Усложнения в развитието на финансовите правоотношения. Промени във фактическите състави и страните на правоотношението.

Усложнения в развитието на финансовите правоотношения. Промени във фактическите състави и страните на правоотношението.

За да възникне едно правоотношение, са необходими: 1) правна норма и 2) юридически факт. Правоотношението възниква, развива се и се прекратява между два субекта. Наблюдават се обаче и отклонения от това принципно положение. Могат да бъдат обособени две групи усложнения: а) усложнения, свързани със субектите; б) усложнения, свързани с юридическите факти.

А. Усложнения, свързани със субектите на финансовото правоотношение. В случая усложненията се наблюдават по отношение на физическите или юридически лица.

  1. Институт на отговорност за чужд финансов дълг: съществува едно финансово правоотношение, при което държавата е носител на субективно право, а другата страна е ФЛ или ЮЛ, което има финансов дълг. Едно трето лице на някакво правно основание ще носи отговорност за този дълг /чужд/. усложнението е в това, че тук към титуляра-длъжник се присъединява или встъпва ТРЕТО лице– съдлъжник. Това се извършва ex lege, не по тяхна воля.

1.1. 1) Заместване в дълг – титулярът-длъжник изчезва и на негово място идва(т) едно или повече други лица. Понастоящем този институт у нас не е нормативно установен.

  2) Встъпване в дълг – титулярът продължава да отговаря за собствения си дълг, но се привлича и трето лице, което ще носи отговорност за същия дълг, т.е. от момента на привличане двете лица отговарят солидарно. По принцип солидарността е начална (договорна, по закон), в този случай тя е последваща.

  1.2. Цел на въвеждане на института. да се бранят финансовите интереси на държавата, да се гарантира, че вземанията ú спрямо физическите и юридическите лица ще бъдат събрани.

  1.3. Приложение на института. Прилага се само при същинските финансови правоотношения.

Съществуват две групи случаи, когато се стига до отговорност за чужд финансов дълг:

  1) При неправомерно поведение от страна на третото лице. Основанието третото лице да отговаря е това, че то е действало неправомерно. Напр: когато счетоводителят при изчисляване на труд. възнаграждение на работник не отчете дължимия данък става солидарен длъжник заедно с работника.

  2) Когато третото лице само се постави в положение на длъжник. Тук става въпрос за института на поръчителството: трето лице гарантира на държавата, че ако на падежа не плати титулярът-длъжник, ще плати то. В този случай едно държавно вземане е гарантирано от трето лице по негова воля, т. е. в основата стои волята на третото лице, която е съществувала първоначално.

2. Солидарност при финансовите задължения:

2.1. Същност на института: При този институт две или повече лица отговарят за един и същ финансов дълг /среща се по-рядко във финансовото право, отколкото в гражданското право/.

Причините за това са две :

1. Естеството на финансовите задължения е такова, че се свързва с личността на длъжника.

2. В ГП солидарността възниква: а) по силата на закона и б) въз основа на договор, във финансовото право солидарността възниква само по силата на Закона!

При пасивната солидарност всеки от длъжниците отговаря за целия дълг, но не всеки изпълнява (плаща) Държавата като кредитор може да избере, към кого да насочи изпълнението и този длъжник, спрямо когото се насочи изпълнението, не може да възразява.

  Когато някой от длъжниците изпълни задължението, отговорността спрямо другите отпада. Тук финансовото правоотношение приключва и възниква гражданско правоотношение. Този, който е платил, с регресен иск може да иска от останалите солидарни длъжници съответната част от дълга. Разплащанията между солидарните длъжници, ако не е уговорено друго, се извършват на принципа “дължи се по равно”.

  Прилага се само при същинските финансови правоотношения (при които има плащане, има кредитор и длъжник). При организационните, контролните правоотношения той е неприложим.

Институтът на солидарността се прилага само по силата на закона и само в интерес на държавата. Чрез него финансовите ú интереси са по-добре гарантирани, защото тя има възможност да избира, към кого да насочи изпълнението.

2.2. Разлика между чиста солидарност и отговорност за чужд финансов дълг: Това са близки институти, защото и при чуждия дълг се отговаря солидарно с титуляра, но при него солидарността възниква post factum, след като е привлечено третото лице; докато чистата солидарност възниква първоначално.

3. Правоприемство:

Възниква едно правоотношение м/у два субекта и преди да е приключило, пасивният субект се заменя с друг. Замяната става по силата на финансовия закон, а не по волята на субектите.

Прилага се не само при същинските ФПО, но и при организационните, контролните, процесуалните, защото финансовите права и задължения могат да преминават върху правоприемниците стига да не се касае за права и задължения intuito personae (стипендия).

Институтът е познат и при физическите, и ЮЮ- същият както в гражданското право:

1) При ФЛ – наследниците по гражданското право са и правоприемници на финансовите права и задължения. Този, който е приел наследството, за частта, в която е приел наследството, е правоприемник за същата част от финансовите права и задължения.

2) При ЮЛ– прилага се в резултат на преобразуване на ЮЛ (сливане, вливане, разделяне).

Б. Усложнения, свързани с фактическите състави.

При тази хипотеза има възникнало ФПО след осъществяване на ЮФ.

1. След това се оказва, че този ЮФ - или не е настъпил или не е годен да породи финансовоправни последици. Пример: Косвените данъци (ДДС) се начисляват в/у стойността на сключената сделка. Начислен е ДДС и внесен в бюджета. След това сделката е обявена за нищожна (на едно или друго осно-вание), следователно тя не може да породи нито гражданскоправни, нито финансови последици. В случая се оказва, че липсва ЮФ, който да породи финансовоправни последици, а такива вече са настъпили.

Оказва се, че има недължимо платено. Необходимо е правните последици да бъдат приведени в съответствие с ЮФ, т.е. платеното трябва да бъде върнато. Това се осъществява чрез второ ФПО по връщане, което трябва да коригира първото, да коригира правните последици в съответствие с ЮФ.

В случай че сумата е надвнесена по вина на лицето, тя му се връща без лихва. Ако вината е на ДО /лицето е следвало указанията на ДО/ следва връщане + законната лихва + 10 пункта отгоре.

Законодателят усложнява нещата като въвежда още едно изискване- преди да върне недължимо платеното, данъчният орган е задължен да провери служебно, дали към този момент лицето, на което трябва да върне сумата, няма  друго изискуемо / с настъпил падеж/ публично задължение към държавата (данъчни задължения или задължения по санкции, наложени от данъчен орган) След като се направи компенсацията, трябва да се провери, дали има остатък, който следва да бъде върнат /чл.129 от ДОПК/. Прихващането се извършва както по инициатива на лицето, така и на данучният орган. След влизане в сила на ДОПК, според чл. 129 ал.6 недължимо внесените или събрани суми се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато внасянето е станало на основание на акт на данъчен орган.

2. Промяна в обема на ЮФ (доход, печалба, наследство), пораждащ определени правни последици.

В случая ЮФ има цифров израз и няма значение, на какво се дължи промяната в обема: резултат на умишлени действия, в следствие на грешка, а може и по вина на финансовия орган. Чл.133 от ДОПК  предвижда нова проверка и съответно изменение на финансовото задължение, в резултат възниква:

1) по доплащане- Чл. 134 ал. 6 от ДОПК- ако данъчното задължение е определено с по-нисък размер- за разликата се издава нов данъчен акт. Във всички случаи се заплащат и лихви върху допълнителната сума. Лихвата тук е отговорност за забава, а не санкция.

2) Ако се установи, че, например, реализираната печалба на физическо или юридическо лице е по-малка от декларираната, т.е. внесен е по-голям данък от дължимия (надплатено е), отношенията се уреждат аналогично както при отпадане на юридическия факт.

3. Усложнения по повод заобикалянето на финансовия закон и симулативните сделки.

Заобикалянето на финансовия закон и симулативните сделки са масово явление във финансовото право- целта е да се избегне плащане на задължения и най-често се накърняват финансовите интереси на държавата. Това става по два начина:  като се плати по-малко от дължимото и като изобщо не се плати.

3.1. Заобикаляне на закона означава с правно позволени средства да се постигне забранен резултат. /тук той е финансов/. Пример: при покупко-продажба данъците са 10% от цената; продава се 1/10 идеална част от апартамента; двете страни стават собственици, но не на реални части, предявява се иск за делба, прави се извънсъдебна спогодба собственикът на 1/10 да купи и останалите 9/10; плаща се по-малка сума (1,5 % държавна такса). Особеното в случая е това, че е забранен финансовоправният резултат, а не гражданскоправният, т.е. не е забранено това, че физическото лице е станало собственик на вещта, а че не е платен действителният данък, който следва от сделката за прехвърляне на собствеността.

3.2. При симулацията има 2 сделки: вътрешна (прикрита, дисимулативна) и външна (привидна, симулативна). Желаят се правните последици на прикритата, но се демонстрира привидната сделка. Причината е, че данъците и таксите за прикритата сделка са по-големи от тези, които следват от привидната. Разкриването на такива сделки е рядко явление, но то не е скрепено с давност! За разлика от ГП, доказването на такива сделки става само въз основа на свидетелски показания! В случая намира приложение т.нар.”обратен документ”. Ако дарителят е прикрил дарението с покупко-продажба и предяви иск за разваляне на дарението, той трябва да представи такъв документ.

Правни последици: Понастоящем съществува такава правна уредба в чл. 15 от ЗКПО.

1) Става дума за относителна недействителност– тя не е недействителна спрямо всички, а само спрямо финансовия кредитор в лицето на държавата. От гражданскоправна гледна точка е перфектна, порокът е във финансовоправните последици. Когато прикритата сделка не страда от порок трябва да настъпят последиците, съответстващи на тази сделка. Но финансовото задължение се определя спрямо прикритата сделка. Действително дължимите данъци е трябвало да бъдат платени тогава, когато е сключена сделката, т. е. налице е забава в плащането. Това означава, че интересите на кредитора, в случая държавата, са накърнени. Следователно трябва да се платят не само действително дължимите данъци и такси, но и съответните лихви за забава, начислени от момента на сключване на сделката. След разкриване на симулативна сделка не се налага административна санкция, само се начисляват лихви. Ако прикритата сделка се окаже нищожна, а е платен данък за привидната, той се връща.

3.3. Понятието свързани лица се установява само при данъчни правоотношения – това са лица, които са близки помежду си и тази близост дава основание да се мисли, че при сключване на сделки между тях се цели заобикаляне на финансовия закон (§1, т. 3 от допълн. Разпоредби от ДОПК-: напр. съпрузи, работодател и работник, съдружници и т.н.). Заобикалянето се състои във вписването на ниски продажни цени (във връзка с косвените данъци). Ако тези лица не могат да докажат, защо са сключили сделката при такава ниска стойност, следва презумпцията, че се заобикаля закона и се плаща се данък върху реалната цена (при условията, които биха възникнали за несвързани лица).