Правна уредба на държавния финансов контрол. Статут и правомощия на контролните органи. Финансова ревизия. Разграничаване на финансовата ревизия от сходните правни институти.

Правна уредба на държавния финансов контрол. Статут и правомощия на контролните органи. Финансова ревизия. Разграничаване на финансовата ревизия от сходните правни институти.

            1. Правна уредба на държавния финансов контрол.

            1.1. Предмет на разглеждане е четвъртата категория финансови правоотношения, включени в предмета на правния отрасъл – отношения по осъществяване на финансов контрол върху дейностите по разпределянето, преразпределянето и разходването на националния доход.

            1.2. Същност на финансовия контрол:

            Контролните отношения са важни, доколкото самата финансова дейност има такова значение - за държавата тя е много важна и затова трябва да се контролира. Тъй като финансовата дейност е държавна дейност, трябва да се предвидят законодателно способи за контрол за законосъобразното и целесъобразното ú осъществяване. ФК се извършва в две посоки: 1) за законосъобразност и 2) за целесъобразност, но когато се търси юридическа отговорност, за санкции – те се свързват единствено с незаконосъобразността. Следователно, ако в резултат на ФК се констатира нецелесъобразност, единственото, което може да се направи, е предприемане на мерки в посока подобряване на финансовата дейност, но до юридическа отговорност не може да се стигне. Контролът е финансов, т.к. се проверява финансовата дейност, финансовите операции, т.е. наименованието идва от това какво се контролира (предмета на контрол). Той не е отраслов,а се осъществява навсякъде.

По същество е административен (с оглед на субекта). Органите, които го извършват, са административни.

Финансовия контрол е специализиран административен контрол в областта на финансовата дейност.

            Етапи на контролната дейност: От гледна точка на действията на контролните органи финансовия контрол се дели се дели на два вида: 1) проверочна дейност и 2) мерки за въздействие или правни последици от упражняването на финансовия контрол

Нормативна уредба: 1) Закон за държавния финансова инспекция 2) Правилник за неговото приложение.

Обхват на контрола:  Чл.4 ЗДФИ посочва обектите, които могат да бъдат подлагани на такъв контрол: 1) ЮЛ с държавно или общинско имущество; 2) ЮЛ, чиито задължения изцяло или частично са гарантирани с държавно или общинско имущество и 3) разпоредители с бюджетни кредити.

Чл.5 Финансови инспекции се извършват: по постъпили молби, жалби и сигнали за нарушения на бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност на организациите и лицата по чл. 4 , подадени от държавни органи, физически и юридически лица; за възлагане и изпълнение на обществени поръчки; за проверка на разходването на целеви субсидии, предоставени по закона за държавния бюджет на РБ за съответната година и постановления на МС; по искане на МС или министъра на финансите;

 Задачи на финансовия контрол: да защитава публичните финансови интереси, като извършва ревизия  органите на държавния финансов контрол проверяват:            Законосъобразността и целесъобразността на събиране, съхраняване, стопанисване, разходване и отчитане на имуществото на лицата по чл.4

Органите на ДФИ проверяват изпълнението на задълженията към бюджета- дали тези обекти своевременно и изцяло внасят своите задължения към бюджета.  Към задачите се включва и контрол за спазването на валутния режим и за изпълнението на НА, уреждащи финансовата и стопанската дейност на ревизираните обекти.

            2. Статут и правомощия на контролните органи (чл. 5 ЗДФИ).

Към Министерство на финансите: Агенция за ДФИ, администрация към Мин. На финансите и е ЮЛна бщджетна издръжка- специализиран външноведомствен контролен орган, който контролира всички сфери на финансовата дейност, ръководи и осъществява ДФИ. Структурата, състава и организацията на работата й се определят с Устройствен правилник, приет от МС. Органи: директор /мандат 4 г./; - териториални дирекции; - вътрешни одитори.

Правомощия на органите на ДФИ: Могат да бъдат групирани по следния начин:

            1) Да извършват проверочни действия- имат право на свободен достъп в юридическите лица. Могат да изискват данни, да проверяват счетоводната отчетност, да запечатват и т.н. Имат право да правят проверки и в други обекти, с които обектът е свързан (насрещна проверка).

            2) Да събират доказателства. Финансовият контрол се извършва най-често под формата на ревизия - установително производство, което приключва със съставянето на определени актове, които съдържат констатации. Една част от тези актове притежават особена доказателствена сила, изразяваща се в това, че те се считат за верни до доказване на противното /актовете за начет/. Вината се презюмира. Допустими са всички доказателства и доказателствени средства по ГПК и НПК. Контролните органи си служат най-често с писмени доказателства, доколкото се контролира финансова дейност, която обикновено трябва да намери отражение в някакъв документ (+свидетелски показания).

            3) Предприемане на обезпечителни мерки под формата на обезпечителен запор или възбрана. Контролните органи имат правомощието да ги налагат, защото разкриват имуществени вреди. Възможно е виновното лице да остане неплатежоспособно и така държавата няма да може да получи обезщетение. Обезпечителният запор върху вземания и движими вещи се налага от финансовия ревизор, възбраната – чрез съдията по вписванията.

            4) Санкционни правомощия- изразяват се във възможността КО да упражнява държ. принуда под формата на санкции и ПАМ в случай на установени в резултат на ревизия нарушения от длъжностни лица В случая имуществена отговорност за причинени вреди ще се търси независимо от аднистративно-наказателната отг, т.е. наказва се и се възстановява вредата. Чл. 32-36- санкции

2.3. Задължения на органите на ДФИ.- основните задължения на финансово-контролните органи при изпълнение на службата им:да се легитимират със служебна карта и заповед за извършване на ревизията; да отразяват вярно и точно установените нарушения и вреди, причините и виновните лица; да си правят отвод, когато имат връзка с ревиз. обект; да не дават информ. за откриване на предстоящи ревизии и др.

3. Видове финансов контрол в зависимост от времето на провеждане:

            1) Предварителен (превантивен): цел на извършването му е, да не се допусне извършването на финансови нарушения, нанасяне на вреди. Упражнява се от ръководителите, главния счетоводител, ресорните счетоводители и др. Осъществява се преди да се извърши финансовата операция и се изразява в даване на разрешение, съгласие, одобрение и т.н.

            2) Текущ – извършва се от същите лица успоредно с финансовата дейност.

            3) Последващ: проверява се вече приключила финансова дейност. От юридическа гл.т. този контрол има най-важно значение, защото правните последици (различните видове юридическа отговорност) се свързват именно с упражнен последващ финансов контрол. Нарича се още “финансова инспекция” (материалноправен термин) или “ревизионно производство” (процесуалноправен термин).

4. Финансова инспекция= финансов одит от вътрешни одитори: последващ финансов контрол.

Определение: Финансовата инспекция е правно регламентирана дейност, изразяваща се в съпоставяне на фактически извършеното от лицата, боравещи с държавно или общинско имущество и отразеното в счетоводните документи с действащото финансово законодателство. Целта е да се провери дали правилно е приложен финансовия закон. Разграничават се ТРи категории правоотношения:

• м/у ръководителя на ведомството, упражняващо Контрола и финансовия инспектор- осъществява се чрез Заповед за извършване на инспекцията
• м/у проверяващия орган и обекта на контрола
• м/у обекта на контрола и неговото материално отговорно лице/МОЛ/- отчетник. Основанието за пораждането на тази трета категория отношения е установояването на правопораждащи факти, за турсене на имущ. Отчетническа отговорност /ИОО/.

5. Разграничаване на ФИ от сходните правни институти.

5.          Инспекция и инвентаризация: и двете са форми на ФК, но разликата е качествена.

5.2. Финансова инспекция и съдебно-счетоводна експертиза.