Правен режим на кредитирането.

Правен режим на кредитирането.

            1. Обща характеристика.

Кредитирането е втората основна банкова дейност, заедно с влогонабирането.

Кредитирането също се извлича от неправилния влог – привлечените временно свободни средства чрез договор за заем се отдават на трети лица. Следователно правната форма на кредитирането е договорът за заем. “Кредитирането” е иконом. понятие, а “договорът за заем” – юридическото понятие.

От кредитирането идват основните приходи на всяка една търговска банка. Това са лихвите, които банката събира от кредитополучателите. Включва частноправен и публичноправен режим.

Публичноправния режим е установен в банковото законодателство. Той е задължителен, скрепен е със санкции и се изразява най-вече в установените принципи, при които се извършва кредитирането.

Частноправния режим е установен в гражданското законодателство. Той е свързан с договора за заем.

            2. Принципи на кредитирането.

Те трябва да бъдат спазвани от всяка банка при отпускането на кредити, задължителни са, но в рамките им са допустими отклонения по волята на страните.

            1) Плановост на кредитирането.    Всяка ТБ е задължена ежегодно да изготвя кредитен план, в който да е отразена прогноза за кредитната дейност, която банката има намерение да извършва. Това е необходимо по две съображения:

            - кредитирането е най-рисковата банкова дейност и затова тя трябва да бъде добре обмислена;

            - банката не може да извършва неограничено кредитиране

Принципът е, че кредитирането се извършва на база на плана и само по изключение се стига до отпускането на извънредни кредити.

            2) Цел .           Банките не отпускат кредити безцелно. Всеки кредит се отпуска за конкретна цел, от която зависи срокът на кредита, лихвата и др. Когато се прави заявка за кредит, е необходима сериозна икономическа обосновка (бизнес-план). От целта на кредита трябва да личи, че става дума за сериозен кредитополучател. Банката извършва преценка за целесъобразност след запознаването с обосновката (предварителен контрол). На банките е предоставено правото да упражняват и контрол по отношение на целевото използване на отпуснатите средства (текущ контрол).

            3) Кредитни ограничения.  Свързани са с големите и вътрешните кредити, но и с цялостното кредитиране. Причината за установяването им е това, че кредитирането е най-рисковата търговска дейност. Критерий за ограниченията е собственият капитал на банката - спрямо него се определя размерът на големите, на вътрешните кредити и въобще кредитните ограничения. В тази връзка са най-често срещаните нарушения – неспазване на тези ограничения.

            4) Срочност при кредитирането.   За разлика от влогонабирането, при което обикновено липсва срочност, при банковите кредити е абсолютно задължително да има установен срок, тъй като безсрочни задължения в банковото право не може да има. Сроковете могат да са различни, важното е, че са фиксирани в договора за заем.

            5) Възвращаемост на кредита. При кредитирането се отпускат парични средства,които кредито-получателят се задължава да върне. Този принцип е най-тясно свързан със срочността– срок, в който кредитът трябва да бъде върнат. На тази база се прави разлика между “финансиране” и “кредитиране”:

            - В юридическия смисъл “финансиране” означава отпускане на средства от бюджета без задължение за връщането им – говори се за бюджетно финансиране.

            - При кредитирането също има отпускане на средства, но е налице задължение за връщане на отпуснатата сума. Кредитирането е най-вече банково, защото е основна банкова дейност.

            6) Лихвеност при кредитирането.  По подобие на срока и във връзка с лихвите принципът е, че банките не могат да се отпускат безлихвени кредити. Това е така, защото банката е търговец,  а печалбата идва основно от лихвите по кредити.

а) Тук важи същото, както за лихвите по влогове – банката е ик.обвързана от основния лихвен %:

                        - при ниски лихви следват много кредити и ниска печалба;

                        - при високи лихви – малко кредити и пак ниска печалба.

            б) Лихва се плаща, защото кредитополучателят е ползвал отпуснатите средства, тя е компенса-цията, цената за ползването на средствата. Презумпцията е, че ако кредитополучателят е разумен и знае как да използва кредита, от него би трябвало да извлече повече ползи, отколкото е размерът на лихвите.

в) Конкретният размер на лихвите зависи от договор, но все пак преференциите зависят от три критерия:       - цел на кредита;       - размер на кредита;             - срок на кредита.

7) Обезпеченост на кредита.  Банката е задължена да получи обезпечение на кредита. Този принцип се въвежда, за да се гарантира, че кредитът ще бъде върнат.

            а) Обезпечението е от страна на самия кредитополучател – ипотека, залог.

            б) Принципът е, че стойността на обезпечението трябва да е по-голяма от размера на отпуснатия кредит, защото е възможно да има промяна в цената на ипотекираната или заложената вещ и защото се правят разходи при съхранение или евентуална продажба на вещта.

            8) Гарантираност на кредита.    Някои не правят разлика м/у този принцип и предходния. Според други разликата е в това кой дава гаранцията – при обезпечението това е кредитополучателят, при гаранцията това е трето лице. Третото лице може по същия начин както самия кредитополучател да гарантира (ипотека или залог), но може и чрез поръчителство.

            3. Нарушение на принципите.     Нарушението на принципите ще означава, че банката осъществява банкова дейност в нарушение на банковото законодателство, за което БНБ може да я санкционира, като при фрапиращи нарушения може да се стигне и до отнемане на лицензията.

4. Видове кредити.

            1) От гледна точка на срока, за който е отпуснат :

            - Краткосрочен – трябва да се върне в рамките на 1^нагодина. Най-често за оборотни средства.

            - Средносрочен – от 1^на до 5 години. Отпуска се както за оборотни средства, така и за закупуване на дълготрайни материални активи, преди всичко – машини.

            - Дългосрочен – за повече от 5 .Нарича се още инвестиционен кредит. Отпуска се за придобиване на дълготрайни материални активи, преди всичко – недвижими имоти или сериозни технологии.

            2) Кредит в левове или валута.

            3) Третото деление е:

            - Обикновен, отпуснат при общия режим.

            - Отпуснат с преференции от гл. т. на лихви, гратисен период, в който няма задължение за връщане и не се начисляват лихви и др. Обикновено такъв кредит се отпуска, когато има държавна намеса, когато държавата желае да стимулира дадена дейност.