Банково право. Понятие и източници на банковото право. Банкова система. Банкови и небанкови финансови институции. Основни понятия на банковото право.

Банково право. Понятие и източници на банковото право. Банкова система. Банкови и небанкови финансови институции. Основни понятия на банковото право.

            1. Понятие за банково право.

Понятието “банково право” се употребява само в обективен смисъл, т.е. като съвкупност от правни норми, които уреждат определен кръг обществени отношения. Смята се че  БП не е самостоятелен правен отрасъл., а  е с комплексен п-р, тъй като съдържа в себе си публично-правна и частна-правна материя :

            1) Публичноправната материя е част от ФП– тук методът е властнически. включва: 1) дейността на БНБ; 2) банковия надзор; 3) даването и отнемането на лицензии; 4) банковата несъстоятелност и т.н.

            2) БП има и частноправен характер, защото в основата на банковата дейност стоят банковите сделки, които са вид търговски сделки, а при тях методът е метод на равнопоставеност. към Търг. право.

            2. Банките като институции.

В основата на БП стои понятието “банка”. Необходимостта от банките се обуславя от няколко момента: 1) Парите са всеобщ еквивалент на стойността и в съвременния свят те стоят в основата на търговията като измерител на стойността. Те са най-подходящия инструмент за съизмеряване стойността на всички блага. Следователно необходимо е да има институция, която да ги създава. Тази институция може да бъде само една в държавата.

            2) Необходима е институция, която да съхранява парите, в нея парите да се натрупват.

            3) Банките не участват пряко в стопанската и търговската дейност, но участват косвено – те стимулират тази дейност и правят това посредством кредитиране.

            4) Банките извършват и множество услуги, с което улесняват търговския обмен: разплащания по безкасов път на огромни разстояния; банкови гаранции и др.

За банкова дейност говорим когато едно лице привлича чужди парични средства и същите отдава на трето лице.Необходимо е съществуването на два вида дейност: 1) влогонабиране и 2) кредитиране. Това са икономически понятия, а юридическите са: 1) договор за влог 2) договор за заем.

В основата на банковата дейност стои т.нар. “неправилен (банков) влог”.

Нарича се неправилен , защото има различия с обикновения влог (чл. 230 ЗЗД).  При обикновения влог:

            - Дава се индивидуализирана вещ и се връща същата вещ.

            - През това време влогодателят си остава собственик на вещта и при унищожаване на вещта погиването ú става за сметка на собственика ú.

            - Влогоприемателят полага грижа на добър стопанин и ако е договорено му се плаща за това от влогодателя.

* При банковия влог се дават заместими вещи (пари), не индивидуализирани. Влогоприемателят не е длъжен да върне същите банкноти, а техния номинал. Когато сключва договора за влог, банката става собственик на парите, а влогодателят губи това си качество, той се трансформира в кредитор и има вземане по отношение на банката. Щом тя става собственик на парите, тя може да се разпорежда с тях – може да отдава същите пари на кредит на трето лице.  Тук влогодателят трябва да получи нещо за това, че му се използват средствата и това става под формата на лихви.

            3. Източници на банковото право.

Тук се включват източници и на публичното, и на частното право:

            1) Закон за БНБ – урежда статута и правомощията на централната банка, но съдържа и разпоредби относно търговските банки.

            2) Закон за кредитните институции /няма “Закон за банките”– регламентира режима на търговските банки, някои разпоредби се отнасят до взаимоотношенията им с централната банка.

            3) Отделни норми от ТЗ – отнасящи се до банковите сделки.

            4) Около 15 подзаконови нормативни акта– това са наредби на УС на БНБ, на която банковият закон е делегирал нормотворчески правомощия.

            4. Видове банкова дейност.

Банковата е изключително разнообразна и банките в зависимост от това, каква лицензия притежават, извършват различна банкова дейност.  В чл.2 от ЗКИ са посочени видовете банкова дейност, най-важните от които са влогонабирането и кредитирането – в ал.1 банката се определя като акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск.

            Това са 9^тте вида дейност, които формират “същинската банкова дейност”. Принципно не могат да извършват други дейности, извън посочените в Закона, освенако това е необходимо за осъществяване на дейността им по събиране на вземанията.

            В БП тези влоговите сделки се определят като пасивни-банката се явява длъжник, а вложителят има вземане спрямо нея. По ЧП длъжникът е пасивен субект, затова тези сделки се наричат пасивни.

При кредитирането банката има вземане по отношение на кредитополучателя, тя е активен субект, затова и сделките са наричат активни.

            5. Видове банки.

1) С оглед на това дали банката участва в правоотношения преимуществено в качеството си на държавен орган или като гражданскоправен субект: национални; търговски. “Търговска” банка означава че е търговец по ТЗ, но действа по специалния закон- ЗКИ.

Централната банка е една в държавата. На нея са възложени преимуществено правомощия като държавен орган, т.е. преди всичко в правоотношенията участва в качеството си на власт, докато търговските банки преимуществено като частноправни субекти. В отделни случаи БНБ може да участва и като гражданскоправен субект, а ТБ могат да упражняват и властнически правомощия.

2) Преимуществено в коя сфера осъществяват своята дейност:

• промишлени;
• земеделски;
• инвестиционни;
• външнотърговски и др.

Наименованието на банката не е ограничение тя да извършва и дейност, свързана с други отрасли. То показва с кой отрасъл е свързана банката преимуществено.

3) Каква е правната им фигура, юридическата им конструкция: Според ЗКИ банка може да се създаде само под формата на АД.

6. По-важни понятия в БП.

            6.1. Банков капитал – съвкупността от парични средства, с които разполага една банка.

Като всеки капитал и той има за предназначение да носи печалба, която е резултат от осъществяваната банкова дейност. Особености. За банковия капитал са типични две неща:

            Основно е паричен и това се предопределя от същността на банката, от нейната дейност, в чиято основа стоят парите. Разделя се на две части: 1) собствен (изгражда се от вноските на акционерите и това, което тепърва ще придобива банката като печалба) и 2) чужд/заемен/привлечен капитал (привлича се по пътя на влогонабирането, на банковите сметки). Съотношението винаги е в полза на чуждия, който е многократно по-голям от собствения.

            6.2. Банкова печалба е положителният финансов резултат, разликата между приходи и разходи в рамките на една година. По принцип банките са изключително печеливши търговски дружества. Обобщено нещата стоят по следния начин:

            1) Приходи: Основната категория приходи идват от лихвите по отпуснатите в рамките на годината банкови кредити;     - На второ място са различните комисионни по повод на сделки.

            - Такси за услуги, които банката дава в качеството си на държавен орган.

            2) Разходи:- Основни разходи са лихвите по влогове.- Административно-стопански разходи (за компютри, автомобили, телефони, поддръжка на сгради и др.).- Несъбираеми вземания по отпуснати кредити. Банковата дейност е много рискова и колкото повече се намали този риск, банката е по-стабилна и печалбата е по-голяма (една сериозна банка е изключително внимателна към отпускането на кредити).

            6.3. Банкова гаранция – употребява се двояко:

            1) Същинска банкова гаранция– услуга, която банката дава. При нея банката става гарант, тя се вклинява в едно търговско правоотношение– има кредитор и длъжник; кредиторът иска от едно трето лице гаранция, че ако длъжникът не плати, ще плати третото лице и тази гаранция се изисква предварително преди сключване на сделката.

            2) Житейски под банкова гаранция се разбира обезпечението, което кредитополучателят дава при получаване на кредит (с ипотека; залог върху вещи; поръчителство и др.).

            6.4. Банков надзор– това е вид финансов контрол. Той се осъществява в рамките на банковата система и се състои от две части:

            1) Контрол, осъществяван от страна на БНБ по отношение на търговските банки. В този случай терминът е “банков надзор”. Той се налага, защото банковата дейност е рискова, а и при неблагополучия се накърняват интересите на много лица (акционери и вложители). Такъв контрол поначало върху другите търговци не се осъществява, но тук е оправдан.

            2) Вътрешен банков контрол , който се осъществява в рамките на една търговска банка. Той се налага пак по същите съображения. Упражнява се по отношение на служителите в банката, основно се свързва с отпускането на кредити, т.е. осъществява се по отношение на кредитните инспектори. Чл.74

И двата вида контрол биват: предварителен (при даване на лицензии от БНБ; при отпускане на кредити от ТБ) и текущ (в цялостната банкова дейност).

            6.5. Банкова тайна. Свързва се до голяма степен с надеждността, стабилността на една банка.

Банковата тайна е в интерес преди всичко на клиента, но и на самата банка, тъй като това стои в основата на привличането на клиенти- неразпространението на информация относно: 1) авоарите по сметки (какви и колко банкови сметки има един клиент) и 2) сделките с тях.

Банковата тайна  се осъществява: 1) по отношение както на действащи, така и по отношение на закрити сметки; 2) по отношение на сметки във валута и в лева; 3) по отношение на всички операции във връзка с тези сметки. Вид служебна тайна и неправомерното ú разкриване е скрепено със санкция. Отнася се до служителите в банката и до други длъжностни лица, на които тези данни са станали известни по служба (ревизори, прокурори, държавни органи). Разкриването става само при определени обстоятелства (посочени в закона).

            Ликвидност- важно понятие- свързва се с възможността на банката по всяко време да изпълнява изискуемите си задължения

            6.6. Банкова ликвидация – една банка преустановява дейността си на някакво основание.

            6.7. Банкова несъстоятелност– банката преустановява дейността си на основание на неплатежоспособност.

            6.8. Банков банкрут – до него се стига по рядко. Аналогично е с несъстоятелността, но това явление настъпва изведнъж, неочаквано, обикновено в резултат на една или малко на брой банкови операции. Говори се също и за умишлени банкрути - предмет на наказателна отговорност, доколкото при тях целта е да се увредят нечии интереси (на самите акционери, на част от тях, на вложителите).