Принудително изпълнение на държавните финансови вземания. Органи. Предпоставки. Способи за осъществяване на принудителното изпълнение.

 

Принудително изпълнение на държавните финансови вземания. Органи. Предпоставки. Способи за осъществяване на принудителното изпълнение.

 

            Това е вторият вид изпълнение след доброволното. Има постъпления в бюджета, но се осъществява държавна принуда. Нормативната уредба е в ДОПК, Закон за събиране на държавните вземания.

Пинципи:

  • законност- участниците в процеса следва да упражняват правата и задълженията си по начин, предвиден в закона
  • служебно начало- при наличие на изпълнителен титул и изтекъл срок за доброволно изпълнение, органите по ПИ следва да пристъпят към ПИ
  • на писменото начало- публичните вземания следва да намерят отражение в издаване по надлежен ред на изпълн. титул. Всички действия на органите следва да намерят отражение в писмен вид
  • на бързина- целта е да се предприемат своевременни действия по събиране на публ. Вземане.

 Компетентни органи. Наричат се публични изпълнители и са слъжители на НАП и АДВ /агенция за държавни вземания/- чл. 167. Според чл. 177, събирането на данъчни задължения и осигур. Вноски, установено от НАП чрез изпълнение на парични сметки в банки. В 6 мес. Срок след изтичане срока за доброволно изпълнение/

Предпоставки за започването на принудителното изпълнение.

            1) Длъжникът да е изпаднал вече в забава. Всички държавни вземания са снабдени със срок, в който трябва да се изпълни - пропуснат е падежът. При разсрочване и отсрочване:

Ако задължението е било разсрочено и настъпи падежът за първата вноска и длъжникът не изпълни, предприема се принудително изпълнение само за тази част.

 Ако задължението е било отсрочено, прин. изпълнение може да започне, след като настъпи новият падеж.

            2) Държавният изпълнителен орган да е изпратил покана за доброволно изпълнение– съобщение, с което се дава 7-дневен срок за добров. изпълнение. АБСОЛЮТНО процесуална пррдпоставка. Това е началото на процедурата по ПИ-последен опит да бъде склонен длъжникът да плати доброволно– органът предоставя възможност за доброволно изпълнение.Статистиката сочи, че в  7-дневен срок се изпълняват около 17-18 % от държавните вземания.

неизпращането на тази покана е процесуално нарушение, и основание за обжалване.

Чл. 183 ЗАЕДНО с Поканата, публичният изпълнител може да предприеме и допълнителни обезпечеителни мерки. Чл. 221 изпраща се “Съобщение за доброволно изпълнение”- пак 7 дневен срок- и през двата срока тече лихва.

            3) Вземането трябва да е обективирано в изпълнителен титул- документ, в който е материализирано субективното право на държавата да получи определеното държавно вземане- чл. 209

Видове изпълнителни титули:

* Всички ИФА, издадени от финансовата администрация въз основа на закона - данъчни актове, митнически актове и др. Такъв акт е достатъчно основание за започване на ПИ

* Съдебни актове. Става въпрос за ДВ, които имат съдебен произход . Въз основа на съдебните актове се води изпълнително дело е се издава изпълнителен лист.

*  Наказателни постановления. Става въпрос за държавни вземания със санкционен произход.

            4) Образуване на изпълнително дело- чл.220- започване на процеса- акоразходите са по-големи от задължението- не се предприема.

Основания за спиране и за прекратяване на изпълнителните действия.

Спиране на изпълнението – чл.222 ал.1 временно, с възможност производството да продължи.  ПИ се спира, без да се начисляват лихви, по искане на длъжника с разпореждане на органа по ПИ 1) при поставяне на длъжника под запрещение - до назначаването на настойник или попечител; 2) при отбиване от длъжника на редовната военна служба до завършването ú, както и при повикване на учебен сбор; 3) при смърт на длъжника; 4) в други случаи, предвидени в ДОПК. Възобновяването на производството се извършва с разпореждане на органа след отпадане на съответните обстоятелства.

Прекратяване на производството- чл. 225 ал.1, ПИ се прекратява с разпореждане на органа по ПИ: 1) когато задължението и направените до датата разноски бъдат погасени; 2) когато актът, с който е установено вземането, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен; 3) когато починалият длъжник няма наследници или всички наследници са се отказали от наследството; 4) когато органът е преценил, че вземането е несъбираемо (всички изпълнителни способи са изчерпани и разходите по водене на такива действия са неоправдани) и в други предвидени в ДОПК случаи.

Способи за осъществяване на ПИ. Публичният изпълнител може да използва ВСЕКИ от способите-, т.е. поставен е в условия на оперативна самостоятелност. Според чл.215 ДОПК ПИ се извършва чрез:

  1. изпълнение върху парични средства в банките;
  2. изпълнение върху вземания на длъжника;
  3. изпълнение върху движими и недвижими вещи.

Регламентираните способи са два: изпълнителен запор и опис:

  1. Изпълнителен запор. - когато изпълнението се насочва спрямо вземания на длъжника от трето лице - без значение е произхода на това вземане: от заплати, наеми, по договори. На това трето лице се нарежда да плати на държавата т.е. има изпълнение.
  2. Обезпечителен запор- няма изпълнение, целта е да се запази статуквото. Налага се както спрямо вземания на длъжника, така и спрямо движими вещи.

            3) Опис. Изпълнението се насочва се срещу движими и недвижими вещи на длъжника /които не са описани приналагане на запор или възбрана/. Трябва да се различава от възбраната: тя е обезпечителна мярка и се налага спрямо недвижими вещи.  Всичко което е намерено в длъжника се смята за негово, до доказване на противното и се описва на място по балансова стойност. Описват се вещи, които са достатъчни да погасят вземането и указанията на длъжника в тази насока се вземат под внимание, ако не се накърняват държавни интереси. Описаните вещи се предават на отговорно пазене /може и на длъжника/. Движимите с епродават по застрахователна стойност, а недвижимите- по данъчна оценка         

             Публина продан- описаното и оценено имущество /от лицензирани оценители/ подлежи на публична продан на определени за това места- търг.

В някои случаи може да се използва само запорът : при вземания на държавата, които не са големи по размер, и когато длъжникът на свой ред има вземания (от банки или от трети лица), по-добре е да се използва запорът, защото процедурата е по-лесна за осъществяване.  Ако се касае за по-сериозни вземания, и когато длъжникът няма банкови влогове, но притежава имущество, тогава се прилага описът.

Няма законови пречки ако единият способ се окаже недостатъчен, да се премине към другия или двата да се използват успоредно.

Предмет на изпълнението- цялото им-во с изключение на несеквестируемото, което е посочено в Закона /основно жилище, но с определена площ, замеделски земи, всекидневни вещи/

            Защита на длъжника при принудителното изпълнение. Право на зашита имат само лицата, които имат правен интерес (съпруга, съдлъжник, кредитор). В хода на производството по принудително изпълнение е възможно органът да предприеме незаконосъобразни действия, които накърняват правата и законните интереси на длъжника. Законът дава възможност на длъжника и евентуално на трети лица да се защитят срещу подобни действия.

            1) Обжалването е само по отношение на законосъобразност.

            2) Обжалват се действията по ПИ, а не основанието и размерът на вземането.                               3) По принцип могат да обжалват длъжниците (срещу тях е започнало ПИ, накърняват се техни права и интереси), но понякога може да обжалва и трето лице (съпруг-недлъжник, съдружник, кредитор), когато принудителното изпълнение срещу длъжника засяга и техни права и законни интереси.

Оспорването се извършва пред директора на АДВ (Агенция за държавни вземания) или териториалния директор на НАП в 7-дневен срок от извършване на действията, чрез органа по принудително изпълнение –

Производството е бързо – директорът на АДВ се произнася в 14-дневен срок от подаване на жалбата с решение: 1) производството се прекратява, ако до произнасянето длъжникът плати дължимата сума + направените разноски; 2) спира изпълнението ако са налице основания за спиране; 3) обжалваното действие се отменя; 4) жалбата се оставя без уважение. Втора инстатция: Длъжникът или взискателят могат да обжалват решението пред ОС в 7-дневен срок от съобщението. Жалбата не спира ПИ. . В действителност могат да бъдат причинени непоправими вреди на длъжника (да му се продаде жилището).

В случаите на отмяна делото се връща и производството започва от действието, послужило като основание за отменяне.

Защита по исков път. може да бъде използван само от едно трето лице, не и от длъжника. Прилага се само тогава, когато ПИ е насочено спрямо вещи (движими или недвижими) и третото лице претендира, че е неин собственик. То трябва да предяви установителен иск и да докаже, че има претендираното право.

Спира се производството по отношение на тази вещ,ако искът е основателен, производството се прекратяване. Ако искът е неоснователен, преустановеното производство продължава.