Бюджетен процес. Обща характеристика. Съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на държавния бюджет. Органи и тяхната компетентност.
Бюджетен процес. Обща характеристика. Съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на държавния бюджет. Органи и тяхната компетентност.
Изходната позиция е, че бюджетът на държавата от гледна точка както на приходна, така и на разходна част, не е еднократен акт, а продължителен процес, който трае повече от една бюджетна година. Изпълнението на бюджета е в рамките на една година, но преди това се изготвя и приема проектобюджет, а след изтичане на бюджетната година започва подготовката на отчета за изпълнението.
1. Обща характеристика. Бюджетният процес е уреден в ЗУДБ. терминът “бюджетен процес” да е използван в закона, там няма легално определение на понятието. Затова съдържанието на понятието се извлича от целия закон като се анализират процесуалните действия на държавните органи.
Когато говорим за бюджетен процес, в широк смисъл – това е съвкупнсот от процесуални действия на държавни органи. Той е форма за реализиране на бюджетните правомощия на държавните органи.
В бюджетния процес участват различни ДО с различни правомощия, това е сложно производство, което се характеризира с отдени етапи: 1) съставяне на проектобюджета; 2) приемане; 3) изпълнение и 4) приемане на отчета за изпълнението. Доколкото тези етапи са последователни, бюджетният процес се характеризира като динамичен фактически състав - всеки един етап е предпоставка за следващия.
Тъй като бюджетният процес се развива на основата на правните норми, съдържащи се в ЗУДБ, той се схваща и като система от правоотношения, развиващи се само между държавни органи.
Принципите, въз основа на които се развива бюджетният процес са посочени в чл. 10 ЗУДБ: 1) законосъобразност; 2) целесъобразност; 3) икономичност и 4) публичност. Към тях се прибавят и: 5) бързина и 6) непосредственост.
2. Съставяне на проектобюджета. Това е първият етап от бюджетния процес. Той започва през средата на годината и основната дейност по него се извършва от министерството на финансите.
Този етап има икономически характер, доколкото става дума за икономически анализ и предвиждания, свързани с различни икономически показатели (брутен вътрешен продукт, цени, доходи, валутна и кредитна политика, инфлация, валутен курс и т.н.).
Дейността на ДО се свежда до следното:
1) Министърът на финансите изготвя бюджетна прогноза за следващите 3 години въз основа на посочените икономически показатели. Тя ежегодно се конкретизира в рамките на бюджета за съответната година – подготвя се т.нар. “макрорамка на бюджета”, която е основа за съставяне на проектобюджета.
2) От тук нататък изготвянето на проектобюджета върви по две линии:
- подготвената макрорамка се изпраща на отделните ведомства на бюджетна издръжка, като в тези рамки те изготвят собствените си проектобюджети (проектобюджети на държавни органи);
- от друга страна министерството на финансите само изготвя държавния проектобюджет.
3) Обсъждането на проектите става в МФ. При разногласия между ръков-те на ведомства (първо-степенните разпоредители с бюджетни кредити) и мин-то на финансите споровете се решават от МС.
4) Сметната палата и ВСС представят своите бюджети, за да бъдат включени в проектобюджета, без обаче министерството на финансите да може да внася в тях корекции.
5) Изготвеният проектобюджет се внася в МС, придружен с мотивиран доклад и с информация за местните бюджети. Това е необходимо с оглед на бюджетното регулиране.
6) МС разглежда проектобюджета, прави корекции с изключение на тези на Сметната палата и ВСС. По отношение на тях кабинетът може да дава само становище.
7) Според закона приетият от МС проектобюджет трябва до 1.11 да постъпи в Народното събрание. В противен случай парламентът трябва да даде разрешение за внасянето му в по-късен срок.
3. Обсъждане и приемане на проектобюджета. Правомощията са на НС.
3.1. Ежегодният бюджет се приема със закон, а всеки закон се приема на две четения :
На първо четене министърът на финансите от името на МС докладва законопроекта. Председателят на комисията по бюджет, финанси и финансов контрол дава становище. Може да се поиска и становище на председателя на Сметната палата по решение на НС. Всички постоянни комисии участват в обсъждането му (практиката е, че всяка от тях прави постъпки за увеличаване на разходите в сферата, за която отговаря), а бюджетната комисия обобщава становищата.
Бюджетната комисия излиза с доклад от името на всички комисии на второ четене. Тогава и отделните депутати правят постъпки за увеличаване разходите в ресора на техните комисии или регион.
3.2. Вече приетият със закон бюджет придобива юрид.сила и подлежи на изпълнение. Неприемането на бюджета се счита за липса на подкрепа на кабинета от НС и е еднозначно на вот на недоверие.
3.3. В ЗУДБ са установени допълнителни предпоставки за изпълнение на бюджета:
~ В срок от един месец правителството следва да приеме постановление по изпълнение на бюджета. В него се конкретизират показателите на бюджета, съдържат се ПН, свързани с изпълнението на бюджета. Това е едно нормативно виждане на МС, как смята за изпълни приетия вече бюджет.
След приемането на бюджета, отделните министерства и ръководители на ведомства със самостоятелни бюджети на базата на утвърдените им бюджетни кредити трябва да разпределят гласувания им бюджет по тримесечия и по пълна бюджетна класификация, т.е. да направят “разбивка” на бюджетите си. Това разпределение се одобрява от МФ и едва тогава бюджетът става годен за изпълнение.
3.4. Възможно е, бюджетът да не бъде приет до 1 януари (началото на бюджетната година). В такъв случай до приемането на бюджета приходите ще се събират в съответствие с действащите закони, а разходите ще се извършват в размери, съответстващи на разходите за съответния период на предходната година, освен ако няма актове на НС или МС, които да ги коригират.
4. Изпълнение на бюджета.
Компетентна е ИВ чрез правителство, министъра на финансите и първостепенните разпоредители с бюджетни кредити (това са ръководителите на ведомства на бюджетна издръжка).
ВСС чрез председателите на ВКС и ВАС, главния прокурор и директора на Специализираната следствена служба изпълнява бюджета на съдебната власт. Става дума за изпълнение в юридически смисъл на думата, а касовото изпълнение става чрез БНБ-фактическото изпълнение в приходната и разходната му част се прави от БНБ с възможността тя да делегира това правомощие на търговски банки.
Контрол. Министърът на финансите текущо през годината иска информация от БНБ за изпълнението на бюджета. По отношение на изпълнението на бюджета банковата тайна спрямо министъра на финансите не важи. Във връзка контролът министърът на финансите може да налага два вида принудителни административни мерки: 1) да спира финансирането и 2) да блокира банкови сметки на бюджетни учреждения.
Текущ контрол осъществяват и органите на Сметната палата - нейният председател също притежава санкционни правомощия. Сметната палата притежава по-големи правомощия по отношение на бюджетния контрол, защото тя може да осъществява такъв контрол и спрямо министъра на финансите.
Изпълнението на разходната част става в рамките на постъпилите приходи .
Съществува възможност да се прехвърлят бюджетни средства от един бюджет в друг – възможно е в един бюджет да останал неусвоени средства, тогава те могат да се прехвърлят в друг бюджет, където да се усвоят. Това правомощие е предоставено на министъра на финансите.
5. Приемане отчета за изпълнение на държавния бюджет.
Изпълнението на бюджета завършва на 31 декември като до този момент поетите за изплащане в рамките на бюджетната година задължения трябва да се изплатят от съответните разпоредители с бюджетни кредити. Оттук нататък процесът по изготвяне на отчета е същият както при изготвяне на проектобюджета, но в обратенред:
1) Разпоредителите с кредити изготвят своите бюдж. отчети по пълна бюдж. класификация, които внасят в министерството на финансите. 2) В министерството на финансите се подготвя отчетът за изпълнение на държавния бюджет по пълна бюджетна класификация. 3) Този отчет се внася в МС, приема се от него.4) Решението на МС се внася в Народното събрание, докладва се от министъра на финансите. Приемането на отчета става на отделна сесия на НС. Това става с решение на парламента –до края на следващата бюдж. Г.. Комисията, отговаряща за бюджета, съгласувано с другите постоянни коми-сии, разглежда отчета за изпълнението на държ. бюджет и дава заключение по него. Активно участие взема Сметната палата, която осъществява последващ бюджетен контрол–тя представя в НС доклаотчета.