостранната и едновременна проверка може да гарантира обективност и пълнота на изводите.

Значение на следствените версии.

Те са:
1) основна форма на абстрактно познание по конкретно разследваното престъпление;
2) основна логическа предпоставка при планирането на разследването и по този начин заместват незнанието с едно предположително обяснение.

Класификация на версиите – деленето на версиите е условно. Те винаги са във връзка и зависимост помежду си и при изменение на източниците, върху които почиват, и за нуждите на познанието и доказването, могат да се трансформират от един вид в друг

Видове следствени версии:

1.Според предмета на доказване: общи и частни.
    1) общи следствени версии: съдържат едно вероятно обяснение на престъплението като цяло, на съвкупността от фактическите обстоятелства, образуващи предмета на доказване по конкретно дело.
    2) частни следствени версии: съдържат едно вероятностно обяснение на произхода и връзката на отделните факти и обстоятелства от събитието на престъплението: време/място на извършване; използвани оръдия за извършване на престъплението, мотив на престъплението и др.

2. В зависимост от характера на обяснението: типични и конкретни. Тази класификационна система е спорна в литературата, посочва се че дублира делението на общи и частни следствени версии. Проф. Цеков и др. – това деление на типични и конкретни има своето значение.
    1) типичните версии: се изграждат само въз основа на данни за характера на престъплението, те имат много кратък период на съществуване, който се отнася към първоначалния период на разследването, в който има информационен дефицит. Типичните версии са една от логическите предпоставки за изграждане на общите версии. При типичните версии обяснението на неизвестните факти и обстоятелства се извършва въз основа на изводи, направени при изучаването на практическия опит в следствената и съдебната практика по конкретни дела.
    2) конкретните версии:се отнасят до единични факти и обстоятелства също в първоначалния етап на разследването, но могат да бъдат продължени по време и в последващия етап на разследването, ако дотогава не е намерено вероятностно обяснение на отделни факти и обстоятелства.
    Изграждането на типични и конкретни следствени версии има значение по отношение подбора на първоначалните и неотложните следствени действия. Изграждането на тези видове версии дава възможност да се изберат следствени действия, които биха донесли максимално количество доказателствена информация.

3. В зависимост от субекта, който ги изгражда – версии на прокурора; следователя/респ. органа на дознание; пострадалия от престъплението; обвиняемия и неговият защитник; свидетеля; експерта. Спор съществува следствените версии дали могат да се изграждат от обвиняемия и неговия защитник, свидетеля и експерта с оглед функциите им в наказателното производство.
            1) Според процесуалистите субект могат да бъдат само органи, които осъществяват функциите по ръководство и контрол на процеса.
            2) Друго становище на криминалисти: не може да бъде ограничаван процеса на познание и обективната истина да се разкрива само от органа, осъществяващ функцията по ръководство и контрол на процеса. А и НПК дава възможност за участие, т.е за извършване на определени действия от страна на обвиняемия и неговия защитник при разследване на конкретното престъпление.
            3) По отношение на изграждането на следствени версии от експерта – не може да изгражда такива: не е нито страна, нито субект в процеса, не защитава ничии интереси, а е призован да замести съда, тъй като притежава специални знания в областта на науката, техниката и занаятите. Експертът може да изгражда следствени версии само по отношение обекта и задачите на възложената му експертиза.
            4) Свидетелят: също би следвало да се изключи от кръга субекти, които биха могли да изграждат следствени версии. Неговата задача е да даде показания за това, което е възприел/което му е известно във връзка с разследваното престъпление. Всяко изграждане на следствени версии от свидетеля би довело до деформиране на свидетелските показания, тяхното опорочаване и изключване от системата на доказателствата по делото.

4. Следствени версии според обекта: следствени версии за обекта на престъплението; следствени версии за субекта на престъплението; следствени версии за обективната страна на престъплението (форма на изпълнителното деяние); следствени версии за субективната страна на престъплението( форми на вина). Обикновено най-много версии се изграждат за обективната страна на деянието, тъй като неизяснените факти  и обстоятелства в това отношение са най-много.


5. Издирвателни следствени версии за установяване и проверка на обстоятелства, свързани с личността на извършителя на престъплението. Според някои автори това са част от версиите относно субекта на престъплението. Издирвателните обаче имат самостоятелно значение.

6. В зависимост от етапа на предварителното разследване версиите биват
първоначални (почиват на по-малко източници и трудностите при изграждането им са по-големи) и последващи (почиват на по-достоверни източници).

7. В зависимост от фазата на наказателния процес версиите биват следствени и съдебни, а с оглед на задачите за решаването, на които са изградени – експертни, оперативноиздирвателни и версии за събиране и проверка на доказателствата по делото.
    Съдебните версии притежават редица особености в сравнение със следствените:
а) изграждането на проверката им става в обстановка на цялостно разгръщане на  основните начала на наказателния процес, широко участие на обстоятелствеността и активно съдействие на другите участници в наказателното производство;
б) почиват на по-богати и по-разнообразни по характер източници;
в) изграждането и проверката им протича в несравнимо по-кратко време и при по-голяма интензивност на разследването;
г) налице е т. нар. колективност и публичност при изграждането и проверката на версиите и оттук – основаването на версиите повече идеи и аргументи;
д) по-ограничени, отколкото в предварителното производство са възможностите за използване на сетивната форма на познание и др.
    Между следствените и съдебните версии има приемственост, като обективна основа за това е единния наказателен процес.
    В съдебното производство версиите са пряко свързани с ясно очертаните през тази фаза функции по обвинението и защитата. Затова те могат да бъдат обединени в две основни групи – обвинителни и оправдателни версии