Правна уредба на валутния контрол. Понятие. Основни задачи на валутния контрол. Органи и тяхната компетентност. Отговорности при упражнен валутен контрол
Правна уредба на валутния контрол. Понятие. Основни задачи на валутния контрол. Органи и тяхната компетентност. Отговорности при упражнен валутен контрол
1. Понятие и видове валутен контрол.
Валутният контрол е вид финансов контрол – контрол върху изпълнението на НА, в случая тези, които уреждат валутния режим. От гледна точка на видовете контрол валутният може да бъде:
1) Предварителен – от гледна точка на разрешенията, които се изискват (при разрешителен режим).
2) Текущ – от гледна точка на декларации, които се представят (при регистрационен режим).
3) Последващ – чрез извършването на проверки или ревизии от органи, на които законът възлага правомощия да упражняват валутен контрол.
От гл.т. на предмета на контрола ВК бива: с адресатите си – местни и чуждестранни лица; с обектите на контрол – изброените в чл. 1 сделки, действия и плащания.
2. Органи на контрола и тяхната компетентност.
Валутният контрол е възложен на различни органи (чл.15, чл.16, чл.17 от ВЗ).
2.1. Контролни органи в системата на министерство на финансите.
1) министърът на финансите Във връзка с осъществявания контрол министърът на финансите или оправомощено от него лице може да предприеме различни мерки за въздействие:
- да издава писмени указания за отстраняване на нарушенията в определен от него срок;
- да налага забрана за осъществяване на дейността за срок една година на лицата, които извършват сделки като обменно бюро, и лицата, които извършват добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие;
- да уведомява органите на прокуратурата при данни за извършено престъпление.
2) органите на данъчната адм-я – проверяват лицата, които извършват сделки като обменно бюро, и или добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие;
3) органите на държавния финансов контрол;
4) други органи като специална дирекция “Външни финанси”, която се занимава с отчитане на задълженията на местни лица към чуждестранни лица и с поддържането на регистри за преки инвестиции и недвижими имоти на местни и чуждестранни лица;
5) органите на митническата администрация по отношение спазването на закона при износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност и на благородни метали и скъпоценни камъни.
Митническите органи имат правомощието да отнемат в полза на държавата:
- недекларираната чуждестранна валута и левове в наличност;
- изнасяната чуждестранна валута и левове в наличност, без да е налице предвиденото в закона разрешение от Българската народна банка;
- недекларираните благородни метали и скъпоценни камъни.
2.2. БНБ осъществява друг вид контрол.
Нейните органи упражняват контрол:
- върху ТБ за спазване изискванията на този закон и на наредбите;
- върху финансовите къщи за спазване на изискванията на този закон и на наредбите.
БНБ може да предприеме следните мерки за въздействие:
- да откаже извършване на регистрацията или издаване на разрешение;
- да издаде писмено указание за отстраняване на нарушенията в определен от нея срок;
- да уведоми органите на прокуратурата при наличие на данни за извършено престъпление
2.3. Пощенските служби осъществяват контрол по спазване забраната за износ и внос на левове, чуждестранна валута, благородни метали и скъпоценни камъни чрез пощенски пратки.
3. Юридическа отговорност при упражнен валутен контрол.
3.1. Глоби и имуществени санкции (чл. 18 и 19 ВЗ).
Законът предвижда: - глоба за физическите лица или
- имуществена санкция за юридическите лица.
Актовете за констатираните нарушения се съставят от:
- оправомощени от министъра на финансите длъжностни лица;
- оправомощено от управителя на БНБ лице.
Наказателните постановления се издават от:
- министъра на финансите или от оправомощено от него лице;
- управителя на БНБ или от оправомощено от него лице.
Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН.
3.2. Наказателна отговорност (чл. 251 НК). НК предвижда такава за лица, нарушили валутния режим, когато стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери.
Санкцията е лишаване от свобода до 6 г. или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението.