Финансови правни норми. Същност, структура и видове. Особености на финансовите правни норми. Финансов план и финансова правна норма. Тълкуване на финансовите правни норми
Финансови правни норми. Същност, структура и видове. Особености на финансовите правни норми. Финансов план и финансова правна норма. Тълкуване на финансовите правни норми
1. Същност. Обективното финансово право е съвкупност от правни норми. Те действат неограничено във времето, по отношение на случаите и адресатите. Разлика между финансова норма и индивидуален финансов акт- актовете имат еднократно действие, отнасят се за конкретен случай, имат конкретни адресати. Отклонение от тези принципи има по отношение на:
1) Неограниченото действие във времето. Естеството на финансовите отношения понякога налага ПН да има срочно действие (крайният момент, до който ще действа, е установен още при приемането ú). Това важи най-вече за т. нар. бюджетни норми. Понякога финансовите правни норми имат еднократно действие като индивидуални актове - закон за амнистията.
2) Неограниченото действие по отношение на лицата: Финансовите норми се прилагат по отношение на всички лица, но лицата се подчиняват на различен режим (физически и юридически лица, чуждестранни и местни). Финансовите правни норми действат спрямо неограничен кръг адресати, но от определена категория (данък общ доход за физическите лица; семейни добавки само за българските граждани). Само във финансовото право (в частност данъчното право) има норми, които действат и по отношение на образувания, които нямат качеството правен субект.
2. Структура.
2.1. Хипотеза. В хипотезата е заложен юридическият факт. Най-често ролята на юридически факт играе доход, печалба, оборот, имущество, сделка и др. Най-големият проблем е как трябва да се тълкуват- те идват или от други правни отрасли, или от други научни области.
1)използват се със същото значение, както в отрасъла от където идват–буквално тълкуване.
2) понятията се употребяват с по-различно значение във финансовото право–тълкуват се разширително или стеснително. Това се прави за да се осигури повече приход в бюджета и да се предотврати заобикалянето на финансовия закон.
2.2. Диспозиция. В диспозицията са посочени адресатите, техните права и задължения.
1) При финансовите правоотношения поне единият субект винаги е държавата. На другата страна може да стои физическо лице, юридическо лице, както и държавен орган.
2) В повечето случаи ДО е носител на субективни права, останалите субекти са носители на задълженията. Наблюдава се и обратният случай (стипендия, пенсия, обезщетение).
3) субектите, посочени във финансовата ПН, независимо дали става дума за права или задължения, само те могат да ги реализират. Те не могат да бъдат подменени по собствена воля а само по силата на закона. При условията на доброволност трето лице може да изпълни чуждо финансово задължение, държавата е длъжна да го приеме, тъй като задълженията са парични и не са свързани с личността.
2.3. Санкция- Държавната принуда е в две форми- санкции и принудителни мерки.
1) Няма “финансова” отговорност- за извършени финансови нарушения се предвижда някоя от 4-те вида юридическа отговорност: наказателна, административна, гражданска, дисциплинарна.
2) В наказателноправната норма санкцията е в самата норма. Във финансовото право е възприет друг подход: 1) най-често санкциите са изнесени в края на нормативния акт; 2) санкцията се намира в друг нормативен акт от ФП (най-често законовия,а хипотезата и диспозицията се намират в подзаконовия акт); 3) санкцията може да се намира в друг нормативен акт не от финансовото право (чл. 242 НК - митнически нарушения).
3. Видове финансови правни норми:
1) Материалноправни /посочват права и задължения/ и процесуалноправни /уреждат реда за реализацията им/. Тези норми обикновено се намират в един и същ нормативен акт.
2) Всички финансови правни норми са императивни. Адресатите на финансовия закон не могат да се отклонят по своя воля от предписанията му.
3) Задължаващи, забраняващи и упълномощаващи финансови правни норми с оглед на това какво поведение се изисква от адресатите.
- Задължаващи - предписват изпълнение на съответно поведение от лицата и могат да бъдат нарушени чрез бездействие.
- Забраняващите- отново задължение, но за съответно бездействие и могат да бъдат нарушени с някакво забранено действие.
- Упълномощаващи - очертава се едно поведение, което е въпрос на избор, не е задължително.
4) Само във финансовото право се говори за технико-юридически правни норми - съдържат данни или технически разпоредби (цифри, таблици, проценти, промили). Те са материалноправни, но от гледна точка на действието им във времето (обратно действие) следват режима на процесуалноправните.
5) Контролни (финансовоконтролни) норми. Включени са най-вече в ЗДФИ- чрез тях се контролира доколко другите норми са правилно приложени.
6) Финансова правна норма е родово понятие - може да бъде бюджетна, данъчна, митническа, валутна, банкова и т. н. според предметното съдържание.
4. Финансова правна норма и финансов план.
1) За цялостното осъществяване на финансовата дейност в една държава са нужни финансови правни норми, индивидуални финансови актове и финансови планове.
2) Финансовата дейност подлежи на планиране–финансово планиране в бюджета. Планира-нето представлява предвиждане относно средствата, които ще се централизират и разходват.
- Прилика с финансовите ПН- Финансовите планове също са задължителни за изпълнение. По този начин се обвързват адресатите, които ще ги изпълняват. Планът не винаги се сбъдва, защото е прогноза– но това не води до отпадане на задължителния му характер- приема се със Закон
- Разлика.- Плановете нямат характера на правните норми (нормативен характер и действие). Плановете не действат неограничено във времето (действат в рамките на една бюджетна година). При неизпълнение или преизпълнение не настъпват неблагоприятни юридически последици, не може да има санкция. ФП се приема със закон, но той е само форма. ФП са задължителни, но нямат нормативен характер– причисляват се към т.нар. общи ненормативни актове.
5. Тълкуване: При тълкуване на финансовите норми могат да се използват познатите методи на тълкуване: 1) езиково (граматическо): изясняване на смисъла на използваните термини; 2) логическо - извеждане на смисъла на разпоредбата чрез използване на правилата на формалната и правна логика; 3) систематично - държи се сметка за връзките на разпоредбата с други текстове; 4) историческо - държи се сметка за историческия момент и социално-икономическите условия, при които е приета разпоредбата. Рядко се използва предвид динамичното развитие на тази материя.
С оглед на резултата от тълкуването: разширително, стеснително, буквално. Във финансовото право водещо е буквалното тълкуване.