Предпоставки за възникване на имуществена отчетническа отговорност. Определяне размера на причинената вреда и нейната оценка.
Предпоставки за възникване на имуществена отчетническа отговорност. Определяне размера на причинената вреда и нейната оценка.
1. Предпоставки за възникване на имуществена отчетническа отговорност.
Тъй като ИОО е виновна деликтна отговорност, фактическият състав, който я поражда е същия като при общата деликтна отговорност. Той е визиран в чл.21, ал.1 ЗДФИ /макар и непълно/-указани случаите, в които се носи ИОО ( в останалите случаи се налага адм. отговорност).
Фактическият състав съдържа 4 елемента, от които 3 са обективни, а вината е субективен елемент. Необходимо е и 4 елемента да са кумулативно дадени, липсата на който и да е от тях означава, че фактическият състав е незавършен и отговорност няма да възникне. Трябва да има причинени вреди, при това те да са противоправно причинени и виновни.
1) Вреда- намаляване или накърняване на имуществени права и интереси. Тя следва да е причинена от “отчетник”, и да е причинена на ЮЛ. Става дума само за имуществени вреди и то за действително причинени вреди, а не и за пропуснати ползи.
Отговорност се носи, когато вредата е причинена умищлено; резултат от липси; причинена е не при или по повод изпълнение на служебни задължения. Предвидена е в специален закон; както и когато е резултат от незаконни плащания, разпоредени или допуснати от длъжностни лица.
Специфична форма на отчетнически деликт е “липсата” (съществува само в тази материя). За това понятие има две определения:
* отрицателна разлика в имуществото м/у повереното, отчетеното и намереното в наличност.
* вреда с неустановен произход.
Тъй като основното задължение на отчетниците е да съхраняват и пазят повереното им имущество, то е достатъчно да се появи отрицателна разлика в имуществото (липса), за да може да възникне отговорност (тук останалите 3 елемента се предполагат и отчетникът трябва да оборва наличието им).
2) Противоправното поведение
Юридическата отговорност винаги се свързва с незаконосъобразност и противоправно поведение. Принципно поведението на отчетниците е подробно регламентирано в счетоводното законодателство, урежда се в задължаващи и забраняващи правни норми– съответно противоправното поведение може да се състои в действие или бездействие. Противоправното поведение трябва да е безспорно установено и изрично описано в акта за начет (да се посочи коя норма е нарушена и т.н.).Това не се отнася за вредите,резултат от липси- тогава отчетникът е нарушил общото си задължение да опазва имуществото.
Трябва да се прави разлика между нецелево разходване на средства и нецелесъобразни действия. При нецелево разходване на средства също става дума за незаконосъобразно поведение (средствата са били предназначени за определена цел, а лицето ги е отклонило). При нецелесъобразно поведение отчетникът е действал в условия на оперативна самостоятелност и не е нарушил правна норма - в рамките на закона той е избрал неподходящо поведение и дори да са възникнали вреди, няма да носи отговорност, тъй като липсва противоправност в поведението.
- Причинна връзка. Вредата трябва да е пряка и непосредствена последица от противоправно поведение.
Във всеки акт за начет тези три обективни елемента следва да са обосновани и безспорно доказани от ревизора.
4) Вината е субективният елемент от състава на деликтната отговорност. Приложение намира общия режим – чл.45 ЗЗД. Вината се презюмира, т.е. предполага се до доказване на противното.
Контролният орган не доказва вината (няма такива задължения), а отчетникът трябва да докаже, че е действал без вина /тежестта на доказване е в/у него/. Най-често са пряк умисъл и небрежност. По ЗДФИ формата на вината е без значение отговорността и възстановяването на вредите е в пълен размер.
Трудовото правоотношение не е елемент, който поражда отговорността.
2. Определяне размера на причинената вреда и нейната оценка.
1) При увреждане на имущество, размерът на вредата се определя към деня на причиняването ú. В редица случаи моментът на причиняване на вредите е неизвестен (при липси- законът предвижда определянето на размера става към момента, когато е открита вредата, по по-високата от пазарната или отчетната цена. Пазарната цена се установява по данни на Националния статистически институт, а ако няма такива– чрез вещи лица. Отчетна цена е цената, по която имуществото е отразено в счетоводството на предприятието. При повреда на дълготрайни материални активи се взема предвид амортизацията и ползите (правят се отчисления). Когато вредата е причинена във валута, тя се възстановява или в същата валута, или в левове по най-високия центр. курс на БНБ към деня на причиняването, откриването или възстановяването на вредата. Моментът има значение по отношение на лихвите- начисляват се от датата на причиняването или откриването.