Правен режим на имуществената отчетническа отговорност. Разграничаване на имуществената отчетническа отговорност от отговорността по ЗЗД.
Правен режим на имуществената отчетническа отговорност. Разграничаване на имуществената отчетническа отговорност от отговорността по ЗЗД.
ИОО по своя характер е гражданска отговорност. До нейното прилагане се стига, когато има причинени имуществени вреди, открити в резултат на финансов контрол. Функцията на ИОО е чрез нея да се възстановяват причинените вреди, следователно тя има обезщетителен характер.
Поставя се въпросът каква гражданска отговорност е – договорна или деликтна? По старото разбиране е, че е договорна отговорност, защото субектите на отговорността, заемайки отчетническа длъжност, встъпват в трудови правоотношения. В следствие на неизпълнение на трудовите си задължения тези лица причиняват вреди. А субекти на ИОО могат да бъдат и други лица, т.нар. “фактически отчетници” или косвените отчетници (не са на трудов договор).
Господстващото разбиране в теорията и съдебната практика е, че ИОО е деликтна отговорност, защото ЗДФИ урежда фактическия ú състав подобно на фактическия състав на гражданската деликтна отговорност /вреда + противоправно поведение+причинна връзка+вина/. Задължение да опазват повереното им имущество и пари имат не само лицата, които са в трудов договор, а всички лица, на които се поверява държавно или общинско имущество. Те следва да пазят и отчитат това имущество. Обикновено в трудовия договор не се съдържа клауза, че лицето ще пази, отчита имуществото. Очертават се трудовите функции, а не отчетническите. Кога се носи отговорност- чл. 21 от ЗДФИ- когато вредата е причинена умишлено, не ПРИ или ПО повод изпълнение на служебни задължения
Приложно поле – само спрямо лицата,посочени в чл. 4 от ЗДФИ /при които се борави с държавно и общинско имущество/.
- Разграничаване на ИОО от отговорността по ЗЗД :
Независимо от това, че ИОО е деликтна, тя не се покрива изцяло с отговорността по ЗЗД. Отговорността по ЗЗД се нарича “обща деликтна отговорност”, докато отговорността по ЗДФИ се нарича “специална деликтна отговорност”. Съществуват редица различия между двата режима - общ и специален:
1) В нормативната уредба: - общ – чл.45 и сл. ЗЗД; - специален – чл.21 ЗДФИ.
На практика общият режим се прилага субсидиарно към специалния.
2) С оглед субектите, които носят такава отговорност:
- в ЗЗД се предвижда: всеки, който причини вреда другиму, ще носи отговорност, без да е необходимо този субект да има специални качества.
- по ЗДФИ такава отговорност носят само лицата, които имат качеството “отчетници”(само ФЛ).
3) Кой може да бъде увреден, т.е. кой може да търси отговорност:
по ЗЗД – може да бъде както физическо, така и юридическо лице;
- специален - само юридически лица могат да търпят вреди и на да търсят обезщетение.
4) С оглед вредите, които предпоставят носенето на отговорността:
– подлежат на възстановяване както имуществени, така и неимуществени вреди;
- специален – само имуществени вреди.
5) Във връзка с обезщетението – задължението за възстановяване на вредите :
- според разпоредбите на ЗЗД (чл.51) на възстановяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение като се обхващат както действително претърпените загуби, така и пропуснатите ползи
- специален – ЗДФИ обезщетението включва само действително причинените вреди.
6) С оглед вредоносния юридически факт :
- общ режим – възстановяват се всички вреди, без значение от от какъв деликт произхождат;
- специален – в чл. 2 ЗДФИ са предвидени САМО ТРИ случая, при които ще се носи имуществена отговорност: 1) вредата е умишлена; 2) вредата е от липси; 3) вредата е причинена не при или по повод изпълнение на служебни задължения; За други вреди, т.е. причинени вследствие на други фактически състави, отговорността е административна под формата на глоба.
7) В лихвата - съвпадат:
8) В давността:
- общ – срокът е 5 години, лихви- 3 г.
- специален – срокът е 5 години и за лихвите. Давността тече от деня на причиняване на вредата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването ú.
9) С оглед реда за реализиране на отговорността:
- общ – деликтната отговорност по ЗЗД се реализира чрез общия исков ред, предвиден в ГПК (искова молба, която сочи ответника и вредите, а доказателствената тежест е за ищеца);
- специален–за ИОО има специален ред, т.нар. “начетно производство”, което е уредено в чл.299 и сл. ГПК. В основата на това производство стои актът за начет, а доказателствената тежест е за ответника.
Всички тези разграничения характеризират имуществената отчетническа отговорност като “специална деликтна отговорност”.