Субекти на финансовите правоотношения. Финансова правосубектност. Субектен състав. Активни и пасивни субекти
Субекти на финансовите правоотношения. Финансова правосубектност. Субектен състав. Активни и пасивни субекти
1. Общи бележки – когато се говори за субекти на правото, това означава да се очертае кръгът от лица, които могат да бъдат носители на права и задължения. Понятието “субект на правото” носи усещане за статика, т.е. става дума за една абстрактна възможност Други използвани термини са “правосубектност” или “финансова правосубектност”. Употребява се и терминът “субект на правоотношението”, респективно “субект на финансовото правоотношение” – това е по-тясно понятие, тъй като всеки субект на правоотношение е и субект на правото. Субект на правоотношение е лице, което е носител на конкретни права и задължения.
2. Особености на субектите на финансовите правоотношения:
2.1. Възникване на финансова правосубектност:
1) Физическите лица стават субекти на правото с раждането си, от този момент те могат да бъдат носители на финансови права и задължения, т.е. финансовата правосубектност следва гражданската. Докато придобие дееспособност, лицето трябва да бъде представлявано във финансовите правоотношения от законните си представители.
2) Що се отнася до финансовите органи, те могат да участват във финансови правоотношения от момента, от който придобият качеството ДО. В този случай финансовата правосубектност следва административната. ДО не е необходимо да има качеството ЮЛ, за да е носител на права и задължения (напр. цялата данъчна администрация е едно ЮЛ, но различните данъчните органи самостоятелно са носители на финансови права и задължения). При ДО не се говори за права и задължения, защото и тук както в АП правата са задължения и обратно- употребяват се “компетентност” и “правомощия”.
3) Юридическите лица придобиват правосубектност: или 1) от деня на регистрацията, или 2) от момента на обнародването на решението за регистрация. Когато ФЛ от състава на тези ЮЛ осъществяват някаква дейност преди регистрацията и реализират доходи, се поставя ?, кой ще е носител на правата и задълженията в тези случаи. Възможни са две решения: 1) трябва да се чака регистрацията и ЮЛ да ги поеме; 2) задълженията да се поемат от лицата. Практиката възприема второто: носители на правата и задълженията са отделните физически лица, а не бъдещето юридическо лице.
4) Носители финансови, в частност на данъчни права и задължения могат да бъдат и образувания, които нямат качеството правен субект. Във финансовото, в частност в данъчното право, има образувания, които не са юридически лица, но законодателят ги приравнява на такива– гражданските дружества по чл. 357 ЗЗД, търговските представителства и клоновете на чуждестранни юридически лица. Това е единственото изключение в правната ни система: само в този случай се казва, че финансовата (данъчната) правосубектност е първична (отраслова), т.е. тези образувания се приравняват на юридически лица, без да са такива в гражданското и търговското право, т.е. няма гражданска правосубектност.
В чл. 9, ал. 2 ДОПК: неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на ЮЛ по отношение на данъчната регистрация, данъчното облагане, събирането на вземанията и обжалването. Принципът е, че финансовата правосубектност има вторичен характер и във всички останали случаи едно лице става субект на финансовото право, когато стане субект на гражданското, т.е. финансовата правосубектност следва гражданската.
2.2. Един от субектите на финансовото правоотношение е винаги държавата, която се представлява от съответния ДО. Държавата може да бъде носител и на права, и на задължения. Има случаи когато тя предоставя своето субективно право в полза на общините (някои данъци се събират от общините и постъпват в общинския бюджет).
2.3. Субектите винаги са посочени в диспозицията на ФПН и не могат да се подменят по собствена воля.
2.4. Субектите по всяко финансово правоотношение са два и се казва, че финансовото правоотношение има двустранна субектна структура. Правоотношението възниква, развива се и се прекратява между две страни. Само в един случай се говори за тристранна субектна структура, т.е. участват три страни. Тук не става дума за множество субекти от едната страна, а за това, че във финансовото правоотношение се включва трето лице (не застава на страната на някой от двата субекта) и в този случай правоотношението се развива във формата на триъгълник. Това са наблюдава само при разходването на бюджетните средства– един субект нарежда да се отпуснат средства (разпоредител от първа степен), втори ги разходва като това обаче става чрез БНБ или чрез упълномощени от нея банки. Правоотношението не може да се развие, ако парите не преминат през банката. Третият субект се включва в правоотношението и е носител на права и задължения различни от тези на другите два. Този субект (БНБ) упражнява контролни правомощия, т.е. има надмощно положение спрямо другите два (дали отпускането на средства е законосъобразно, дали вторият субект е представил необходимите документи). Такава ситуация се наблюдава само при разходни правоотношения и се свързва с контрола за законосъобразност и целесъобразност при разходването на бюджета.
2.5. В гражданското и търговското право субектите се делят на активни и пасивни с оглед на това, кой е носител на правата и кой на задълженията.
1) Финансовите правоотношения са властнически и не е приемливо един субект с властнически правомощия да е пасивен (приема се в цялото публично право). Така се стига и до концепцията, че Държавата винаги е активния субект, но може да е носител и на правото, и на задължението. Даже в случаите, когато се явява длъжник, държавата остава активен субект, защото тя пак упражнява властнически правомощия и сама се поставя в качеството на длъжник.
2) По-голямата част от финансовите правоотношения имат паричен характер и в тях има кредитор и длъжник, но при безобектните по-старата теория не може да се прецени кой е активният субект. В тези случаи преценката се извършва с оглед на конкретното правоотношение и се установява кой в този случай упражнява властнически правомощия (напр. МС внася в НС бюджета– НС може да върне проектобюджета, следователно НС е активният субект; Министерството на финансите внася в МС проект за бюджета– МС е активният субект; Министерството на отбраната внася в Министерството на финансите проект за своя бюджет – активен субект е Министерството на финансите, въпреки че са от една степен).
3. Видове субекти – голямо разнообразие, всички субекти на правото са субекти на финансовото право + трите с първична правосубектност. Субекти могат да бъдат физически и юридически лица, кооперации и търговски дружества, български и чуждестранни граждани, местни и чуждестранни юридически лица и т.н.