Homepage > Финансово право > Правен режим на таксите. Понятие и нормативна уредба. Видове такси. Субекти. Определяне на размера на таксите. Производство. Съдебни такси.

Правен режим на таксите. Понятие и нормативна уредба. Видове такси. Субекти. Определяне на размера на таксите. Производство. Съдебни такси.

1. Понятие и правна характеристика.

Таксите са държавни вземания от данъчен произход. Те не са същински данъци, но са подчинени почти изцяло на режима на данъците, следователно юридическите белези на данъците важат и за таксите.

Основната разлика между данък и такса е, че таксите имат възмезден характер, т.е при тях има насрещна престация. По своя възмезден характер таксата наподобява гражданскоправно плащане.

Правното основание за плащане на такса е извършването на дадена услуга от държавен орган.

В някои случаи лицата плащат такси, след като са ползвали дадени услуги. Използването на услугата може да е доброволно, но може и да е задължително (напр. – да се изкара паспорт).

В други случаи правното основанието да се плати таксата е само предоставената от държавата възможност услугата да се ползва (напр. лицата, които имат автомобили дължат такса за ползване на пътищата– в началото на годината, когато лицата плащат застраховката на автомобила плащат и тази такса, може да не карат колата през тази година- таксата се плаща за предоставената възможност). Това е гаранция за събиране на тези държавни вземания. От юридическа гледна точка това не е много прецизно, защото не са редки случаите, когато лицето предварително е платило такса, а впоследствие по различни причини не ползва услугата или не е удовлетворено от нея. При гражд-те плащания има съгласуваност на волите и в резултат цената съответства на услугата (поне така се предполага). По такси и данъци не се договаря– държавата едностранно определя таксата по размер, договорното начало е изключено.

2. Нормативна уредба .

1) Според чл.60, ал.1 от Конституцията: данъците и таксите се определят със закон съобразно доход и имущество.

2) Закон за държавните такси и Закон за местните данъци и такси. Първият урежда режима на държавните такси, които постъпват в републиканския бюджет, защото услугите се дават от централни органи – МВР, Комитет по стандартизация, МВнР и др. При втория закон органът, който дава услугата, е на местно подчинение. Всички елементи на таксите трябва да бъдат определени в тези два закона – платци, основания, размер и т.н., но това конституционно изискване не се спазва, тъй като освен законите се издават тарифи, които не са нормативни актове, а приложения, добавки към нормативния акт. Основанието и размерът на таксите се определят именно от тези тарифи и практиката е таксите по този начин да се завишават. Всяко министерство да приема свои тарифи, които се одобряват от МС.

3. Видове такси.

1) Според това органът, който дава услугата, (в кой бюджет постъпват)– държавни и местни. Таксите по ЗДТ постъпват в държавния, а таксите по ЗМДТ – в общинския бюджет.

Особен вид такси са съдебните. Те постъпват в бюджета на съдебната власт и се събират от съдилищата, съдия-изпълнителите, нотариусите. Тези такси са важен момент в юридическата дейност, тъй като при завеждане на иск предварително се плаща такса, в противен случай не се дава ход на делото. При прекратяване на делото таксата не се връща.

2) С оглед на предметното съдържание (за каква услуга се плаща):

за различни комунално-битови услуги;
за издаване на различни документи;
за сключване на някакви сделки и т.н.

3) С оглед на това как е установена таксата, по каква система:

такси в твърд размер
пропорционални такси;

4) Според начина на плащането:

- в брой на органа, който извършва услугата (може да се плати в банка)

- плащат се с таксови марки (вече се използват по-рядко, за малки по размер такси)

4. Субекти по тези правоотношения.

1) Активен субект е държавата. защото упражнявайки властнически правомощия определя таксите едностранно.

2) Пасивен субект са всички останали субекти (ФЛ, ЮЛ, местни и чуждестранни лица), в зависимост от това, за каква услуга става въпрос и кой ползва услугата.

5. Освобождаване от облагане. – при таксите преференции има:

1) Бюджетни учреждения – те са на издръжка от държавния или местен бюджет, а при плащане на такса сумата отново постъпва в бюджета. Затова в повечето случаи тези учреждения се освобождават от плащане на такси.

2) Лица, които имат специално качество (дипломати, инвалиди и др.). Това им качество дава основание в определени случаи да се освобождават пълно или частично.

3) С оглед семейното или матер. положение: многодетни семейства и др. Освобождават се изцяло или частично.

4) При упражняване на свои основни права всички лица се освобождават от такси – молба до НС, президент; молба за пенсиониране.

6. Производство по плащането (изпълнението).

В по голямата част от случаите плащането става в условията на доброволност, защото: таксите по принцип са в по-малък размер от данъците;- за една значителна част от таксите се плаща предварително

Ако се стигне до хипотеза, че не се плати доброволно, на общо основание като вид държавно вземане, таксите могат да се събират по принудителен ред от данъчните органи.

Ако се плати повече, органът който е събрал по-голяма сума по искане на лицето следва да информира данъчните органи и те да извършат прихващане.