Homepage > Финансово право > Прекратяване на финансови правоотношения. Изпълнение на държавните финансови вземания. Видове изпълнение. Срокове при изпълнението. Гаранции за изпълнение. Привилегии.

Прекратяване на финансови правоотношения. Изпълнение на държавните финансови вземания. Видове изпълнение. Срокове при изпълнението. Гаранции за изпълнение. Привилегии.

След като ДВ е определено по основание и по размер, се поставя въпросът за неговото изпълнение. При държавните вземания се употребява терминът “погасяване”, вместо “прекратяване”. Погасяването е по-широко понятие от изпълнение. То обхваща всички правни способи, които законът допуска, един финансов дълг да бъде погасен. Изпълнението е вид погасяване, най-често срещаният, но не е единственият. Други способа са: 1) фин. амнистия; 2) опрощаване; 3) компенсация; 4) погасит. давност.

Разликата м/у тях и изпълнението е в това, че при изпълнението има постъпление на средства в бюджета (целта е постигната), докато при останалите способи въпреки погасяването не постъпват средства.

Видове изпълнение. Изпълнението може да стане по два начина: 1) доброволно (по воля на длъжника- чл. 178 от ДОПК ) или 2) принудително (осъществява се държавна принуда). От гл.точка на правните последици- и в двата случая ФПР е прекратено, задължението е погасено и има постъпления.

2. Доброволно изпълнение на държавни финансови вземания.

2.1. Предпоставки за започване на изпълнението: държавното вземане

* трябва да има изпълняемо право – т.е:да има държавно вземане, определено по основание и по размер /ликвидно/; и вземането да е изискуемо (да е настъпил падежът на изпълнението).

В някои случаи е необходимо да се издаде индивидуален финансов акт, а в други- не.

* трябва да бъде безспорно, да има сила на пресъдено нещо (това означвав да са изчерпани законовите възможности за обжалване). Това изискване се отнася за всички държавни вземания без данъците- за тях е установено предварително изпълнение! Не се чака акт и неможе да се спира изпълнението! Чл. 153 ал.2 и чл. 157 ал. 3 от ДОПК.

* трябва да не е отсрочено /за по-късен срок/ или разсрочено /на части/.

2.2. Кой може и кой трябва да изпълни:

1) Финансовото задължение следва да се изпълнява от адресата на акта- финансовия длъжник. Най-често е едно лице, но макар и рядко се срещат и солидарни длъжници (пасивни)– всеки от тях е задължен и всеки може да изпълни изцяло. При правоприемство изпълнение дължат правоприемниците в зависимост от частта, за която се явяват правоприемници. Освен длъжника всяко едно трето лице може да изпълни, т.к. става дума за паричен задължения- не е свързано с личността на длъжника. Държавата като финансов кредитор е длъжна да приеме такова плащане, а третото лице трябва да уреди отношенията си с длъжника.

Финансовите задължения са непрехвърляеми, т. е. държавата не може да бъде обвързана от уговорка м/у длъжника и трето лице, тя ще продължи да търси изпълнение от титуляра–длъжник. Третото лице при условията на доброволност изпълнява чуждо задължение, но то не му е прехвърлено.

2.3. Начин на изпълнение. Принципът е “дължи се изцяло и в срок”. Но има и изключения, които законът допуска, защото финансовите задължения са парични, т. е. те са делими. Това означава, че те могат да бъдат изпълнени на части: /законът допуска: патентният данък да се плаща на 3 вноски/.

Разсрочване и отсрочване- разсрочване– изпълнение на части; отсрочване– за целия дълг се определя нов срок за изпълнение, т.е. отлага се изпълнението за цялото задължение за един по-късен етап.

По ДОПК разсрочване и отсрочване се допуска, когато паричните средства и текущите постъпления на длъжника не са достатъчни за погасяване на задължението, но може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни. Разрешение се дава по искане на длъжника. За периода се дължи лихва. Компетентният орган преценява дали да разсрочи или отсрочи задължението- финансовата администрация действа при условията на оперативна самостоятелност: отказът не подлежи на обжалване.

Не се допуска отсрочване и разсрочване за ДДС и акцизи.

2.4. Правно значение на сроковете при изпълнението. Съществуват различни срокове: от 3 дни до 1 година. Това се прави с оглед регулярното постъпление на средства в бюджета.

За разлика от гражд. и търг. право във ФП няма безсрочни задължения /без падеж/, всяко финансово задължение е скрепено със срок, посочен в закона. По отношение на сроковете ФО действат при условията на обвързана компетентност. Сроковете зависят от характера на задължението. Принципът е колкото задължението е по-голямо, толкова сроковете са по-малки.

Сроковете имат двояко правно значение:

1) Стимулиращ ефект - някои закони предвиждат привилегии, т.е. когато се спази определен срок или се плати предварително, изпълнилите се ползват с преференции и отстъпки.

2) Ако не се изпълни в срок, настъпват неблагоприятни правни последици: Длъжникът изпада в забава,дължат се лихви(чл. 144 ал. От ДОПК), те са по-сериозни–а може и да се наложи глоба. Изпадането в забава дава възможност и основание на ДО да пристъпи към принудително изпълнение; а това е най-неблагоприятната правна последица, защото: 1) ДО се насочва към имущество, с което обикновено длъжникът не иска да се раздели; 2) оценката става по неблагоприятни за длъжника цени; 3) разходите по време на принуд. изпълнение са за сметка на длъжника. Възможно е да се възложат и различни ПАМ.

3. Гаранции за изпълнение. Гаранциите са правните способи, които държавата създава, за да си обезпечи събирането на вземанията. Тези способи са обхващат в две групи:

3.1. Гаранции в широк смисъл- всички видове гаранции, въведени в цялото законодателство (не само във финансовото). Наричат се превантивни и се установяват с цел да не се стига до неизпълнение на задължения към държавата, да се принуди финансовия длъжник да плати. Такива гаранции са:

*Финансов автоматизъм- вземанията на държавата с данъчен произход се събират служебно (облагане на доходи по силата на трудови правоотношения – заплати, някои хонорари).

* Компенсация- когато има надвнесени държавни вземания и те трябва да бъдат върнати като недължимо платено. Във всички случаи финансовият орган е длъжен служебно да провери за други изискуеми вземания към същия субект и ако има такива, да извърши прихващане.

*Отговорност за чужд финансов дълг. В основата на този институт стои неправомерното поведение на трето лице, което не е начислило, събрало данък и поради това отговаря за него заедно с длъжника.

* Институт на поръчителството. При отпускането на суми държавата иска гаранция от трети лица.

* Държавата може да иска гаранция и от самия длъжник (ипотека, залог).

* Отстъпка при своевременно изпълнение на задължението.

* Обстоятелството, че съществува дълъг давностен срок – 5 г. при ДВ (считано от 1 януари на годината, следваща год., през която е следвало да се плати задължението). Според ДОПК с изтичането на 10^-гсрок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността.

* Принудително изпълнение- процедурата е сравнително опростена, осъществява се от самите финансови органи, а не от съдия-изпълнител. Не е необходимо да се иска разрешение от съда, не е необходим изпълнителен лист, самият финансов акт играе роля на изпълнителен титул.

* предварително плащане- правната последица изпреварва ЮФ

* подаване на Декларация- извусъдебно признаване на факти

3.2. Гаранции в тесен смисъл- същинските гаранции, предвидените в производството по принудителното изпълнение. Това са привилегии на държавата в изпълнителния процес. Когато държавата е кредитор и се конкурира с други кредитори, тя се ползва с привилегии. Законът посочва реда за удовлетворяване. В изпълнителния процес държавата винаги е присъединил се кредитор. Щом започне изпълнителния процес, съдия-изпълнителят е задължен да провери дали конкретния длъжник не дължи нещо и на държавата. И ако дължи, то държавата се привлича като взискател в същия процес, но тя се ползва и с привилегия- в процеса държавата се удовлетворява с предпочитание.

4. Ред за погасяване. Независимо дали е доброволно или е в ход принудително редът за погасяване е един и същ. Възможни са няколко хипотези:

1) Длъжникът има две или повече задължения спрямо държавата и плаща, но сумата не е достатъчна, за да погаси всичките. Вземанията, отнасящи се за различни години, се погасяват по поредността на възникването им. Когато на две фин. задължения падежът настъпва по едно и също време, до фазата на принудително изпълнение те се погасяват по реда, посочен от длъжниака. При принуд. Изпълнение се погасяват съразмерно. Финансовото задължение се състои от главница и акцесорни задължения (лихви и разноски). Публичните вземания се погасяват в последователност – главница, лихви, разноски. Задължението се счита за изпълнено, когато се погасят и трите съставки.

5. Случаи на “преизпълнение”. Понякога в резултат на различни причини може да се стигне до “преизпълнение”, т.е. финансовият длъжник да плати повече от неговото задължение. В случая се говори за “недължимо платено”, което трябва да бъде върнато, защото иначе държавата неоснователно ще се обогати. Финансовото законодателство установява специален ред– прихващане по инициатива на данъчния орган или по писмено искане от данъчния субект– т.е. преди да върне надплатеното, финансовият орган трябва да провери, дали длъжникът няма към този момент друго изискуемо задължение и ако има такова, да извърши прихващане.