Правна уредба на държавния финансов контрол. Статут и правомощия на контролните органи. Финансова ревизия. Разграничаване на финансовата ревизия от сходните правни институти.
Правна уредба на държавния финансов контрол. Статут и правомощия на контролните органи. Финансова ревизия. Разграничаване на финансовата ревизия от сходните правни институти.
1. Правна уредба на държавния финансов контрол.
1.1. Предмет на разглеждане е четвъртата категория финансови правоотношения, включени в предмета на правния отрасъл – отношения по осъществяване на финансов контрол върху дейностите по разпределянето, преразпределянето и разходването на националния доход.
1.2. Същност на финансовия контрол:
Контролните отношения са важни, доколкото самата финансова дейност има такова значение - за държавата тя е много важна и затова трябва да се контролира. Тъй като финансовата дейност е държавна дейност, трябва да се предвидят законодателно способи за контрол за законосъобразното и целесъобразното ú осъществяване. ФК се извършва в две посоки: 1) за законосъобразност и 2) за целесъобразност, но когато се търси юридическа отговорност, за санкции – те се свързват единствено с незаконосъобразността. Следователно, ако в резултат на ФК се констатира нецелесъобразност, единственото, което може да се направи, е предприемане на мерки в посока подобряване на финансовата дейност, но до юридическа отговорност не може да се стигне. Контролът е финансов, т.к. се проверява финансовата дейност, финансовите операции, т.е. наименованието идва от това какво се контролира (предмета на контрол). Той не е отраслов,а се осъществява навсякъде.
По същество е административен (с оглед на субекта). Органите, които го извършват, са административни.
Финансовия контрол е специализиран административен контрол в областта на финансовата дейност.
Етапи на контролната дейност: От гледна точка на действията на контролните органи финансовия контрол се дели се дели на два вида: 1) проверочна дейност и 2) мерки за въздействие или правни последици от упражняването на финансовия контрол
Нормативна уредба: 1) Закон за държавния финансова инспекция 2) Правилник за неговото приложение.
Обхват на контрола: Чл.4 ЗДФИ посочва обектите, които могат да бъдат подлагани на такъв контрол: 1) ЮЛ с държавно или общинско имущество; 2) ЮЛ, чиито задължения изцяло или частично са гарантирани с държавно или общинско имущество и 3) разпоредители с бюджетни кредити.
Чл.5 Финансови инспекции се извършват: по постъпили молби, жалби и сигнали за нарушения на бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност на организациите и лицата по чл. 4 , подадени от държавни органи, физически и юридически лица; за възлагане и изпълнение на обществени поръчки; за проверка на разходването на целеви субсидии, предоставени по закона за държавния бюджет на РБ за съответната година и постановления на МС; по искане на МС или министъра на финансите;
Задачи на финансовия контрол: да защитава публичните финансови интереси, като извършва ревизия органите на държавния финансов контрол проверяват: Законосъобразността и целесъобразността на събиране, съхраняване, стопанисване, разходване и отчитане на имуществото на лицата по чл.4
Органите на ДФИ проверяват изпълнението на задълженията към бюджета- дали тези обекти своевременно и изцяло внасят своите задължения към бюджета. Към задачите се включва и контрол за спазването на валутния режим и за изпълнението на НА, уреждащи финансовата и стопанската дейност на ревизираните обекти.
2. Статут и правомощия на контролните органи (чл. 5 ЗДФИ).
Към Министерство на финансите: Агенция за ДФИ, администрация към Мин. На финансите и е ЮЛна бщджетна издръжка- специализиран външноведомствен контролен орган, който контролира всички сфери на финансовата дейност, ръководи и осъществява ДФИ. Структурата, състава и организацията на работата й се определят с Устройствен правилник, приет от МС. Органи: директор /мандат 4 г./; - териториални дирекции; - вътрешни одитори.
Правомощия на органите на ДФИ: Могат да бъдат групирани по следния начин:
1) Да извършват проверочни действия- имат право на свободен достъп в юридическите лица. Могат да изискват данни, да проверяват счетоводната отчетност, да запечатват и т.н. Имат право да правят проверки и в други обекти, с които обектът е свързан (насрещна проверка).
2) Да събират доказателства. Финансовият контрол се извършва най-често под формата на ревизия - установително производство, което приключва със съставянето на определени актове, които съдържат констатации. Една част от тези актове притежават особена доказателствена сила, изразяваща се в това, че те се считат за верни до доказване на противното /актовете за начет/. Вината се презюмира. Допустими са всички доказателства и доказателствени средства по ГПК и НПК. Контролните органи си служат най-често с писмени доказателства, доколкото се контролира финансова дейност, която обикновено трябва да намери отражение в някакъв документ (+свидетелски показания).
3) Предприемане на обезпечителни мерки под формата на обезпечителен запор или възбрана. Контролните органи имат правомощието да ги налагат, защото разкриват имуществени вреди. Възможно е виновното лице да остане неплатежоспособно и така държавата няма да може да получи обезщетение. Обезпечителният запор върху вземания и движими вещи се налага от финансовия ревизор, възбраната – чрез съдията по вписванията.
4) Санкционни правомощия- изразяват се във възможността КО да упражнява държ. принуда под формата на санкции и ПАМ в случай на установени в резултат на ревизия нарушения от длъжностни лица В случая имуществена отговорност за причинени вреди ще се търси независимо от аднистративно-наказателната отг, т.е. наказва се и се възстановява вредата. Чл. 32-36- санкции
2.3. Задължения на органите на ДФИ.- основните задължения на финансово-контролните органи при изпълнение на службата им:да се легитимират със служебна карта и заповед за извършване на ревизията; да отразяват вярно и точно установените нарушения и вреди, причините и виновните лица; да си правят отвод, когато имат връзка с ревиз. обект; да не дават информ. за откриване на предстоящи ревизии и др.
3. Видове финансов контрол в зависимост от времето на провеждане:
1) Предварителен (превантивен): цел на извършването му е, да не се допусне извършването на финансови нарушения, нанасяне на вреди. Упражнява се от ръководителите, главния счетоводител, ресорните счетоводители и др. Осъществява се преди да се извърши финансовата операция и се изразява в даване на разрешение, съгласие, одобрение и т.н.
2) Текущ – извършва се от същите лица успоредно с финансовата дейност.
3) Последващ: проверява се вече приключила финансова дейност. От юридическа гл.т. този контрол има най-важно значение, защото правните последици (различните видове юридическа отговорност) се свързват именно с упражнен последващ финансов контрол. Нарича се още “финансова инспекция” (материалноправен термин) или “ревизионно производство” (процесуалноправен термин).
4. Финансова инспекция= финансов одит от вътрешни одитори: последващ финансов контрол.
Определение: Финансовата инспекция е правно регламентирана дейност, изразяваща се в съпоставяне на фактически извършеното от лицата, боравещи с държавно или общинско имущество и отразеното в счетоводните документи с действащото финансово законодателство. Целта е да се провери дали правилно е приложен финансовия закон. Разграничават се ТРи категории правоотношения:
- м/у ръководителя на ведомството, упражняващо Контрола и финансовия инспектор- осъществява се чрез Заповед за извършване на инспекцията
- м/у проверяващия орган и обекта на контрола
- м/у обекта на контрола и неговото материално отговорно лице/МОЛ/- отчетник. Основанието за пораждането на тази трета категория отношения е установояването на правопораждащи факти, за турсене на имущ. Отчетническа отговорност /ИОО/.
5. Разграничаване на ФИ от сходните правни институти.
5. Инспекция и инвентаризация: и двете са форми на ФК, но разликата е качествена.
|
Финансова инспекция |
Инвентаризация |
Нормативна уредба |
ЗДФИ |
Закон за счетоводството (чл.34-38). |
Време на извършване |
Последващ финансов контрол. |
Текущ финансов контрол |
Обхват на контрола |
По принцип обхваща цялата дейност.
|
Има по-ограничено приложение. Проверява наличието на материални ценности (т.е. само вещи) и тяхното състояние и годност. |
Субекти на контрола |
Осъществява се от длъжностни лица (финансово-контр. органи), които трайно имат такова качество, назначават се на такава длъжност, това са трудовите им функции и за това получават трудово възнагражд. Правомо-щията им са посочени в ЗДФИ и Правилника за неговото приложе-ние и съответният ръководител не може да ги изземва, ограничава или разширява. |
Контролният орган е орган ad hoc (за целта, за момента). Тези лица работят нещо друго в предприятието и въз основа на вътрешна заповед на ръководителя им се възлага да извършват такава инвентаризация. След извършването ú и след депозирането на резултата те губят качеството си на контролни органи. |
Актове, с които приключва |
Някакъв ревизионен документ - акт за начет (констатациите в него се счита за верни до доказване на противното и той дава много процесуални привилегии на ищеца-на увреденото ЮЛ) и др. |
С обикновен протокол, който също е констативен акт, но не дава никакви процесуални привилегии. Затова ако се разкрият причинени вреди и има виновни лица, увредената организация трябва да следва общия исков ред- подава искова молба, и доказва претенциите си. Затова и често при инвентаризация се иска извънредна ревизия (свръх-ревизия), която съставя вече ревизионни документи. |
5.2. Финансова инспекция и съдебно-счетоводна експертиза.
|
Финансова инспекция |
Съдебно-счетоводна експертиза |
Нормативна уредба |
ЗДФИ |
Процесуални закони, Наредба 1461 |
Правна същност |
Последващ финансов контрол. |
Не се извършва контрол, тя се осъществява в резултат на извършен контрол. Тя е процесуален институт. |
Обхват на контрола |
Проверява се цялостната финансова, а понякога и стопанска дейност на обекта. |
При нужда от отговор на специален въпрос (извън компетентността на съда) се назначава вещо лице (притежава специални, в случая икономически и счетоводни познания). Вещо лице се назначава и когато има направено възражение по извършването на ревизия. На експерта се поставят винаги конкретни въпроси. |
Актове, с които приключва |
Особена доказателствена сила на ревизионните документи– обвърз-ват гражд. съд. Той е длъжен да приеме акта, както е депозиран, и да даде възможност на ответника да оборва. |
Заключението на експерта не обвързва съда (то се разглежда заедно с всички др. събрани доказателства и ако е в противоречие с много други съдът може да не му даде вяра). |